Анализ върху глава пета антропологичния кръг от "История на лудостта"


Категория на документа: Психология


 Анализ върху глава пета Антропологичния кръг от История на лудостта.

1. Увод.

Проблемът за лудостта е проблем на съвремието на Фуко. Актуалното място, което заема в творческия му период се дължи на факта, че никой не е съумял да даде определение за този "природен феномен". Авторът на книгата "История на лудостта" и конкретно в глава пета Антропологичния кръг, детайлно е изложил свое виждане за лудостта. Подробно анализира и ни представя свои мисли по конкретно случващо се предизвикателство Лудостта. Представя ни я като един от ония редки феномени, които съществуват наред с човечеството. Лудостта се появява ярко в преломни моменти от историята на човека, отразява общовалидни и вечни човешки ценности, актуални във всяка една епоха.

Първа опорна точка в книгата, върху която се градят размислите и се прави паралел е границата между лудостта и свободата. Свободата- в своите две измерения- обективната свобода и класическата свобода. Свободният човек има красива душа, свободата му дава възможността да мечтае, а мечтите са храната за душата. Затова според автора един човек не би бил луд, защото търси свободата си. Отвъд обективната и класическата свобода съществува една обща и абстрактна свобода, която господства и над двете, като им налага - подобно на множество предразсъдъци - едни и същи понятия и им посочва- подобно на множество постулати - едни и същи методи.

На второ място, но не на втори план задълбочено се изследва еволюцията на лудостта, както и нейната антропология и жизнена еволюция през отделните епохи и мащабите, които разпространението и завзема. Не на последно място и мястото в обществото, които заема.
2. Резюме.

2.1.Проблемът лудост.

Проблемът за лудостта е разгледан обстойно. В дълбока древност лудостта е приемана за пространство на мъдростта. В началото авторът паралелно разглежда лудостта и свободата като синоними. Свободата на лудия да се отдаде на своята лудост, дори да се окове в нея.

Тук се вижда една различна гледна точка. Според Фуко лудостта представлява един алтернативен свят, в който мечтите и идеалите съществуват, а предразсъдъците не водят до нищо добро. Подвластните са в състояние да видят недостатъците на реалността, за които останалите си затварят очите. Авторът се опитва да наложи идеята, че не трябва да се отхвърля това състояние на ума само защото не можем да го разберем. Понякога общоприетото се оказва погрешно. Лудостта се е превърнала във върл враг на обществото, понеже разколебава навика, че мнозинството винаги има право. А всъщност лудостта не е обърканост в мисленето или ниска степен на възприемчивост. А представлява сложно споена структура, като може да бъде едновременно престъпна, донякъде престорена, понякога неморална, а дори и разумна. Това са различните аспекти на интерпретирането на лудостта от самия автор. Лудостта и нормалността нямат граница помежду си или ако имат тя е по-тънка от косъм, размивайки се често, трансформирайки се една в друга, взаимодействайки си по един много особен начин. Начин, оставащ неразбран за повечето хора.

2.2. Лудостта през вековете.

Фуко разглежда обстойно лудостта и нейното значение и възприемане през XVII, XVIII, XIX век.

През XVIII век лудостта според автора е възприемана двуяко, граничеща на двата полюса. От една страна е свързвана с вината като поведение, от друга със свободата. Тези колебливи варианти на възприемане, интерпретират лудостта като едно неопределяемо понятие, което сменя значението си според тежката дума на обществото.

През XIX век лудостта е представена детайлно, как се разраства и се превръща в умствено заболяване. Или лудостта става обратното на разума. Лудостта е образно казано, кривото огледало на реалността. Авторът представя една нова гледна точка, че правилният подход не е да я отхвърлим, а да опитаме да я разберем, да разгадаем нейната душа и да предприемем лечение. Лудият не следва да се разделя от своята лудост, а да му се даде възможност да се слее с нея. Така той няма да бъде разрушен, неустойчив и захвърлен. Няма да бъде човекът на нищото. А точно обратното- ще бъде свободен.

2.3. Сблъсъкът на класическата лудост и лудостта в романтичната поезия.

Глава пета завоалирано разкрива другата нишка където се сблъскват старото и новото. Съпоставят се класическата ренесансова лудост и лудостта в поезията. Представя се един нов поглед за старите разбирания на лудостта през ренесанса и новото модерно призвание на лудостта. Дългото класическо мълчание, което се преобразува в съвършено друга представа през периодите. Възражда се през годините езикът на лудостта, с един лиричен проблясък. Лудостта започва да еволюира като термин, като понятие и като призвание. Вече се споменава открито при общуването на хората. Език, в който вече прозират не невидимите фигури на света, а тайните истини за човека. Вече обективното съдържание на лудостта придобива съвсем ново значение. Вече на лудия се гледа с повече неутралност и повече страст. Повече неутралност, тъй като в него ще открият дълбоките истини за човека. И повече страст, тъй като за да може да разбереш истинския смисъл на лудостта и нейното дълбоко сложено съдържание, следва да първо място да погледнем на лудостта през очите на лудия.
3. Лудостта като положително явление.
При цялостния прочит на глава пета, можем да извлечем следните скрито оставени послания:

-Лудият е цивилизован. Този извод следва от факта, че лудия е отдалечен като битие от примитивната среда, която не познава лудостта.

-Той е модерен. Лудите не страдат от нарушения на интелектуалните функции.

-Лудия човек е истински. Държи се естествено, внедрява се бързо и лесно в обществото.

- Лудият е мъдър, тъй като лудостта започва с остаряването на света.

4. Лудостта като душевно заболяване.

Лудостта е разстройство в мозъчните функции. Но лудостта се разграничава от болестите на тялото, по това, че тя разкрива една истина. На обществото обсебено от лудостта, според Фуко се е гледало със страхопочитание и уважение.

Оставяли са ги необезпокоявани да бродят и да вършат техните си неща, защото са вярвали, че те вършат божии дела. Тяхната т.н. "божественост" е типична за времето. Никой не ги мисли за специални, а просто гледат на тях със страхопочитание.

5. Изводи

Може да не се съгласим с лудостта, но е важно да приемем, че и ние грешим. В свят, движен от разума, лудостта позволява да се докосваме до мечтите. Лудостта и нормалността нямат граница помежду си или ако имат тя е тънка.

Когато човек е свободен /покварен от лудостта/, е щастлив. Чувства се способен да извърши всичко, на което е способен, било то възможно или не. Свободният човек има красива душа, свободата му дава възможността да мечтае.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ върху глава пета антропологичния кръг от "История на лудостта" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.