Етнокултура и педагогически взаимодействия


Категория на документа: Психология


ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Педагогически факултет

Eтнокултура и педагогически
взаимодействия

ИЗГОТВИЛ:
ГАЛИНА РАЙЧЕВА ПЕЕВА
ФАКУЛТЕТЕН НОМЕР-41
СПЕЦИАЛНОСТ,,СОЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА''
III-КУРС -ЗАДОЧНО ОБУЧЕНИЕ

КУЛТУРА, ЕТНОС И ЕТНОКУЛТУРА

Съществуват различни определения за същността на културата.Няма съмнение ,че природата и спецификата на културата са проява на човека като осъзнаващо себе си творящо същество,неговата духовна -продуктивна сила се корени в ''разума'' и съзнанието му.Съзнанието превръща човешкия индивид от екземпляр на природата в действен субект,който преобразува средата и самия себе си.Създаваното предметно богатство носи специфично човешко съдържание,защото в него са изразени мислите,способностите,творческото въображение на Homo sapiens.Така предметното богатство е външна форма на съществуване на културата.
А то от своя страна е свидетелство за човешки възможности.

Културата е една цялост,система (структура),която има общ предмет на дейност-създаване,разпространение и потребление на културни ценности;обща основна функция,цели и задачи,които реализира в обществото за възпроизводството му,и за саморазвитието на неговите членове като творци,съзидатели и ценители на културни блага.Културната дейност се реализира във всички обществени области.В културата съществуват и подсистеми които се обособяват въз основа на видовете дейности,спецификата на създаваните ценности и на културните потребности,които удовлетворяват.Така се разграничават два големи дяла: материална и духовна култура.Разбира се това деление е относително,защото има взаимносвързаност между материалната и духовна култура.
Материалната култура е свързана с материално-производствената дейност на хората и измененията на човека в процеса на преобразуване на природата.
Духовната култура е област ,която е свързана с духовно-преобразуващата дейност на хората в обществото,с удовлетворяване на техните духовни потребности и формиране на духовното битие на човека като единство на интелектуални,политически ,естетически и нравствени възможности.
Културата се създава в обществото,но е самостоятелна система,и се подчинява на свои вътрешни закономерности на развитие.Важна закономерност е приемствеността,следваща е общуването на националната култура с културата на други страни.
Фунционирането на културата в обществото изявява нейната социална роля и отговорност на няколко равнища:
*спрямо обществото като цялостна система,в която културата осъществява интегративно-корелативна роля както между неговите подсиситеми,така и между членовете му за удовлетворяване на социалните,културните потребности на хората и развитието им като хармонични личности;
*спрямо обществените подсистеми,където културата оптимизира човеко-творческата им дейност и хуманистични функции;
*спрямо човешкия индивид културата е многостранен фактор за неговото духовно-творческо развитие като познаващо,оценяващо,общуващо,и практически преобразуващо същество и е средство за индивидуализация на личността;
*спрямо външния свят усилията за отвореност на националната култура я правят равноправен участник в световната култура.В процеса на взаимодействие с други култури всяка национална култура разширява собственото си пространство с нови културни факти,с допълнителни критерии за оценка и самооценка;
*спрямо миналото на своята родина.Отварянето на културата към миналото е метафора ,която обозначва приемственост,разбирана като процес и дейност,на различни поколения,които допринасят за културния напредък на обществото.
Различните форми на откритост на културата очертават нейната многостранна социално-културна зависимост и многопосочността на нейните ангажименти за осъществяване на своята роля.Затова в съвременното общество културата е поставена на изпитание и тя търси и открива все нови и нови форми за културно общуване ,и за увеличване на културното богатство.

Човечеството е единно и многолико.То представлява единно цяло в биологическо отношение, развива се по общи социологични закони, но заедно с това се разпада на многочислени групи.На земното кълбо са съществували и съществуват необозримо количество общности от най-различна величина: от двама души до цялото човечество.
Като разглеждаме различни типове човешки обединения,трябва да имаме предвид,че една и съща група хора може едновременно да влиза в няколко най-различни общности, в една или друга степен свързани една с друга.С една дума ,различните човешки общности ,както и отделните видове дейности,които обуславят повечето от тях,се намират в постоянно взаимодействие ,в една или друга степен се преплитат.
Сред цялата тази извънредно сложна йерархия от човешки обединения особенно място заемат общностите,които в специализираната научна литература се наричат ,,етноси''.
В научната литература на руски език епизодичната употреба на термина ,,етнос'' за означаване на обекта на етнографски изследвания се отнася още към началото на XX век.Не случайно въвеждането на този термин в международната научна практика се свързва с руската наука и в частност с името на руския етнограф и етнолог С.М.Широкогоров(1887-1939).
В западно-европейската наука,доколкото ни е известно,за първи път започват да наричат ,,етнос ''обекта на етнографски изледвания едва в края на на 30-те години.
За внедряването на етническа терминология в съвременната наша научна (на първо място етнографска)литература немалка роля изиграват трудовете на руският професор П.И.Кушнер,написани между 40-те и 50-те години.
Най-често понятието ,,етнос'' и ''етническа общност'' срещаме употребени в смисъл на ,,народ''; при това обикновено се подразбират всички видове етнически общности-нации,народности,племена (или групи родствени племена).Впрочем понякога се прокрадва и мнението ,че терминът ''етническа общност''следва да се прилага само по отношение на донационалните образувания.
Етнос-съществува твърде разнообразна по съдържание етнографска, етноложка и социологическа литература по проблемите ,отнасящи се до понятието ''етнос''.Според Г.Фотев ,живота на етноса наподобява живота на езика.,,Идентичността на етноса е негов основополагащ принцип,без който той е немислим.Затвореният в себе си език,глухият към живот език се превръша в мъртъв език.По аналогичен начин,глухият по отношение на живота принцип на етническата идентичност е смъртоносен за самия етнос.Феноменът ''етнос''според него,представлява разкриване на жизнения свят на етноса в етническото съзнание.
Етносът-това е идентичността ,или, казано с по-традиционен термин,самобитността на дадена човешка общност.Етносът представлява особен исторически тип социални групи, за които е характерна специфична форма на колективно съществуване.Всяка общност има свой исторически път на развитие.Етносът синтезира в себе си относителни белези на различни човешки общности с общи антропологически черти,историческа съдба,бит,обичаи и традиции.
За някой автори главните признаци на етноса са езикът и културата; други прибавят към тази характеристика територията и етническото самосъзнание;трети се спират освен това на особенностите в психическа нагласа ; четвърти се включват в етническите признаци общността на произхода и държавната принадлежност.
Езикът и литературата (официалната и апокрифна) играят изключителна роля при етническата идентификация.Това е първият разграничител.Първата и най-лесно открояваща се разлика.Само една дума е достатъчна ,за да се отъждествиш или разграничиш.
Религията оказва изключително влияение върху формирането и оцеляването на един етнос.Всеки от познатите етноси е свързан с една или друга религия или религии,които имат различно по обхват и сила влияние в границите на дадения етнос.Отношението между етнос и религия не е еднозначно.Съществуват религии,които обхващат в кръга на своето изповядване голям брой разнообразни етноси.Ярък пример са големите, световните религии,като християнството,исляма ,будизма и т.н.Религията и съответните религиозни вярвания проникват във всички сфери на всекидневния живот-в бита,в обичайно-празнична система,в традициите,в манталитета и поведенияето на дадената етническа общност.
Друг важен фактор за етническо самоопределение е общото минало.Чрез него се натрупават общи спомени ,обща историческа памет.Те играят определяща роля в поведението както на отделната личност,така и на съответния етнос.
При процеса на евроинтеграция и интеркултурност на образованието се възпроизвежда и съхранява етнокултурата и националната идентичност на отделните страни и народи. Живеем във време на културенплурализъм и мултикултурализъм, което е предпоставка за толерантност по отношение на малцинствата, емигрантите, бежанците, насърчава отварянето към други култури и така се разширяват задачите на училището. Училището е място на живот, на солидарност, на възприемане. Ето защо етнокултурата може да се използва и в училищната институция.
От изключително значение за съществуването и переспективите на една нация е съжителството между различни етноси,взаимодействието между тях.
В българското общество има различни групи хора.Те говорят свои езици, имат своя религия,празнуват свои празници.Всички те са български граждани.
Най-многобройната група от българската нация са българите.Освен тях ,на територията на Република България живеят няколко етнически общности.Те също имат свой език,религия и обичаи.По-голяма част от българите са православни християни.По малка част са християни-католици или християни-протестанти.
За православните християни и католици най-големите религиозни празници са Рождество Христово(Коледа) и Възкресение Христово(Великден).Отбелязват се и други празници наименовани на отделни светци,кото се празнуват като именни дни.
В много части на страната хората продължават да пазят празниците, възникнали още преди приемането на християнството.Такива са кукерските игри,сурвакането,закичването с мартеници и много други.Много от тези празници са още от епохата на древните траки.Народните календарни празници и обреди от дълбока древност до близко съвремие играят голяма роля в живота и дейността на нашия народ.Немалка част от празниците и обредите на нашия народ постепенно са отживяли,но друга част имат вече ново виждане и тълкуване.
Идеята за представяне и осъществяване на етнокултура в социалната среда в днешно време е примерът с Кукерските празници и обреди ,които са се съхранили от времето на траките.
Кукерският обред е един от най-старите народни празници ,за който летоброенето не помни неговото начало ,но той е обред ,който и днес продължава да се тачи от народа.От незапомнени времена този празник се провежда през последната седмица на м.февруари.
Интересен факт е ,че този старинен обред се е съхранил в много части на страната и едно от местата е западната част на Казанлъшкия край.Тук наричат кукерите ,,старци'',които са получили името си от лицевата част на маската -сурат.Месеци наред преди празника в кукерските фамилии цари скрито за околните оживление.Всеки се стреми да направи своята маска по-хубава от другата.В Казанлъшкия край са се оформили два центъра на кукерски игри-с.Турия и с.Тъжа.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Етнокултура и педагогически взаимодействия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.