Памет


Категория на документа: Психология


 ПАМЕТ

Когнитивната психология има за предмет познанието като процес на обработка на информацията, постъпваща в съзнанието, съхраняването на тази информация и възпроизвеждането и. Когнитивните психолози се занимават с това, как и каква част от възприетите събития се съхраняват в паметта така, че човек да придобие личен опит; как хората интерпретират визуалното и звуковото като смислови събития; как се преработва информацията, подавана чрез речта. Основните процеси, които се изследват в рамките на когнитивната психология са усещане, възприятие, представи, мислене, въображение, внимание, памет, език. Именно паметта ще бъде обект на изследване в настоящия реферат - без памет не бихме могли да учим, не бихме могли да водим смислен разговор; без памет човекът би останал без личностна идентичност.

Паметта е централен психически процес сред познавателните процеси. Тя е психическо отражение на действителността, изразяваща се в запомняне, съхранение и възпроизвеждане на опита. Мисленето и въображението са немислими без нея, защото предполагат опериране с понятия. Трупането на опит и знания е немислимо без паметта - с нейна помощ хората разпознават предметите, отраженията на реалния свят и явленията на действителността.

Както вече споменахме, паметта е процес на запомняне, съхранение и възпроизвеждане на съдържанието на индивидуалния и обобщен социален опит. Най-напред ще се спрем на първия паметов процес - запомняне.

Запомнянето е процес на запечатване на възприетото чрез свързването му с по-рано запомненото и съхраненото.

Възниква въпросът - какво, колко и как ще запомни личността. Отговорът би следвало да се потърси в потребностите и мотивацията на човек. При евентуален изпит, ако потребността е сведена до получаване на добра оценка, помненето приключва кратко след изпита. Изводът е, че изборът в запомнянето се определя от мотивите и интересите, целите и ценностите на личността. Една и съща дейност се осъществява по различен начин от различни хора - за едни - тя е удоволствие, а за други - товар и досада - така е и със запомнянето.

Запомнянето бива краткотрайно и дълготрайно. Краткотрайното е ограничено в рамките на времето и се осъществява за кратко време, за разлика от дълготрайното.

Запомнянето би могло да бъде и оперативно - то се характеризира със запомняне на отделни части от материала.

Запомнянето би могло да бъде с цел и без цел, или преднамерено и непреднамерено. Когато то е целенасочено, е налице висока умствена активност, както и трайност на знанията, докато при непреднамереното действат неосъзнати механизми. В отделни случаи една или друга информация се запомня пълно и трайно, понякога за цял живот, когато тя има за човека особено важно значение, когато поражда у него определен интерес и емоции.

Запомнянето би могло да бъде разделено и на логическо и механическо. Логическото запомняне се разглежда подробно от педагогическата психология. При него са налице следните изисквания - разработка на план за запомнянето, систематизиране на материала, заучаване по части, свързване с по-рано запомненото и включването му в потребностите на личността.

Съхранението на запомненото е вторият процес на паметта. Ако съществува съхранение, то тогава има оптимално запомняне, а в такъв случай ще бъде осъществено и възпроизвеждане. Съхранението е процес на задържане на запомненото. Към запомнянето спада и спомнянето, в което са налице елементи на възпроизвеждане. Те зависят от емоционалните преживявания, а също и от повторението. Фактор за запомняне се оказва най-вече целенасочеността на личността, както и наличието на единство между думи и образи.

Възпроизвеждането може да бъде съзнателно и несъзнателно. Съзнателното е целенасочено, а несъзнателното се основава на случайни дразнители. В образователната система възпроизвеждането се е наложило като основен критерий за успеваемост на учениците и студентите. Доказан е фактът, че механичното възпроизвеждане носи вреда на интелектуалното развитие на хората.

Забравянето като процес е резултат на дейността на психиката и човека, а също и една вътрешна необходимост и закономерност в преработката на информацията. Забравянето на множество ненужни подробности, второстепенни неща, е необходимо и полезно. То открива хоризонт за запомняне, задържане и ползване в нужен момент на главното - закони, понятия, принципи, правила на поведение. Забравя се онова, което е извън целите на човек, онова, което не е включено в системата на знанията. В педагогическата психология са посочени условия за преодоляване на забравянето - запомнянето и повторението да бъдат избирателни, да се запомня на части, без да се губи цялото. Абсолютно забравяне обаче няма. В съзнанието и в подсъзнанието
винаги остават известни, макар и твърде бледи, следи, които могат да се актуализират до някаква степен.

В психологията са известни три типа памет сред хората - нагледно-образен, словесно-логичен и междинен. Отговорът на въпроса - какво се помни - определя различията между тях.

Нагледно-образният тип е този, който помни образи и събития, той се изявява в областта на изкуството.

Словесно-логичният се характеризира с помненето на понятия, формули, съждения и е типичен за хората на науката.

Междинният тип се характеризира с постигане на баланс в помненето на факти и събития, отразяващи предмети и думи.

На основата на анализаторите паметта би могла да бъде зрителна, слухова, двигателна, осезателна, вкусова, обонятелна. Това деление зависи и от дейностите на човек.

Според характера на психическата активност, преобладаваща в дейността, паметта бива: двигателна, емоционална, образна, словесно-логична.

Всеки човек се ражда с двигателна памет, след това се развиват последователно емоционалната, образната и накрая словесно-логичната.

Двигателната памет - това е запомняне, съхранение и възпроизвеждане на различни собствени движения и на техните системи от човека. На нейна основа се развиват и усъвършенстват двигателните навици на човека от най-простите - като обикновеното ходене, до най-сложните - например пилотиране на самолет. Тя е устойчива и трайна.

Емоционалната памет може да се определи като възпроизвеждане на определено чувствено състояние при повторното въздействие на тази ситуация, в която даденото емоционално състояние е възникнало първоначално. Важно е да се подчертае, че това състояние се възпроизвежда с елементите на ситуацията и субективното отношение на личността към нея. На емоционалната памет се основава предпазливостта, симпатията и антипатията, а също и чувството на разпознаване ("познато" и "непознато").

Опитът и изследванията показват, че в обикновени, спокойни условия нарастването на силата и яркостта на впечатленията повишава точността и трайността на запомнянето. Но в ситуации при преживяване на силни негативни чувства, впечатленията отслабват или напълно подтискат това, което е било запомнено.

Образната (сетивна) памет - представлява запомняне, съхранение и възпроизвеждане на образите на обектите от действителността, които пряко са въздействали върху сетивните органи на човека. От своя страна образната памет бива: зрителна, слухова, осезателна, обонятелна, вкусова.

Образната памет най-ярко се проявява у децата и юношите. У възрастните хора водеща памет, като правило, не е сетивната, а словесно-логичeската. Обаче има професии, където е полезно човек да има развита на високо ниво образна памет.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Памет 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.