Мотиви при животните


Категория на документа: Психология


 Югозападен Университет "Неофит Рилски"

Философски факултет

Реферат

На тема : Мотиви при Животните

Изготвил: Проверил:Х.ас Теодор Георгиев

Мотивите са подбудите , които стимулират, мобилизират, организират и насочват активността на животните .Тази роля могат да изпълняват образи на потребното или на опасното, вътрешни състояния, преживявания. Мотивите са положителни или отрицателни.Положителните са тези , които пораждат приятни емоции у животните и водят до задоволяване на важни жизнени потребности .Така възприеманите признаци на желанана храна (миризма, цвят, форма и др)предизвикват приятни емоции у животното и го мотивират за активност. Отрицателни са мотивите , които при неприятни емоции карат животното да се въздържа от действия, да се скрива, да демонстрира нападателно поведение илида бяга.Например видът на неприятел е противно възприятие.Той подбужда животното да определи как да постъпи, какви да са реакциите му.Положителните и отрицателните мотиви често са единство .То се отразява върху поведението на животните. Те са в готовност за нападение и отстъпление, за търсене и въздържане за активност и пасивност.Да предположим , че наблизо е гнездо на пчели ,което примамва мечката , но не далече от храста я наблюдава опасен за нея хищник.Как да постъпи в тази ситуация?
Очевидна е борбата между два съществени мотива- между желанието да постигне целта и да избегне опасността.В тази усложненан обстановка животното е нужно максимално бързо и вярно да се ориентира, да съпознае обстоятелствата и да избира сигурния начин за постъпване .Да се отстрани от целта и да отложи действията за по - късно, да грабне от плячката и да побегне, да се опита с ръмжене да уплаши противника и т.н. Различните мотиви държат животното в напрежение ,активизират целия му психически потенциал.В едни случай опасността може да премине.Хищникът да го привлече друга по -лесна достижима цел и тогава първите мотиви у мечката да станат актуални , водещи. Възможно е положението още повече да се усложни - да се появи още един от глутницата хищници и тогава доминиращ да стане мотивът за отстъпление. Той може да се измени, ако се появят и други членове от семейството на мечките- да вземат връх отново положителни мотиви и т.н. Съвпадението на положителни и отрицателни мотиви , преобладаването в дадени условия на някои от тях , смяната на местата им, всичко това кара животните да обхващат в полето на своето внимание максимално и пълно ситуацията, да отчитат връзки и зависимости, да ги анализират , сравняват , оценяват т.е. да извършват усилена умствена дейност на тази основа да дават преднина на едни или други мотиви на своето поведение. Действието на двете начала на мотивации- положителни и отрицателни обуславят готовността на животните във всеки момент към изменение на своето поведение, към избора на оптимален подход.Това гарантира надежното адаптиране към средат . Промените в положителните или в отрицателните мотиви(увеличаване , намаляване) се отразява върху вътрешните състояния и върху външното им изразяване - мимики, пози, движения.

Мотивите могат да бъдат външни и вътрешни.Към външните се отнасят неща, които имат сигнално значение за животните - храна, вода, удобни места за нощуване, скриване, вида на неприятели, промени във времето и др. Вътрешни мотиви са състоянията на глад , жажда, тревога,страх, радост, умора, действие на жлезите с вътрешна секреция и др. Много от външните условия придобиват мотивираща роля в зависимост от вътрешните състояния на животните.Ситото животно храната не го съхблазнява, въпреки че то не само обонятелно , но и зрително я възприема. Присъствието на мъжкия не действа на женската, когато тя не е във фаза на полова активност. Съвсем друго е , когато животното е гладно. Тогава и най - малката миризма на храна го мотивира да търси.И най- малката миризма на храната го мотивира да търси. И най - малкият специфичен шум на дивеча , който му служи за храна , го привлича . С други думи, силата на вътрешните състояния , на потребностите на животното, които рефлектират като действия на вътрешни мотиви , влияят върху мотивационните възможности на външните фактори. Очите на страха са "големи" и при животните . Той придава мотивиращо значение , дори и илюзорно , на редица дразнители. Те усилват страховите състояния и подтикват към защитни реакции. Има дразнители, които мотивират определено поведение, независимо от предшестващите вътрешни състояния на животните.Видът на хищника предизвиква незабавно спиране на движенията , притихване , скриване или бягство. Реакциите на страх възникват когато животното се среща със ситуации , различни от привичните или те имат специфични признаци.

Силата на подбудата определя типа поведение на животното, и интензивността на тази активност зависи от равнището на хормоните.

Постиженията в построяването на гнездото, съотнасяни към образа на гнездото, който птичката носи в паметта си , са също така мотивиращо йрепление на активността.

Дадена активност може да се мотивира от фактори , които не се считат свързани с нея. Например чайки, маймуни, и др . животни особено са склонни да проявяват полова активност след известни леки безпокойства.

Мотивацията влияе върху психиката на животните многопосочно.

Изостря сетивата , осигорява сенсибилизация (устойчивост) на вниманието , усилва или отслабва дейността.

Има фактори , които влияят върху цялата активност .Така хлебарките изпадат във вцепление , когато температурата падне под определени градуси.

Мотивиращите фактори могат да определят целта . Например страхът мотивира животните да се скриват.Усилването на мотивиращите фактори води до увеличаване на реактивността на животните към съответните дразнители . Практически поведението на животните представлява непрекъснати преходи от един вид активност към други. Те зависят от физиологическите състояния на организма , проявяващи се чрез механизмите на централната нервна система. В ранната пролетна утрин птичката може да пее, после да брани своя участък, да се храни ,да почиства перата си и др.

Мотивационните изменения на поведението са временни и обратими. С преминаване на заплахата изчезват напрежението, предприетите предпазни форми на поведение.Животното се връща къ привичния си начин на живот.

Мотивите активизират животните. Установено е , че при депресивни условия на живот- когато животното се държи гладно, жадно или при други ограничения , то мотивиращата роля на вътрешните му състояния го карат настойчиво да търси изход от ситуациите, да се ориентира многопосочно в условията.

Силата, с коятодействат едни и същи мотиви се определя освен от вътрешните състояния на животните , още и от техния опит , от възрастта, от конкретна обстановка.Младите животни, с по- малък опит , повече се боят от различни неща, проявяват по- голямо любопитство и по - продължително изследват, това което е привлекло вниманието им.Повече дразнители мотивират тяхната активност.Животните , който живеят в групи, при несъотвтствие на себеподобни се чувстват спокойни,удоволетворени. Отгледаните изолирано ,както имахме възможност да поясним, дори при възприемане на своя облик в огледалото, реагират възбудено , изплашено , нападателно.

Колкото са по - големи измененията в ситуацията , в стимулите които мотивират животните , толкова повече са усилията им да овладеят ситуацията, да се справят с нея. Това може да се постигне с различни реакции - с търсещо (изследователско) поведение , с агресивност, с подчиненост и др. Р . Хайнд привежда пример на мишка в клетка с въртящо се вътре колело и на друга в клетка с люлка , задвижването на изисква по - малко усилия.Колелото като стимулиращ фактор , в което мишката извършва много повече движения и изразходва повече енергия , обуславя по - голяма активност на животното .

При постоянен дефицит на храна , свикналото с недоимъка животно, макар и недостатъчно нахранено , не е мотивирано да проявява голяма активност. Тя малко би му дала, освен излишно изразходване на сили.Не е така при промяна на условията. Те откриват перспективи и влияят за разгръщане на активността.

Мотивите обуславят насочеността на активността на животните , техните очаквания , образите на онова към което се устремяват .Миризмата на желания дивеч актуализира представата за него и мобилизира силите за постигане на целта.

Дразнителите, които мотивират активността запазват тези си функции, докато осигуряват подкрепление.Когато определен шум носи на животното успехи в поведението, той продължава да го мотивира към активност .Когато неколкократно шумът не води до очаквания резултат , неизбежно загубва сигналната си , а заедно с това и мотивираща роля.

Мотивиращо значение имат както измененията в средата , така и бързината, с която те се извършват .Резките промени, положителни или отрицателни, привличат вниманието и обуславят активност.

Връзката дразнител- мотивация- активност не винаги е еднозначна. Тя може да усилва активността или да я снижава. Гладните мухи Phormia увеличават двигателната си активност , когато получат фруктоза.Тя обаче постепенно се натрупва в организма и реактивността на насекомите се снижава.

Според нуждите на животните различни дразнители стават актуални и мотивират тяхното поведение.Едни са нуждите , когато животните охраняват своята територия , когато събират материал за гнездо или търсят храна.

Условията на живот водят до конкурирането на мотиви , до доминиране на едни и подтискане на други. Изграждането на гнездо от птици може да е по - силен мотив от възможностите за игра при духащия силен вятър , мътенето- пред улавяне на прелитащо наблизо насекомо.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотиви при животните 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.