Фройдистка теория за личността


Категория на документа: Психология




Увод

Теорията за личността е учението за личността - т.е. за цялостния човешки индивид. Щом стане дума за "личност", повечето от нас всъщност се съсредоточават върху различията - например, какви са типовете хора, или видовете черти на характера и т.н. Те определено са важна част от теорията за личността, тъй като една от особеностите ни е, че не можем прекалено да се различаваме помежду си. Но основният акцент е насочен към по-обхватния въпрос - "Какво е да бъдеш личност?" Психолозите на личността разглеждат своята област като върха на пирамидата, съставена от всички области на психологията - като всяка от тях е по-детайлна и точна от стоящите над нея. На практика, това означава, че те трябва да вземат предвид биологията (и особено неврологията), еволюцията и генетиката, теориите за усещанията и възприятията, за мотивацията и емоциите, за ученето и паметта, психологията на развитието, психопатологията, психотерапията и всичко, стоящо между тях.

Теория на Фройд

Съзнаваното е това, което знаем във всеки един момент, настоящите ни възприятия, спомени, мисли, фантазии, чувства. Предсъзнаваното работи близо до съзнаваното, днес можем да го наречем "налична памет" - то съдържа всичко, което лесно може да се осъзнае, спомените, за които не мислим в момента, но можем да си спомним без особени усилия. Никой няма проблем с тези два слоя на съзнанието. Но според Фройд, те са най-малките му елементи!

Най-голямата част на съзнанието е несъзнаваното. То включва всичко, което не е лесно достъпно за съзнанието, в това число произлизащите от него драйвове и инстинкти, както и нещата, които са там, защото не можем да се пречупим и да ги приемем, като например спомените и емоциите, свързани с травми.

Според Фройд, несъзнаваното е източник на мотивацията, била тя прости желания за храна и секс, или невротичен натиск, или вдъхновението на художника или на учения. И въпреки това, често се изкушаваме да отречем или да устоим на необходимостта от осъзнаването на тези мотиви и имаме достъп до тях само в променена форма.

То, Аз и Супер-Аз

Фройдистката психологическа реалност започва със свят, пълен с обекти. Измежду тях има един много специален - организма. Той се отличава с това, че действа, за да оцелява и да се възпроизвежда и е воден от нуждите си - глад, жажда, избягване на болката и секс.

Една много важна част от него е нервната система, а нейна характерна особеност е чувствителността към потребностите му. При раждането, човешката нервна система превъзхожда с малко животинската - То. Нервната система, То, превежда нуждите на организма в мотивационни сили - инстинкти или драйвове. Фройд също ги нарича "желания". Тази трансформация от нужди в желания е т.нар. "първичен процес".

То действа в съответствие с принципа на удоволствието - можем да го обясним като искане незабавно да се задоволят потребностите. Просто си представете едно гладно дете, пищящо до посиняване. Това дете не "знае" какво точно иска, в смисъла, в който възрастните са наясно от какво имат нужда, а просто иска да получи нещо и то веднага. Детето, от фройдистка гледна точка, е чисто или почти чисто То. А То не е нищо друго, освен психичен представител на биологичното.

За съжаление, въпреки че желанието за храна, въплътено в представата за сочна пържола, би могло да бъде достатъчно, за да задоволи То, не е достатъчно, за да задоволи организма. Нуждата само се усилва и желанията продължават да идват. Може би сте забелязали, че когато не сте удовлетворили дадена потребност, например за храна, тя заема все повече и повече от вниманието ви, докато вече не можете да мислите за нищо друго. Това е желанието или драйвът, който навлиза в съзнанието.
За щастие на организма, съществува и една малка част от съзнанието - съзнателното, и тя е свързана със света чрез сетивата. През първата година от живота на детето около нея част от То става Аз. Аз-ът свързва организма с реалността чрез съзнанието и търси обекти, за да задоволи желанията и исканията, които То създава за да представи нуждите на организма. Дейността по решаване на проблеми се нарича "вторичен процес".

Аз-ът, за разлика от То, функционира съгласно принципа на реалността, който повелява "задоволи нуждата, веднага щом откриеш подходящ обект". Той представлява реалността и в значителна степен - разума. Въпреки това, докато Аз-ът се бори да прави То (и следователно организма) доволно, среща пречки. А понякога попада и на обекти, с чиято помощ постига целите си. Аз-ът запомня тези препятствия и помощници. В частност, той пази историята за наградите и наказанията, дадени му от два от най-влиятелните обекти в света на едно дете - мама и татко. Този списък от неща, които трябва да се избягват и стратегии за следване, се превръща Супер-Аз. Супер-Аз-ът не е завършен докато не станем на около седем-осем годишна възраст. При някои хора той изобщо никога не бива завършен.

Има два аспекта на Супер-Аз - единият е съзнанието, като интернализация на наказания и предупреждения, а другият е наречен "Идеален Аз" - той произлиза от наградите и позитивните модели, представени на детето. Съзнанието и Идеалният-Аз предават исканията си на Аз-а чрез чувства като гордост, срам и вина.Това е сякаш като деца сме придобили нов набор от нужди и съпътстващите ги желания, само че този път със социален, а не с биологичен характер. За съжаление, те често могат да конфликтуват с желанията на То. Супер-Аз-ът представлява обществото, а то често иска изобщо да не задоволите потребностите си!
Фройд разглежда цялото човешко поведение като мотивирано от драйвове и инстинкти, които от своя страна са неврологични представители на физически нужди. Отначало, той ги нарича "инстинкти към живота". В по-късен етап от живота си, Фройд започва да вярва, че инстинктите към живот не описват нещата напълно. Фройд започва да вярва, че "под", "освен" инстинктите към живота има инстинкт към смъртта. Дните на повечето хора по света са изпълнени с повече болка, отколкото с удоволствие - нещо, което никак не ни се иска да признаем. Смъртта обещава избавление от борбата с живота. Аз-ът, стои между някои доста мощни сили - реалността, обществото, представено от Супер-Аз-а и биологичното, представено от То. Когато те имат конфликтуващи искания, спрямо горкия Аз е напълно разбираемо защо той, или в случая - вие, се чувствате заплашени и претоварени, сякаш ще се сринете под целия този товар. Това усещане е наречено "тревожност", и служи за сигнал на Аз-а, че неговото, а оттам и оцеляването на целия организъм, са в опасност. Фройд споменава три различни вида тревожност:реалистична, морална и невротична. Аз-ът се справя с исканията на реалността, на То и на Супер-Аз-а, доколкото може. Но когато тревожността стане твърде непосилна, той трябва да се защити. Постига го като несъзнателно блокира импулсите, или като ги изопачава в по-малко заплашителна, по-приемлива форма. Тези техники се наричат "защитни механизми на Аз-а" и Фройд описва някои от тях:отричане, подтискане, аскетизъм, изолация, заместване, обръщане срещу себе си, проекция, алтруистично себеотдаване, формиране на реакция, разваляне, интроекция, идентифициране с агресора, регрес, рационализация, сублимация. Въз основа на своите наблюдения, Фройд създава психосексуалната теория за стадиите на развитие: орален, анален, генитален,фалически и латентен. Терапията на Фройд е по-влиятелна от всяка друга, както и от останалата част от теорията му. Ето няколко нейни основни положения:отпускаща атмосфера, свободни асоциации, съпротива, анализ на сънища, грешки на речта, пренос, катарзис и инсайт. Фройд казва, че целта на терапията е просто "да се осъзнае несъзнаваното". Някои от идеите на Фройд са ясно свързани с културата на съвремието му. Други от тях не могат лесно да бъдат проверени. Някои дори може да са израз на собствената му личност и преживявания. Но Фройд е отличен наблюдател на човешките състояния и доста от това което казва е валидно и днес.

Заключение

"Грешно е да се приема, че науката се състои от предположения, които са задължително доказано верни и е несправедливо да го изискваме от нея. Подобна претенция би имал човек, жаден за някакъв вид авторитет и изпитващ необходимостта да замени религиозния мироглед с нещо друго, пък било то и наука. Науката в своите въпроси има само няколко неоспорими правила: тя се състои преди всичко от изказвания, които е развила до различни степени на вероятност. Способността й да се задоволи с тези приближения към точността и умението й да бъде конструктивна, въпреки липсата на крайно потвърждение, са всъщност знаци за научните навици на мисленето", Фройд.

Литература

1. Теории за личността, д-р Дж. Буре





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Фройдистка теория за личността 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.