Методи за психологично профилиране


Категория на документа: Психология


 Методи за психологично портретиране

В края на 70-те години във ФБР е стартиран изследователски проект, при който са били интервюирани няколко десетки серийни убийци. Систематизирането на техните психологични и социално-психологични особености и характеристики е първият опит да се разработи методологичната основа за изготвяне на профили на неизвестни извършители на престъпления.

Акцентът при психологичното профилиране се поставя не върху типизацията, а върху определяне на индивидуалния почерк на престъпника, който може да се "разчете" при анализа на местопрестъплението, начина на извършване на убийството и особеностите на жертвата. Това се концентрира в идеята за реконструиране на извършеното престъпление, следвайки принципа, че личността на престъпника оставя своя "отпечатък" върху жертвата и мястото на криминалния акт чрез поведението и действията, които е предприел.

Престъпното поведение също има своя логика, която се детерминира от хиперболизираните потребности и фантазии на извършителя, както и от неговите свръхценни идеи и фиксации в отношенията с другите. Обикновено самият престъпник приписва на жертвата възможност за удовлетворяване на неговите очаквания и след това прави всичко възможно действително да превърне представите си в реалност.

Умствените, емоционалните и личностните характеристики на извършителя се проявяват в направените или оставените от него на местопрестъплението и по тялото на жертвата поведенчески следи. Главното в процеса на психологичния анализ на престъплението е разпознаването и тълкуването на доказателства от материален и нематериален характер, фиксирани на местопроизшествието и тялото на жертвата като маркери за определени психични особености и уникални личностни характеристики на престъпника.

Съществен фактор във формирането на личността на извършителите на насилствени престъпления са отношенията в семейството и въздействията, на които са подложени в детството. Развитието на детето в среда с неясни, амбивалентни, застрашаващи физическото оцеляване отношения, формира тенденция на невротично развитие, което лесно може да премине в асоциално поведение в по-късните етапи на съзряването - поради което се формират като неуверени и непълноценни личности. Самите семейства се характеризират със слаба емоционална свързаност и близост между членовете. Това възпрепятства формирането на детето като личност с устойчив Его-идентитет и ограничава възможността за създаване и поддържане на стабилни връзки извън семейството, които биха могли да компенсират нестабилността на семейната среда.

Много от убийците описват значимостта на фантазиите в периода на ранното им развитие. Техните фантазии по своето съдържание са предимно агресивни или садистични и обикновено са свързани със собствения им опит на жертви. Всъщност преносът, който често правят извършителите на убийства, от реалния виновник за техните страдания и неблагополучия към виктимизирания субект, е психологичен механизъм на отреагиране на травмата от детството. Много често фантазиите на извършителите са в контекста на сексуалните потребности.

Психологичният анализ на едно криминално престъпление включва три основни стъпки:
* Определяне "Каква" информация дава местопрестъплението за отделните поведенчески актове и действия, свързани с извършването на престъплението. Тук се включва всичко, което може да бъде важно от гледна точка на психологичната интерпретация на престъпните действия;
* Интерпретиране на причината или причините за всеки идентифициран поведенчески акт или действие - "Защо" престъпникът е действал по този начин.
* Систематизиране на характеристики и особености на индивидуалния тип - "Каква" личност би извършила престъплението по подобен начин, поради посочените причини.

Процесът на профилиране
Това е техника подпомагаща криминалното разследване, целенасочено набиране на специфична информация за индивидуалните особености на неизвестния извършител. Профилът е особено полезен в случаите, при които извършителят демонстрира известни патологични отклонения в поведението, тъй като колкото по-рутинно е престъплението, толкова по-малка ще бъде възможността за извличане на психологически важна информация от реализираното поведение. Във ФБР са възприели работната дефиниция, че психологичното профилиране идентифицира важни личностни и поведенчески характеристики на престъпника, които са базирани върху анализ на извършеното престъпно деяние.
Психологическите профили не могат веднага да отведат следователя до даден извършител. По-скоро те посочват какъв тип личност може да извърши престъпление като разследваното.
Изготвянето на психологичния профил съдържа следните основни компоненти:
* Оценка на престъпния акт - какво престъпление е извършено, какво е състоянието на трупа; каква е интензивността на насилието, с какво е извършено убийството;
* Комплексна оценка на мястото, където е извършено престъплението - къде се намира трупът - в помещение или на открито, има следи от борба между жертвата и нападателя, местото свързано ли е по някакъв начин с жертвата , предприет ли е опит да се прикрият следи и улики;
* Комплексна оценка на жертвата или жертвите - рисковост на жертвата, пол и възраст, стил на живот, психичен и сексуален статус, навици и привички, семейно положение, хоби, приятели и врагове, страхове и жизнени цели, местоживеене и условия на живот, образователно ниво, начин на обличане, къде е видяна за последен път;
* Оценка на първите полицейски доклади за престъплението - важно е да се знае какво е видял първият полицейски служител, уточняване на датата и времето, открито ли е оръжието на престъплението, какви са подробностите от свидетелските показания, схема на местопрестъплението и реконструкция на последователността от събития;
* Оценка на съдебно-медицинската експертиза - информация за характера и типа на раните и нараняванията , причината за смъртта, има ли следи от сексуален контакт или сексуално насилие, медицински статус на жертвата : бременност, венерически болести и др.
* Разработване на профил с индивидуалните специфични характеристики на вероятния извършител
* Насоки за криминалното разследване, произтичащи от изготвения профил
Главното в процеса на изготвяне на психологически профили са разпознаването и тълкуването на доказателствения материал от местопроизшествието в качеството на индикатор за определени аспекти от личността на престъпника.
За да бъде подходящ за профилиране, криминалният акт трябва да бъде насилствен или потенциално насилствен, като отношение към жертвата. Извършителят на престъплението трябва да бъде неизвестен и всички важни обстоятелства за жертвата и местопрестъплението трябва да бъдат изяснени и обобщени.
Обикновено продуктивността на профила се повишава, ако неизвестният извършител е демонстрирал психопатологични форми на поведение спрямо жертвата като сексуален садизъм, постмортални намушквания и нарязвания, ритуално убийство, осакатяване, разчленяване, немотивирана жестокост. Това са индикатори за наличие на мисловни, емоционални и личностни отклонения.
Преди започване на работата по изготвяне на психологичен профил е необходимо да се направи точна оценка на случая относно неговата надеждност за профилиране. Профилирането може да се прилага с висока степен на успешност при серийни насилствени престъпления, тъй като в тези случаи има достатъчно количество поведенчески индикатори, които разкриват уникални индивидуални особености на извършителя. Серийността предполага организираност и планомерност на поведението, което дава възможност за изграждането на по-ясна представа за мотивите на извършителя, неговия психичен статус и доминиращи потребности.
Стремежът е в психологическите профили да се съдържа следната информация:
-раса;
-пол;
-възрастова граница;
-вероятна професия или занимание;
-степен на сексуална зрялост и умение за пълноценен полов живот;
-семейно положение;
-вероятност извършителят да повтори същото престъпление;
-вероятност извършителят вече да е извършвал такова престъпление;
-възможни предишни арести;
Факторите, които оказват влияние върху надеждността и профила са:
* Времевият интервал - колкото по-отдалечено във времето е престъплението, толкова повече намалява възможността за надеждно профилиране;
* Състояние на тялото на жертвата - ако жертвата не може да бъде идентифицирана или от нея са останали само скелетни останки, профилът ще бъде ненадежден, защото виктимологичната информация ще бъде непълна и недостатъчна, а също така няма да има категорична яснота за причините за смъртта или за следите от насилствените действия по тялото на жертвата;
* Ниво на риск на жертвата - ако жертвата се определя като високо рискова, вероятността за адекватно профилиране рязко намалява, защото броят на вероятните извършители е екстремно висок;
* Промени в първоначалната обстановка на местопрестъплението - ако сцената на престъплението не е автентична / трупът е местен /, профилирането също се затруднява, защото няма да е възможно да бъдат ясно разграничени първоначалните следи, от тези, които са били променени или оставени допълнително.
При изготвянето на психологичен профил на неизвестен извършител на престъпление се обръща особено внимание на два важни фактора - начина на действие и почерка при извършване на престъплението.
Начина на действие е динамична характеристика и се определя като заучено поведение. Чрез него се характеризира това, което престъпникът е предприел като поведенчески актове, за да осъществи престъплението. Начинът на действие може да се променя както поради субективни причини, така и поради обективни - време и място на престъплението, оръдие на убийството и т.н. Изучаването на начина на действие и неговата психологична интерпретация са в основата на изграждането на представата за личността на извършителя от гледна точка на способностите за планиране и реализиране на престъпния замисъл, както и за естеството на мотивацията - лични причини, ситуативен конфликт, прикриване на друго престъпление или наличие на психични проблеми.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методи за психологично профилиране 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.