Интелигентност


Категория на документа: Психология


НБУ: Философия на науката

РЕФЕРАТ

На глава 9 "Интелигентност"
От книгата "Психология" на Джон Сиймън и Дъглас Кенрик издателство НБУ

Изготвил: Моника Иванова Бонева F70615
Всеки от нас има обяснение на понятието интелигентност, но всъщност тук съществуват не една , а няколко дефиниции. Проблемът, с който ще се запознаем е именно , че интелигентността е "размито" понятие , трудно е да се определи , какво точно представлява.

През 1921 г. група експерти са помолени да дефинират интелигентността. Част от тях наблегнали върху адаптацията, други обърнали внимание върху натрупания опит, а за мнозина тя е просто способността за натрупване на знания. Извода от това е , че експертите дават различни мнения, от което следва, че няма задоволително определение.

Освен, че съществуват няколко вида определения за интелигентност, тя може да бъде измервана. Също така обаче и тук нещата не са толкова прости и съществуват различни методи, които се видоизменят до ден днешен. За да бъде измервана обективно психолозите трябваше да изработят специални тестове. Тези тестове се използват в бизнеса и образуванието, като чрез тях се решава, кои хора са с по-голям потенциал за развитие. И ако тук възниква въпроса, кое влияе на интелигентността - наследствеността или средата, отговорът е, че и двата фактора силно влияят.

Идеята за тестирането на интелигентността идва от сър Френсис Галтон(1822-1911) британски статистик и биолог. Според Галтон и други британски философи емпирици, знанието навлиза в мозъка. Разглеждайки "известността" на потомците от знатни семейства прави извод, че интелигентността е наследствена.

Европейски психолози от края на ХIХ век насочват вниманието към по сложни когнитивни функции. Френският психолог Алфред Бине(1857-1911)става най-известен сред тях. В продължение на няколко години Бине проучва различни начини за измерване на детските умствени способности. Така той разработва тест за откриване на деца, които биха срещнали трудности в обучението си. С помощта на Теодор Симон (лекар занимаващ се с такива деца) французинът създава първия обективен тест за измерване на детската интелигентност. Компелктувайки различни задачи, изследва способностите за учене на деца между 3 и 15 годишна възраст. Към 1905 г. резултатът е сбор от 30 задачи, известни като "Метрична скала за интелигентност". В преработките групира задачите според възрастта. Възрастовото равнище е важно, тъй като според възрастта извежда за всяко дете така наречената умствена възраст. Скоро след смъртта на Бине, Уилям Щерн немски психолог, препоръчва умствената възраст да се разделя на хроничната възраст, което да извежда до точния умствен коефициент. Няколко години по-късно, през 1916 г. Луис Търман (психолог от Станфордския университет) преработва теста приемайки умствения коефициент на Щерн умножавайки го по 100, така се получава формула, по която се изчислява най-точно коефициента за интелигентност , наречен IQ. Преработката на Търман е наречена "Скала за интелигентност на Станфорд- Бине". Търман по-късно разработва и задачи за измерване на интелигентността на възрастни , с което неговата работа всъщност има съществени последици за развитието на идеите в тестирането. След първата публикация на тази скала тя се променя 4 пъти. Поради развиването на езика и технологиите се изисква осъвременяване на 15-20 години.

Определянето на ползата от тестовете има няколко важни критерии. Това са стандартизация, надеждност, валидност и стабилност на баловете. За стандартизация първо е нужно тестовете да се прилагат в еднакви условия, второ балът да се получава обективно и накрая тези тестове са предназначени да измерват изпълнението по дадена задача , а не неговата абсолютна способност. Тези тестове се интерпретират сравнявайки ги с група подобни лица, това се нарича стандартизационна извадка.За да се доверим на тези тестове, повторението им трябва да дава сходни резултати, така разбираме , че те са надеждни. Валидността измерва това дали даден тест е действително това , което се предполага , че трябва да измерва. Съществуват няколко различни типа валидност; Конструкт - валидността -степента , в която се измерва определен психологичен процес; повече от широко използваните тестове имат много добра сравнителна валидност, също така и прогностична валидност.

Според резултатите на тестовете можем да определим хора, както умствено изостанали така и умствено напреднали. Психолозите са разграничили на степени умствената изостаналост на: леко, средно, силно и дълбоко изоставане. Умственото изоставане в някой случай е биологично или генетично , като генетично обусловено умствено изоставане е небезизвестният синдром на Даун.Умствена надареност притежават хора с IQ над 130 , като класическото изследване започва още по времето на Търман.

Наследствеността и средата влияят на интелигентността. Изследване върху близнаци и осиновени деца дават различни оценки за влиянието на наследствеността. Днешните проучвания сочат , че както наследствеността , така и средовите фактори съществено влияят върху постиженията на проведените тестове. Хората с по нисък бал като цяло са хора с по-нисък социално-икономически статус в сравнение с тези в средните и висшите слоеве на обществото. Също така цветнокожи американци дават по ниски резултати от бели американци.

Не е достатъчно да се каже, че интелигентността се измерва само с тестове за интелигентност. Започвайки от Бине много учени разглеждат интелигентността като глобален капацитет за мислене и разбиране.Постепенно се оформят три различни вида подхода към интелигентността:психометричен, когнитивен и подход на имплицитната теория. Измерването на психични характеристики засяга психометриката, включва анализ на резултатите от тестовете, опивайки се да определи дали интелигентността представлява един общ фактор или съвкупност от фактори.Чарлс Спирмън (британски психолог) е човекът ,който предлага двъфакторния анализ върху теорията за интелигентноста. Първият е глажният фактор g, наричан обща интелигентност , другият е фактор s, всички отделни задачи имат специфичен за тях фактор. Наличието на фактор s се изразява в отслабването на корелацията в различните интелектуални задачи.
Не след дълго психолози поставят под въпрос факторния анализ , аргументирайки се с това , че няма една-единствена формула за обща интелигентност. Един от първите е Луис Търстоун(1938) , като има обратна теза , че интелигентноста е съвкупност от независими способности, не общ фактор. Прилага нов факторен анализ , който включва седем отделни умения наричайки ги "първични умствени способности".Те са: вербално разбиране, вербално умение, числа, памет, пространство, перцептивна скорост и разсъждение.
Когнитивният подход за разлика от психометричния се вглежда в процеса, който стои зад интелигентносто поведение, специфичните умствени операции.Целта е точно да определи умствените операции, необходими за решаването на интелектуална задача и да опише характерните и компоненти.
Подходът на имлицитната теория пренебрегва тестоввете за интелигентност , а обръща внимание на това , как интелигентността се проявява във всекидневния живот.Психологът Робът Стернберг(1977,1985) разширява възгледите си , като неговата последна разработка е триархичната теория. Тя включва компонентния аспект на интелигентността, измерва се чрез стандартните тестове за интелигентнос;контекстуалния тип интелигентност "прагматичен ум" и практическа интелигентност , тясно свързана с контекстуалния аспект определяна като интелигентността използвана в реалния живот:адаптацията и приспособяването в своя среда.
Съществува и друга теория на Хауръд Гарднър(1983) , който анализира данни получени от когнитивни експерименти , невропсихологични изследвания и тестове за интелигентност.Според Гарднър съществуват седем независими типа интелигентност, който се развиват различно при различните хора. Това са: Музикална, лингвистична логико-математическа, пространствена ,телесно-кинестична ,интерперсонална и интерперсонална(множество интелигентности).
И както споменах в началото интелигентността е "размито" понятие. По тази тема може да се разглеждат множество изследвания и проучвания и въпреки това няма да стигнем до тона дефиниция. Все човек има талант , с които може да изяви своята интелигентност, но въпреки това осъвременените тестове могат да определят нивото на всеки. Използването им в сферата на бизнеса и образуванието е най-пополяризирано.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Интелигентност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.