Политически аспект на правата на човека


Категория на документа: Психология


Права на човека в политически аспект и тяхното институционализиране

I.Какво представляват политическите права
Редом с личностните права, политическите права и цивилните, или граждански права, образуват една втора група. Те трябва да гарантират, че всеки човек може невъзпрепятствано да участва в политическия живот в рамките на своята общност, без да има страх от несправедливо наказание. Тук голяма роля играе например правото на свобода на мнението и пресата, защото тук се отразяват позициите на хората спрямо тяхното правителство и задоволството им от него. Но ако тези позиции не могат да бъдат представяни нецензурирани, правителството изгубва правото да представляват интересите на своите граждани демкоратично.
На този етап България е 87-ма от 179 места в класацията на независимите медии, "Freedom House" оценява свободата на медиите като частична, и в съответствие с "Асоциацията на европейските журналисти" твърди,че всеки трети журналист в страната си служи с автоцензура.
Друг основен пробем е неравнопоставеното участие на жените в сферата на вземане на решения. С оглед осигуряване на такава равнопоставеност в България, основните проблеми са преодоляването на джендър стереотипите, създаване на условия за по-голямо участие на жените в политиката и във вземане на решения, включително предвиждане на законодателни мерки и политики за насърчаване на участието на жените.
II.Възникване и развитие на политическите права
Зараждащите се форми на политическо сдружаване, колкото и
условно да е то, могат да се проследят от античността. Полисът на Древна
Атина е изисквал от своите граждани да участват при решенията отнасящи
се до обществените дела. Именно задължението на Атинските граждани да
изразят виждането си за благополучието на полиса и по този начин да
участват в политиката, бихме могли да определим, като форма на
политическо сдружаване, без да са налице типичните за сегашното
разбиране елементи на политическо сдружаване.

Но самото право на участие в политическия живот е било силно ограничено- гражданството е наследствено и ограничено до мъжете,служили в армията.Смята се,че от 250 хиляди жители в града Атина в класическия период,едва 30 хиляди са имали граждански права, а от тях около 5 хиляди редовно са участвали в общите събрания.Повечето държавни постове са определяни с хвърляне на жребий, като само военочалниците и някоко други служители са избирани с гласуване.
През Средновековието политическите партии се появяват в Англия
през ХVІІІ век. Партиите през този период са били политически
групировки с повече или с по-малко свободни и често сменящи се връзки.
По такъв начин те са давали политически израз на определени интереси на
аристокрацията. Те са предшественици на съвременните партии. Партията
на вигите е представлявала предимно земевладелската аристокрация, тясно
свързана икономически и политически с финансовата и търговската
аристокрация. Около партията на торите са се групирали преди всичко
консервативните слоеве на земевладелската аристокрация. Но във всички
случаи политиката и на вигите и на торите са определяли влиятелните
семейства на земевладелската и финансовата аристокрация. Носейки
наименованието виги или тори те с редуване са управлявали страната в
продължение на целия ХVІІІ и първата половина на ХІХ век
Извоюването на политически права през този период е свързано с един много важен акт Закон за правата ( Бил за правата ) приект 1689г. , които е един от първите документи узаконяващ политически права.С него се За първи път са ограничени правата на монарха за сметка на висшия орган на представителната власт. Гарантирани са правото на свободен избор, на свободни обсъждания , свобода на словото и дебатите; никакви изказвания в Парламента не могат да послужат за привличане към отговорност или подложени на съмнение в който и да е съд или място извън Парламента;
Политическите партии в съвременното разбиране на това понятие за
пръв път са възникнали в Европа в непосредствена връзка с буржоазните
революции, в хода, на които се е създавало народното представителство,
т.е. системата на властта на народа, осъществявана чрез изборни
представители. Английската революция от средата на ХVІІ век и Великата
френска революция от края на ХVІІІ век са двете буржоазни революции,
които определят прехода от феодализма към капитализма не само в тези
страни, не само в Европа, но и в целия свят.
Всеобщото избирателно право във Франция за мъжете е окончателно установено през 1848г.

Практически законодателното признаване на политическите партии
започва между двете световни войни. През този период се засилва
намесата на държавата в живота на обществото и съответно се разширяват
пределите на законодателното регулиране. Нито теоретиците на правото,
нито позитивното право са могли повече да игнорират нарастващата роля
на партиите в политическата система на обществото във функционирането
на държавния механизъм

III.Универсализиране и институционализиране на политическите права




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Политически аспект на правата на човека 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.