Консултативна психология


Категория на документа: Психология


 Курсова работа

Тема: Семейно Консултиране
По

Консултативна Психология

Изготвил:Виолета Маргаритова Пенева

Фак.№ 07152045

Проверил: Доц. Д-р М. Хаджийски

28.09.2014г.
Гр. Попово

Човекът като създание на природата се оказва твърде уязвим емоционално , а като създание на обществото - и социално. Твърде чувствителен , той реагира болезнено както на реалните, така и на въобрайаемите страхове.
Споделянето на болки , тревоги и страхове е първата , спонтанно въсникнала форма на търсене на психологическа помощ. В практиката на психологическата помощ се появяват така наречените професионални консултанти. Това са хора поради своята образованост , професия и статус в обществото се ползват с доверие - свещеници , лекари и учители.
Към средата на 20век се обособява консултативната психология като равностоен дял в приложната наред с клиничната , училищната и организационно-индустриалната. При консултирането обект са хора в психическа норма , които имат проблеми в сферата на емоциите , общуването и социалната компетентност. Обекта може да е личност , семейство или група.

Семейната психотерапия се обособява като самостоятелен вид психологическа помощ около средата на XX век. През 20-те години на века някои лекари поставили началото на брачното консултиране , помагали на семейни двойки по въпроси за семейното консултиране , предпазжане от бременност и при проблеми, свързани с импотентност. Десе години по късно започнали да включват двамата партньори при решаване на брачни и сексуални проблеми. Открити били клиники по брачно консултиране. Тази помощ обикновено се налага в случаите на нарушаване на функциите на семейството, следствие на особености в личността на членовете , взаимоотношенията , промени в ъсловията на живот или структурата.
Семейното консултиране се определя като краткосрочна дейност, насочена към помощ на относително здрави семейства за преодоляване на обичайни кризи и оцеляване в трудни моменти ,като консултирането мойе да се постави на конкретния проблем, на отделен човек или на самото семейство.

Най-честите проблеми, които засяга семейното консултиране са конфликти по повод съпружеските роли и задължения и по повод различните виждания за семейните отношения, сексуални проблеми, проблеми с децата, заболяване, безработица, проблеми свързани със власт и влияние в семейството, извънбрачни връзки и пр.

Семейството като система се състои от взаимносвързани и взаимнозависими части които образуват системата. Нарушаването във функционирането на семейната система води до нейната нестабилност и нарушаване на хомеостаза. Тъй като всички системи и подсистеми си влияят и взаимно се обуславят -то се приема ,че въздействието на която и да е част от системата ще доведе до изменение в цялото, което ще повлияе носителя на проблема.

Като цяло има различни психологически теории:
- Двойната връзка(възел)- тя е модел на взаимоотношение и взаимодействие м/у членовете на семейството и води до дисфункции. Двойната връзка се получава когато индивидът получава в едно изказване две различни и противоположни изказвания. При двоината връзка нарушените комуникации в семейството не подлежът на съмнение.
- Триъгълник(триангулация)- според Боуен триъгълникът е градивният елемент на всяка емоционална система. Той се реализира , когато вследствие на повишена тревога и чувство за заплаха м/у двама души се появи трети ,които трябва да възтанови равновесието.
- Теория за комуникацията - тази теория изхожда от допускането,че наръшените начини на комуникация стоят в основата на проблемите в семейството. Типичните нарушения в семейната комуникация са : водене на монолог вместо диалог, липса на зрителен контакт при разговор ,изопачаване на дъмите и др. Когато общата маса стане значителна се стига до неудовлетворяване на потребностите от близост , емпатия и уважение и невъзможност за решаване на проблемите.
Съществуват около двадесет теоритични школи или подходи на семейната терапия. Най- известни и практикуващи са:
- Системно направление - семйната психотерапия се основава на положението, че семейството е система, която съгласно общата теория за системите се стреми да запази цялостност и равновесие. При взаимодействие м/у елементите на системата или с външната среда равновесието се нарушава. При системния подход фокусът е изменен от индивида към междуличностните процеси и модели на взаимодействие в семейството.
- Миланска школа - терапевтичната концепция на школата се основава на четири принципа:
а) циркулярност - циркулярните въпроси в триадата където трети член коментира отношенията м/у двамата. Това позволява на семейството да стане наблюдател на собсвената си система.
б) хипотезиране - съдържа всички части на семйството и взаимовръзките м/у тях.
в) неутралност - еднакъв подход на всички членове на семейството, избягване на коалиции и влизане в триъгълник.
г) позитивно отношение към симптома - симптомът има стабилизираща, контролираща и защитна роля на семйната система. Стремеж към запазване на нейната хомеостаза.
Процесуално моделът на Миланската школа включва пет етапа:
1. Предварителна сесия. На нея екипът формулира хипотези.
2. Сесия. Терапевтът интервюира семейството и проверява първоначалната хипотеза.
3. Интерсесия. В отсъствие на семейството екипът обсъжда по-нататъшната работа и дава указания на терапевта.
4. Интервенция. Същинска работа за промяна на семейните връзки и отношения, чрез прилагане на техники.
5. Постсесия. Екипът определя напредъка и обсъжда по-нататъшната работа.

Типична техника за метода е предписване на ритуали. При нея терапевтът формулира специални задачи, в която с подробности е определено какво трябва да прави всеки член от семейството (къде, кога, в каква последователност). После се предписват ритуали, които може да бъдат парадоксални задачи (откзът или нейното проваляне дават информация). Специфична техника е поставянето на дилема - цели да научи семйството на общо мислене при вземане на ршение. Краят на терапията се бележи с написване на писмо до семйството.
- Структурна семейна терапия - школата се свързва с името на Салвадор Минухин, който в рамките на системният подход поставя акценти върху структурата на семейството. Според него има пет понятия, които определят функционирането на семейната система:
а) субсистемите - са по-малките части на семейството, различават се родителска съпружеска и сиблингова субсистема.
б) границите - разделението м/у субсистемите в семейството и на системата от външния свят, те биват дифузни и регидни.
в) съюзите - свързаност м/у членовете на семейството по повод общ интерес или ситуация, наричат се коалиции.
г) триъгълниците - взаимоотношения, в които участват трима души. При конфликт м/у родителите често в триъгълника се привлича и детето



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Консултативна психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.