На какво ни учи Маргарет Малер за психичното раждане на детето?


Категория на документа: Психология


ТЕМА 7 : Теория на М.Малер за психичното раждане на детето

М.Малер представя психичното структуриране на бебето като го разглежда в двойката майка-бебе.Тази двойка представлява една цялост и през първите месеци след раждането от нея се отделя и обусобява бебето като нова индивидуалност, която изгражда своите телесни и психически граници чрез процеса на сепарация-индивидуализация. Според М.Малер личността преминава през няколко фази. Всяка фаза има своя собствена задача и представлява етап в развитието на когнитивния и емоционален капацитет на бебето. Процесите на отделяна от майката (диференциация и сепарация), на развитие на чувството на собствена личност(индивидуализация) у детето са структурообразуващи за психизма твърди Малер. Според нея физическото раждане не съвпада с психологическото. Продължително изследване доказва,че нормалното детско развитие от 0-3 год. Преминава през 3 големи фази. Във всяка съществува динамика на отношението майка-бебе.
1. нормална аутистична фаза- през тази фаза , която продължава от момента на раждането до края на първия месец от живота на бебето, новороденото е способно да възприема малко, от това което се намира извън неговия организъм.Задачата на детото през тази фаза се състои в постигане на хомеостатично равновесие преди всичко чрез физиологични механизми. Формите на афективно и моторно разреждане, като плача на пр. стават сигнал изискващ от майката да удовлетвори нуждите на детето. Грижата на майката го пази както от прекомерни вътрешни така и от силни външни стимули, които биха предизвикали състояние на болестотворен стрес в организма. Майката изпълнява функция на външен изпълнителен АЗ. Тя е длъжна да защитава бебето от травмиране, което могат да пречинят вътрешните стимули.
2.нормална симбиотична фаза- М.Малер използва термина симбиоза като метафора.Този термин не описва , това което се случва м/у представители на 2 отделни биологични вида , а се отнася към това състояние на сливане с майката, в което АЗът все още не се е разграничил от не-АЗът, а вътре и от вън едва започват да се преживяват различни едно от друго. Симбиотичната фаза продължава от края на първият месец до 5-6 месец. В началото на тази фаза грижите на майката и старанието на самото бебе да намали напрежението са съсредоточени около опита за достигане и поддържане на хомеостаза. Детето в същото време започва да прави разликата м/у приятни, добри и неприятни, лоши преживявания. Може да се направи извода, че стимулната бариера съществуваща през първият месец от живота на бебето, през 2рия месец не се задейства автоматично към всички външни стимули. Началната способност на бебето за възприятие на това, че удовлетворяването и приятните преживявания зависят от някакъв източник извън телестния АЗ, ознаменува прехода от аутистичната към симбиотичната фаза, т.е. когато то е способно да чака и е уверено, че ще получи удовлетворение само тогава е възможно да се говори за зачатъци на АЗ. Процесите на развитие и грижите на майката предизвикват у бебето все по нарастващо възприятие за периферията на неговото тяло заедно с нарастващото възприятие на външния свят. Специфичната реакция на детето под формата на усмивка появяваща се когато симбиотичната фаза е в своя пик показва, че то реагира по различен начин на своя симбиотичен партньор и на другите хора. През второто полугодие от първата година на детето симбиотичния партньор няма вече да може да бъде заменяем, разнообразието в поведението на 5 месечното бебе свидетелства за това, че то към този момент е достигнал специфични симбиотични отношения със своята майка.
3.фаза на сепарация- индивидуализация

3.1.Субфаза на диференциация- диференцияцията е първата от 4те субфази на процеса. Тя продължава от 5 до 9 месец. При детето се забелязват видно нови форми на готовност, настойчивост и насоченост на целта. Тези форми служат на поведенческите прояви на процеса излюпване. Към поведенческите прояви се отнасят: дърпането и скубането, ушите, носа, отклоняването на тялото назад за да я разгледа по-добре и да разгледа, това което се намира зад нея. Разглеждането помага на детето в началото на дифернциация на своето тяло от тялото на майката. Периода от 6 до 7 месец е пикът на тактилно и визуално изучаване на лицето на майката и всякакви предмети които и пренадлежат- очила, гривни. Детето започва да играе игри от типа Ку-Ку. През 7-8 месец се наблюдават първите експерименти на детето отностно физическата сепарация в действия като- отделяне от майката, изпълзяване на колене да поиграе в краката и. След като бебето достига достатъчна степен на индивидуализация за познаване на лицето на майката и запознаването си с нея, то с удоволствие и опасение започва да изучава лицата на другите хора. В края на първата година от живота може с особена яснота да се види, че вътрешнопсихичните процеси сепарация- индивидуализация имат 2 преплитащи се пътя на развитие: единия- на индивидуализацията- е еволюция на вътрешнопсихическата автономност, другия- на сеперацията- е път на разединяването с майката. Оптимални са тези ситуации, вкоито телесната раздяла с майката върви паралелно с развитието на независимата самостоятелна активност на детето започващо да ходи. При прекалено ранно прохождане сепарацията изпреварва индивидуализацията

3.2.Субфаза на практика- има 2 части:
Първата- първична практика- започва от най-ранното проявление на способноста на детето физически да се отделя от майката пълзейки, ставайки, катерейки и изправяйки се, но предвижвайки се при това с помощта на ръцете. Втората част е същинската практика, т.е. свободното ходене. В началото на субфаза практика интерсът на бебето към майката преминава и в/у обкражаващите го неудошевени обекти. От начало него го интересуват главно предмети предоставени от майката. Постепенно неговият интерес се разпространява в/у всички обекти, които може да достигне. Падайки или удряйки се те се оглеждат и се удивляват, че майката не се оказва автоматически до него за да му помогне. Детето през това време проявява активно удоволствие от използването на своето тяло. То все повече осъзнава своето цяло, неговите граници, функции, когато го гледа, когато го докосва, когато го използва, играе си с него с ръцете си, смуче палците на ръцете и краката. В своите действия прохождащото дете подръжава на предметите които обича и се употребяват от него.

3.3 Субфаза на повторно сближаване - обхваща възрастта 0т 16 до 24 месеца и майката вече не се възприема като нещо разбиращо се от самото себе си. Благодарение на способността за изправено ходене и формиране на на репрезентативно мислене, детето осъзнава окончателността на своето разделение от майката, в момент, когато то е изправено пред предизвикателството на разширяващата и усложняваща се вътрешна и външна реалност. Детето изпитва желание да сподели с майката новите умения и опит, усеща потребността от нейната любов и постоянно е заето с това къде се намира тя сега. Осъзнаването на детето на разделеността и ограниченията на собствените му възможности създава опасност за разрушаване на ефекта от любовта към себе си - самоуважението и вярата в своето всемогъщество. Детето изп вс възможни механизми на съпротива и подтискане на болезненото чувство на разделеност с майката, но едновременно усеща огромното желание да разшири сфетата на своята неотдавна появила се самостоятелност. То се разкъсва между желанието да остане до нея и подбуждащите мотиви за отдръпване от нея. През този период се наблюдават периоди на необясними кризи и недоволства, а така също и отново възникващ страх от непознати и от раздяла, нарушения на съня и тенденция към депресивно настроение.

3.4. Субфаза на консолидация на индивидуалността и константността (постоянство) на обекта - субфазата се простира от 20-22 до 30 - 36 месец. Предпоставка за емоционалната константност на обекта е от една страна когнитивното разбиране на пространствено- времевата идентичност на личността на майката и обединяването на нейните добри и лоши обектни аспекти. В тази субфаза детето постепенно отново се оказва способно да приеме раздялата с майката, както това е било вече в субфазата на практика. Укрепването на индивидуалността и бързото развитие на Аза се изразява чрез много признаци. Важна крачка в развитието се явява способността за вербално изразяване. Играта също става по-конструктивна и по - преднамерена. Възникват ролрвите игри. Расте интереса към др деца и възрастни.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
На какво ни учи Маргарет Малер за психичното раждане на детето? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.