Кратък исторически преглед на теориите за личността (У.Джеймс, З. Фройд, Е.Фром, К.Левин, К.Роджърс, психолозите-марксисти и др.)


Категория на документа: Психология


12.Кратък исторически преглед на теориите за личността /У. Джеймс, З. Фройд, Е. Фром, К. Левин, К. Роджърс, психолозите-марксисти и др./

Американският философ и психолог У. Джеймс е роден в нюйорския хотел Естър Хаус в семейството на богат баща, който праща децата си да учат в Европа, Англия и Америка и насърчава интелектуалната им независимост. Честите пътувания в чужбина превръщат Джеймс в светски човек. Въпреки, че е подкрепян и насърчаван да се заеме с изучаване на науката, Джеймс страда от соматични болести, нерешителност и депресия през цялата си младост. Джеймс се смята за най-великия психолг на Америка заради изключителната яснота на научните му трудове и становището му за човешката психика като функционални, адаптивни психични процеси за разлика от структурния анализ на Вунд на съзнанието на неговите елементи. Концепцията на функционализма в психологията на Джеймс става основен принцип на американската функционалистка психология: изучаването на живите хора, така както се адаптират към средата си. Той разглежда психологията на естествена, биологическа наука. Според него психичните процеси са функционални дейности на живите същества, които се опитват да се адаптират и поддържат себе си в света на природата. Функцията на съзнанието е да ги ръководи в адаптацията с цел оцеляване. Джеймс подчертава нерационалните аспекти на човешката природа в допълнение на разума. Описва психичния живот като винаги променящ се - тотален опит, тойто тече като цялост - "потока на съзнанието". Най-известният му теоретичен принос е в областта на емоциите. Приема, че физическата реакция на възбуда прешества появата на емоцията: поради телесните промени като ускорен пулс или напрежение в мускулите човек преживява емоция. Психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд /1856-1939г/ представлява пример на психодинамичен подход към изучаване на поведението на човека. Този подход смята, че неосъзнаваемите психологически конфликти контролират поведението на човека. Фройд построява психоаналитичната си концепция почти изцяло върху обширните си клинични наблюдения на болни от неврози. Фройд отделя три нива на съзнанието: съзнание, подсъзнателно и безсъзнателно. Най-значителните психически събития стават в бъзсъзнателната сфера, която по природа е инстинктивна и е отделена от реалността. В теорията на Фройд личността на човека включва три структурни компонента: Ид, Его и Супер Его. Идът представлява инстинтивното ядро на личността. То е примитивно, импулсивно и се подчинява на принципа на удоволствието. Ид-ът използва рефлекторни реакции и първични представи с цел да получи незабавно задоволяване на инстинктивните си подбуди. Его-то е рационалната част на личността и се ръководи от принципа на реалността. Неговата задача е да разработва за индивида съответен план на действията, за да задоволи изискванията на Ид-а в рамките на тези ограничения, които налагат реалният свят и съзнанието на индивида. Его-то решава тази задача с помощта на вторични представи. Супер Его-то се формира последно в процеса на развитие на личността. То е моралната й страна. Супер Его-то се състои от две структури: съвест и Его-идеал. Концепцията за мотивацията при Фройд е основана върху концепцията на инстинкта. Фройд определя инстинкта като състояние на възбуда, която търси своето освобождаване. В теорията на психоанализата се различават две категории на инстинктите: инстинктът на живота /Ерос/ и инстинктът на смъртта /Танатос/. Инстинктът има четри основни параметъра: източник, цел, обект и стимул. Фройд смята, че сексуалността е вродена и се развива чак до достигане на зрелостта, като обхваща редица биологично определени ерогенни зони. Според Фройд развитието на личността преминава през четири психосексуални стадия: орален, анален, фалически и генетален. Фройд предполага, че в процеса на психосексуалното развитие неразрешените конфликти довеждат до фиксация на аналния стадий стават негъвкави, скучни, педантично-акуратни. За защита на импулсите на Ид-а и натиска от страна на Супер Его-то, според Фройд личността използва защитни механизми. Това са: потискане, проекция, заместване, рационализация, формиране на реакция, регресия, сублимация и отрицание. Концепциите на психоанализата имат голямо приложение във всекидневния живот. Едното от тях - психоаналитичната гаранция - използва достатъчно добре апробиране методи: метод на свободните асоциации, интерпретация на съпротивата и анализ на преноса. Всички те са насочени към изучаване на безсъзнателното, което осигурява на пациента по-дълбоко разбиране на собствената му личност. Тези нови знания за себе си след това се пренасят във всекидневния живот с помощта на метода на емоционалното обучение. Ерих Фром е роден в Германия през 1900 г. Завърщва висше образование - хуманитарен профил в Хайделбергския университет. Защитава докторат по философия през 1922г. Интересът към психоанализата го насочва към Рерлинския психоаналитичен институт. През 1934г., бягайки от Германия поради преследването на евреите, се заселва в САЩ и дълги години работи там като професор по психиатрия към различни университети. През 1976г. Се завръща в Европа - в Швейцария със семейството си, където умира през 1980г. Ерих Фром е свързан с хуманистичното направление в психологията. Поради всестранността и междудисциплинарния характер на идеите му, той е изучаван при редица обществени и хуманитарни специалности. В творчеството му се засягат проблеми с пряко отношение към субективния подход в културологията. Ерих Фром обособява два основни модуса на отношение към живота: притежателен и битиен. При първия всички основни човешки характеристики минават през притежаването - на вещи, отношения, хора, цели, стратегии, активност. Е. Фром разглежда активността на човека като важна характеристика на битийния модус. Определението на Фром за активността включва следните акценти: активността като начин на реализиране на способностите на човешката същност, като развитие - личностно и обществено, позитивно общуване, целеполагане, обществено признание. Подчертавайки, че става въпрос за дълбоко обвързана с личностната реализация активност Фром различава отчуждена и неотчуждена - или продуктивна активност. Продуктивната активност включва: единство между личността и нейната активност - личността реализира своите способности чрез активността; раждане, създаване на нещо ново - тук Фром няма предвид новост като характеристика на създадения продукт, а новост като характеристика на самата активност, като качество на активността; пълноценна емоционална включеност на личността в процеса на активност. Жизнената позиция "да бъда", т.е. битийният модус, е обвързан с реалността, с истинското положение на нещата. За съжаление голяма част от живота на повечето хора преминава в привидности, смята Фром. Способност за спонтанност - става въпрос за спонтанност в такива важни области като проява на чувствата, свобода и спонтанност в интелектуалната сфера, неподправеност при формиране и изразяване на желанията. Способността за самостоятелно мислене е друга важна характеристика. В спонтанната дейност се проявява спонтанността на чувства, мисли и желания. Това е творческата активност. Спонтанната дейност е баланс за наранената от индивидуалност и самота човешка психика. Тя прави човека силен, придава му сигурност. Друга важна характеристика на поведение е желанието, потребността, способността, стремежът за себеотдаване и солидарност. Тези термини използва Фром при разглеждане характера на даването, деленето с другите, готовността за саможертва при нужда, а също и благородни пориви, желание да помагаш на себеподобните, самоотверженост. Индустриалното общество създава социален характер с притежателна ориентация и затова стремежът към себеотдаване и саможертва е доста закърнял. Е. Фром анализира позицията живот като притежаване и живот като битие и спрямо двойката противоположности сигурност-несигурност. Притежаването, имането придават чувство за сигурност и безопастност в живота, затова са толкова желани. Притежаването носи сигурност в живота, битийността - несигурност. Но Фром развива диалектиката на две характеристики за всеки от модусите. Вярно е, че собствеността придава сигурност, но едновременно с това и несигурност - ние треперим да не изгубим това, което имаме, зависим изцяло от притежаваното - пари, имидж, престиж - ако ги загубим, губим всичко. Способността за битие /да бъдеш/ и способността за реализация на същностните човешки сили се развиват при тяхната употреба, "в процеса на проявлението им". Т.е. те не намаляват в хода на прилагането им, а напротив - увеличават се и се разгръщат. Друга двойка противоположности, според Фром е солидарност - антагонизъм. Стремежът към притежаване в междуличностните отношения не е толкова очебиен, както при вещните, но за съжаление е не по-малко разпространен. Притежателната ориентация поражда съперничество - ресурсите, които представляват някаква ценност и могат да бъдат притежавани, са ограничени и тъй като много хора едновременно желаят да ги имат, между тях се поражда съперничество. Съперничеството поражда агресия. Тя има няколко лица: от една страна - за да се сдобия с нещо, за което имам съперници, трябва да си го взема със сила. От друга - вероятно другите искат да вземат моето. За да ги респектирам, трябва да демонстрирам сила и агресивността неизбежно води до анталогинистични междуличностни отношения. Антогонизмът характеризира притежателния модус - независимо дали става въпрос за отделни индивиди, групи, нации или държави. Удоволствие спрямо радост - това е следващата двойка характеристики, които Фром изненадващо противопоставя. Радостта е свързана със стремеж да се самоусъвършенстваме, тя е резултат от активност, докато удоволствието е свързано със задоволяване на желание, не изискващо активност. Удоволствието не е свързано непременно с позитивност. Удоволствие носи успехът в едно състезание, но и убиецът може да изпитва удоволствие от мерзката си постъпка. Удоволствието е кратко - то възниква внезапно, минава през един връх и затихва - дори често след него се усеща някаква празнина, тъга, разочарование. Разумът и любовта не участват в акта на удоволствието. Човек се проявява като частичен човек в удоволствието, той не се включва в своята цялостност. Радостта е нещо друго - тя съпровожда съзиданието, личностно изграждане и обогатяване. Най-точно го е казал Спиноза - "Радостта е преходът на човека от по-малко, към по-голямо съвършенство. Тъгата е преходът от по-голямо към по-малко съвършенство". Фром избира много интересна форма при представяне на следващата опозиция: свобода - отчуждение. В основата на анализа си поставя притчата за грехопадението от Библията. Според Фром личността е продукт на динамичното взаимодействие между вродените потребности и натиска на социалните норми и предписания. Фром твърди, че пропастта между свободата и безопастността е стигнала до такава граница, че в настояще време самотата, чувството за собствена незначителност и отчуждение са се превърнали в определящи признаци на живота на съвременния човек. Една част от хората искат да избягат от свободата. Това бягство се осъществява чрез механизмите на авторитаризма, деструктивността, конформността на автомата. Фром е описал пет потребности, присъщи изключително на човека. Тези потребности, се базират върху конфликтуващи помежду си стремежи към свобода и безопасност, потребност от връзки, потребност от преодоляване, потребност от система на възгледи и преданост. 1. За преодоляване чувството за изолация от природата и чувството за отчуждение всички хора трябва да се грижат за някого, да взимат участие в съдбата на някого и да носят отговорност за някого. Ако потребността от създаване на връзки не е задоволена, хората стават нарцистични. Те не са способни да се доверяват на други и отстояват само егоистичните си интереси. 2. Всички хора се нуждаят от преодоляване на животинската си природа, за да се превърнат в активни създатели на собствения си живот. Невъзможността да задоволят тази жизнено важна потребност е причина за деструктивност. 3. Хората се нуждаят да усещат себе си като неделима част от света. Затова през целия си живот те изпитват потребност от корени, от основи, от чувство за стабилност. 4. Всички хора изпитват потребност от тъждество със самите тях. Благодарение на идентичността те усещат, че не си приличат с другите хора и осъзнават, кои са те самите и какво представляват. Копирането на нечие поведение не дава възможност на човека да постигне истинското чувство на идентичност. 5. За хората е необходима стабилна и постоянна опора при обясняването на сложността на света. Само в този случай хората възприемат и постигат реалността, без което е невъзможно психическото здраве. Фром посочва пет типа социални характери, които преобладават в съвременните общества. Тези социални характери представляват взаимодействие между потребности и социален контекст, в който живеят хората. Фром разделя тези характери /или типове/ на две големи групи: непродуктивни /нездрави/ и продуктивни /здрави/. Към непродуктивните той отнася: рецептивен, експлоатиращ, натрупващ и пазарен характер. Продуктивният характер представлява крайна цел в развитието на човека. Този тип е независим, честен, спокоен, любящ, творчески и извършващ социално-полезни действия. К. Левин е роден в Прусия. След първите му колеги и сътрудници са двама от гещалтпсихолозите - Макс Вертхаймер и Волфгант Кьолер. Някой психолози разглеждат системата на Левин като разширение на гещалтдвижението. Той я разглежда като топологична и векторна психология. Взема термините "топология" и "вектор" от математиката. Топологията изучава свойството на пространството. Левин започва системата си на психологията с понятието жизнено пространство. Това е психологическо поле - пространството, в което се движи човекът. То представлява целостта на факторите, които определят поведението на индивида във всеки един момент. Жизненото пространство включва конкретния човек, на когото принадлежи, и други хора и обекти така, както той го възприема. Жизненото пространство е разделено на региони от граници. Всеки регион може да се разглежда като психологически факт. Границите имат няколко дименсии като близост/отдалеченост. От динамичната страна Левин постулира понятието за напрежение. То възниква, когато се появяват потребности. Те могат да бъдат или психологически или физиологични. Обектите в жизненото пространство имат валентност - положително или отрицателно, в зависимост от това, дали са привлекателни или отблъскващи. Често пъти жизненото пространство може да съдържа няколко региона, в които едновременно съществуват няколко валентности. В по-късните си години Левин насочва вниманието си към проблемите на социалната психология. Влага големи изследователски усилия в изучаването на различните типове социален климат и агресията и създава концепцията за груповата динамика - нещо, което заема от по-ранната си индивидуална психология и прилага към групите. Роджърс е получил образование в Университета на Уинсконсин, Теологическата семинария и Колумбийския университет и получил докторската си степен през 1931г., Роджърс разработва психотерапевтична система, която е втората по популярност отстъпвайки място единствено на Фройд. Неговият психотерапевтичен метод, наричан по различни начини: недирективно консултиране, клиент-центрирана терапия и ценрирана към човека терапия, е широко практикуван от психотерапевтите. Неавторитарният подход на Роджърс към пациента се характеризира от либералност и толерантност. Терапията му се концентрира върху субективните или феноменологични преживявания на клиента. Той смята, че хората притежават тенденция към самоактуализация, която осигурява здраве и растеж. Терапевтът действа като подпомагащ отстраняването на емоционалните блокировки или спънки към растежа и спомага за съзряването и асимилацията на нови преживявания. 1. Мотивация за здравия човек: актуализацията - в своята система за личността Роджърс задава една-единствена мотивация, "една фундаментална потребност" - да се поддържат, актуализират и засилват всички аспекти на човека. Тази тенденция е вродена и обхваща физиологичните и психичните компоненти на растежа, въпреки, че по време на първите години от живота тя е по-ориентирана към физиологичните аспекти. Нито един аспект на човешкия растеж и развитие не действа независимо от тази тенденция към актуализация. На най-ниските нива тя е отговорна за основните физиологични потребности от храна, вода и въздух. Тази тенденция подпомага организма да оцелее чрез поддържане на основните телесни потребности. Актуализацията обаче прави много повече от поддържането на организма; тя подпомага и засилва съзряването и растежа. Пълното съзряване не е автоматично. Този процес изисква много усилия - Роджърс ги сравнява с борбата и болката, които детето изпитва, когато се учи да ходи. То се спъва, пада и се наранява. Би било много по лесно и по-малко болезнено да престане да се опитва да стои право и да прави тези първи стъпки, но то продължава и в крайна сметка успява. Тенденцията към актуализация на физиологично ниво е неудържима; тя тласка човека напред от една фаза на зрялост към друга, принуждавайки го да се адаптира и да израства. На това биологично ниво Роджърс не прави разлика между здравите и нездравите човешки същества. Той не открива разлика между емоционалното здраве и емоционалната болест в термините на количеството или степента на това, което може да се нарече биологична актуализация. При разглеждане на психологическите аспекти на актуализацията обаче, се появяват различия. В процеса на израстване на детето се развива Азът. Същевременно ударението при акуализацията е изместване от физиологичното към психичното. След като Азът се появи, започва да действа тенденцията към себеактуализацията. Тя е процесът на ставане на себе си, на развитие на собствените уникални психични характеристики и възможности. 2. Развитието на Аза - в ранното детство детето започва да дефинира или да разделя един аспект от своето съществуване от останалите. Този аспект е Азът и това се вижда от увеличаващата употреба на думите "аз" и "мое". В здравия себеактуализиращ се човек се развива кохерентен модел, но ситуацията при емоционално разстроеното лице е съвсем друга. По времето, когато Азът започва да се развива, детето се научава да има нужда от любов: Роджърс нарича тази потребност положително отношение. Положителното отношение е присъщо на всички човешки същества; всяко дете търси положително отношение. Развиващият се Аз-образ у детето е в много голяма степен повлиян от майката. То приема всяко неодобрение като широко, дифузно неодобрение на всеки аспект от неговото същество. Основната предпоставка за появата на здравата личност е получаването на безусловно положително отношение в ранното детство. То се развива, когато майката осигурява любов и привързаност независимо от начина, по който детето се държи. Безусловното положително отношение не изисква липсата на всякакви ограничения върху детското поведение - то не означава, че на детето е позволено да прави каквото си иска, без да бъде мъмрено. Децата, които израстват с чувството на безусловно положително отношение няма да развият условията за ценност, т.е. те се чувстват ценни при всякакви обстоятелства. А ако няма условия за ценност, тогава нямо нужда от защитно поведение. 3. Пълноценно функциониращият човек - здравата личност според Роджърс не е състояние, а процес, "насока, а не местоназначение". Себеактуализирането продължава - то никога не е завършено или статично състояние. Второто нещо по отношение на себеактуализацията е това, че тя е труден и понякога болезнен процес - включва непрестанно проверяване, разширяване и подтикване на всички човешки способности. Третото нещо по отношение на себеакуализиращите хора е, че те са наистина самите себе си. Те не следват поведенческите предписания и не показват различни личности за различните ситуации. Роджърс предлага пет специфични характеристика на пълноценно функциониращия човек: 1. Отвореност към опита - човек без задържащите условия за ценност е свободен да изпитва всички чувства и отношения. Всяка емоция или чувство се свързва с нервната система на човека без изкривявания или промени. Такъв човек знае всичко за природата и нито един аспект от личността не е затворен. Следователно личността е гъвкава, не само приема стимулите, които животът предлага, но е способна да ги използва за откриването на нови пътища за възприемане и изразяване. Обратно, личността на защитаващия се човек, действа при условия за ценност, статична, неспособна да асимилира или дори да разпознае определени преживявания. 2. Екзистенциално живеене - пълноценно функциониращият човек живее изцяло във всеки момент от съществуването си. Тъй като здравият човек е отворен за всяко преживяване, Азът или личността постоянно се влияят или обогатяват от всеки натрупан опит. Пълноценно функциониращият човек, който няма предварително установен или ригиден Аз, не трябва да контролира или манипулира опита, така че трябва да участва съвсем свободно в него. 3. Вяра в собствения организъм - Роджърс пише: "Когато чувстваш, че дадена дейност е ценна или си заслужава да се върши, тогава тя си заслужава да се върши. Казано по друг начин, аз научих, че чувството, което изпитва моя организъм в дадена ситуация, е по-надеждно от моя интелект". Здравият човек може да позволи на организма си да анализира аспектите на ситуацията. Защитаващият се човек взема решение от гледна точка на забраните, ръководещи неговото поведение. Тъй като не преживява напълно живота, защитаващият човек няма пълни и точни данни за всички аспекти на ситуацията. 4. Чувство за свобода - Роджърс вярва, че колкото психично здрав е човек, толкова повече изпитва свобода между алтернативни начини за действие и мислене, без страх от задръжки или забрани. Поради чувството за свобода и власт здравият човек вижда много повече възможности в живота и се чувства способен да направи това, което иска. Той може да избере да се държи по някакъв начин, но е неспособен да превърне свободния избор във фактическо поведение. Поведението се определя от фактори, които са извън личния контрол, включително собствената му защита и неспособността да се преживяват всички данни необходими за вземането на решение. 5. Творчество - тези, които са напълно открити за всякакви преживявания, вярват на организма си в творчески продукти и творчески живот във всички сфери на съществуването си. Те са спонтанни в поведението си, променящи се, израстващи и развиващи се в отговор на богатите стимули на живота около тях. Тъй като им липсва нуждата от защита, те не се интересуват от възможната преценка на другите за поведението си. Защитаващият се човек, комуто липсва чувство за свобода и който се е затворил за много преживявания и живее в предварително определени рамки, не е нито творчески, нито спонтанен. Той е по-скоро ориентиран към това да направи живота си сигурен и предсказуем да държи напрежението на колкото се може по-ниска степен, а не да търси нови предизвикателства, стимулация и възбуда. Роджърс вярва, че пълно функциониращите хора са по-способни да се адаптират и да преживеят драстични промени в условията на средата. Роджърс възприема пълноценно функциониращите хора като "пригодения авангард" в процеса на човешката еволюция. Теорията на Роджърс, както е отразена в центрираната върху клиента терапия, и по-късната му работа с терапевтични групи и сесии за повишаване на чувствителността, е била изключително популярна. Следователно тя задоволява потребностите на широки групи хора.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Кратък исторически преглед на теориите за личността (У.Джеймс, З. Фройд, Е.Фром, К.Левин, К.Роджърс, психолозите-марксисти и др.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.