Изкуството да обичаш - Ерих Фром


Категория на документа: Психология


Русенски университет "Ангел Кънчев"
Катедра: Педагогика, психология и история

РЕФЕРАТ
по Психология

"Изкуството да обичаш" от Ерих Фром

изготвил: Мария Петрова Христова
специалност: ПНУП
факултетен №: 136317 проверил: д-р. Д. Алипиева

гр. Русе
2013г
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Изкуство ли е да обичаш?...................................................3
2. Теория за любовта.....................................................................4
3. Обичта и разпадането в Западното общество....................8
4. Обичта на практика...................................................................9
5. Заключение...............................................................................10

Ерих Фром е един от най- блестящите мислители на ХХв. в областта на психологията. Роден е в Германия. Неговите книги се превръщат в класика на психолоаналитичната литература; някои от по - значимите му произведения са: "Изкуството да обичаш", "Душата на човека", "Здраво общество", "Да имаш или да бъдеш" и др.

Изкуство ли е да обичаш?
Ако любовта е изкуство, тя трябва да изисква знания и умения.
Някой хора смятат, че любовта е приятно чувство, нещо в което "хлътваш". Хората в никакъв случай не пренебрегват, омаловажават любовта, а напротив те копнеят за нея.Много от хората днес обаче виждат проблема за любовта, в това да бъдат обичани, а не да дават обич на хората около тях. Те смятат, че за да бъдеш обичн, трябва да си привлекателен, да изглеждаш добре. Затова днес обществото мисли, че един мъж трябва да има добро социално положение, за да се хареса на жената, а жената трябва да изглежда добре, да се грижи за външния си вид, за да се хареса на мъжа.
Доста от хората смятат, че да обичаш е лесно, но не е така, трудно е да намериш човек, който истински да те обича и да споделя любовта ти. Например през Викторианската епоха и при други култури, се е смятало че любовта не е спонтанно преживяване, което е можело да доведе до брак; по това време бракът е бил договор между две семейства и се е смятало, че любовта ще се появи в последствие.
Щастието в днешно време се състои в тръпката. Например за мъжа, да види млада, привлекателна дама е мечта, или обратното.
За да отговорим на въпроса изкуство ли е да обичаш, ще кажем, че любовта също като живота е изкуство, за да разберем как да обичаме, ние трябва да изучим неговите умения (овладяването на знания и практиката).

Теорията за любовта
Обичта - отговор на проблема за смисъла на човешкото съществуване
Човекът е надарен с разум; той е осъзнат за себе си живот, за близките си, за миналото и бъдещите си възможности. Човекът мислейки си в съзнанието как се е родил и как ще си замине не по своя воля или, че ще си отиде преди онези, които обича или те -преди него, води до изолираност.
Изолираният живот всъщност води до всички страхове. Да си изолиран означава да си безпомощен, да си откъснат от света, изолираността също води до чувство на вина. Много хора се питат как да преодолеят изолираността, как да се приобщят към света, отговорите на тези въпроси в известен смисъл зависят от равнището на индивидуализацията на личността.
Например при бебето "аз-ът" не се е развил и детето се чувства сигурно и неделимо когато е с майка си, то все още няма чувство за изолираност, едва когато то порасне и у него се създаде чувство за самота, присъствието на майката се оказва недостатъчно и детето само трябва да превъзмогне изолираността.
Всички видове оргийни състояния предлагат един начин за постигане на тази цел, те не пораждат чувство за вина и тревожност.
Например някои хора избират да се пристрастят към наркотиците и алкохола, като смятат че това ще премахне чувството им на изолираност, но се оказва, че те стават все по самотни. Малко по-различни са случаите на сексуална оргийност. Донякъде тя е естествена и нормална форма за преодоляване на изолираността. При много хора обаче, които не могат да се избавят от самотата по друг начин, сексуалният оргазъм придобива подобната функция на алкохолизма; превръща се в отчаян опит за бягство от страха, но преминава в постоянно нарастващо чувство на самота, тъй като половият акт без обич, освен за момента, изобщо не запълва празнотата между двама души. Всички форми на оргийна връзка имат три характерни черти: емоционално напрегнати са, обхващат цялата личност (както тялото, така и душата) и се отличават с преходност и периодичност. Обратното се наблюдава при взаимоотношението, което по-често предпочита човекът: единение, основано на конформизъм по отношение на групата, на нейните обичаи, практика и вярвания.
Единството чрез конформизъм е спокойно и заради това често пъти е недостатъчно за да превъзмогне тревогата от изолираност. Конформизмът е непълноценно решение в сравнение с оргийните актове, защото по скоро се отнася до ума, а не до тялото.
Друг фактор за избавяне на тревожността е ролята на рутината на труда. Друг път към единството е творческата активност; при всеки вид творческа дейност човек се съединява с предмета на своя труд.

Обич между родител и дете
Когато се роди, едно дете, то не различава предметите, няма съзнание за себе си, за света като нещо отделно. Детето чувства единствено майка си, за него майката е всичко. С растежа и развитието си детето започва да възприема нещата такива, каквито са. Когато детето порасне (8-9 годишно), възниква въпроса дали си обичан и какво е чувството? До тази възраст то не обича, не умее да обича, но откликва с радост, че някой го обича. Вече в юношеството си детето е превъзмогнало своя егоцентризъм; нуждите на другите също са важни за него; да даваш, носи по - голяма радост, отколкото да получаваш; да обичаш е по - хубаво от това да си обичан. Започвайки да обича, детето излиза от своята изолираност.
Детската обич се придържа към принципа "обичам, понеже съм обичан", а зрялата - "обичат ме, защото обичам". Детската любов казва "обичам те, защото се нуждая от теб", а зрялата - "нуждая се от теб, защото те обичам".

Обектите на обичта

Обичта не е отношение към отделна личност. Ако човек насочва обичта си сам към даден индивид и е равнодушен към другите хора, неговото чувство не е обич, а симбиотична привързаност (разширен егоизъм).
Схващането, че обичта е една принципна ориентация към всички хора, а не само отношение към един човек, не изключва различията между видовете обич според обекта, към когото тя е насочена.

Братска обич
Братската обич, това е чувството на отговорност и уважение към всеки един; в тази обич се открива чувството на единност и човешка солидарност. В основата на братската обич стои чувството, че всички хора са равни.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изкуството да обичаш - Ерих Фром 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.