Изследване на родителските модели на поведение при деца от 6-ти клас


Категория на документа: Психология


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

КУРСОВА РАБОТА

По Родителски модели на поведение

Тема: Изследване на Родителските модели на поведение при деца от 6 клас

Изготвил: Пламен Минчев Проверил: гл.ас. д-р Жорж Александров Балев

Десислава Туечка,
Незабравка Генчева

София
2012
ІІ. ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ

1. УВОД

Родителския стил е психологически конструкт представящ стандартните стратегии, които родителите използват във възпитанието на децата си. Има много различни теории и мнения относно най-добрите начини за възпитание на децата. Родителските стиловете имат огромно въздействие върху децата и се приемат на подсъзнателно ниво. Отношенията на родителите формират същината на себевъзприемането от децата. Отношенията на родителите формират същината на себевъзприемането от децата. Много родители създават свой собствен стил от комбинация от фактори и тази комбинация може да се мени с времето с развитието на собствената личност на детето и движението му през стадиите на живота. Родителският стил е повлиян от темперамента, както на родителите, така и на децата и се основава особенно много на влиянието на собствените родители на родителя и на културата. "Повечето родителите научават родителските практики от собствените си родители - някои от тях те приемат, а други отхвърлят". (Santrock, J.W. (2007). A topical approach to life-span development)

През целия период на ранно детство родителите отблизо контролират детската активност. Когато детето тръгва на училище, родителския контрол върху него отслабва. Родителите започват да очакват от децата си да обсъждат решенията на семейните проблеми заедно с родителите си. През юношеството родителите наблюдават участието на децата си в по-широката социална среда.

2.ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ

Значимостта на родителското поведение при юношите произтича от относителната тежест, което това поведение има за формиране на отделни личностни конструкти. Множество изследвания у нас и в чужбина с убедителност доказват, че влиянието на различните равнища на родителска взискателност и сензитивност, върху психосоциалното развитие на детето са сходни с тези, разкрити, при подобни изследвания при юноши (Крайг Г., 2000)

Едни или други нива на параметрите на родителския стил - контрол приемане подкрепа, изисквания към детето, дават импликации върху самооценката, социалната компетентност, локуса на контрол, самоувереността, аз-образа и други. (Балев Ж., 2001)

Кръгов модел на типовете родителско поведение, разположен в двуфакторния модел на Е.S. Shaefer, 1959

Шефър (Shaefer 1959) на основата на разнообразни променливи от изследвания на родителско поведение е разположил техните интеркорелации в кръг, чиито дименсии се обобщават в конструкти като топлина/враждебност и контрол/ автономия. (Балев, 2001)

Бекер (Becker 1964 цит. по Балев, 2001.) на базата на обобщението на изследванията за родителското поведение определя две основни дименсии топлина/ враждебност и рестриктивност /пермисивност.

От своя страна Болдуин въз основа на информация събрана от интервюта и наблюдения на семейства добавя освен дименсията топлина/студенина и още две дименсии: демократичност/автократичност и емоционална обвързаност/дистанцираност.

Стилове на родителско поведение

През 50 те години на миналия век Болдуин (Baldwin et al, 1944; цит. по Балев., 2001) е един от първите, който описва авторитарния модел и неговите връзки с личностовото развитие на децата. Характерно за него е нуждата от доминиране, т.е. потребността от пълен контрол над детето, независимо по какъв начин ще бъде постигнат. В този модел на интеракция родителите изискват от децата да потискат импулсивността си. При този стил е характерна липсата на приемане на отговорност, нецентрираност върху детето и използване на сила. Типично е ограничаващо поведение, ригидното придържане към правилата и използване на наказания при неизпълнението им. Детските мнения и желания често не се взимат под внимание. Изискванията на родителите спрямо децата не са балансирани.

Според Болдуин децата на такива родители проявяват ниско равнище на социални интеракции с връстниците си, склонни са да възприемат субмисивна позиция в социалните интеракции, имат дефицит в проявленията на свята емоционална привързаност, спонтанност, любопитство и оригиналност. От проведено изследване на Баумринд (Baumrind 1971 , 1977 ) се установява, че авторитарният родителски стил има негативни ефекти, които са по-силно проявени при момчетата, отколкото при момичетата. (Атанасова - Шумкова, 2008)

Диана Баумринд дефинира три стила на родителско поведение - пермисивен, авторитарен и авторитетен. При пермисивния стил родителите се държат ненаказващо, приемащо и потвърждаващо към детските желания, импулси и действия. Родителят често се консултира с детето за определени решения, дава обяснения за семейните правила. Родителя позволява на детето само да управлява своята активност, доколкото е възможно. Отделно избягва упражняването на контрол и не го кара да се подчинява на външни стандарти.

При авторитарния стил родителя се опитва да оформи детето, да го контролира. Оценява неговото поведение и нагласи според поставени стандарти, обикновено дадени от по-висш авторитет. Подчинението се определя като добродетел, наказанието се приема за нещо обикновено и се прилага, когато детските действия и вярвания влезнат в конфликт с това, което родителя мисли, че е правилно. Запазването на реда и традиционната структура се цени високо, на детето се дават задачи свързани с отговорности за домакинството, като по този начин се цели да се появи уважение към работата.

При авторитетния стил родителя се стреми да насочи детските дейности, но по един рационален начин. Родителя споделя с детето смисъла зад определени забрани и изслушва неговите възражения, когато откаже да се подчини. Цени автономната воля и дисциплинираното подчинение. Той налага своята собствена перспектива като възрастен, но признава и детския индивидуален интерес и специални начини. Авторитетния родител утвърждава детските качества, но също така и поставя стандарти за бъдещо поведение. Използва разум, сила и оформяне от режим на подкрепление, за да постигне целите си и не поставя основата на решението си на групов консенсус или индивидуални детски желания. (Diana Baumrind's (1966) Prototypical Descriptions of 3 Parenting Styles).

Макоби и Мартин разширяват стиловете до четири: авторитарен, авторитетен, снизходителен, небрежен. (Parenting and Youth Outcomes in the UK, Anita Koo and Tak Wing Chan) Тези четири стила включват комбинация от приемане, отговаряне от една страна и изискване и контрол от друга. (виж таблица 1)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изследване на родителските модели на поведение при деца от 6-ти клас 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.