Личността от гледната точка на социалната психология


Категория на документа: Психология


 Личността от гледна точка на социалната психология

Съдържание:

Увод 1
1. Личността според Юнг 1
2. Психологични типове по Майерс и Бригс 3
Заключение 6
Източници 7

Увод

Личността като фундаментална психологична единица със сложна и многодименсионална природа продължава да бъде във фокуса на изследователските търсения и днес. Многобройни са опитите за нейното концептуализиране и емпирично категоризиране. Утвърдено е разбирането на личността като отделна регулативна система в структурата на психиката.

От гледна точка на социалната психология, най-интересни са когнитивният стил и личностовите особености. Според Хуилър обяснението на човешкото поведение може да се осъществи на няколко равнища. В единия край на изследователския спектър той поставя неврофизиологичния подход, а на другия - социологичния.

Между тези две екстремни точки разполага теориите на индивидуалната психология, груповото поведение и организационните и институционалните структури. На индивидуално равнище съвременните проучвания се разгръщат по три линии: бихевиоризъм, личностни теории и когнитивна наука. Бихевиоризмът използва парадигмата "външен стимул/ поведенческа реакция", която показва тенденция към игнориране на психичните процеси. Личностните теории и когнитивната наука, от друга страна, поставят по-голямо ударение върху вътрешните процеси.

1. Личността според Юнг

Теорията на Юнг за психологичния тип е представител на първата от шестте съвременни личностни парадигми - психоаналитична, социокултурна, теория на чертите, теория на ученето, социобиологична и екзистенциално-хуманистична. За разлика от други психоаналитични теории тя премества ударението от ролята на несъзнаваното върху съзнателните аспекти на личността и се фокусира върху разбирането и вземането на решение. Както посочва Гайър, поради тази своя ориентация теорията на Юнг продължава да оказва сериозно влияние върху психологията и споделя много идеи и черти с когнитивната наука.

Типологичната концепция, създадена от Карл Юнг и доразвита и операционализирана от Катрин Майерс и Изабел Бригс, разглежда цялостната личност (типа) на индивида, а не отделни негови характеристики (черти).

фигура 1. Психологични типове по Майерс и Бригс

Юнг разглежда типа като характерен образец на една обща нагласа, проявяваща се в множество индивидуални форми. Той прави опит да разкрие психологичната основа на традиционната опозиция "чувства" - "разум" като генерализирани начини на човешко поведение върху принципа на типа отношение между субекта и обекта. Така се извеждат двата типа, разграничени според двете основни нагласи екстраверсия и интроверсия. Всеки човек притежава и двете нагласи, които са еднакво необходими за осигуряването на нормален психичен живот, и само относителното преобладаване на единия или другия механизъм определя типа.

По този начин се обособяват две обширни групи от психични индивидуалности в зависимост от общата нагласа на съзнанието. По-детайлното изучаване на проблема довежда автора до констатацията, че индивидите могат да се разграничат не само според универсалната разлика между интроверсията и екстраверсията, а и по основните си психични функции, схващани като определена форма на психична дейност. Според него тези функции, които се отличават както по произход, така и по своята същност, са мисленето, чувстването, усещането и интуицията. Когато една от тях трайно преобладава, се формира определен тип - мисловен, емоционален, сетивен и интуитивен. В този модел общата нагласа (към света и към себе си) и психичните функции (емоции, мислене, сензорика и интуиция) се разбират като две различни измерения на човешката индивидуалност. Иначе казано, човек се проявява като екстраверт или интроверт независимо от това каква именно конкретна форма преобладава в неговия психичен живот, поради което индивидуалните типове са не два, а осем - четири екстравертни и четири интровертни типа.

Така Карл Юнг развива оригинална теория за психологичния тип, използвайки три биполярни оси: екстраверсия/интроверсия; усещане/интуиция и мислене/чувстване. Четвъртата ос разсъждение/възприемане е прибавена от Катарин Бригс и Изабел Майерс, които доразвиват и операционализират неговия теоретичен модел.

2. Психологични типове по Майерс и Бригс

В съвременния вариант типологичната теория гласи, че нагласата или готовността на хората за действие се определя или от предпочитанието към екстраверсия, която се фокусира върху външния свят, или към интроверсия, която се фокусира към вътрешния свят. Така екстраверсията (Е -виж фигура 1) представлява нагласа, която се свързва с осъзнаване и доверие към обектите и хората от средата с енергетизиране и ръководство на ориентиран към действието и понякога импулсивен начин на адаптиране към изискванията на живота, често включващ открита и осъществена с лекота комуникация. Характерна тенденция за хората с тази ориентация е да фокусират вниманието си към външния свят на хората и нещата. Тъй като черпят своята енергия от това, което става около тях, те се зареждат, като влизат във взаимодействия и се ангажират с различни дейности. Те най-добре разбират света, когато имат възможност да са ангажирани в някаква активност.

Интроверсията като нагласа (I), обратно, отразява интереси, центрирани около вътрешния свят на ясно формулирани идеи и трайни понятия, в които индивидът е склонен да определи своите стандарти. Тъй като получават енергията си от това, което става вътре в тях, хората с такава ориентация предпочитат да размишляват, преди да действат. Поради тази потребност да помислят преди да пристъпят към някакво действие, те изпитват необходимост да разберат света, преди да се ангажират с него. Специално внимание заслужава схващането, че успехът във всеки вид дейност зависи както от едната, така и от другата нагласа.

Разбирането се изпълнява от функцията възприемане (перцепция), а решаването - от функцията разсъждение (вземане на решение). Съществуват два базисни начина за разбиране и два базисни начина за решаване. Усещането (S) и интуицията (N) са начини на възприемане на външния свят, докато мисленето (Т) и чувстването (F) са начини на оценяване на фактите и понятията, които са били възприети. Като един от модусите на възприемане (Р) усещането (S) е приемане на информация чрез наблюдение по пътя на сетивата на това, което е видимо, непосредствено, конкретно и реално в околната среда. Хората с това предпочитание са практически ориентирани и се базират на настоящето. Те са погълнати от подробностите и фактите, което ги кара да приемат това, което е зададено и да са по-слабо заинтересувани от промените. Другият начин да се открие какво се случва е чрез интуицията. Лицата с това предпочитание се фокусират върху абстрактното, дори използват "шесто чувство или "инстинктивно" придобиват информация.

Интуицията улавя значенията, отношенията и възможностите, които надхвърлят обсега на сензорите. Казано с други думи, интуицията (N), като начин на възприемане, преминава отвъд непосредственото, отвъд това, което е достъпно за сетивата. Хората с това предпочитание осъзнават възможностите, значенията, изводите, и взаимовръзките. Те ценят отношенията, които не могат веднага да се разпознаят чрез сензорите и се стремят да разберат "цялостната картина" (the big picture). Със своята ориентация към бъдещите възможности интуитивните личности харесват промяната. Важно е да се подчертае, че всеки човек използва и усещането, и интуицията, но не и двата процеса едновременно.

По аналогичен начин са конструирани двата начина на решаване (на разсъждение): мислене и чувстване. Като модус на разсъждението (J), мисленето (Т) представлява логичен, рационален, аналитичен, подреден и безпристрастен подход. Хората с такива предпочитания се фокусират върху причините и следствията и се стремят към обективност и критичност, основани върху справедливост и непредубеденост. Противоположно на тях разсъждението чрез чувстването (F), което също е търсене на рационален ред, се съсредоточава в по-голяма степен върху разбиране на човешките ценности, съпроводено с емпатия, желание за хармония, страст и личностна топлота. Решенията на хора с такива предпочитания обикновено се взимат след претегляне на ценности и качества, както и след съобразяването им с влиянието, което биха оказали върху човешкия фактор.

Последната дименсия възприемане-разсъждение се описва като предпочитание към начина, по който хората се справят с външния свят. Разсъждаващите типове имат желание да регулират и контролират живота си; перцептивните - да разберат живота и да се адаптират към него. Разсъждаващите обичат да планират събитията предварително; те преживяват дискомфорт, когато нещата се случват спонтанно, в последната минута. Перце- тивните, обратно, предпочитат "да се спускат по течението".

Взаимодействията между четирите вектора образуват 16 психологични типа, всеки от които представлява уникална комбинация, която не се свежда до сумата от неговите елементи. Така например един екстравертно мислещ тип, подкрепен от интуиция (EN), се състои от различни черти, които формират личността, като си взаимодействат помежду си. Поради този ефект на взаимодействие определена черта в един тип ще има различно проявление от същата черта в друг тип. Съществуват няколко подхода при характеризирането на 16-те - типа чрез професионални и организационни черти, чрез черти,свързани с вземането на решение, чрез когнитивни и стилове на учене.

Предпочитанията към лява и дясна ръка често се използват, за да илюстрират основополагащата идея за "предпочитанието" като основно понятие в тази концептуална схема. Хората имат предпочитание към една функция и една нагласа по същия начин, както към едната от двете ръце, но могат да използват и двете, разбира се, с различна лекота. Това предпочитание не е съзнателно избрано, а е предимно генетично детерминирано.

Заключение



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Личността от гледната точка на социалната психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.