Дискриминация на уязвимите групи в държавните и частните институции


Категория на документа: Психология





Технически университет - Габрово
СТУДЕНТСКА НАУЧНА СЕСИЯ
25 октомври 2013 година


ДИСКРИМИНАЦИЯ НА УЯЗВИМИ ГРУПИ В ЧАСТНИЯ БИЗНЕС И ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Автор

Диана Младенова

Технически университет-Габрово
Катедра "Социални и стопански науки"

Научен ръководител: ас. Жанета Цонева

Резюме. Актуалността на проблема, свързан с уязвимостта на определени групи от българското общество, техният достъп на работни места в частния и държавния сектор и достойното им и равнопоставено третиране, нараства още повече в период на финансова криза, повлияла България с особенна сила. Това, разбира се, важи и за останалите страни-членки на ЕС. В този смисъл проектите и целите, които си е поставил, са изключително релевантни към настоящия момент и резултатите биха били стабилна основа за бъдеща работа в тази насока.

Ключови думи: дискриминация, уязвими групи, социална работа.

ВЪВЕДЕНИЕ

Намаляващата работна сила и ниската производилност на труда през последните години е следствие от засилена емиграция предимно на млади и трудово активни хора. Тази тенденция е значително засилена имайки предвид демографските проблеми в страната, застаряващото население, неактивните и обезкуражени хора, които не са ангажирани на пазара на труда. Редица експертни организации в България посочват емиграцията и ниско ефективните мерки към включване на неактивните хора, като основни и значими обществени фактори, които променят структурата на пазара на труда в страната. През изминалата година България е силно повлияна от финансовата криза и същевременно ние преживяваме и своеобразна сила в областа на борбата с дискриминацията. Кризата в областа на недискриминацията идва и от факта, че през последната година все повече зачестяват посегателства на личността, основани на сексуални, етнически или религиозни убеждения. Българската държава се оказва в затруднено положение да се справи с ескалацията на публичното говорене на езика на омразата. Това се случва на публични места включително и в Народното събрание и сме свидетели на пряка или непряка дискриминация на всяко едно ниво, включително и на работното място.

ИЗЛОЖЕНИЕ

Когато говорим за възможността уязвими групи да се интегрират в частния бизнес и държавната администрация, много важен базов показател е равнището на БВП и това на доходите. България е с най-ниско равнище на БВП и най-ниски доходи не само сред страните от ЕС, но и сред съседните страни на Балканите. Страната ни изпреварва единствено Албания по ръст на заплатите, като значително изостава от Румъния. Този факт се потвърждава и от доклада на Европейския парламент, посветен на Международния ден за изкореняване на бедността - 17 октомври 2010г. В него се отбелязва, че България е най-бедната от страните от ЕС, като 51% от нейното население изпитва материални затруднения.[3] Съчетанието на бедност и проблемна защита от дискриминация налагат създаването, превеждането и своевременното анализиране на политики и мерки в областта. Политиките, свързани с пазара на труда в България, имат за основна цел да изведат хората от състояние на получаване на социални помощи, когато това е възможно и да ги насърчат да се включат в пазара на труда, осигурявайки им неоходимите за това условия. Агенцията по заетостта предоставя няколко национални програми, свързани с пазара на труда, насочени предимно към млади хора, хора с увреждания, роми и самотни родители, както и към по-възрастно население в трудоспособна възраст, на което не му достигат точки до пенсиониране. В допълнение, Агенцията по заетостта провежда мерки, с които поощрява заетостта и професионалното обучение, подобряване на умението на заети и незаети младежи, незаети млади хора до 29-годишна възраст, хора с трайни увреждания, ветерани, млади хора от социални институции, самотни родители и/или майки с деца под 3-годишна възраст и незаети лица, които са изтърпели наказание.

> Законодателна рамка -основа на антидискриминацията и институции за съблюдаването на правата на гражданите

След Конституцията на Република България, в законодателството, свързано със защита от дискриминация и равно третиране в областта на достъпа и включването в пазара на труда, основно място заема Законът за защита от дискриминация (ЗЗД). Законът забранява дискриминация еднакво по всеки признак, упоменат в международното и национално законодателство. Дискриминацията (от лат. discriminatio - "правене на разлика") към или спрямо даден човек или група е третирането или възприемането му на базата на класа, категория, раса, етнос, религиозна принадлежност, сексуална ориентация или нещо друго вместо спрямо неговите лични качества.

Съгласно чл. 4 от закона е забранена "всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или оществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна".[4]

* Хора с увреждания

Агенциата за хората с увреждания си сътрудничи с Агенцията за социално подпомагане и извършва социална оценка на индивидуалните потребности на хората с увреждания, на техните възможности за интеграция в оществения живот, в това число и на възможностите им за трудова заетост, квалификация и преквалификация. До голяма степен социалната оценка се базира на решението на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), която дава процент на работоспособност на човека с увреждане. Отношение към гарантирането на равен достъп до пазара на труда и насърчаването на уязвимите групи имат и Главната инспекция на труда, Общинските съвети и администрации, Националния съвет за тристранно сътрудничество, Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройство, Организациите на работодателите и профсъюзите.

Категорично е мнението на редица експерти и анализатори работещи по въпросите на интеграцията и социалното включване, че хората с увреждания са в особено неблагоприатна позиция на пазара на труда. Една от причините за ограничеността на избора на хората с увреждания, а оттук и неравнопоставеността им е, че не навсякъде има саздадени необходимите условия за труд на хората от тази група. В частния сектор например често срещано явление е нежеланието на голяма част от работодателите да влагат допълнителни средства за обурудване на работни места за хора с различни увреждания. Налага се следният извод - положителната страна е, че се осигурява "вход" на пазара на труда, но има голям недостатък по отношение на задържане и гъвкавост на работното място между работодател и работник, неоходими промени в нормативната база, които да им помогнат да си намират по-лесно работа. Уреждането на трудовоправни отношения за надомна работа би било стъпка в правилната посока за част от тези хора.

* Етнически малцинства

Етническите групи в съвременна България са така наречените традиционни малцинства, които се различават по отношение на език и култура и са свързани с други нации или народи поради факта на своето разселване. В България е безспорен факт, че безработицата има етническо измерение, като най-голяма бедност се наблюдава сред турците и ромите. Ето защо тук ще се съсредоточим върху предимно тази много уязвима група откъм достъп до пазара на труда, а именно ромите. Бедността на ромското население върви ръка за ръка и с безработица и получаване на месечни социални помощи, както и неграмотност, наличие само на начално или ниско образование и липса на професионална квалификация. Неоходимо е да се предлага повече и по-благоприятни икономически възможности за интегрирането на хората от ромската общност на пазара на труда. На първо място, е необходимо да се извършват социални и подкрепящи дейности, които да повишат уменията за работа, мотивацията и насърчаване на обезкуражените роми, чрез подобряване на образованието им, изграждане на умения за организиране на личния и професионален живот и адаптиране към реалностите на конкретната общност. През 2010г. са организирани и проведени общо 108 трудови борси в страната - 62 общи и 46 специализирани. От специализираните борси, 10 са насочени към ромската общност. Специализираните трудови борси, насочени към ромската общност, са проведени в следните населени места: Ветово, Лом, Берковица, Котел, Кюстендил, Каспичан, Ихтиман, Стамболийски, Чирпан.[5]

Към момента липсва критична маса от работещи идеи какво може да бъде направено в сферата на заетостта и ромската общност. Изводът, който се налага е, че са необходими значително по-енергични действия в тази посока, така че да бъде включен наличният трудов ресурс от ромската общност в бизнеса.

* По-възрастно население в трудоспособна възраст




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дискриминация на уязвимите групи в държавните и частните институции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.