Генетични фактори на социално поведение


Категория на документа: Психология


2. Тема
Генетични фактори на социално поведение.

През 60-те гадини Хамилтън открива и предлага една теория с теза за т.е. обща приспособимост. В природата обекта на еволюционното развитие не е индивида а генома. В този случай ще има достатъчно основание отделни индивиди ще се жертват за да осигурят на гените си бъдещото възпроизводство. На база родство прави изчисления кога майката има смисъл да се жертва. Той обяснява как и защо от чисто еволюционистична гледна точка всъщност е изгодно един възрастен индивида да се жертва.

Тезата за реципрочен алтруизъм - според Ръвърс в историята на съществуването на отделни видове, при които са възниквали повтарящи се ситуации, където не родственици са създавали отношения на взаимоизгодна дългосрочна размяна на грижа и така са създавали благоприятни условия другия да оцелее. Според Ривърс за да възникват такива условия трябва да действат няколко фактора: по-голяма продължителност на живота; по-голямо разсейване; по-слаби йерархии; по-малки ресурси за справяне с трудностите. При подобно развитие на паралелното съществуване на двете групи, когато те са установили, че едната може да помага на другата се извеждат норми на поведение които се закодират на ниво автоматично поведение. Това улеснява оцеляването на всяка една група помагайки на другата да оцелее. Може да съществува реципрочен алтруизъм който да е изграден от съвсем различни същества.

Трета група теории е свързана с идеята за груповия отбор. Свързана е с предположението че в човешката история са оцелявали онези групи които са развивали по-добри взаимоотношения по-често са си кооперирали усилията и е имало повече алтруисти в тях. Способността ни да взаимодействаме с другите хора е наше генетично наследство което позволява да оцелеем. Ще оцеляват онези групи които не само по-добре се кооперират но има и повече алтруисти.

За генетичната предразположеност освен генетични теории съществува и една група изследвания които свързват просоциалното поведение с индивидуална генетична предразположеност. Има някои изследвания които показват че е възможно по наследствен път да се предават предпоставки за чувствителност - да се улавят сигнали. Съществуват някои елементи на просоциалното поведение които явно са повлияни от генетичните фактори.

Тема 3
Ситуационни фактори.
Изследванията са свързани с един случай а именно убийството на Кити Дженовезе 64-та година. Случаят става база за различни изследвания относно това защо никой не и е помогнал. По повод тази ситуация излиза изследване на Латане и Дарли - експериментално изследване със студенти.
1.Присъствие на другите
-броят на свидетелите - дисперсия на отговорността - колкото повече хора присъстват, толкова човек е по-малко лично ангажиран. Колко човека присъстват е важен фактор за социалното поведение на хората, особено когато другите са непознати.
-поведението на другите присъстващи - много често оказва много сериозно влияние върху поведението на евентуалния помагащ. Естествената реакция когато се случи нещо непознато и необичайно е да се огледаме и да използваме поведението на другите като модел. Информационния конформизъм е породен от това, че хората нямат достатъчно знание относно как се постъпва и защо трябва да се постъпи. Нормативния конформизъм е свързан с очакваните награди при добро поведение и санкции при неподходящо поведение. Тук действието му е, че ако реагирам неадекватно мога да стана обект на критики, присмех, особено ако този, който има нужда от помощ е принадлежащ към група към която има предразсъдъци. Поведението на околните ни служи като рамка за да съотнесем себе си със ситуацията, да я разчетем.
2.Населеното място - малки, големи населени места и държавите.
Големия град предполага анонимност и ненамеса в живота на другите. В големия град се получава претоварване от информация и няма как да се помогне на всички. В малките населени места хората се чувстват като общност, отговорни за това което се случва, дори и с непознати. Преживяването на самата принадлежност към мястото води до разлика в реакциите.
В много големи градове хората са отзивчиви и ангажирани, а в други не.
3.Яснота на ситуацията - при липса на достатъчно яснота какво се случва е естествено хората да се въздържат от намеса. В повечето култури не е допустимо намесата на външен човек в лични, близки отношения. Самата норма на поведение независимо от степента на ангажираност на човека, предполага той да е на ясно какво се случва. Много често ние отказваме помощ в зависимост от това до колко сме запознати с проблема на другия.
Влияние оказва дали действието се развива пред нас. За да се създаде по-голяма яснота на ситуацията друг фактор е да има движение, звук, по възможност конкретно насочен към някого.
4.Забелязване и времево ограничение - времето с което разполагат хората за да забележат едно събитие. Проблема много често на несъзнателно равнище се оказва от ключово значение. Едно от обясненията е, че притеснени във времето не успяват да забележат проблема на другия.
5.Интерпретация на ситуацията - повечето ситуационни фактори са свързани с интерпретацията на тази ситуация. Хората интерпретират по различен начин ситуацията в зависимост дали имат нужда от помощ или могат да помагат. При разлика в личния опит и в разлика в интересите едно и също събитие се интерпретира по различен начин. Хората които имат нужда от помощ не само виждат ситуацията по различен начин, но и този който може да помогне.

Тема 4
Вземане на решение за оказване на помощ - дали да помогнем или не е свързано с няколко модела:
1.Модел на Латане и Дарли - развиват един модел на вземане на решение, който изцяло е повлиян от ситуацията. Нарича се ситуационно ориентиран модел.
2.Модел на Дж. Лилиавин и колегите и който се нарича възбуда, цена и награда. Този модел е с доста по-разгърната картина. Тук в основата се предпостявя че хората са рационални същества, които правят избори, съотнасяйки разходите и наградите. Това което е важно е че включват цена и награда както за оказване на помощ така и за неоказване. Според тях хората плащат и когато не помагат. Според модела могат да се намерят различни фактори които ще усилват взимането на решение.
-ако нуждаещият се от помощ изглежда заплашително и ситуацията изглежда рискова - няма да се окаже помощ
-ситуацията изглежда сравнително лесна - ще се окаже помощ
В зависимост от това дали човек е помогнал, ако се получава негативен резултат ще следва реинтерпретация на ситуацията, защото за хората е важно да поддържат положителен образ за себе си.
Проблема с този модел е че хората не са толкова често рационални колкото се предполага от този модел
3.Модел на Шуарц за алтруистичното действие е свързан с интериоризираните морални норми. Обяснява случаите когато сякаш парадоксално се оказва помощ. Става въпрос за спасяване на евреи през 2св. война. Според него не всички хора, но част от тях носят у себе си сериозни морални интерактиви. Не всички хора помагат на различните от тях.

Тема 7
Образът на получаващият помощ

Тъй като част от представите ни са свързани с част от стереотипите ни, на практика нашето поведение се различава от тях.
1.Джендърна характеристика - на жените се помага повече отколкото на мъжете. Има различни основания за тези предположения:
-едното е че на жените помагат както жени, така и мъже, защото първо жените изглеждат по-слаби и безпомощни, не изглеждат застрашително.
-жените признават че имат нужда от помощ и благодарят.
На пръв поглед изглежда че жените са много силен рециплиент на помощ, но мъжете получават помощ и подкрепа в социалната сфера дори без да я искат (аз ще го свърша вместо теб - копиране на нещо, в служебните взаимоотношения).
2.Външен вид - физическа привлекателност - помага се на физически привлекателните хора. Част от хората имащи нужда от помощ било депресия или материални проблеми, занемаряват външния си вид, което отблъсква евентуални помагащи.
3.Хора с увреждания - един стереотип ни създава илюзията че на хора с увреждания по принцип се помага. На тях не се помага защото голям част от здравото население знае как се помага, гледката на болест предизвиква негативна реакция (психологическо отблъскване - кръв и течности).
4.Сходство - в повечето случаи подпомага помагането, защото ако имаме предвид емпатийността по лесно я проявяваме към сходните. Грижим се все едно за себе си или за своята група. Сходството няма да е положителен фактор при конкуренция или ограничен ресурс.
5.Класовата принадлежност - от гледна точка на социално положение. По принцип се помага на хора от същата социална класа (сходство) и с голяма охота се помага на хора с по-високо социално положение. Идеята че помагаме на хората които са зеле не отговаря на практиката. По принцип хората които са в по-слаба социална позиция много често се сблъскват с този социален проблем.
6.Отговорност за проблема - в най-голяма степен хората са ориентирани в зависимост от това кой смятат, че е виновен. Помагаме повече на жертвите на обстоятелствата и лошо стечение на обстоятелствата.
7.Вяра в справедливия свят - когато правим добри неща ще ни възнаградят, а когато правим лоши неща ще ни накажат. Има един проблем. Несъзнателно правим обръщането - ако на теб ти се случват лоши неща то ти си виновен. Освен това хората на които се случват нещастия интериоризират отговорността (базова потребност - контрол над живота си).

Тема 5



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Генетични фактори на социално поведение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.