Изследване на усещанията


Категория на документа: Психология


 д-р И. Бардов

ИЗСЛЕДВАНЕ НА УСЕЩАНИЯТА

Усещанията отразяват свойствата на обективния свят, възникващи у човека при тяхното непосредствено въздействие върху неговите сетивни органи. Възникват чрез преобразуването на специфичната енергия на определени външни дразнители в енергия на специализирани нервни клетки. Те имат рефлекторен характер и са предназначени да отразяват, с по-голяма или по-малка точност, съществените за организма характеристики на външни или вътрешни обекти, процеси или явления..

Отдавна установена експериментална практика в психологията е да се изследва интензивността на дразнители от различна модалност: най-често каква минимална интензивност трябва да има даден дразнител, за да прояви минимално по интензивността си усещане от определена модалност (зрение, слух, обоняние, осезание). Тази минимална интензивност на дразнителя е наречена от основоположника на психофизичните изследвания Г. Т. Фехнер абсолютен праг на чувствителността на сетивните органи. Между този абсолютен праг на чувствителността (обозначаван с RL) и чувствителността на всеки сетивен орган от определена модалност има обратно пропорционална зависимост: колкото е по-висока чувствителността на даден анализатор, толкова по-нисък е неговият праг на чувствителност.

Чрез своите пет сетива човек може не само да констатира наличието на даден дразнител, но и да различава отделните степени на проява дразнителя по сила или качество. Това минимално различие между две прояви от интензивности на един и същи дразнител, което предизвиква доловимо различие в интензивността на предизвиканото усещане се нарича праг на различаване или диференциален праг на усещанията.

Чувствителността, с която се диференцират проявите на отделните интензивности е толкова по-висока, колкото е по-нисък диференциалния праг на тоза сетиво. Физиологът Вебер още през 19-ти век доказал експериментално, че величината на диференциалния праг е относителна и представлява отношение между минималната новодобавена величина на дразнителя (R) към първоначалната величина на същия дразнител (R) и има вида:

R

----------- = constant

R

на тази основа е формулиран психофизичния закон на Вебер - Фехнер. Този закон изразява зависимостта на изменението в интензивността на усещането от силата на физичния дразнител и има вида :

R

Диференциален праг = c log -----

RL

R
Където "с" е константа на прехода от натурален към десетичен логаритъм, а ------ е

RL
отношението между величината на действащия дразнител R и величината на абсолютния праг на усещане RL, т.е. величината на всяко усещане е пропорционална не на абсолютната величина на стимула, а на логаритъма от тази величина. Което означава, че силата на съответния дразнител - например светлина - може да нараства много, но възникналото усещане за светлина нараства много по-бавно като размер. Иначе казано, силата на усещането не огледално следствие от силата на възприемания сигнал.

СТОИНОСТИ НА ДИФЕРЕНЦИАЛНИЯ ПРАГ НА УСЕЩАНИЯТА ЗА РАЗЛИЧНИТЕ СЕНЗОРНИ МОДАЛНОСТИ

прираст във величината на стимула  I / I

ЗРЕНИЕ ( яркост, бяла светлина ) 1/60

КИНЕСТЕТИЧНО УСЕЩАНЕ ( повдигане на тежест ) 1/50

БОЛКА ( топлинно въздействие върху кожата ) 1/30

СЛУХ ( тон с умерена гръмкост ) 1/10

НАТИСК ( остро въздействие върху кожата ) 1/7

МИРИЗМА ( парфюм ) 1/4

ВКУС ( сол ) 1/3

АБСОЛЮТНИ СЕНЗОРНИ ПРАГОВЕ



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изследване на усещанията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.