Поведенчески скали


Категория на документа: Психология


 Поведенческите дефицити са класове поведение, описвани като проблемни, защото не успяват да се появяват сдостатъчна честота, с адекватна интензивност, в подходяща форма или при социално очакваните условия (Kanfer & Saslow, 1969; Ferro & Madureira, 2002]. Например липсата на отстояване на себе си може да се разглежда като поведенчески дефицит.Освен изолирането на поведенчески ексцеси и дефицити, функционалният анализ включва други процедури, например изясняване на проблема и предлагане на възможности за терапия. При традиционните подходи знаенето, че човекът има определено разстройство или конфликт, не прави нищо особено за предлагането на стратегии за терапия. Когато обаче се идентифицират поведенческите ексцеси, психологът може да направи усилия да намали интензивността, честотата и т.н. на поведението. Когато се идентифицират поведенческите дефицити, той може да направи усилие да осигури нови поведения или да увеличи честотата на съществуващите.

Скала за дисфункционални нагласи

Основен стожер на когнитивно-поведенческата оценка, който се фокусира предимно върху моделите на мислене, а не върху откритото поведение, е Когнитивният модел на психопатологията на А. Т. Бек (Beck, 1967, 1976, 2002). Моделът се основава на схемите, т.е. когнитивните рамки или организиращите принципи на мисленето. Например при първото ви впечатление за някой човек си създавате схема за него. При следващите взаимодействия с него добавяте или изваждате от тази първоначална схема. Нещо повече: първоначалната схема влияе върху следващите ви възприятия. Например ако първоначално сте определили този човек като зубрач, след това вероятно ще етикетирате поведенията му по съответния начин. Според Бек схемите служат за организиране на миналия опит, насочват интерпретациите на новите преживявания и оформят очакванията и прогнозите. Теорията на Бек приема, че дисфункционалните схеми предразполагат човека да развива патологични поведения (Beck, Brown, Steer, & Weissman, 1991; Newman, Leahy, Beck, Reilly-Harrington, & Gyulia, 2003).

За да оценява отрицателните схеми, Бек и колеги разработват Dysfunctional Attitude Scale (Скала за дисфункционални нагласи, DAS) (Weissman, 1979; Weissman & Beck, 1978). DAS има две паралелни форми (Power, Katz, McGuffin, & Duggan, 1994). Тя идентифицира убежденията, които може да взаимодействат със стресор, за да пораждат психопатология. Например даден човек може да вярва, че не може да открие щастие, ако не е обичан от друг или че обръщането към някой друг за съвет или помощ е признание за слабост. На изследваното лице се дава списък с твърдения, например "Другите може да ме обичат дори и ако знаят всичките ми слабости", и трябва да отговори чрез 7-степенна Ликъртова скала, простираща се
от "напълно съм съгласен" до "изобщо не съм съгласен" Валидността на скалата е подкрепена от различни факторно-аналитични данни (Beck et al., 1991; Cane, Olinger, Gotlib, & Kuiper, 1986; Carro, Bernal, & Vea, 1998; D'Alessandro, 2005).

Teсm за ирационални убеждения

Според когнитивната гледна точка човешкото поведение често се определя по- скоро от убежденията и очакванията, отколкото от реалността. Ако например преподавателят ви обяви, че ще има изпит на третата седмица от началото на семестъра, ще концентрирате ученето си в последните един-два дни преди него, ако сте като повечето учащи. Да предположим обаче, че сте отсъствали в часа точно преди обявения изпит. Да предположим освен това, че ваш "приятел" си направи шега с вас: телефонира ви и казва, че изпитът е отменен. Ако му вярвате и следователно очаквате, че няма да има изпит, ще учите ли толкова усилено, както бихте направили преди (ако изобщо учите)? Малко е вероятно. Изпитът все пак ще се проведе (реалност), но вашето поведение ще се е променило заради убеждението ви, че той е отменен. Имайки предвид влиянието на убежденията и очакванията, са разработени няколко когнитивно-поведенчески тестове за измерването им. Например Р. А. Джоенс (Jones, 1968) разработва 100-айтемен Irrational Beliefs Test (Тест за ирационални убеждения, IBT) за измерване на ирационалните убеждения (например вярата, че винаги трябва да успявате, за да имате някаква стойност).

IBT има широка употреба в клинична и в изследователска среда, и е получил значително внимание (Deffenbacher, Swerner, Whisman, Hill, & Sloan, 1986; T. E. Ellis, 1985; Bridges & Sanderman, 2002; Taghavi, Goodarzi, Kazemi, & Ghorbani, 2006). IBT изисква от изследваните лица да посочат нивото си на съгласие или несъгласие с всяко от 100-те твърдения по 5-степенна скала (например "Често се притеснявам за неща, върху които нямам контрол"). Половината от айтемите сочат присъствието на определено ирационално убеждение, другата половина - отсъствието му.

Надеждността на 1ВТ изглежда сходна на тази на структурираните личностни тестове, като тест-ретест коефициентите за кратки интервали (2 седмици или по-малко) са от 0.48 до 0.90 за отделните скали и 0.88 за целия въпросник. Документацията за валидността на 1ВТ е слаба (Smith & Zurawski, 1983), макар че тестът наистина като че ли е свързан както с тревожността, така и с депресията (Cook & Peterson, 1986; Deffenbacher et al., 1986).

Когнитивно-функционален анализ

Това, което хората си казват, също влияе върху поведението. Ако си казвате, че не можете да научите статистиката, най-вероятно ще я избягвате. Нещо повече, когато сте изправени пред труден статистически проблем, обикновено бързо ще се отказвате. Ако си казвате, че харесвате статистиката, сигурно ще се изправяте през трудни статистически проблеми, като отделяте време и системно обмисляте отговорите. Твърденията към себе си влияят върху поведения, които са толкова разнообразни като справянето при пациенти със сърдечносъдови заболявания (Kendall, Williams, Pechacek, Graham, Shisslak, & Herzoff, 1979), отстояването на себе си (Schwartz & Gottman, 1976) и спортното представяне (Perkos, Theodorakis, & Chroni, 2002). Интересното е, че положителните и отрицателните твърдения към себе си не действат по един и същ начин. Очевидно отрицателните твърдения към себе си нанасят много по-голяма вреда, отколкото положителните носят полза. Следователно терапията по принцип включва идентифициране и след това ели

миниране на отрицателните твърдения към себе си, а не просто увеличаване на положителните. Опитайте се да осъзнаете собствените си твърдения към себе си. Какво си казвате, докато се занимавате с всекидневните си дейности? Ако имате множество отрицателни твърдения към себе си, най-вероятно спъвате личната си ефективност и способността си да се справяте.

Един от най-важните примери на когнитивно-поведенческа оценка се нарича когнитивно-функционален анализ (Meichenbaum, 1976, 2003). Предпоставката в неговата основа е, че това, което човек си казва, играе критична роля в поведението му. Когнитивно-функционалният анализатор се интересува от вътрешния диалог, например похвалите на себе си и очакванията. Отново: какво си казвате за себе си, докато се заемате с всекидневните си дейности? Непрекъснато ли се критикувате или подценявате? Или винаги се уверявате в способностите си? Изследванията недвусмислено сочат, че тези твърдения към себе си влияят върху поведението и дори чувствата ви (Meichenbaum, 1976, 1999; Martin & Swinson, 2000).

Когнитивно-функционалният анализ се занимава с откриване на факторите от средата, които предшестват поведението (предшествениците от средата), както и с тези, които поддържат поведението (последствията от средата). Освен това обаче когнитивно-функционалният анализ се опитва да установи вътрешните, или когнитивните, предшественици и последици на поведенческата последователност (вътрешния диалог). Както си казва човекът преди, по време на и след дадено поведение? Това, което се казва преди поведението, може да влияе върху онова, което се прави. Казаното по време на поведението влияе върху начина, по който поведението се проявява. Казваното след поведението може да влияе върху вероятността за повторната му поява.

Ако мислите влияят върху откритото поведение, модифицирането им може да доведе до промяна на собствените действия. С други думи, доколкото мислите играят роля в предизвикването или поддържането на собствените действия, модифицирането на мислите в основата на действията може да води до поведенчески промени. Например ако мисълта "Трябва да запаля цигара" непрекъснато се асоциира с поведенческата последователност, включена в тютюнопушенето, промяната на тази мисъл на "Дробовете ми са чисти, чувствам се здрав и нямам желание да пуша" може да помогне на човека да промени модела на поведението тютюнопушене.

Паралелно на техниката на Майхенбаум на когнитивно-функционален анализ съществуват процедури и инструменти, които позволяват на човека да провери себе си, или инструменти за себенаблюдаване. Тъй като ценят ролята и отговорността на човека в терапевтичния процес, когнитивно-поведенческите практикуващи са разработили широк спектър от такива инструменти. В най-простия случай човекът трябва да записва честотата на определено поведение, т.е. да го наблюдава, така че да осъзнае поведението. За да наблюдавате тютюнопушенето, просто бройте цигарите, които пушите всеки ден. За да наблюдавате теглото си, теглете се всяка сутрин и записвайте килограмите.

Някои процедури за себенаблюдаване са много усъвършенствани. Например механичен брояч, който широко се рекламира, може да се прикрепя за челюстта, за да брои хапките, които човек прави, докато се храни. Идеята е, че всеки следващ ден трябва да се правят малко по-малко хапки - дори и една по-малко от предния ден. Предполага се, че тази процедура в крайна сметка ще доведе до намаляване на приема на храна и известно отслабване. По същия начин устройства и процедури за отчитане на времето позволяват на хората да оценяват колко време посвещават на дадена дейност.

миниране на отрицателните твърдения към себе си, а не просто увеличаване на положителните. Опитайте се да осъзнаете собствените си твърдения към себе си. Какво си казвате, докато се занимавате с всекидневните си дейности? Ако имате множество отрицателни твърдения към себе си, най-вероятно спъвате личната си ефективност и способността си да се справяте.

Един от най-важните примери на когнитивно-поведенческа оценка се нарича когнитивно-функционален анализ (Meichenbaum, 1976, 2003). Предпоставката в неговата основа е, че това, което човек си казва, играе критична роля в поведението му. Когнитивно-функционалният анализатор се интересува от вътрешния диалог, например похвалите на себе си и очакванията. Отново: какво си казвате за себе си, докато се заемате с всекидневните си дейности? Непрекъснато ди се критикувате или подценявате? Или винаги се уверявате в способностите си? Изследванията недвусмислено сочат, че тези твърдения към себе си влияят върху поведението и дори чувствата ви (Meichenbaum, 1976, 1999; Martin & Swinson, 2000).

Когнитивно-функционалният анализ се занимава с откриване на факторите от средата, които предшестват поведението (предшествениците от средата), както и с тези, които поддържат поведението (последствията от средата). Освен това обаче когнитивно-функционалният анализ се опитва да установи вътрешните, или когнитивните, предшественици и последици на поведенческата последователност (вътрешния диалог). Както си казва човекът преди, по време на и след дадено поведение? Това, което се казва преди поведението, може да влияе върху онова, което се прави. Казаното по време на поведението влияе върху начина, по който поведението се проявява. Казваното след поведението може да влияе върху вероятността за повторната му поява.

Ако мислите влияят върху откритото поведение, модифицирането им може да доведе до промяна на собствените действия. С други думи, доколкото мислите играят роля в предизвикването или поддържането на собствените действия, модифицирането на мислите в основата на действията може да води до поведенчески промени. Например ако мисълта "Трябва да запаля цигара" непрекъснато се асоциира с поведенческата последователност, включена в тютюнопушенето, промяната на тази мисъл на "Дробовете ми са чисти, чувствам се здрав и нямам желание да пуша" може да помогне на човека да промени модела на поведението тютюнопушене.

Паралелно на техниката на Майхенбаум на когнитивно-функционален анализ съществуват процедури и инструменти, които позволяват на човека да провери себе си, или инструменти за себенаблюдаване. Тъй като ценят ролята и отговорността на човека в терапевтичния процес, когнитивно-поведенческите практикуващи са разработили широк спектър от такива инструменти. В най-простия случай човекът трябва да записва честотата на определено поведение, т.е. да го наблюдава, така че да осъзнае поведението. За да наблюдавате тютюнопушенето, просто бройте цигарите, които пушите всеки ден. За да наблюдавате теглото си, теглете се всяка сутрин и записвайте килограмите.

Някои процедури за себенаблюдаване са много усъвършенствани. Например механичен брояч, който широко се рекламира, може да се прикрепя за челюстта, за да брои хапките, които човек прави, докато се храни. Идеята е, че всеки следващ ден трябва да се правят малко по-малко хапки - дори и една по-малко от предния ден. Предполага се, че тази процедура в крайна сметка ще доведе до намаляване на приема на храна и известно отслабване. По същия начин устройства и процедури за отчитане на времето позволяват на хората да оценяват колко време посвещават на дадена дейност.

В един метод изследваното лице включва часовник всеки път, когато учи, записвайки по този начин общото време за учене. Целта е да се увеличи това време като се увеличи или продължителността на отделните сесии, или общото време за учене с определена продължителност. Тези инструменти за себенаблюдаване и оценка са ограничени единствено от въображението на практикуващия. Азрин и Пауъл (Azrin & Powell, 1968) разработват електронно устройство, което брои колко пъти се отваря цигарена кутия. Терапията е насочена към отварянето й все по-рядко с всеки следващ ден. Естествено, човек лесно би могъл да мами с тези инструменти, но да се мисли за тази възможност означава да се пропуска смисъла на процедурите. Тези инструменти помагат на хората да си помогнат сами, като засилват съзнанието чрез обратна връзка. Вие сами се тестирате. Ако мамите, мамите себе си. По-нататък в главата в частта върху компютъризираните психологически тестове и измерване, обсъждаме най-новото компютърно оборудване, използвано за анализиране на мислите и поведенията по отношение на всичко: от социална регулация на емоциите (Perrez, Wilhelm, Schoebi, & Horner, 2001) до страхови реакции (Newman, Kenardy, Herman, & Taylor, 1997).Разглеждани като вариант на когнитивно-поведенческата оценка от някои и като независима категория от други, психофизиологичните методи на оценка използват такива индикатори като сърдечна честота, кръвно налягане, кожно-гал- ванична реакция (КГР) и температура на кожата за оценяване на психологически проблеми (Iacono, 1991; Morales, 1994). По същество процедурите за психофизио- логична оценка се опитват да квантифицират физиологичните реакции (Roscoe, 1993). Тази квантификация след това се превежда в психологически фактори (Steptoe & Johnston, 1991). Физиологичните данни се използват за правене на заключения за психичното състояние на човека (Fredrikson, 1991). Както казва Хейнс (Haynes, 1991): "Фундаментален принцип на [психофизиологичната оценка] е, че социалните, поведенческите, когнитивните и емоционалните явления често са функция на и нерядко се изразяват чрез физиологични процеси" (р. 307).

Физиологични променливи с последици за терапията

Приложимостта на психофизиологичното оценяване получава подкрепа в едно ранно изследване на Акс (Ах, 1953). Акс демонстрира, че страховата реакция е свързана с конкретни физиологични промени, например увеличаване на кръвното налягане и нивото на кожна проводимост. Той установява, че може да разграничи страха и гнева на базата на физиологичните данни. Ранните изследвания на Акс, които след това са подкрепени (вж. Ekman, Levenson, & Friesen, 1983; Turpin, 1991), имат интересни последствия. Например те внушават възможността за оценяване на анормален хроничен и и силен гняв или страх чрез строго физиологични методи.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Поведенчески скали 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.