Култът към слабата жена


Категория на документа: Психология


 Парадоксално е как в днешното модерно и развито общество, в което основополагащи принципи са равенството между половете, расите и културите, все още отявлено забелязваме как зад привидното съгласие с тези принципи, всички ние продължаваме да носим и дори несъзнателно, чрез поведенческите си характеристики, да защитаваме половата, расовата и културната си индивидуалност. Борбата за налагането на жените като равноправни членове на обществото е абсолютно оправдана ако отправим поглед назад в миналото и проследим тенденциите в развитието на обществото. Всъщност култът към слабата жена не изразява просто естетичното предпочитание към слабите форми, а крие много сложни и подсъзнателни асоциации в мъжкия мозък. Илюзията за беззащитност, която слабото тяло създава, кара мъжа да се чувства силен, спокоен и по-зрял. От биологична гледна точка разликите в структурата и формата на мъжкото и женското тяло са безспорни и всъщност се дължат на различните физиологични функции, които изпълняват двата пола за сексуалното възпроизвеждане. Още от дълбока древност основна характеристика на човека е намирането на символи в заобикалящия материалния свят, които да улеснят възприемането и категоризирането му. Ако обърнем внимание, ще забележим противопоставяне на всички основни категории- добро-зло, красиво- грозно, малко-много- и в този ред на мисли полюсното възприятие мъж-жена звучи логично и на мястото си. Нещо повече- научно е доказано,че във функциите на мъжкия и женския мозък има значителни разлики и по-доброто или по-лошото развитие на различни центрове на мозъка прави двата пола уникални сами по себе си. Физическата неравнопоставеност в модерното общество не се счита за обективен критерии, по който да се самоопределяме , но от друга страна влиянието му е напълно обяснимо ако се замислим от какво огромно значение е била силата и издръжливостта за оцеляването и защитата на семейството в миналото. Изхождайки от тази теза можем да определим борбата за равноправие на двата пола като символна и своеобразна борба за запазване на статуковото на мъжа като закрилник и "водач на стадото". Като пример за това колко дълбоки корени имат тези представи и колко трайно са залегнали във възприятията ни можем да разгледаме определението "женствена фигура", което автоматично извиква в съзнанието ни крехко и слабо тяло, с ясно изразени или както още ги наричаме "женствени" извивки. Този и подобни примери илюстрират културните очаквания, както и подсъзнателната манипулация упражнявана върху жената от векове насам, че за да бъде щастлива и приета от обществото, тя трябва задължително да се вписва в общоприетите представи за красота, защото критериите, по които бива оценявана от околните в по-голям процент са свързани с външния вид, а не с интелекта и постиженията. От обективна гледна точка това безспорно е неправилно, но по голямата част от хората са закърмени с това разбиране. Нещо повече- както всички знаем, ролята на семейството в изграждането на мирогледа прогресивно се омаловажава от нарастващото влияние на медиите и глобализацията, и така дори и да се опитваме да възпитаваме подрастващите , че външният вид не трябва да определя отношението им към околните те се сблъскват с реалността и предпочитанията на обществото от ранна възраст, под формата на изкуствените идеали за красота в списанията, в интернет, в играчките и приказките, с които израстват. Ако анализираме произволна детска приказка, в която присъства женски персонаж, ще забележим че в описанието се набляга на красотата и изяществото на героинята, което я прави желана от принца на мечтите. Като цяло, дори несъзнателно, ние все още проповядваме,че красотата е добродетел. Именно заради значението, което обществото проектира върху външния вид на жените, всяка една се чувства принудена да се впише в тези критерии, за да бъде пълноценна и приета от околните, но най- вече от противоположния пол.Последствията са лишения и ограничения,които се отразяват негативно на физическото и психическото здраве на подрастващите поколения. Проф. Божидар Попов, председател на Българското дружество по хранене и диететика твърди, че при подготвянето на тема за затлъстяването и диетите през 2010 година е станало ясно че само в България близо 150-200 хиляди момичета между 12 и 18-годишна възраст са на прага на анорексията. По това можем да съдим за мащабността на последствията от изкривените представи на модерната жена и жертвите, които е готова да направи в името на "перфектното" тяло. А резултатите можем да видим навсякъде около нас- това е интелигентната модерна тийнейджърка, жена или майка, която въпреки многобройните качества, с които може да впечатли, предпочита да го направи с изрязано деколте и къса пола, която да извади на показ тялото, което е изваяла с многобройни лишения, диети и тренировки, а все по често и с помощта на пластичната хирургия. Тя се обижда, когато не оценяват интелигентността и, но се обижда и когато не забелязват сексапила и. Тя се лута между стремежа си да се еманципира и да бъде третирана като равна от мъжа, и инстинкта си да бъде слаба, женствена и водена.

Безспорно е влиянието на културната еволюция и тя носи една основна разлика: докато преди, красотата и крехкостта на жената са били средства тя да бъде контролирана и подчинявана, то днес тя много добре осъзнава влиянието си и умело успява да ги превърне в свое тайно оръжие, с което да печели пасивно надмощие над мъжкото съсловие и да извлича дивиденти. От тази гледна точка е глупаво да възприемаме жените изцяло като жертви, защото голяма част от тях приемат и одобряват ролята си, дори подхранват стереотипа, срещу който уж роптаят и недоволстват.

Пътят към промяна на тези стереотипи и схващания е дълъг и трънлив, и успехът на такава инициатива е съмнителен, именно заради комплексните и дълбоко насадени разбирания на една част от обществото и ползата, която носят на останалата част. Едно е сигурно, истинската красота не се крие във формите на тялото, а в душевността и постъпките ни, тя остава ,независимо от възрастта и пола ни, затова трябва да се научим да я ценим и пазим и да спрем да се сравняваме с другите, а да се радваме на това, което имаме. Жените трябва да намерят нови мерила за самочувствието си, защото както е казал Шарл Монтескьо: " Жената има само една възможност да бъде красива, но за да бъде привлекателна има сто хиляди възможности."





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Култът към слабата жена 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.