Хиперактивност и дефицит на вниманието


Категория на документа: Психология




Педагогически факултет
Катедра: Психология и социални дейности

Хиперактивност и дефицит на вниманието

Име: Таня......................... Научен ръководител:
Факултетен № 130656....... Доц. Д-р Кирилка Тагарева
Магистърска програма:

Училищна психология

Съдържание:...........................................................2
I. Увод......................................................................3

II. Изложение...........................................................4

- 1.Същност на хиперактивност и дефицит на вниманието..............................................................4

- 2.Видове хиперактивност и дефицит на вниманието.............................................................6

- 3.Критерии според "Диагностичният и статистически справочник" (DSM-IV).....................8

- 4.Диагностика и терапия .................................9

III. Заключение.......................................................13

Източници.............................................................14

I.Увод

Много често децата в училищна възрат са енергични, буйни, невъздържани и темпераментни. Te се прехвърлят от една дейност към друга, сякаш изпробват средата и нейните новости; действат, без да се замислят, подчинявайки се единствено на импулса. Честo демонстрират различни настроения. Не рядко тези деца проявяват затруднения при овладяване на основните училищни умения (четене, писане, смятане) при съхранени сензорни входове, интелект в норма и наличие на адекватана учебна среда. Но когато нивото на активност и затрудненията в овладяването на училищните умения, значително се разминава се с нивото на връстниците; когато тези децата са неспособни да концентрират вниманието си; не задържат интересите си и заниманието си върху дейностите достатъчно дълго; не се справят с дългосрочни цели или със задачи, които друг е поставил; или когато нивото на саморегулацията им е значително под очакванато
ниво на тяхното психичиско развитие.
Хиперактивното поведение у децата обикновено не е самостоятелно явление. Почти винаги то се съчетава с дефицит на вниманието и с обучителни затруднения. Касае се за лека, предимно дисфункционална мозъчна увреда. Разпространенността в детска възраст е голяма.
Хиперактивността се изразява в невъзможност детето да остане на едно място, то непрекъснато е в движение, възбудено е, държи се шумно. Действията са импулсивни, без обмисляне на последиците. Наблюдават се бързи смени на една дейност с друга. Имат трудности в организиране на работата или играта. Чести са агресивността и дори асоциалните прояви.
Хиперактивността е по-характерна за предучилищна възраст и ранна училищна възраст. Изразява се в моторно неспокойство включително и по време на сън. Сънят е кратък. Такива деца трудно заспиват и лесно се събуждат.
Настоящият труд има за цел да разгледа по отблизо поведенческото разстройство хиперактивност и дефицит на вниманието, както и мненията от различните автори.
Хиперактивност и дефицит на вниманието е синдром, който включва съществени нарушения в детското развитие като поведение, емоции и учене.

II.Изложение
1.Същност на хиперактивност и дефицит на вниманието

Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието, ХРНВ (на английски: Attention-Deficit Hyperactivity Disorder, съкратеноADHD) e заболяване, което засяга в зависимост от критериите на диагностициране приблизително 3-5% от населението на света. Проявява се през ранното детство посредством силно изразена импулсивност, хиперактивност и неспособност за самоконтрол и концентрация. Синдром на дефицит на вниманието и хипер активност (СДВХ) се проявява два пъти по-често при момчета отколкото при момичета. СДВХ се приема за хронично заболяване при което между 10% и 60% от засегнатите деца продължават да проявяват симптомите и като възрастни. Много успяват да развият механизми на компенсиране, което им позволява да минимизират симптомите и/или техните последствия. Това е причината СДВХ да се е приемало традиционно за детско заболяване. СДВХ започва да се диагностицира при възрастните едва през последните двадесет години.

СДВХ има генетичен компонент. Като терапия се използват предимно комбинация от медикаментозно лечение и психологическа интервенция. Според Американската Академия по Педиатрия (American Academy of Pediatrics) медикаментозно лечение със стимуланти и/или поведенческа интервенция се приемат за адекватна и като цяло безопасна терапия на СДВХ.

През 1994г. в "Американското диагностично и статистическо ръководство за умствени нарушения (DMS - IV)" е дадена дефиницията на този синдром. Тя е твърде точна и кратка: "Основната особенност на AD/HDS (Дефицит на вниманието/хиперактивно нарушение) е един персистиращ патерн на невнимание и/или хиперактивност - импулсивност, което е много по - често и много по - тежко отколкото е типично наблюдението при индивидите при едно сравнимо нормално ниво".

За нарушенията на вниманието пишат A. A. Strauss et L. Lethtinen през 1948г. в публикацията, посветена на проблеми на психопатологичните синдроми на обучението на мозъчно увредените деца (като MBD). Идеята им е, че тези нарушения със или без хиперактивност имат неврологична етиология. Още в първите класификации на синдромокомплекса MBD/SLD като диагностичен критерий е отбелязан и дефицитът на вниманието. Следват серия от публикации които са база през 1980г. Американската асоциация по психиатрия формулира разликите между дефицит на вниманието без хиперактивност и дефицит на вниманието с хиперактивност (AD/WH и AD/H). Дълго време продължават спорове дали това е един общ синдром, или два разлини, но могат да взаимодействат. В един доста обширен литературен обзор на основание и на собствени изследвания G. W.Hyng et W. G. Willers, използвайки проучвания на поведенията на деца с дефицит на вниманието със и без хиперактивност, привеждат доказателства, че тези два синдрома могат да се различават от психопатологична гледна точка. Цитирани са случаи с 291 деца по спометатите поведенчески: 9 деца са без хиперактивност, но с дефицит на вниманието, като демонстрира оше: по-слаба агресивност, по-слаба социална вградимост, по-слаба училищна, вкл. и спортна компетентност, докато децата с дефицит на вниманието и хиперактивност са 22 от 291 и показват импулсивност и в много случаи - проблеми от общоповеденческия кръг, с по-ниски училищни показатели, безотговорност и др. При невропсихологическото тестване чрез което се уточняват когнетивното процесиране и перцептуалните дефицити, различия между двете групи деца няма.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хиперактивност и дефицит на вниманието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.