Генезис и детерминация на деструктивното поведение


Категория на документа: Психология



ПУ "Паисий Хилендарски"
Педагогически факултет
Катедра "Психология и социални дейности"

Изпитна теза по: : ДЕСТРУКТИВНО ПОВЕДЕНИЕ И ОЦЕНКА НА РИСКА

На тема: Генезис и детерминация на деструктивното поведение

Изготвил: Неда Урумова Проверил:
Специалност: Психология проф. К.Гайдаров
Фак. №: 1006552002
IV курс - задочна форма

Пловдив 2013г.
Съдържание:
СЪДЪРЖАНИЕ: 1
УВОД... 2
ДЕВИАЦИЯТА В ЮНОШЕСТВОТО... 3
СОЦИОНОРМАТИВНО ПОВЕДЕНИЕ. 3
ДЕВИАНТНО ПОВЕДЕНИЕ, ДЕВИАЦИЯ. 5
ДЕЛИНКВЕНТНО ПОВОДЕНИЕ, ДЕЛИНКВЕНСТНОСТ. 5
ГЕНЕЗИС И ДЕТЕРМИНАЦИЯ / СОЦИАЛНО- ПСИХОЛОГИЧЕСКИ МЕХАНИЗЪМ/ НА ДЕВИАНТНОТО ПОВЕДЕНИЕ. 6
ИНДИВИДО-ПСИХИЧНИ ДЕТЕРМИНАНТИ 6
 Роля на темперамента и емоциите 7
 Психичните състояния 7
 Потребностите 8
СОЦИАЛНО-ПСИХИЧНИ ДЕТЕРМИНАНТИ 9
 Социално-икономическа конюктура 9
 Локална социална общност 10
 Младежки организации 10
 Масмедиит 10
 Училище 10
 Семейство 11
 Приятелски кръг 11
ЗАКЛЮЧЕНИЕ... 12
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 14

Увод...

Антисоциалното или асоциалното поведение е поведение, в което липсва грижата за другите и може да причини щети на обществото, независимо дали е умишлено или поради небрежност. То е форма на деструктивно поведение. Негова противоположност е просоциалното поведение - положително социално поведение, което помага или е от полза за обществото. То се ръководи от съответните за обществото социални норми - морални или правни, които имат регулативна функция по отношение на взаимоотношенията между членовете на това общество. Те са културно-исторически обословени. Създават се от обществото, спазват се от него и се съблюдава тяхното спазване, както и се санкционира от него. Отклонението от желателното социално поведение или социални норми се нарича девиация. Девиантното поведение е друга форма на деструктивно поведение.

Терминът "девиация" (от лат. deviare - отклонение от социалните норми) означава отклонение, нарушение и се прилага при оценка на тези събития и факти от ежедневието, които се отнасят към явленията престъпност, психопатоподобни изяви на личността, наркомании, алкохолизъм, самоубийства, скитничество и др. В този смисъл се открива, че терминът е приложим при описание и оценка на стила и начина на живот на отделния индивид (или социалната група), които по една или друга причина и във всички случаи се противопоставят на общоутвърдените правила и норми на съжителство между хората.
Прави се разлика между аномалното поведение спадащо към девиантното поведение, но не спада към деструктивното и не подлежи на санкции, тъй като отклоненията са симптом и проявление на анатомо-физиологични дефицити у индивида. Останалите прояви на девиантно поведение са деструктивни за обществото, поради своята съзнателност. Девиацията като правило е форма на социалните отклонения и се регистрира като нарушения на институционализираните норми на дадено общество. Това са социалните норми, притежаващи своя културно-етническа, религиозна и управленческа валидност и приети като "рамки", в които варира различния тип поведение на гражданите на това общество. Друга форма на деструктивно поведение е делинквентното /криминално/ поведение.Девиантното поведение се различава от престъпното поведение/ което се нарича деликвентно/, по това, че противопоставянето на социокултурните норми не води до нарушаване на правовите, независимо, че последните също са социални. Престъпната личност се формира чрез поредица от девиантни прояви, докато девиантната личност не винаги се развива в престъпната. Затова и хората с девиантно поведение се обозначават като правонарушители, а не престъпници.

От факта, че девиантното поведение се разглежда като съзнателен тип поведение, основаващо се на съблюдаването, на морално ценностни норми на поведение, разкриването на неговата специфика се влияе от възрастовото развитие, периодът през който се формират социално-ценностните ориентации на личността е началото на пубертета и този процес продължава до началото на юношеския период. Всички девиантни прояви ( скитничество, просия, джепчийство, нарушения на обществения ред ) се разглеждат като специфични за възрастта правоннарушения, лицата, които са техни носители, се наричат малолетни правонарушители ( до 14 год. ) и непълнолетни ( до 18 год. ) по смисъла на закона. За възможността девиантното поведение да стане стереотип на поведение при тях, влияние оказват типа семейни отношения, взаимодействието между семейството и училищнта среда, влиянието на близкото социално обкръжение, членовете на референтната група и групата на значимите други. Децата с девиантно поведение не са лоши, те най-често са самотни, отхвърлени, различни, възможно е да са жертва на насилие и просто намират асоциален, неадекватен отговор на личният си вътрешен дискомфорт.

Девиацията в юношеството...

В процеса на взаимодействие между подрастващия индивид и обществото се ражда неговата личност. Личността е цялостно образувание, което е био-психо-социално /социо-индивидно-психично / единство. Истинският си облик личността получава в годините на непълнолетието- юношеството. човека се ражда като индивид с някакъв наследствен генетично диференциран и детерминиран арсенал. Тези елементи съставляват неговата биологична същност- темперамент и други генетично програмирани елементи. Психичните закономерности са общовалидни във функциониращата същност, но всеки индивид има уникални психични специфики като доминиращи потребности, които са основен мотиватор за поведението на индивида. Същевременно социалния елемент е най-уникалната характеристика на индивид. Тъй като човека се развива в процеса на онтогенезата в някакъв социален контекст. Социалния контекст е различен по отношение на своята индивидуалност и влияние върху индивида. Той от своя страна съставлява уникален субективен житейски опит на човека. Именно уникалните биологични характеристики, съчетани с психичните особености на личността, на свой ред социалните нюанси на обкръжението на индивида, тяхното взаимодействие, тяхното взаимовлияние и тяхната уникална съчетаемост прави индивида уникална личност. Въпреки своята уникалност съществуват средностатистически параметри на поведение, които се явяват общовалидни за всички уникални и диференцирани личности, а именно това са социо-културните ценности /норми/. Социалните норми имат регулативна функция при взаимоотношенията на личностите съставляващи дадено общество.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Генезис и детерминация на деструктивното поведение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.