Когнитивно и интелектуално развитие на детето


Категория на документа: Психология


 Когнитивно и интерлектуално

възпитание на детето

Когнитивното развитие е област от психологията,която изследва как се развиват във времето уменията за мислене,уменията за обработка на информацията и решаване на проблеми,лингвистичните умения.Важно е да се подчертае,че когнитивното развитие не може да бъде разбирано извън взаймодействията му с контекстуалните фактори,тъй като в известна степен зависи от интелектуалните предизвикателства,които осигурява средата. През втората половина на ХХ-ти век когнитивната психология се налага като най-влиятелното направление в световната психология. Най-известните представители са У.Найсер, Дж.Брунър, А.Елис и др. Когнитивните психолози възраждат идеите на интроспекционистите /директно, вътрешно наблюдение, насочено към собствените ни невидими мисли и чувства /, гещалт-психолозите /според които всяко душевно явление може да бъде разбрано единствено в контекста на цялостния поток на съзнанието/, Ж.Пиаже и др. Главните цели на когнитивната психология са съсредоточени в изследването на познавателните, творческите, емоционално - волевите и поведенческите възможности на човека. Една от причините за доминиращото значение на когнитивната психология е залезът на психологичните школи, които отричат необходимостта от изследване на човешкото съзнание, например бихевиоризма.
В основата на теорията на Пиаже стоят две идеи : идеята за развитието и идеята за интелекта. Пиаже твърди, че светът на детето е много по-различен от света на възрастния, логиката на детето е "друга логика", а вътрешният му свят е "друг свят".

идеята за развитието
Пиаже вярва, че детето може да бъде разбрано само в процеса на развитието, което преминава през различни стадии, като редуването на стадиите става в определена последователност, а самите стадии се характеризират с йерархични отношения ; движението в стадиите се извършва в неизменна последователност ; всеки стадий се характеризира с цялостност и завършеността на отделния стадий настъпва във времето.
идеята за интелекта
Пиаже твърди, че интелектът разкрива жизненото отношение на детето към света и отделя в интелекта няколко основни свойства:
- интелектът е свързан с биологичните процеси, които изразяват самия жизнен процес;
- интелектът преодолява ограниченията на биологическите наследствени структури, като получава от тази наследствена връзка способа на функциониране;
- функцията на интелекта е неизменна през целия жизнен цикъл, независимо че се реализира с различни когнитивни структури;
- интелектът се развива в пространството на взаимодействието на детето с външния свят;
- интелектът структурира отношенията със средата;
- интелектът притежава адаптивна функция и адаптацията е свързана с равновесието между асимилация и акомодация.
Детето усвоява от реалността само това съждение, което асимилира със съществуващите схеми, като схемите представляват когнитивни структури, които се отнасят към клас от действия, организирани в определена последователност или цялост и отразяват насочеността и последователността на действията. Схемите имат три характеристики: повторяемост, обобщеност, деференцираност.
Теорията на Жан Пиаже се състои от 4 стадия на развитие, започващи от раждането и приключващи в юношеството и след това. Всеки период е характерен с придобиването на определени умения.
Сензомотерен стадий. Този етап описва развитието на малките от тяхното раждане до около 2-годишна възраст. Той е наречен така, защото през това време децата се научават да координират визуалната и тактилна информация със своите моторни умения.
Както всички знаем, това е и периодът, свързан с най-динамичните промени и усвояването на най-много нови умения. От чисто рефлексните си реакции, малките постепенно придобиват все повече знания и от рефлекси те преминават към съзнателни, целенасочени действия. Децата научават, че предметите продължават своето съществуване дори и когато те не ги виждат, че действията имат своите последствия, научават се да използват механизмът на ''проба и грешка'', да имитират другите и по този начин, с всеки изминал ден, те научават все повече и повече за света.
Предоперационален стадий. Той започва в периода от около 2-рата година и се простира до 6-тата година на развитие. Децата на тази възраст срещат сериозни затруднения да видят света от различна от своята гледна точка (егоцентризъм). Те мислят, че слънцето грее за тях, че то ги следва, за да ги радва и че залязва, защото те си лягат и тогава то е свободно да се оттегли в почивка. В този етап децата срещат трудности в разбирането и осъзнаването на чуждата гледна точка. Те разбират света, така, както го виждат през собствените си очи и не осъзнават, че другите виждат нещата по друг начин и имат други мисли и идеи.
На тази възраст децата също не могат добре да разбират някои лесни за нас понятия. Например, ако сложите едно и също количество вода в тясна чаша и в широка чаша, децата ще мислят, че в тясната чаша има повече вода. Така лесно може да ги подмамите да хапнат повече. Ако сложите храната им в голяма чиния те ще помислят, че е по-малко, защото така изглежда в сравнение с чинията. Проблемът се появява от факта, че те не умеят да работят с 2 понятия едновременно - количество вода и размер на съда. На около 5-годишна възраст, те вече могат да преценят количествата и размерите значително по-добре и по-рядко правят тези грешки.
Стадий на конкретните операции. Във възрастта между 7 и 12 години детската мисъл става значително по гъвкава. Те успяват да разсъждават по-умело и постепенно се разделят с егоцентризма си. Те използват добре логиката и съумяват да съпоставят частния си опит с общия, но все още срещат затруднения в използването на дедуктивното мислене (от общото към частното). Най-значимото постижение в тази възраст е разбирането за обратимост. На тази възраст те разбират, че тяхното куче е Лабрадор, Лабрадорът е вид куче, а кучето е вид животно. Т.е., те могат да разбират и работят с няколко категории на един обект без да ги объркват.
Стадий на формалните операции. Този период започва след около 12-годишна възраст и е последният от теорията на Пиаже. Характерно за него е появата и развитието на абстрактното мислене, планирането и дедуктивното мислене. Децата не се опират вече само на опита си, но вече съумяват да използват и по-абстрактни идеи, които са важни за решаването на проблеми и ученето. Те успяват да създават хипотези и могат да предвидят какви ще са евентуалните последици от определено действие без да се налага да го извършват. Тези умения са изключително полезни в развиването на математическото мислене и решаването на задачи, както и в ежедневния живот.
Приложения на теорията за когнетивно развитие на Пиаже в педагогическата практика: 1.Акцент върху процеса на детското мислене,а не върху резултата. 2.Разбиране за ролята на активното,самоинициирано включване на децата в учебните дейности: акцентът е не върху възпроизвеждането на готово познание,а върху ученето чрез откриване в процеса на спонтанно взаимодействие със средата. 3.Внимание към индивидуалните различия в процеса на развитие
Интелектуалното развитие заема едно от централните места в структурата на личностното изграждане. То е предмет на междудисциплинарни изследвания, където се търси опит за терминологично и съдържателно диференциране на понятията "интелект" и "интелигентност". Този проблем е един от най-дискутираните въпроси в когнитивната психологическа теория, при който днес все още се търси отговор по отношение на тези понятия.В психологическата енциклопедия понятието "интелект" се определя като: 1). "възприемане, познаване, разбиране, ум; 2). умствена способност, която дава на човека възможност да мисли". Най-разпространената дефиниция в психологическите речници за интелекта е неговото определяне като съвкупност от психични функции, имащи за цел концептуално и рационално познание. Обикновено интелектът се разглежда като обща способност, определяща успеха в редица ситуации в онази степен, в която този успех зависи от знания, владеене на концепциите и умение да ги прилага в практиката; интелектът като обща и интегрална способност на индивида да действа целенасочено, да мисли разумно (Д. Уекслер); интелектът като гъвкаво и едновременно устойчиво структурно равновесие на поведението (Ж. Пиаже), интелектът се базира върху трите свои страни - операции, съдържание и продукт на интелектуалната дейност (кубически модел на Дж. Гилфорд), интелектът е цялостна функционална съвкупност от познавателни процеси(Л. Векер).

Задачи и съдържание на интелектуалното възппитание
Съдържанието на интелектуалното възпитание включва съвкупността от знания, научни представи и понятия,, възгледи и убеждения, от умения и навици.
Задачите на интелектуалното възпитание,които в определен смисъл представляват компонентна конкретизация в интелектуалната сфера на общата цел на възп за цялостност и хармоничност на личността, могат да бъдат представени по следния начин:
-Овладяване на определен фонд знания за природата, обществото и човека, явяващи се необходимо условие и предпоставка за мисловна дейност
- Изграждане на тази основа на цялостен светоглед, на система от убеждения и възгледи на света като цяло
- Овладяване на основните мисловни операции, чрез които се осъществява познавателна човешка дейност
- Формиране на общи и специални интелект умения и навици за умствена работа и култура на умствен труд
- Като резултативно постигната задача от очертаните по-горе е развитието на интелект сили и възможности, благоприятстващи за самостоятелна дейност.
В научните изследвания, при уточняване на понятието "интелектуално развитие", са се обособили различни подходи, всеки един от които предполага овладяване от детето на общочовешки опит при влиянието или взаимодействието на различни фактори. От конкретно-исторически контекст интелектуалното развитие се разглежда като процес на овладяване на знания, предметни действия и универсални средства, способи за придобиване на тези знания. Тук вниманието е насочено конкретно към обучението, разглеждано в широк контекст, насочено към потенциалната зона на развитие.
Изключителен принос в изследване на детското интелектуално развитие има Ж. Пиаже, който определя периода от 6 до 12 г. като стадий на конкретните операции (конкретно-операционален интелект). Същността му се състои в това, че детето усвоява еквивалентност и обратимост на преобразованията на предметите при условие, че борави с тях практически. У него възникват обобщени интелектуални схеми (операции) за установяване на инвариантност на най-използваните предметни свойства. Детето започва да проявява логичност и непротиворечивост на мисленето, но само в конкретни ситуации, защото за интелектуалните си действия то се нуждае от сетивно-предметна основа. В своите изследователски търсения, от позиция на генетичната психология, Ж. Пиаже разглежда въпроса за интелектуалното развитие на детето от позиция на адаптивната природа на човешкия интелект, където се обособяват механизмите на развитието, а именно взаимодействието на процесите на асимилация и акомодация. В основата на социално-историческия подход, изследващ интелектуалното развитие, се вграждат идеите на културно-историческата теза на С. Виготски, където в хода на социалните взаимодействия се развиват когнитивните структури. От гледна точка на информационния модел специално внимание се отделя на три групи фактори, свързани с развитието на паметта и възприятието - узнаване, възпроизвеждане, кодиране и търсене на информацията.

Изследователите отдавна предполагат, че между съня и паметта, има определена връзка. За да докажат тази хипотеза, учени от Калифорнийския университет провели изследване върху връзката между дневния сън и когнитивните способности. В проучването взели участие 39 млади и здрави мъже. На обяд на всички доброволци била предоставена информация, която е така подбрана, че за запаметяването и основна роля да има хипокампуса - дял от мозъка, отговарящ за краткосрочната памет. Обикновено, такъв тип информация може да се възпроизведе от няколко секунди до няколко часа след възприемането и.Участниците били разделени на две групи, като тези от първата трябвало да спят за час и половина след обяд, а другите да останат будни.Вечерта всички участници отново били подложени на тестове за когнитивните им способности. Оказало се, че тези, които спели през деня възприемали новата информация много по-лесно и много по-бързо, от тези, които будували.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Когнитивно и интелектуално развитие на детето 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.