Моралното развитие на детето


Категория на документа: Психология


 Теорията на Жан Пиаже за развитието на детето се приема за най-завършена. Тази теория ни помага да разберем, че светът на детето е един друг свят, различен от света на възрастните; логиката на детето е друга логика; вътрешният свят на детето е друг свят.

Две са основните идеи в теорията на Пиаже: идеята за развитието и идеята за интелекта.

Мнозина са учените, създали своя теория за развитие на детето.

Идеите,отразяващи моралното развитие на детето, залегнали в различните теории, могат да бъдат обособени в три групи:

1)изследвания върху когнитивния план на моралното развитие.Обясненията,обединени около когнициите,са свързани с Жан Пиаже и Лоурънс Колбърг. Моралното развитие се обяснява чрез движението на универсалните морални стадии.Моралността е тематизирана чрез развитието на моралните разсъждения,обединени основно около справедливостта;

2)изследвания върху поведенческия план на моралното развитие.Обясненията,обединени около поведението и по-късните версии,свързани със социалното научаване-Албърт Бандура и Уолтър Мишел,представят моралното развитие чрез отношението поведение-научаване.Моралността е тематизирана чрез просоциалните поведения, научаването,положителни и отрицателни подкрепления,идентификации със значими други,морални модели и т.н.;

3)изследвания върху афективния план на моралното развитие.Обясненията,обединени около емоциите,започват със Зигмунд Фройд и представят моралността чрез развитието на вината,срама,съвестта.Моралното развитие е тематизирано чрез идентификациите със значими други,чрез тревожността,загубата на любовта,страха от наказание,самообвинението, самонаказанието.

Съществува и разбиране за моралното развитие на детето,основано на емпатията.Разбирането на Зигмунд Бауман за моралността и моралната ситуация,може да ни помогне да разберем моралното развитие и мястото на емпатията.

Теорията на Ж.Пиаже,както и теорията на Л.Колбърг се обозначават като когнитивни.Те разглеждат развитието на моралните съждения-когнитивния пласт на моралното съзнание.
Ж.Пиаже споделя две основни идеи за моралното развитие на детето:
3 моралното развитие е в зависимост от интелектуалното развитие на детето;
4 моралното развитие преминава през различни стадии:морален реализъм,морална реципрочност,автономен морал.
Жан Пиаже разглежда моралното развитие,като се опитва да установи:
5 разбирането на детето за правилата;
6 детските разсъждения за добро и зло;
7 разбирането на детето за наказанието и справедливостта.

Пиаже изследва разбирането на правилата,като използва играта и различни въпроси,свързани с нейното протичане.Той открива,че съществува определена последователност в разбирането на смисъла на правилата и подчертава зависимостта на това разбиране от когнитивните схеми,с които се извършват асимилацията и акомодацията.Малките деца(до 3 год.) нямат идея за правилата,всяко дете измисля и играе по свои правила.По-късно(между 3-6-тата година) отношението към правилата се променя,започва да се определя от егоцентризма;въпреки,че познават правилата,децата често не ги спазват;когато все пак ги съхраняват,те ги абсолютизират.Детето мисли правилата за нещо абсолютно.Те се приемат като създадени от някакъв висш авторитет,не могат да се променят и тяхното следване е задължително.През периода между 6-11-ата година настъпва едно по-цялостно разбиране на правилата.То вярва,че правилата винаги са съществували,но не свързва тяхното създаване с нещо външно,някакъв авторитет,а с дейността на самите участници.Детето достига до убеждението,че правилата могат да бъдат променени със съгласието на другите.
Съжденията на детето за добро и лошо също преминават през различни фази,в зависимост от възрастовите рамки.За едно 5-6-годишно дете оценката на постъпката се основава на външния ефект-резултата,а не на намерението,което стои зад постъпката.На следващия стадий,когато детето достигне възрастта 6-11 години,то ще включи в оценката на постъпката и намерението.Децата,които са на дооперационалния стадий на развитие,насочват разсъжденията си върху поведението,а не върху резултата.На този стадий децата не могат още да отчетат намеренията,които са зад постъпките.Децата в операционалния стадий(6-11год.) са вече способни да разграничат преднамерената лъжа като по-лоша от непреднамерената лъжа.Те започват да разбират,че постъпката не може да бъде оценявана само по резултата.Тази оценка трябва да включи в себе си и намерението,което стои зад постъпката.
Малкото дете(2-6 год.) вярва,че размерът на наказанието трябва да отговаря на престъплението,но идеята за престъпление при детето е много различна.То няма идея за връзката между типа престъпление и наказанието.По-големите деца(6-11год.)достигат до идеята за съответствие между престъплението и наказанието.Те започват също да разбират значението да се направи добро,да се възстановят щетите.При определянето на наказанието те отчитат не само последиците,но и мотивите,които стоят зад постъпките, причиняващи тези последици.

Стадиите на моралното развитие се характеризират с определени особености.

Стадият на моралния реализъм обхваща децата в периода между 4-7-годишна възраст.Те вярват,че справедливостта и правилата са непроменяеми.Децата се ръководят от идеята за иманентната справедливост-нарушаването на правилата,недостойните постъпки трябва да бъдат наказани незабавно.Съществува подчинение на авторитета на възрастния.Постъпките се оценяват върху основата на последиците.Моралните съждения са тясно свързани с егоцентризма-неспособността на детето да координира своите преживявания с преживяванията на другите в дадена ситуация.Не се отчита чуждата позиция.Съжденията се основават на резултата от действията.

Стадият на реципрочния морал обхваща децата между 7-ата и 11-ата година и означава равенство,което може да се изрази с правилото:"Прави на другите това,което искаш и те да правят на теб."Реципрочността е споделяне,отдаване на това,което си получил,уважение към другия.На този стадий децата не разглеждат наказанието като нещо абсолютно и незабавно.Наказанието е насочено към възстановяването на причиненото нараняване или вреда и е форма на отношение към другото дете.Децата разбират също справедливостта като възмездие за стореното.Съществува известно осъзнаване на последиците от дадена постъпка върху другите.Намеренията и чуждата позиция се отчитат.Равенството е по-важно от авторитета.

Стадият на автономния морал обхваща децата в периода между 11-ата и 15-ата година.Моралните съждения се основават на убеждението,че правилата и законите са създадени от хората и могат да бъдат променяни.Подчинението на авторитета не е задължително.Нарушаването на правилата е възможно и не винаги се следва от наказание.При осмислянето на собственото поведение детето отчита преживяванията и гледната точка на другите.Степента на наказанието се определя от отчитането на намеренията и резултатите от дадена постъпка.
Лоурънс Колбърг трансформира много от идеите на Пиаже и предлага свое разбиране за моралното развитие.Колбърг разглежда моралното развитие като преминаващо през три стадия,всеки от които е представен от два подстадия:

8 Предконвенционален морал:

ст.1-Ориентация към подчинение и наказание.Детето е насочено към последиците,а не към подбудите на деянието;

ст.2-Инструментална ориентация и наивен хедонизъм. Децата построяват своето поведение така,че да спечелят награда.Поведението е манипулативно(себеобслужващо),без да отчита чуждата позиция,справедливостта;

9 Конвенционален морал:

ст.3-Морал на "доброто дете".Детето разглежда дадено поведение като добро,ако допринася удоволствие на другите и е свързано с одобрение.В своите постъпки децата се съобразяват повече с одобрението и неодобрението. Оценката на постъпките се основава не само на последиците,но и на намерението;

ст.4-Ориентираност към законността и реда.Детето приема нормите,правилата и законите и вярва,че ако социумът е приел тези правила,то също трябва да ги приема и поддържа.

10 Постконвенционален морал:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Моралното развитие на детето 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.