Потребности и мотивация на поведението


Категория на документа: Психология


ПОТРЕБНОСТИ И МОТИВАЦИЯ
НА ПОВЕДЕНИЕТО

Бащата на психоанализата 3.Фройд определя фундамента на човешката мотивация като действие на силите, свързани с два природни и в този смисъл вродени инстинкта: инстинкта към живот Ерос и инстинкта към смъртта - Танатос. Със структурата, функциите, динамиката и превъплъщението на тези две сили се определя цялостната система от мотиви на човешкото поведение както в норма, така и в патология.

Инстинкт към живот е тази природна сила, която се стреми да съхрани живота и здравето на всеки човек, т.е. да гарантира съществуването на индивида и продължението на биологичния вид хомосапиенс. Така този инстинкт обединява в едно инстинкта за самосъхранение и инстинкта за продължение на вида, формулирани от Чарлз Дарвин.

Инстинктът към смъртта е тази природна сила, която мотивира човешката агресия, деструктивност, раз- рушителност, жестокост, убийството и самоубийството. За съществуването на този инстинкт Фройд се позова на теорията за ентропията във физиката и философската концепция на А. Шопенхауер, според която в основата на човешкия живот е волята за съзиданието и смъртта, които се отнасят в еднаква степен към живота. 3. Фройд утвърждава хипотезата, че целта на живота на отделния човек е смъртта и той винаги я постига (77, 116-117). Свързването на мотивацията на човешкото поведение с вродените инстинкти и неумолимите закони на физиката в теорията си Фройд определя като биологизаторска.

В теорията си за мотивацията А. Адлер прави крачка напред от биологизаторската концепция. Той свързва мотивите на поведение със силите на две тенденции: стремеж към превъзходство и комплекс за непълноценност и произтичащите от него компенсации. Адлер е убеден, че стремежът към превъзходство е фундаментът на човешката природа, без който не можем да си представим живота. Подобна представа има и Ф. Ницше, но той я нарича воля за власт. Стремежът към превъзходство е вроден. Той е движеща сила на биологичната еволюция, сила, която развива човешкия индивид. Човек не може да се освободи от този стремеж, защото той е в същността на живота.

Комплексът за непълноценност и неговите компенсации се формират в онтогенезиса и са особен резултат от семейното и общественото възпитание, от влиянието на социокултурната среда. Следователно според А. Адлер мотивацията на човешкото поведение е биологично и социокултурно детерминирана.
Теорията на Е. Фром за мотивацията съществено се различава от тази на предшестващите го патриарси на психоанализата. Чрез сравнителния анализ на инстинкта при животните и разума при човека той достига до извода, че жизнените потребности на личността са уникалну и
нямат съществена връзка с природните и социалните фактори. Фром формулира хипотезата, че силата на противоречието между стремежа на човека към свобода и стремежа към безопасност е най-мощната мотивираща сила.

Дихотомиите на 3. Фройд: Ерос - Танатос, на А. Адлер: стремеж към превъзходство - комплекс за малоценност, Фром замества с екзистенциалната дихотомия: свобода - безопасност. Тази универсална и жизнена реалност на човешката природа детерминирала основни 3 екзистенциални потребности на личността, които се диференцират и обобщават в пет категории (74, 81-125), 1 (80, 59-64), (60, 255-262), (79, 250-252):
• потребност от установяване на връзки;

• трансцедентна потребност;
• потребност от корени;

• потребност от идентичност;

• потребност от система за ориентация.

Потребността от установяване на връзки, наричана още потребност от връзки, се подхранва от отчуждението на човека от майката природа и от представата му, че е самотен и безсилен, когато е сам. Затова всеки човек се стреми към нови и здрави социални връзки с други хора, като по този начин се опитва да намали своето чувство за изолация и безпомощност.

Съществуват два най-общи начина да се удовлетвори тази потребност: продуктивен (конструктивен) и непродуктивен (деструктивен). Чрез продуктивното удовлетворяване на потребността от свързаност с другите хора човек_постига чувство за по-голяма сигурност, Основен начин за свързването му със света е продуктивната обич. Удовлетворяването на тази потребност преодолява противоречията между свободата и сигурността, формира чувство за идентичност, лична индивидуалност и независимост.

При деструктивната връзка със света човек се стреми да попадне в подчинение на друг, на идеология, на политически лидер вече няма чувство за самотност, но подчинението го прави "притежание" на друг, на нещо по-голямо и силно от него, което може да му гарантира сигурност на цената на покорството. Властващият и подчиняващият се формират една деструктивна социална симбиоза, която е социалнопсихологическата основа на всички авторитарни обществени общности и системи.

Неуспешното удовлетворяване на потребността от връзки е причина за появата на индивидуалния и обществения нарцисизъм. Нарцистичната личност се от-деля от реалния живот и насочва активността си към собствените си мисли, чувства и ценности. Тя е неспособна да общува нормално с други хора и да обича някого. Обичта към самия себе си не създава нищо жизнено. Както героят от митологията на Древна Елада Нарцис умира от любовта към самия себе си, така и любовта на нарцистичната личност й носи изолация, страдание, лудост и социална смърт.
Трансцедентната потребност е обозначава още и като потребност от преодоляване. Съдържанието й се разкрива чрез анализа на две взаимносвързани потребности: потребността на оцеляването и потребността над оцеляването. Човекът притежава тяло и неговите биологични потребности по същество са същите като на висшите гръбначни животни. Той има вроден стремеж към физическо оцеляване, но използваните за това методи са !различни от инстинктите и рефлексите на животните. Като природно същество човекът има стремеж да оцелее физически, независимо от природните и социалните обстоятелства, от щастието или нещастието, от робство¬то или свободата, от застоя или личностното развитие. Здравето, животът, гладът и сексът са физиологични явления и се определят като потребност на оцеляването. Според Фром Фройд построява своя психологически модел за личност върху тези човешки потребности, които гарантират оцеляването, но човекът има стремежи, които са специфични за него и са нещо повече от функцията за оцеляване. Тези стремежи са израз на потребността му да изрази своите способности чрез отношението си към света, което е различно от потребността, природата и обществото да бъдат използвани само като средство за оцеляване.

Потребността над оцеляването стимулира у човека стремеж да преодолее своята пасивна животинска природа, да стане активен и творчески съзидател на житейската си съдба. Продукти на съзиданието са децата и тяхното ш възпитание, творческите, научните и технологичните щ проекти, изкуството и материалните блага, т.е. творческото съзидание във всяка човешка дейност. Удовлетворявайки тази потребност, човекът се издига над пасивната и случайна природа на съществуването си и чрез това добива съзнание за смисъл на живота, лична свобода социална значимост.

Алтернатива на творческото съзидание е деструктивността. Има хора, които не могат да създадат живот, но могат да го разрушат. С акта на рушенето човекът също се издига над пасивното състояние. Разрушителността и творчеството са форми на активно включване в света. Това е и най-същественият избор, който човек трябва да направи: да създава или руши; да обича или мрази. Други средства за удовлетворяване на трансцедентната потребност няма.

Съзиданието и деструктивността са дълбоко вкоренени в човешката същност. Съзиданието е първичният и по-силен потенциал, то е в основата на нормалното функциониране на човека. Деструктивността се свързва с психичното разстройство и поражда само болка и страдание както за обекта на рушене, така и за самия рушител.
Потребността от корени се изразявах постоянния стремеж на човека да определя сам себе си като неотделима и важна част от света. Тази потребност възниква още в момента на раждането с разкъсването на пъпната връв, която биологично свързва детето с майката. Външният свят няма нищо общо с блаженото и безопасно съществуване в майчината утроба. Новороденият човек е безпомощен, несигурен и уплашен от непредвидимите, опасни и неприятни въздействия на света. Разкъсването на връзката с майката е непоносимо тревожно състояние, което впоследствие се засилва и от съзнанието за разкъсаните естествени връзки с природата. За да преодолее чувството за самотност и несигурност, човек се стреми към търсене на нови връзки, които да гарантират негова¬та сигурност. Този стремеж Фром нарича потребност от корени, която е активна през целия живот. Нейното удовлетворяване осигурява на човека чувство за свобода, безопасност и сила подобно на чувството от детството, кое¬то е произлизало от връзката на детето с майката. Както всички други, така и потребността от корени може да се удовлетвори по продуктивен и непродуктивен начин.

Продуктивното удовлетворяване е установяването на равностойни връзки с другите хора и чрез възможностите на продуктивната обич и творческото мислене да участва в създаването на материални и духовни ценности. Социалнопсихологическата характеристика солидарност е най-съществената за продуктивното удовлетворение на потребността от корени.

Непродуктивният начин на удовлетворяване на тази потребност е патологичната симбиоза майка - дете, или по-общо казано: дете - родител. Тя се подхранва преди всичко от родителя, който не позволява на детето да стане възрастен. В резултат на това човекът се вкопчва в сигурността и безопасността на родителската симбиоза и в действителност заради зависимостта си от нея губи реално свободата си. Чрез симбиозата човекът изгубва свободата слизащото е зависим не от себе си, а от съответната симбиоза. Патологичните симбиози могат да се създават и извън отношението майка - дете. Те могат да обхванат семейства, отделни социални групи и дори ця-лото общество. Оюред Фром национализмът в Германия в средата на XX век е форма на патологична симбиоза народ - фюрер, което води до идолопоклонничество и масова социална параноя. Любов, фокусирана само към самия себе си, към своята страна, към своята религия и не допуска обич към друг човек, към други страни и идеологии и по същество притежава симптомите на ин-дивидуалния или социалния нарцисизъм.

Човекът е способен да развие и реализира своя природен потенциал не като обича отделни хора или групи, а когато неговата обич, грижа, отговорност и солидарност имат всеобщ характер. Само когато истински обичаш всички хора, можеш истински да обичаш самия себе си и другите хора, с които общуваш.

Потребността от идентичност е обективно съществуващ стремеж на човека да се отъждестви със самия себе си, да се определи такъв, какъвто е в отличие от другите хора. Тази потребност формира Аз-образа като устойчива представа за самия себе си. Тя изгражда самооценката и самосъзнанието, създава способност да се разграничи Аз и увереност, че Аз - това съм самият Аз. Резултат от удовлетворяването на тази потребност е формирането на адекватна представа за Аз-образа, за личната уникална индивидуалност и като краен резултат формира чувството за Аз-идентичност. Тогава на човека сигурността, че той самият е режисьор на собствената си жизнена съдба, че не се ръководи от външни лидери и фактори. Степента на развитие на Аз-идентичността зависи от това, как човекът е успял да удовлетвори продуктивно потребността от корени, успешно да разкъса симбиозните връзки, включването му в активните социални дейности и от техните резултати. Чувството за идентичност дава убеждението, че човек е свободен творец на собствения си живот и това е гаранция за неговата безопасност.

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Потребности и мотивация на поведението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.