Лекции по юридическа психология


Категория на документа: Психология


1.Предмет и задачи на Юридическата психология
Съвременната юридическа психология има интердисциплинарен характер. Тя ползва методи, понятия и обяснителни принципи от социалната психология, общата психология, криминалистиката и криминалната психология.
Предмет на юридическата психология е изучаването на човешкото поведение и дейност, на психичните процеси, психичните състояния и психичните свойства на личността, в тяхната цялост, многообразие и прояви в правовите отношения.
Задачите на юридическата психология са следните:
- Да се обяснят причините за престъпното поведение;
- Да се изследват мотивите за извършване на правонарушения и престъпления
- Да се изследва общестеното мнение за престъпността
- Да се проведът психологични изследвания за борба с отделните видове престъпления;
- Да се разкрият механизмите за формиране и разпадане на престъпните групи;
- Да се разработят методики за качествен подбор и подготовка на кадри за правоохранителната и правораздавателната система
- Да се разработят личностни, поведенчески психологически профили на различните видове правонаршители
Съществена особенност на юридическата психология е, че тя интегрира знания, опит, принципи и методи от социалната психология, психологи на личността и криминалната психологияс цел изучаването на човешкото поведение и проявите му в областта на правовите норми и отношения.
Според юридическите психолози човешкото поведение и дейност са пряко свързани с Психичните процеси, психичните състояния и психичните свойства на личността.
Психичните процеси са усещане, възприятие, внимание, памет, въображение, мислене и учене. Човешката дейност зависи и от интелектуалното ниво, умствените способности и способността за учене.
Психичните състояния са свързани с емоциите, чувствата, афектите, страстите настроението. Най-често срещаните психични състояния са стрес, умора, тревожност,съсредоточеност (не)решителност, (не)увереност, съмнение, любопитсво.
Психични свойства са потребности, интереси, склонности, способности, темперамент, черти на характера, знания , навици, умения, мотиви. Тези три групи явления се изучават задълбочено в юридическата психология
2.Личност и криминално поведение
Темперамент е относително устойчива характеристика на човешкото поведение. Той показва общата активност на личността и е свързан с основните свойства на типа виша нервна дейност , които се предават по наследствен път. Темпераментът разкрива особености на психическата дейност - нейната динамика, тонус, уравновесеност, подвижност, лабилност. Темпераментът заедно с характера показва способността за адаптация на личността към външната среда.Темпераментът определя такива черти на характера, като уравновесеност-неуравновесеност, подвижност-инертност, пластичност-ригидност, стабилност-лабилност, общителност-затвореност, екстраверсия-интроверсия, тревожност-спокойствие, енергичност-вялост повишен или понижен тонус. Темпераментът се проявява главно в особенностите на чивствата и емоционалните реакции на личността.
Съществуват 4 типа темперамент, открити от най-извеастния лекар на Древна Гърция Хипократ. Хората принадлежат към един от четирите типа темперамент според преобладаването на 1 от четирите типа органични течности- кръв (сангвиник), слуз (флегматик), жълта жлъчка (холерик), черна жлъчка (,еланхолик). Така се ободобяват седните темпераменти:
Сангвиник - жизнерадостен, енергичен, работоспособен, психоповеденчески гъвкав, търси разнообразни преживявания, но непостоянен в намеренията си, лесно се отегчава, склонен е да гледа малко повърхностно на нещата.
Холерик - енергичен и работоспособен, бързо преминаващ от една дейност в друга, предпочита бърз темп на преживявания, може да вложи много внергия, но след това се нуждае от доста време за възстановяване, емоционално възбудим, склонен към избухване, нуждае се от разнообразни стимули.
Флегматик - високо работоспособен, препочита по- бавен темп на преживяване и действие, обича реда и не иска да го птишпорват, задълбочава се в нещата, може дълго да работи, но се нуждае от дълго време за почивка, бавно формира навици и трудно овиква от тях.
Меланхолик - силно впечатлителен , вътешнораним човек, предпочита добре позната обстановка, бързо се уморява, но и бързо си почива, трудно превключва от 1 дейност към друга, склонен към мрачни, песимистични настроения.
Доверието към Хипократовата типология се засилва след, катоо Иван Павлов предлага неврогенно обяснение на 4 типа темперамент. Според Павлов нервната система притежава 3 основни типа темпераментност "сила" , "уравновесеност" и "подвижност".
Свойството "сила" - означава висока работоспособност, способност дълго да се издържа на напрежение.
Свойството "уравновесеност" - е свързано с баланса на основните процеси, възбуда и подтискане.
Свойството - "подвижност" - изразява лекота и изразява бързото преминаване от възбуда към подтискане и обратното.
Според Павлов съществуват 4 висша нервна дейност, като устойчиво съчетание на 3-те свойства : силен-уравновесен-подвижен (сангвиник), силен-неуравновесен-подвижен (холерик), силен-неуравновесен-слабоподвижен (флегматик), слаб-неуравновесен-слабоподвижен (меланхолик).
Оригинален опит за обяснение на класическите темпераменти чрез нервофизиологически особенности пави Ханс Айзенк - той предлага средство за установяване на психодинамичните типове, а именно личен въпросник на Айзенк. Той обособява 2 психодинамични измерения, "интраверсия-екстраверсия" и "емоционална стабилност-емоционална нестабилност", от тези измерения се получават 4 комбинации от свойства, съответващи на класическите темпераменти: стабилен екстроверт (сангвиник), нестабилен екстроерт (холерик), стабилен интроверт (флегматик), несабилен интроверт (меланхолик). Споре Павлов тези типове нервна дейност съставят дизиологична основа на Хипократовите типове.
Разделяне на хората на 2 основни психологически типа - интроверти и екстроверти е направено от Швейцарския психолог Карл Густав Юнг.
Интровертът - е човек затворен в себе си, склонен към задълбочен самоанализ, предпочита общуването с книгите пред общуването с хората, предпочита самотата, общува с тесен кръг приятели, избягва шумните компании, мълчелив, замислен, вглъбен в себе си, избягва обществени прояви.
Екстровертът - се характеризира с общителност, оживеност, активност, самоувереност, търсене на сензация, безгрижност, доминантност, енергичност и склонност към риск. При извършителите на насилствени деяния често се среща доминантност, енергичност,склонност към риск, но тяхната общителност не е висока,а самоуверенността им е само показна,и прикрива наличието на сериозни комплекси и малоценностови преживявания.
В създадения от Айзенк въпросник се съдържа и скалата "невротизъм". Хората, които имат високи показатели по тази скала се характеризират с тревожност, потиснатост,
чувство за вина, ниска самооценка, напрегнатост, ирационалност, стеснителност, раздразнителност и емоционалност. Хора при които доминират тези личностни и психологически особенности според Айзенк могат да се превърнат в извършители на насилствени деяния.Той допълва, че екстраверсията може да бъде криминогенна за младите хора.
3. Специфични личностни разстройства на лица с криминално поведение
Специфичните личностни разстройства обхващат няколко сфери и са свързани със сериозен сриф в личното и социално функциониране на личността. Те се появяват в късното детство или в юношесвтото, като проявите им се запазват в зряла възраст.
Тези разстройства не са пряко следствие от груби мозъчни увреждания или заболявания, нито от други психични разстрийства. Към тях спадат следните критерии: дисхармонични нагласи и поведение, нарушени емоционални и възбудни процеси, проблеми с контрола на влеченията, нарушение в начина на възприемане на реалността и мисленето, абнормен стил на поведение .
- Хистрионно личностово разстройство. Характеризира се с драматизиранена собствените преживявания. В общуването се наблюдава театралност и внушаемост.
- Емоционално нестабилна личност. Теази личности тенденциозно действат импулсивно без оглед на последствията в съчетание с неустойчиво и капризно поведение.
- Анакастно личностово поведение. Поведението на тези личности е подчинено на перфекционизъм, изразена в прекомерна ангажираностс детайли и правила.
- Шизоидно личностово поведение. Дейностите доставящи удоволствие на този тип хора, са малко или липсват.
- Зависима личност. Тези лица подтикват околните да поемат отговорността за съществени страни от техния живот. Те подчиняват собствените си нужди и интереси на лицата, от които са зависими.
4. Научни теории за криминалното поведение.
4.1 Биологични теории
Едни от първите научни обяснения за криминалното поведение са насочени към биологическите и физиологическите различия м/у хората. Тази научна традиция започва с ранната физиогномика от Johan Lavater през 1755г., който изследва лицевите особенности. За криминалните лица се характеризира малка брада, хитър поглед, изразяващ дързост.

Следващия научен труд в френолога Франц Гал през 1791г. Гал обръща внимание на физическите очертания на черепа.
Чезаре Ламброзо (1835-1909) Прилага научен метод за проучване на престъплението с физически измервания на характеристиките на криминалните лица и сравнението на техните физически особенности с тези на некриминални лица.
4.2.Криминологични теории
Криминолозите изготвят профили на криминално проявените си лица, които се изготвят съгласно следните елементи: специфика на криминалното поведение,характеристика на правонарушителя,описание на пострадалото лице, ситуационен контекст.
За обяснение на криминалното поведение и за съставянето на прифил на правонарушителя се използват следните криминологични теории



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по юридическа психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.