Лекции по криминална психология


Категория на документа: Психология


Тема5. Психология на престъпната дейност.

Престъпното поведение по своето съдържание е анти обществено и отговаря на всички признаци на волевата дейност в ощко психологически план. От субективна страна, то се характеризира с воля, мотивираност и целенасоченост, а от обективна страна представлява физическо действие или въздържание от него.

Ако при извършването на престъплението волята на лицето не е получила израз по силата на вътрешни причини, а именно разстройства съзнанието, психични болест и други, лицето не подлежи на наказателна отговорност.

Ако при извършването на престъплението волята на лицето не е получила израз по силата на външни причини, принуждение, насилие и други подобни, то това се явява обстоятелство, смекчаващо наказателната отговорност.

Импулсивното действие по правило е внезапно действие, това е разреждане на натрупана енергия, когато изходната подбуда (раздразнение,недоволство) е създадена от ситуацията. В тези случаи без предварително притегляне и оценка, възникналата емоция преминава в действие. Импулсивното действие най-често се наблюдава в патологични случаи, когато лицето по силата на душевна, психическа болест не е способно да извърши волеви действия.

Извършването на волевото действие се предшества от вътрешният процес на неговата мотивация и от изработването на целта. При това подбудата преди да премине в действие се осъзнава от лицето като мотив за действие, а изпълнението на волевото действие се регулира от лицето в съответствие с неговата цел. Когато става въпрос за психология на престъпната дейност това означава осъзната волева активност на психически здраво лице.

Несъвпадението между целта и резултата настъпва пд формата на неизпълнение на целта. Пример за неизпълнение на целта се явява опита за извършване на престъпление, когато целта на престъплението не се осъществява докрай по причини, независещи от волята на виновния. На лице са множество правонарушения при които с появява подобен сценарии, но неговото прецизно определяне е свързано с установяване отговорността на дееца, неговата действителна мотивация и обективните възможности за реализацията й. При разгръщането на конкретен престъпен акт.

Извършвайки конкретно действие, лицето може да се ръководи от различни подбуди. За правилното разбиране на волевото действие е много важно да изясним действителното съотношение между подбудите и целта на волевото действие. Осъзнатата цел несъмнено играе много съществена роля във волевото действие. Тя определя неговият ход, но целта, която детерминира волевият процес сама се обуславя от подбудите, мотивите и интересите. Разбирането на конкретната престъпна дейност означава изясняване на нейният мотив, който се проявява в целите на отделните действия. Те се обединяват в едно свързано цяло поради наличието на мотива, на неговата подбудителна и интегрираща функция. Той придава смисъл на отделните цели и на свързаните с тях действия и определя а-социалната им насоченост и противоправно съдържание.

Извършвайки конкретно действие при правонарушителят може да има нарушено равновесие между различните видове потребности и начините на тяхното удовлетворяване. Преобладаването на а-социалните потребности води до такава борба на мотивите, при която се осигурява избора на а-социални цели и средства. А-социалният потребностен профил е типичен за правонарушителите, но той има специфични измерения при всеки от тях и по своеобразен начин определя логиката на техните а-социални избори. Същевременно потребностната специфика дава възможност да се оформят инварианти при съответните категории правонарушители. Затова е и традиционното разделение на правонарушенията на користни и насилствени.

4.4.2014 год.

Като правило при развиване на престъпна дейност са налице конкуриращи се мотиви. Те играят ролята на подбуди и такива могат да бъдат чувствата за мъст, определени делови интереси, лоялността към служебният дълг или определен користен интерес. Можем да предположим, че борбата на мотиви има различни психологически измерения при отделните категории правонарушители. Тя вероятно е особено динамична и противоречива при хора за които първи път планират да извършат престъпно деяние. При рецидивистите и при лицата от организираната престъпност, за които престъпленията са начин за живот. Борбата на мотивите е свързана със стремежа за по-сериозен удар и с желанието за прикриване и маскиране на съответните криминални действия. Един извършител на длъжностно престъпление дълго може да се измъчва поради желанието да се облагодетелства и стремежа да поддържа своята репутация неопетнена.

Понякога борбата на мотиви протича достатъчно дълго време и предизвиква у лицата определени психически състояния - на затвореност, подтиснатост и прикритост. Тези състояния влияят върху самата борба на мотивите и в много от случаите независимо от преживяваният психологически дискомфорт инициират реализацията на съответните криминални действия. Лицата извършващи престъпления трябва да вземат решение при наличието на различни психологически условия. Те могат да бъдат условия без стресове и повишена възбуда. При достатъчно време за обмисляне, което е характерно например за вземането на решение при присвоителите на собственост и при извършителите на терористични актове.

Налице са и сложни психологически условия под формата на силна възбуда, не достатъчно време за обмисляне на решението, наличие на конфликтна ситуация, когато на едно лице противостой волята на друго лице. Това води до приемането на недостатъчно обмислени решения и до реализация на престъпление, основани не толкова на строг разчет, колкото на вътрешен импулс и порив. Подобна схема е типична при извършителите на убийства, причиняванията на телесни повреди при част от изнасилванията и при голяма част от хулиганските актове. Следователно пир голяма част от извършителите извършващи насилствени правонарушения се действа обикновено, спонтанно, импулсивно, без да се осмислят алтернативите и да се извършва предварителна подготовка. В тези случаи е налице дефицит от време за оформяне на конкретното решение. Точно противоположен вид имат деянията, които са присъщи за професионалните крадци, за лицата от организираната престъпност, за извършителите на стопански и курупционни престъпления.

Между мотива и целта на лицето и неговото престъпно поведение съществуват пряка и обратна връзка.

Пряката връзка се изразява в това, че мотива, че мотива и целта на произведението пораждат престъпната дейност. Обратната връзка между тях се заключава в това, че престъпното поведение в съответствие с конкретните ситуации и условия оказва обратно влияние на мотивите и целта като ги коригира.

Важно място в престъпните действия може да принадлежи на състоянието на опиянение на лицето. Ролята на алкохола в мотивацията на престъпленията се състой в това, че той блокира процесите на самоконтрол. Под влияние на алкохола човек престава да се вижда чрез очите на другите. От начало се създава илюзията за вътрешна лекота и желание за общуване. При това възниква нарушаване на обичайната мотивация на поведение. на пияният човек му се струва, че той се държи съвсем логично. Фактически при него се нарушава първичната мотивация и организацията на постъпките и поведението. Алкохола усилва импулсивността, блокира съзнателният волеви самоконтрол, стимулира агресивната мотивация, преживяванията на враждебност и им придава непосредствена подбудителна сила и роля. При осъществяването на дознание върху престъпната дейност по данните от поведението като правило можем да съберем достатъчно сведения за психологията на правонарушителя. Тъй като в нея мотивите и целите се откриват в цялата своя пълнота и определеност. При разследването само на отделни действия материалът обикновено е недостатъчен за да съдим достоверно за психологическите механизми на криминалните действия.

Структурно-психологическият анализ дава възможност да се разкрие цялата дейност с всички влизащи в нея не престъпни действия,в които в повечето случаи са представени мотивите и целите на извършването. По такъв начин се очертава целият психологически механизъм на дейността на лицето, в който престъпният акт е последното завършващо действие, което по смисъла на закона е самостоятелен поведенчески акт.

Престъплението не е изолиран акт, който може да бъде разбран сам по себе си. То обикновено е звено и част от по-цялостна дейност и кореспондира с характерните за нея мотиви, които придават смисъл, целенасоченост и волево ориентират криминалната активност на дееца.

11.4.2014 год.
Престъпленията във всички случаи са съзнателни действия на лицата. В този смисъл те се прогнозират, планират и подготвят. За тяхното извършване се използват знания, опит, навици. Даже в случаи на извършване на престъпление без по-рано обмислен план, когато престъпното решение да се действа възниква под влияние на създалата се ситуация то напълно се проявяват навиците, стериотипите, миналият опит и нагласите на личността. Елементи на психологическата структура на престъпленията са наличните цели, свързани с удовлетворяване на противоправната потребност, както и мисловната дейност по прогнозиране, подготовка, извършване на престъпните действия и скриване следите на престъпленията.

Потребност - мотив - цели - действия, планиране, реализация, инсценировка

Престъпната дейност и действия имат комплексна интегративна структура, която включва потребности, мотиви, цели , личностни особености, планиране, прогнозиране, подготовка, реализация и инсценировка. Всички тези структурни компоненти са присъщи за умишлените и непредпазливите деяния.
Всяко престъпление оказва определено психическо въздействие не само на потърпевшите или на очевидците, но и на самото лице, но и на самото лице което го извършва. Това въздействие е твърде различно в зависимост от степента на изменение на психичните качества на личността, осъществяваща престъплението. Престъпната дейност променя, модифицира самия деец неговите мотиви, нагласи и чувства. Дори и отношението му към извършеното и към самият себе си.

Удовлетворението от резултата закрепва образа на даденият акт на престъпно поведение и облекчава по-нататъшното му реализиране. Възможно е и отрицателно отношение към резултата, които е искал да постигне и е постегнал престъпника. Достигнатият резултат може да предизвика отрицателни чувства и във връзка с това разкаяние за извършеното. Резултатът от престъпната дейност може да бъде много по-различен от нейното планиране и подготовка. Той разбира се варира според конкретният случай от пълно удовлетворение, комфорт и повишаване на самоувъжението до задълбочаване на малоценностовите преживявания фрустрацията, неудовлетвореността, разочарованието, вината и отчаянието при дееца.
Една от специфичните особености на психиката на лицата след извършване на престъпление се явява и това, че психическото напрежение не спада, а като правило напротив се усилва. При реализирането за първи път на повлияни от ситуацията влияния последствията при всички случаи предизвикват стрес, объркване, фрустрация, дълбоко съжаление или виновностови преживявания за извършеното. В подобна обстановка се овиличават неадекватните дезадаптивните реакции и дори суицидният риск. Осъзнаването на конфликта с обществото, които настъпва в резултат на извършеното престъпление във всички случаи поражда у човека усъзнато, а понякога и не напълно осъзнато безспокойство и чувство за своята непълноценност в сравнение с останалите хора. Този тип преживявания се срещат при всички правонарушители, които са в конфликт със закона, но те имат различна интензивност, продължителност и се компенсират по специфични начини, пораждащи разнородни последствия. У човека, извършващ престъпление отношението му към извършеното обуславя и плановете му за в бъдеще. В частност те могат да бъдат насочени към скриване на следите от престъплението към изработване на такава линия на поведение, която на убеждава обкръжаващите в пълната му непричастност към криминалното деяние. Появата на виновностови преживявания води и до осъзнаване на необходимостта от носене на отговорност за извършените действия. Съзнанието за своята вина, разбирането за нанесените вреди на конкретната личност, на група лица или на обществото може да породи у лицето извършило престъплението активна дейност, насочена към ликвидация на вредните последствия. Преживяването на престъплението и свързаното с него психическо напрежение може да породи и активна дейност по оказването на помощ на следствието и правосъдието за компенсиране на нанесените вреди. Подобни случаи се срещат по-рядко и най-вече сред осъдените а пробация правонарушители, но наличните виновностови преживявания трябва да се използват целенасочено за извършване на профилактична и корекционна дейност.
Психическите изменения на алчността на престъпника след извършването на престъплението в значителна степен зависят от това до колко то съзнателно е планирано или е реализирано ситуативно. При професионалните престъпници осъществяващи планирани престъпления емоционалното въздействие на конкретните резултати върху тях като правило е значително по-ниско. Добре планираното и щателно подготвеното престъпление е свързано и с подготовка за отрицателните емоции, които се появяват след неговата реализация. Обае в случаите, когато при извършването на престъпление се появяват нови условия, които по-рано не са били предвидени силата на емоционалното въздействие на престъплението съществено се увеличава. Колкото в по-голяма степен имат място изменените условия и действията и последствията се различават от първоначално планираните, толкова в по-голяма степен се проявява силата на емоционалното въздействие на престъплението. В такава обстановка извършителят обикновено е изненадан, стреснат, фрустриран, объркан, неудовлетворен и разочарован от резултата. Съзнанието за противоправност и обществената опасност на извършените действия. Проявите на отрицателни емоции при извършването на престъплението и възприемане на неговите резултати усилва страхът ор разобличение и търсене на отговорност. В резултат на този страх на предстоящото наказание и на загубата на планове за в бъдещето се намалява самокритичността, самоконтрола, увеличава се внушаемостта и съществено се затруднява логическата мисловна дейност. Емоционалността при това често преобладава над логиката при вземането на решения. Преживяването на събитието на престъплението съзнанието за вина, страхът от отговорност всичко това са негативни фактори, усилващи дискомфортните емоционални преживявания.

11.4.2014 год.
Престъпленията във всички случаи са съзнателни действия на лицата. В този смисъл те се прогнозират, планират и подготвят. За тяхното извършване се използват знания, опит, навици. Даже в случаи на извършване на престъпление без по-рано обмислен план, когато престъпното решение да се действа възниква под влияние на създалата се ситуация то напълно се проявяват навиците, стериотипите, миналият опит и нагласите на личността. Елементи на психологическата структура на престъпленията са наличните цели, свързани с удовлетворяване на противоправната потребност, както и мисловната дейност по прогнозиране, подготовка, извършване на престъпните действия и скриване следите на престъпленията.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по криминална психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.