Детето в критична ситуация


Категория на документа: Психология


Детето в критична ситуация

Психичната травма може да се появи по-късно от преживяно травматично събитие, дори и след години.
Преживяно травматично събитие може да е в основата на различни заболявания, които се появяват в/у личността на детето- (птп)-заекване,нощно напикаване.
Страх!- той е състояние на безпокойство в резултат на осъзната опастност. Всяка ситуация, която представлява заплаха и премахва сигурността може да породи страх. Страха е естествена реакция на човека, когато събитията не протичат по очаквания начин, в очакваната последователност и време. Симптоми- поява на сълзи, треперене, изпотяване, ускорено дишане, слабост в крайниците, объркване и загуба на контрол в/у ситуацията. Страха има възрастово ограничение, в края на първата година е страха от раздялата с майката и контакт с непознати. От 3 до 6 г е страх от въображаеми заплахи от непознатото, за личната си сигурност, от силни шумове, от животни(от паяк-до овца). Приема се, че на 7-8 г. децата добре осъзнават средата, в която познават- страх има от птп, природни аварии. За пубертета -динамиката в отношението със социалното обкръжение (приятели). При юношите- лични взаимоотношение с връстници и противоположния пол.
Ако е преживяно травматично събитие засилва страховете- за всички възрасти.
Стрест!- нормална естествена реакция на човек в отговор на физически или емоционални предизвикателства, (късно лягане) приема се, че стреса е позитивен, защото той активизира личността на човека, активизира ума, енергията, важно е да не продължи дълго, може да се стигне до пълно изтощение на организма и до здравословни проблеми.

Дистрес- е натоварено с отрицателните ефекти на стреса. Изтощение , психическа напрегнатост, апатия, бездействие.
Травматичен стрест- се предизвиква от ситуации като природни бедствия, катастрофи, които са извън ежедневния опит на личността и много често преминават в посттравматично стресово разстройство, което е емоционална психична реакция от преживяна травма.
Психологически проблеми водещи до критични ситуации при деца и ученици.
Деца преживели неотдавашна травма- децата и учениците, са особено податливи на стрес, тъй като все още не притежават психическа адактивност и гъвкавост като възрастните. У тях все още не са изградени умения за справяне с критични ситуации и затова всяко стресиращо събитие се характеризира с по-тежка симптоматика, отколкото при възрастните. Най-често симптомите се изразяват в следните промени:
промяна в поведението
училищни проблеми
трудности с усвояването на учебния материал
защитно поведение(агресия)
страх, мъка, тревожност, изолация, апатия, честа промяна в настроението, чувство за вина и т.н.
Децата трудно изразяват преживяното вербално(с думи) - свидетели на кулите близнаци. Игра, детска рисунка (за да ги накараме да комуникират) , да възпроизведат травматичното събитие- за да го усмислят и да го приемат и преживяват/. Силата на детската рисунка (диагностика на детската рисунка- книга) "нарисувай твоето семейство"- има значение големината на фигурата, цветовете. Друг тест- "нарисувай себе си в дъжда" (дали може само да се оправи в извънредна ситуация. Омагьосаното семейство(др тест)-в животно,член на семейството
(книга на даниела маркова)
Чрез играчки да възпроизведе случилото се (с присъствие на възрастен)

Детските страхове!- преживяването на страх и безпокойство, през определени периоди през живота на детето при израстване. Но повишената тревожност и фобиите, са сред най-често срещаните емоционални разстройства при децата. Около10% от децата имат проблем със справянето с тревогите- те са по-срамежливи, и по-необщителните деца.
- Страх от раздяла /група на първо място/- с член на семейството.
- Социална тревожност- предпазливо поведение, и дори отказ от комуникация в присъствието на непознати.
- Специфичните страхове- най-често са от животни, от вода, от височина. но те най-бързо се израстват и преодоляват
- Генелерезирана тревожност- са деца,които се притесняват от различни области в живота си( в уч-ще, в спортни прояви) -симптоми главоболие или болки в корема, проблеми със съня.
Деца със сериозни проблеми не говорят за проблемите си.
- Обсесивно компулсивно разстройство- склонност да се отдават към определени мисли (дали е заключена вратата- проверка). Помага се, чрез разговори, да няма подигравки. Според психолозите до осем г. възраст, детските страхове, безпокойства постепенно изчезват. След тази възраст трябва да се търси психолог

Ревността м/у децата!
Появата на бебе в семейството е травматичен период в момент в живота на детето. По-голямото дете, може да се почуства изместено, застрашено, пренебрегнато. Реакциите са: прави крачка назад(образно казано) регресия в поведението и говора(да се прави на по-малко) - по-лошо е ако детето не показва ревността, а го таи в себе си. ако тази ревност не се преодолее и остава за цял живот- и това се отразява в живота, това се пренася и в бъдещото семейство,(за това имат вина родителите)
родителя има голяма отг да подготви детето, за новия член на семейството-за да не се почуства разлика м/у децата.
- Изключително срамежливи деца- тези деца се притесняват от общуването с хората, понякога приемат общуването като заплаха. Срамежливостта може да бъде в резултат на негативно преживявание, което е останало в съзнанието на детето. Иронично или оскърбително отношение от родители и връстници . Занижена самооценка или ниско самочуствие. Ако срамежливостта не пречи на качеството на живота на детето, тя не пречи. Но ако тя пречи, то има нужда от помощ(детето стига до самоизолации. Детето-не може да натрупа достатъчно социален опит). Коригиращи мерки- детето да не се сравнява с др деца. на такова дете да се поставят различни отговорности-да повиши самочуствието си, да развие комуникативни умения.Различни видове игри, които да го подготвят за пълноценната комуникация. Такива деца, трябва да се подкрепят и поощряват за постигнатото.
- Агресивни деца!- първите агресивни прояви се проявават около 3-4г възраст, като защитна реакция, на детето да защити своята собствена територия,(моята играчка-е в рамките на нормата) но с възрастта, детето придобива нови умения, и понякога агресивните действия на децата са своеобразна реакция към околните. Универсални рецепти- за да помогнем да се открият причините за поведението. Една от причините е възпитателната среда в семейството
-Агресия в семейството.
агресията поражда агресия!

Понякога агресивното поведение може да се дължи на изразходване на енергия- и тогава се препоръчва тия деца да се запишат на спорт, на танци!
- Деца с тикове и маниери!- нервните тикове са появяват м/у 2-18години, като се посочва, че при децата до 10г са около 20% от децата. Те са харектерни по-често при момчетата. Тиковете са неволно извършвани, повтарящи се движения, (кривене на очи, гризане на нокти, пукане на кокалчета, смучене на пръстите, прокашляне и т.н) такива деца не могат да подтискат нежеланите движения, тиковете се делят на две големи групи-
Прости- когато е ангажирана една група мускули и
Сложни- когато включва няколко мускулни групи, според психолозите тиковете са подсъзнателен опит на детето за невербална комуникация и привличане на вниманието. Специалистите посочват, че има два периода през които появата на тиковете е най-вероятни, м/у2-3г и м/у 7-11години. Там има промени в средата на живота на децата. По-голямата част от тиковете бързо отшумяват и утихват ако не се спре се търси помощ от специалисти. Тиковете понякога са инцидентни-от недоспиване, преумора.

Подходящи дейности при критични ситуации с деца и ученици!
В критични ситуации, свързани с природни бедствия или аварии, основния страх на децата е свързан със загубата на стабилност. Ето защо непосредствените грижи за тях се свързват със следните дейности:
- непосредствено оцеляване
- осигуряване на физически конфорт
- възтановяване на режима на хранене и сън
- социална подкрепа
Първата грижа на учителя в критична ситуация е да изведе децата на безопасно място, където се чувстват сигурни. При децата винаги трябва да има възрастен, в когото те имат доверие. В такива моменти е изключително важно поведението на учителя. Най-важно е той да запази спокойствие!- защото малките деца копират поведението на значимите за тях хора. При настъпване на такива събития, децата изпитват нужда да разберат какво точно се е случило и каква е заплахата за тях и близките им. Липсата на информация може да засили паника и тревожността им, затова учителя може да им кажи какво се е случило, но без да навлиза в детайли и подробности.
Подходящи дейности при критични ситуации- след като децата са на безопасно място- първо да се провери броя им, да установи има ли наранени, пострадали деца. И след това съобразно мястото, на което се намират и съобразно възрастта, да започнат различни дейностти и игри. Така се снижава напрежението, ( нареждане в редици, то може да стане според 1 букви от азбуката, /учениците да застанат в кръг,и да играят играта-кой е като мен( да гледа телевизия, да пее, да подрежда), преброяване в кръг.
Подреди по важност, (др игра) предмети ,играчки, книги, задължения.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Детето в критична ситуация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.