Консултиране в детска възраст


Категория на документа: Психология


1. Дефиниране на консултативната психология

В исторически план психологичните услуги са се извършвали от хора с духовен сан, приемащи ролята на доверени лица и съветници. По-късно психологичното обслужване, под формата на консултативна дейност, се обособява като отделна професия със собствена философска, социологична и психологична база. Психологичното подпомагане може да бъде определено като предлагане на помощ в различна форма, напр.: интервюиране, консултиране, терапия.

Интервюто е метод за събиране на информация, а психотерапията и консултацията често са съдържателно смесвани. Общите им характеристики идват от общата методологическа база от теории за личността и теории за психичната промяна. Различията между тях се наблюдават в следните области:

1. в модела на взаимоотношения между лицето, което предлага психологическа помощ и лицето, което е обект на този процес - при психотерапията този модел е патерналистичен, а при консултирането моделът е демократичен.

2. равнище на тежест на проблема - при психотерапията тежестта на проблема е по-голяма и се търси по-разширена промяна.

3. времетраене - психотерапията е по-дългосрочна, т.к. обхваща не конкретен проблем, а ц ялата личност.

4. област на практикуване - психотерапията много често се използва в медицинските институции, а консултирането в образователните институции.

5. образователен ценз - психотерапевтите могат да имат и медицинско или психологично образование, а консултантите основно психологично.

6. особеност на лечебния процес - при психотерапията обикновено се преминава през инсайт, достига се до катарзис и се прави корекция в емоционалните преживявания; при консултирането най-често се извършва помощ за самопомощ.

1. Предпоставки за възникване и развитие на психологичното консултиране - /социаликономически/ - в началото на XIXв. и особено в XXв. се извършва промишлена революция и индустриализация - появяват се нова транспортни средства, а също така и нови професии, повишава се напрежението в социалните отношения, започва масова безработица, големи маси хора се преселват от селата в градовете, някои от които стават пренаселени, а други обезлюдени. Всички тези промени засилват не само възможностите за личен избор и лична свобода, но и лична отговорност. Така възникват и различни заболявания от психологичен характер, които преди това не са били известни. Това са социално-икономическите предпоставки, които предизвикват промяна в човешкия живот и появата на психологичното консултиране.

Целите на консултацията често са свързани с:
- поведенческа промяна, т.е. обучаване в определено умение
- вземане на решение (подпомагане за разбиране на собствените личностни характеристики)
- повишаване на възможностите за справяне при реализацията на определена роля, т.е. научаване на изискванията на ролята
- повишаване на личната ефективност и разкриване на вътрешния потенциал
- третиране на интерперсонални(междуличностни) затруднения

2. Принципи на психологичното консултиране:
- на взаимопомощ и сътрудничество между клиента и консултанта - на клиента се обяснява, че консултанта води събеседването, задава въпроси и съответно трябва да получава искрени отговори
- на научност на взаимодействието между консултанта и клиента и се основава на достиженията на съвременната психология
- на опита - тук консултанта се базира на свои или чужд професионален опит
- на индивидуализацията - отчитат се всички особености на клиента като пол, възраст, образование, социално положение, семейно положение, етническа принадлежност, интелект, характерови особеност и т.н.
- ситуативен - отчитат се поводът и причината за консултацията. Не винаги поводът и причината са едни и същи.
- на ориентиране към проблема - консултантът трябва да се стреми не да съчувства и утешава клиента, а да му помогне да осъзнае своя проблем като се отчете и причината за проявата му. Консултантът трябва да помогне на клиента да стане по-реалистичен, смел и решителен.
- за избягване на конкретни съвети и препоръки - спазването на този принцип обуславя основната задача на консултанта да обезпечи условия и увереност на клиента самостоятелно да решава своите проблеми
- за преодоляване на състоянието на тревожност и безпокойство - тези състояния пречат на клиента да осъзнае своите проблеми и го потикват да ползва различни защитни механизми в процеса на взаимодействието си с консултанта.
- за конфиденциалност
- принцип за професионална мотивираност - консултантът трябва да защитава интересите си и тези на клиента.

3. Етапи и структура на консултативния интерес - психологическото консултиране е уникален процес, в който обаче могат да се обособяват отделни стадии. Разграничаването на стадия е необходимо до толкова, доколкото придава определена насоченост и осмисленост на дейността на консултанта и показва това, което се случва по време на срещите. Всеки етап има свое съдържание, включва определени цели, стратегии, способности и атитюди. Процесът на консултиране включва следните стадии:
1. изследване - на този стадий започва да се изгражда връзката между консултанта и клиента, което е условие за изследване на проблема, на чувствата, мислите и поведението така както ги вижда клиента. Тук има няколко подетапа:
- свързан с установяване на проблема, запознаване с клиента. Тук клиента се изслушва без да се използват оценки и манипулации. Едновременно с това се случва и втори подетап, където:
- съвместно се идентифицира и уточнява от консултанта и клиента. Този подетап е ключов в целия процес, защото в него се определя истинския проблем на клиента, а не този, който клиента сам си представя и сам си формулира. Консултанта се стреми да вникне в проблема. Точното определяне на проблема позволява да се определят причините за възникването му и начините за тяхното решаване.
2. разбиране - тук се изработва една нова перспектива по отношение на себе си, едно по-обективно разбиране на собствените чувства и мисли и започва осъзнаване на неосъзнавани неща, както и откриване на силните страни. В този етап се генерират, обясняват и обсъждат алтернативни решения на проблема и им се прави критичен анализ. Консултантът помага на клиента да се ориентира в това какви са необходимите алтернативи за решаване на неговите проблеми като отчита миналия опит и готовността на клиента за промени. Консултанта формулира и няколко допълнителни алтернативи като в никакъв случай не налага своите решения. Съставя се план, който да помогне на клиента да разбере, че не всичките му проблеми са разрешими.
3. дейност - на този стадий се изясняват целите и стремежите на клиента, това което иска да постигне, както и превръщането на тези цели в дейности, т.е. как да постигне това, което иска да постигне. Тук има няколко подетапа:
- същността на първия подетап е в последователната реализация на плана чрез конкретни действия за решаването на проблемите. Консултантът подкрепя клиента като го окуражава да извършва набелязаните в плана дейности, отчитайки обстоятелствата, времето, емоционалните загуби, а също така и възможните неуспехи при постигането на целите. В процеса на реализация на плана той може да бъде частично или напълно променен.
- при втория подетап, на базата на обратната връзка се оценяват постигнатите резултати от индивидуалното консултиране. На този етап, след съпоставяне с набелязания план за действие, се обобщават получените ефекти като успешни или неуспешни.
- в третия последен подетап се реализира закрепването в реалната практика на клиента постигнатите резултати от консултативния процес.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Консултиране в детска възраст 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.