Алфред Адлер


Категория на документа: Психология


 СОУ "Д-р Петър Берон" гр. Тополовград

РЕФЕРАТ

По Философия

Тема: Алфред Адлер

Изготвил: Преподавател:
Даяна Василева Соня Пулева
уч-ка от 11 а клас

Алфред Адлер (на немски: Alfred Adler) е роден във Виена през 1870 г. в принадлежащо към средната класа семейство на евреин-търговец. Той е австрийски лекар и физиотерапевт, основател на индивидуалната психология. В сътрудничество със Зигмунд Фройд и малка група от Фройдовите колеги, Адлер бил сред съоснователите на психоаналитичното движение. Той е първата важна фигура скъсала отношения с психоанализата и формирала независимо училище по психотерапия и личностна теория. Това станало след като Фройд решил че идеите на Адлер са прекалена заплаха за неговите собствени усилия да толерира съвместното съществуване и издал ултиматум на всички членове на психоаналитичното общество (което той насочвал) да изоставят Адлер или да го изключат. Той повлиял на бележити фигури в последващите училища по психотерапия такива като Роло Мей, Виктор Франкъл, Ейбрахам Маслоу и Албърт Елис. Неговите писания предшествали и, по това време били изненадващо последователни, с къснитенеофройдистки схващания като например тези в работите на Карен Хорни, Хари Стек Съливан и Ерих Фром.Основните научни постижения на Адлер с пряко отношение към разглежданата тук проблематика, са свързани със:

- създаване на ново направление в психологията - т.нар. Индивидуална психология. Тя се основава на схващането, че човекът е единно неделимо самосъгласуващо се цяло (от лат. individuum - неделим). Всяка страна от психичния живот на индивида следва да се разглежда в съотнасянето й с останалите страни и с организма като цяло;

- човешкият живот, а и културата изобщо са телеологично, а не причинно обусловени. Те се разглеждат като целенасочен стремеж към постигане на съвършенство;

- човекът притежава чувство за общност с другите; социалният интерес е мяра за психично здраве; социално-културният контекст е определящ организацията на неговия живот и психика (неслучайно наричат Адлер първия социален психолог);

- концепция за творческия Аз;

- изследвания в сферата на стила на живот и изработване на типология, в основата на която са различните стилове на живот (управляващ, вземащ, избягващ, социално-полезен тип);

- изтъкване ролята на семейството за детското развитие и изследвания върху влиянието на поредността на детето в семейството върху личностното му развитие.

Алфред Адлер и създадената от него школа по индивидуална психология изграждат една оптимистична теория за човешката същност. Той смята, че у човека по рождение е вложен стремеж към развитие и съвършенство и че човек през целия си живот се стреми към посигане на сила, мощ, влияние.

Стремежът към усъвършенстване е толкова значима съставка от индивидуалната психика, че Адлер го свързва с най-базовата характеристика на съществуването - волята за живот. "Индивидуалната психология здраво е стъпила на почвата на еволюцията и разглежда всички стремежи на човека в такава светлина като стремеж към съвършенство. Както физически, така и духовно волята за живот е здраво свързана със стремежа към съвършенство. Според нас точно затова всяко движение на душата представлява форма на движение от една минус-ситуация към една плюс-ситуация" - подчертава А. Адлер.

Стремежът към съвършенство се разглежда от автора не като абстракция извън времето и пространството, той е исторически и културно обусловен. Всяка епоха, всяка култура моделира своя представа, свой образ на желаното, за личностния идеал - Адлер недвусмислено подчертава, че "Всяка културна епоха оформя своя идеал в съответствие с мащаба на мисленето и чувстването в нея".

Стремежът към съвършенство има социална природа - това е друг важен акцент в концепцията за личностното развитие на Адлер. Основните идеални норми в живота на човека са свързани с човешкото общежитие - за пример могат да бъдат взети Десетте божи заповеди, които са изцяло обвързани със съвместния живот на хората. Идеалът за съвършенство на човека в отношенията му с другите хора е толкова важен на и на индивидуално, и на обществено равнище, че авторът го смята за абсолютно задължителен, като вид принуда на еволюцията, като цел на еволюцията. "Тези и други подобни норми на съвместния живот на човека, безспорно резултат от човешката еволюция, са вкоренени дълбоко в природата на човека, също както дишането и изправения вървеж и са обобщени в идеята за идеална човешка общност, като, чисто научно погледнато, представляват един вид еволюционна принуда и цел" - подчертава той.Тези идеи особено впечатляват, когато са произнесени от почитател, съратник и сподвижник на Фройд - достатъчно е да си припомним базовото песимистично виждане на Фройд за непрекъснатата борба, вражда, несъвместимост между личността и обществото.Идеалът за хармоничен обществен живот е залегнал във фундамента на индивидуалната психология. Той се приема като точка за отчитане на правилно и неправилно поведение в индивидуалния и обществен живот - в този план тя е, както казва Адлер, една оценъчна психология.Стремежът към съвършенство е вкоренен дълбоко в човешката природа. Нещо повече, той е характеристика на живото изобщо - от равнището на живата клетка до висините на духа. Доколкото развитието на тялото и душата във филогенезиса са най-тясно свързани, стремежът на живата клетка да се саморазвива за по-съвършена адаптация се предава след това и на произтичащата от нея психика.

Адлер обвързва стремежа към съвършенство със способността за целеполагане. Той казва: "В тази целеустременост, която не може никога да достигне състояние на покой и уравновесяване, тъй като очевидно предизвикателствата на външния свят са от такова естество, че никога не могат да бъдат напълно удовлетворени от отговора, трябва да се е развила онази способност, която ние, разглеждайки я от различни страни, наричаме ту душа, ту дух, ту психика, ту разум, което включва всички други "душевни способности"... (Душата носи) този постоянен стремеж към победа в непрестанния сблъсък с външния свят, превъзмогването на смъртта, към постигане на една подходяща идеална форма... ...да се достигне целта на превъзходството, съвършенството, на сигурността".

Въобще А. Адлер многократно, при всеки подходящ случай, подчертава телеологичния характер на човешката същност - "Целеустремеността на психиката не е просто нагледно понятие, тя е основен факт". Психиката ни функционира на базата на целеполагането, нещо повече - изобщо живот без целеполагане е невъзможен: "В понятието "живот" е вграден вече органичният и душевен модус (форма), който срещаме навсякъде като "стремеж към целеполагане", тъй като животът изисква от нас действия. С това е установен финалният характер на душевния живот"

Доколкото основополагащ принцип на индивидуалната психология е единството и целостта на човешката психика, "вродената", както я нарича Адлер, способност за целеполагане също има свое ядро или основна цел, която определя посоката на човешкото развитие. Излагайки своята теза, Адлер подчертава, че "Правилно определените частични движения трябва да дадат във в своята взаимовръзка копието на единния план на живота и крайната му цел. В съответствие с това изказваме твърдението, че правилната идея, че всички движения на израза, чувстването, мисленето, желанието, действието, сънуването и психопатологичните феномени са обединени в единен план... ...Ако се вгледаме по-отблизо, ще намерим следната закономерност, която пронизва развитието на душевните събития: ние не сме в състояние да мислим, да чувстваме, да желаем, да действаме, ако нямаме поставена цел пред нас... всички душевни движения получават посоката си от една предварително поставена цел... всяко душевно явление, ако трябва да ни даде като резултат разбирането на дадена личност, може да бъде обхванато или разбрано само като подготовка за дадена цел. Крайната цел се поражда за всекиго осъзнато или не, но винаги неразбрана в значението си". Бих искала да обърна внимание върху последните думи от горния цитат - целта може да бъде съзнавана или несъзнавана. Това е важен извод - и на теоретично, и на практическо равнище. Човек може да не съзнава (и обикновено е така) действителните цели на желанията, намеренията, постъпките си. В защита на тезата за обикновено несъзнавания характер на основните цели, на друго място Адлер дава пример със случай от своята практика: пациент се оплаква от понижен слух, касае се за психосоматично състояние - най-вероятно действителната цел на човека е да не се занимава с дейност, предполагаща добър слух - но това е на несъзнавано равнище, на равнище съзнание и като соматика се появяват проблеми със слуха - заключава Адлер.

Важно е и допускането, че целта винаги е неразбрана в значението си. Сложни интелектуални, интуитивни операции са необходими, за да може да се разбере истинското значение на действителната цел, не само на декларираната. Доколко обаче горните мисли Адлер изказва във връзка с терапевтичния си опит с пациенти, се питам дали смисълът на горното твърдение не е по-широк не се отнася - вероятно не в този категоричен вид и не винаги - и за всекидневния ни живот? Доколко съзнаваме и действително разбираме истинските цели, които ни движат в жизнения ни път?

Необходимостта от основна цел е важно условие за добър живот, доколкото държи личността в единство и цялостност. От тази самоизградена целеустременост възниква единството на личността, а това е най-важната характеристика на личността в интерпретацията на индивидуалната психология. Ако не сме наясно с целта и свързаните с нея водещи линии, които движат личността, тя би изглеждала само като прост сбор от несвързани помежду си частици. Пъзелът, съставен от тези частици, се подрежда и всяко парченце идва на мястото си, едва когато разкрием смисъла, посоката, съдържанието на целта и на водещите линии.

Концепцията за необходимост от основна цел в човешкия живот, която да осмисля жизнения път, да придава единство и цялостност на личността, е сериозно теоретично постижение на Адлер. Но като практикуващ лекар, Адлер я развива и използва главно в работата си на терапевт - според мен това не е недостатък, а по-скоро сериозно предимство, доколкото един теоретичен конструкт получава практически доказателства за своята правилност. За да разбере смисъла, значението на психичните отклонения при невротика, лекарят се нуждае от основната цел и свързаните с нея водещи линии на личността му - тогава картината на неврозата става ясна. "Когато съм узнал целта на душевното движение или на жизнения план, тогава трябва да очаквам от всички частични движения, че те ще съвпаднат с целта и с жизнения план.Тази формулировка се запазва до голяма степен с малки ограничения. Тя запазва стойността си даже и ако се обърне наопаки: правилно определените частични движения трябва да дадат във своята взаимовръзка копието на единния план на живота и крайната му цел." - подчертава Адлер.

Следвайки логиката на телеологичността, Адлер изказва една идея, която звучи твърде съвременно - човешкият живот се детерминира по-скоро от бъдещето, отколкото от миналото. Целите, които очакваме да реализираме в бъдеще, влияят върху организацията на живота ни днес в по-голяма степен, отколкото миналите ни преживявания. Ако този нов начин на мислене се овладее от новите хора, ако те овладеят способността за самопознание, "се разкрива възможност да израстне поколение, което знае как да стане господар на собствената си съдба" - смята той .

Като развива своята теза за телеологичната регулация на човешкия живот, Адлер многократно се противопоставя на опростенческите опити човешките жизнени процеси да се обясняват през причинността. Това се отнася както за индивидуално-личностното равнище на разглеждане, така и при разглеждане на регулацията на обществото: "Как непрекъснатият стремеж на човека "нагоре" предизвиква напредъка на културата, създавайки едновременно методиката и техниката на живота, при което всички налични възможности заедно с органичните дадености намират използването, ако не и правилното си приложение, би трябвало да се обясни дотолкова, че да се осветли значението на "финала" в душевния живот в противовес на причинните опити за обяснение".

В тези думи на Адлер се съдържа и друг важен за културологичната проблематика акцент, който е в синхрон с тезата за културата, която защитавам - развитието на културата е резултат от стремежа на хората и на всеки човек да се развиват; стремежът към развитие е и методика, и техника на живота!



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Алфред Адлер 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.