Основни понятия. Детство, конфликт, конфликтна личност, конфликтна ситуация.


Категория на документа: Психология




РЕФЕРАТ

На тема: Основни понятия. Детство, конфликт, конфликтна личност, конфликтна ситуация.

Дисциплина: Детето и критичните ситуации

Изготвил: Ралица Петкова Микренска

Специалност: Предучилищна и начална училищна педагогика

І курс

Детството е период от живота на човек от раждането до подрастваща възраст. Този период включва: младенчество - от раждането до 1 година; ранно детство - от 1 до 3 години; предучилищна възраст от 3 до 6-7 години, начална училищна възраст - от 6 до 11 години. Детството е период на интензивно биологично, социално и психологическо развитие. През детството, особенно в предучилищна и начална училищна възраст, се създават предпоставки и готовност за участие в обществено-културния живот на възрастния. Тази готовност изисква необходимост у децата от обучение и възпитание, усвояване на опита на човечеството, достиженията на материалната и духовната култура. Трябва да се формират у децата черти, държание, навици, отговарящи на ценностите на дадена културна система, за да се приспособят към общоприетите правила на поведение.

Детският педагог, В. А. Сухомлински пише: "...Детството, детският свят е особен свят. Децата живеят със свои представи за добро и зло, чест и безчестие, човешко достойнство; те имат свои критерии за красота." От нас, родителите, зависи какъв ще бъде детският свят на нашите деца: радостен, справедлив, чист и добър или тъжен, несправедлив и зъл.

По надолу в тази тема ще разгледаме, как да се справяме с пораждането на напрежение при общуването си с детето, как да разрешаваме конфликтите и да предотвратяваме конфликтните ситуации.

Кога възниква конфликтът? Когато съществуват ясни различия между определени интереси, действия, разбирания. Самата ситуация при която възникват тези различия се нарича конфликтна ситуация.

Трябва да се търсят причините за възникването на конфликтите. Обикновено те се крият в областта на детските чувства. Ние възрастните с практически действия можем да покажем на детето, да го научим, да го насочим, но преди всичко трябва да "влезем" в неговия свят, за да разберем причините за създадения конфликт или конфликтна ситуация.

Юлия Гипенрейтер в книгата си "Как да общуваме с детето" добре е описала способа на така нареченото "активно слушане".

Какво означава детето да се слуша активно? При всички случаи, когато детето е разстроено, обидено, претърпяло несполука, когато го боли, срам го е, страхува се, когато са се отнесли грубо или несправедливо с него и дори когато е много уморено, първото, което трябва да се направи, е да му дадем да разбере, че знаем какво преживява, че го "чуваме".

За целта е най-добре да изразим според нас какво чувства детето. Желателно е да наречем "по име" това негово чувство или преживяване.

Така чрез отговорите по способа на активното слушане възрастния показва, че е разбрал вътрешната ситуация на детето, че е готов, след като е чул повече за нея да я приеме.

Подобно буквално съчувствие на възрастния прави особеннно впечатление на детето. Наистина не винаги конфликтът решен по този начин се разрешава толкова бързо. Понякога детето, усещайки готовността на родителя да го разбере, с желание продължава да говори за случилото се. На възрастият му остава само активно да го изслуша.

Психолозите за положителна резултатност, при разговор по способа на "активното слушане", определят някои важни особенности и допълнителни правила.

Първо, ако желаем да чуем детето, непременно трябва да сме обърнати с лице към него. Много важно е също неговите и нашите очи да са на едно равнище. Нашето положение спрямо него и позата са първите и най-силни сигнали до колко сме готови да го чуем и слушаме.

Второ, ако говорим с разстроено или огорчено дете, не бива да му задаваме въпроси. Желателно е отговорите ни да звучат в утвърдителна форма.

Трето, много е важно в разговора да се прави пауза. След всяка наша реплика, най-добре да се помълчи. Паузата му помага да се ориентира в преживяванията си и едновременно по пълно да усети присъствието ни. Добре е да се помълчи и след отговора на детето, защото то може да добави и още нещо.

Четвърто, във нашия отговор е полезно да повторим какво се е случило с детето - така, както сме го разбрали, после да обозначим чувството му.

Според психолозите, разговорът по способа на "активното слушане" постига най-малкото три важни резултата.

На първо място, изчезва или най-малкото силно отслабва отрицателното преживяване на детето. Наблюдава се и е силно изразена забележителна закономерност - споделената радост се удвоява, а споделената неприятност намалява двойно.

На второ място, детето след като се убеди, че възрастният е готов да го слуша, започва да говори все повече за себе си. По този начин темата на повествованието или характера на оплакванията се променя, търпи развитие. Понякога в един разговор неочаквано се заплита цял възел от проблеми и огорчения.

На трето място детето само се предвижва към решаването на своя проблем.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни понятия. Детство, конфликт, конфликтна личност, конфликтна ситуация. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.