Емпатията като движеща сила


Категория на документа: Психология


"Международен Славянски Институт"
Гр. Москва

РЕФЕРАТ
ПО
"Психология на общуването"

ТЕМА: "Емпатията като движеща сила на общуването без агресия"

Изготвил: Иванина Пенева
Факултетен № 351114

гр. София

2008 год.

В началото на новото хилядолетие все по-често се повдига въпросът за агресията. Агресията и агресивността са от явленията, за които си дискутира по различни поводи и в различен смисъл. Една от причините за неопределените граници на тези явления, е тази че в техния житейски смисъл се влагат множество значения - започвайки от диструктивното поведение на престъпника, етническата вряжда и физическото насилие и се стигне до проявите на кариеризъм, детски подигравки, които за голямо съжаление все по-често имат фатален край. Статистиките красноречиво свидетелстват за това с каква честота хората се нараняват и убиват един друг, как те взаимно си причиняват болка.

Всичко това ме накара да се замисля, че днес в условията на сложния и противоречив процес на формиране на духовното единство на човечеството е фрапираща потребността от активна човешка комуникация, не само в междуличностен план, но и в глобален мащаб.

Известна е оцелялата истина през годините истина, че чрез общуването между поколенията се предава обобщен исторически опит, превърнали се в мърдости житейски истини. Чрез човешката комуникация се формират сферите на практическото организиране на живота с възможно най-ясно установени правила - когато те се нарушават провокират конфликт, а конфликта все по-често поражда агресия. Времето, в което живеем предлага много начини за задоволяване на емоционалните, културните и комуникативните потребности на човека, но всички ние трябва да се научим да го правим без агресия.

Всички знаем, че основното средство за координация, респективно за осъществяване на съвместна дейност е общуването. Общуването е вплетено в дейността и живота на всички възрастови и социални групи и е форма за съгласуване на поведенчески модели. В този смисъл общуването не трябва да се свързва само с междуличностни отношения. Явявайки се член на дадена социална група и в този контекст нейн представител, в процеса на общуване човека (индивида) реализира интелектуално и емоционално развитие.

Това, което ме мотивира да избера тази тема е факта, че всички ние трябва да се променим. Да се научим да живеем без физическо насилие, без обиди, подигравки, да спрем да се нараняваме и убиваме един друг, т.е. да развием емпатията си, защото именно тя е способността ни да общуваме без агресия.

Еволюцията на човешката комуникация определя степента на владеене на изкуството да живеем щастливо - без злоба, омраза и насилие. Общуването е жизнена необходимост на всяко човешко същество, неговата извечна потребност. Човек не може да осъществи нито една дейност вън от мзаимоотношенията си с хората без общуването. Една от най-често употребяваните думи, които отразяват връзката ни със заобикалящите - нашето удоволствие, разочаровение и досада е общуването, но трябва да се научим да общуваме без да използваме обидни думи, насилствени методи, без да проявяваме агресия.

За съжаление днес условията, в които живеем всеки от нас е заобиколен от насилие и агресия. Те присъстват във всекидневието на всеки човек. Всички ние сме си изградили някаква представа за агресивността, въпреки че с това понятие се назовават най-разнообразни форми на поведенческа активност. Ако се замислим всички ние все по-често слушаме за убийства и насилие, а най-фрапиращ и тревожен е факта, че много често децата са извършители и обект на агресия. От тук логично се стига до извода, че насилието и активното поведение са едни от най-сериозните проблеми, които трябва да преодолеем. Всичко това разкрива значимостта и актуалността на проблема за проявите на човешката агресия и необходимостта от нейното изучаване и контролиране.

В ежедневния език "агресия" означава множество разнообразни действия, които нарушават физическата или психическата цялост на друг човек, нанасят му вреда, пречат за осъществяването на намеренията му или водят до унищожението му. Най-важното е, че всяко агресивно действие цели да причини вреда или болка.

Емпатията е форма, с която Аз-ът се въвлича в живота на другия. Тя създава сигурност, усещане за взаимна принадлежност, за заедност, защото това е опит да се преживее и разбере, това което се случва с другия, да се навлезе във вътрешният свят на другия. Емпатията създава особено пространство, изпълнено с взаимно признаване, сигурност, доверие и обич. Емпатията е повече от отговор на изпитваната физическа или душевна болка, в нея се отразява страданието на Аз-а от безсилието, че другият е ощетен, уязвен, че не е пощаден. Емпатията е проникната от любов. Без любовта емпатията е невъзможна. Любовта присъства в емпатийния отговор като мотив за пресътворяване образа на другия.

Емпатията е неразривно свързана с участието на Аз-а в живота на другия. Това е форма, чрез която Аз-ът се доближа до вътрешния свят на другия. Тя е условие за развитие на Аз-а, това което има Аз-ът или което ще бъде, зависи от емпатийния отклик на значимите други. Емпатията участва в разбирането на другия, в постъпките, с които Аз-ът се лигитимира пред другия, в емоционалният отклик на емоциите, изпитвани от другия. Тя е в основата на всички форми на междуличностни взаимодействия, залог за възможността на Аз-а да бъде с другия.

Емпатията се определя като емоционален когнитивен феномен, защото е отклик на ставащото в другия, това е емоционална реакция на Аз-а, която е адекватна на състоянието на другия. Тя е емоция вследствие емоциите на другия.

Следващите разбирания за емпатията издават емоционалните определения:
- афективен отговор, който е по-подходящ за чуждото, отколкото за собственото състояние;
- афективен отговор, извлечен от разбирането за емоционалното състояние на другия;
- афективна реакция на Аз-а, породена от разбирането на емоцията, която другият изпитва;
- чувство на състрадание, загриженост и нежност, които Аз-ът изпитва вследствие от това, че е бил свидетел на страданието на другия;
- емоция постигната чрез вживяване в чужда емоция;
- емоционално споделяне на чуждото емоционално състояние, постигнато чрез различни когнитивни способи;
- емоционално откликване на емоциите, изпитване от другия.

При тези определения имплицирано се съдържа разбирането за известно разграничаване на Аз-а от другия.

Емоционално реагиране, основано на неразграничаването, не винаги се приема като емпатия - този отговор се определя като пред-емпатичен. Емпатията изисква определено осмисляне на ситуацията, в която се намира другият. Навлизането в ситуацията на другия е условието за откликване. С това изискване емпатията се разграничава от ситуации, в които чуждото преживяване генерира същото преживяване в Аз-а.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Емпатията като движеща сила 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.