Пренатална памет


Категория на документа: Психология


В цялата човешка история децата винаги са представлявали интерес за възрастните. Древногръцкият философ Платон е посветил голяма част от времето си на размисли върху детството, обучението и възпитанието. Две хиляди години след това английският философ Джон Лок (1632-1704) описва децата като несъвършени възрастни, подвластни на импулси и желания. Според него умът на новороденото дете представлява "tabula rasa" (чиста дъска) и под влияние на средата се оформя неговото развитие. Важен момент в развитието на детската психология е книгата на Чарлз Дарвин "Произход на видовете" публикувана 1859 година. В резултат от теорията на Дарвин учените започват да изследват децата, за да разберат източниците на поведението на възрастните. Дарвин прави едно от първите изследвания върху детето, като използва метода на наблюдение в естествена среда. През 1840 и 1841 година той води дневник върху перцептивното и моторното развитие на своя син. Всекидневното отчитане на индивидуалното развитие става известно като биография на бебето. В книгата си "Психологична грижа за бебето и детето Джон Уотсън, излага становището, че поведението се влияе само от средата. Други като Гезел, Пиаже и Фройд, смятат, че природата е първичен детерминант на поведението. Съвременните науки които се занимават с развитието и възпитанието на детето, оборват схващането , че детето е продукт само на гени, семейна, социална среда и образователна система.
Пренаталната психология изучава последствията и ефектите от опита на детето преди неговото раждане. Бременната жена има за цел да роди физически и психически здраво дете. За тази цел е необходима пренатална подготовка,изразяваща се в система от знания и умения към етапите на бременността и реализираща се чрез обучение и възпитание. Въпросът съществува ли пренатална памет е бил дискутиран още в най-ранните дни на модерната психология. Зигмунд Фройд отхвърля (не без колебание) наличието на такава в нероденото дете, но неговият ученик Ото Ранк задълбочено изследва връзката между родовата травма и тревожните разстройства. Общественото внимание е привлечено към важността на пренаталния опит с книгата на Томас Верни: "Тайният Живот на Нероденото дете" (1981). Томас Верни създава Асоциацията за пре и перинатална психология и здраве. Президентът на фондацията (от 1991 до 1999) Дейвид Чембърлейн публикува популярната си книга "Бебетата Помнят Раждането" (1988), като представя експерименталните си изследвания, доказващи съществуването на пренатална памет. В книгата си "Трайните Ефекти на Пренаталния Опит" (1997), Людвиг Янус аргументира тезата си за изключителната важност на пренаталното влияние на майката върху плода чрез експериментално доказани резултати.

Към днешна дата в почти всички развити страни съществуват центрове за предродилна подготовка, предлагащи медицинска и психологическа помощ на бъдещи майки и техните семейства.В началото на третото хилядолетие в Санта Барбара е създаден университет предлагащ магистърска и докторска програма по пренатална психология. Нероденото дете е съзнателно и реагиращо човешко същество,водещо активен емоционален живот. При изменение в емоционалното или психическото състояние на майката в кръвта и се отделят биологичноактивни вещества и състоянието на майката се предава и на плода. В пренаталната психология съществува термина "взаимодействаща травма" или казано по друг начин предразположеност. Ако развиващият се плод претърпи емоционална или физическа травма и след раждането преживее същата или сходна на тази травма, това може да доведе до прояви на патологични хронически симптоми. Например асфикция при раждането не означава, че детето непременно ще развие клаустофобия, но , ако се случат сходни травми например душене при игра или наказания включващи оставяне в тъмни и затворени помещения риска от развитието на такава става много висок. В такива случаи наслагващите се подобни на родовата травма стресогени могат да доведат до хронически проблеми. Дейвид Чембърлейн разказва случай, доказващ наличието на съзнание у плода. Когато сонда с прикрепена камера бива въведена в утробата, детето се обърнало към нея и я отблъснало с ръчички. Лекарите си помислили, че се е получило някакво изкривяване в образа и повторили въвеждането на сондата. Детето отново я отблъснало. Такива директни експерименти показват, че детето съзнателно възприема ставащото около него Пряко го засяга всяко настроение и мисъл на майката, в следствие на външни или вътрешни стимули. В книгата си "От Ембрион до Младенец", Пионтели описва случаи на двойка близнаци намиращи се в доминантно-подчинена взаимовръзка. Единият от тях бил доминантен, буен и агресивен, а другият пасивен. Всеки път, когато доминиращият близнак започвал да бута и блъска другия, той се свивал, отдръпвал се и притискал главичката си в плацентата, криейки се. В живота си близнаците запазили същите отношения. Всеки път, когато се карали за нещо, отстъпчивият близнак бягал в стаята си и се криел под възглавницата.. Според други подобни изследвания, например описаните в книгата на Дейвид Чембърлейн "Децата Помнят Раждането", става очевидно, че детето в утробата е осъзнаващ субект и че поведението, което бива сформирано в утробата, вероятно ще бъде пренесено в целия живот на индивида. Дълго време учените не са били наясно как е възможно пренаталните събития да се помнят, ако нервната система още не е достатъчно развита, не е миелинизирана и оформена. Разказите на хора подложени на регресивна хипноза доказват наличието на пренатална памет. Английският психиатър Франк Лейк изследва психотравмите на майката по време на бременността и установява залагането им в зародиша като клетъчна памет. Пренаталната психология застъпва тезата, че плодът е следствие на психичните преживявания на родителите си. Според българският философ, психолог и духовен учител Петър Дънов, детето е огледало в което родителите могат да видят какви са от вътре, т.е то отразява тяхното емоционално и душевно състояние, което подкрепя казаното до тук. За съжаление малко от съвременните бъдещи майки имат ясна представа за огромната отговорност която носят износвайки едно дете. В нашето общество все по-нарастваща е тенденцията за крехки съжителства завършващи още преди появата на детето, майки все още деца, да раждат деца, злоупотреба с алкохолни и наркотични вещества и такива родени с заболявания които по принцип се предават по полов път. По начало майката е тази която носи основната отговорност за износването на здраво дете,но ролята на бащата също не е за подценяване,той е длъжен да осигури емоционалния и психически комфорт на нея и бъдещото им дете,защото липсата на такъв влече своите негативни последици.Последиците от безотговорността на една бъдеща майка крият много рискове и за физическото развитие на детето. Между третата и шестата седмица от бременността , когато започва изграждането на централната нервна система много неща могат да тръгнат по грешен път. Това е много опасен период, защото малко жени знаят че са бременни до третата седмица, а това е времето, в което развиващият се ембрион е подложен на най-голям риск от мозъчни малформации. Много и различни са факторите които могат да застрашат развитието на нероденото дете.Ето някои от тях:
Употреба или изложеност на:
Възможни влияния върху нероденото дете:
Наркотични вещества
Недоразвитост, синдром на отбягване, потискане на дишането дори смърт
Алкохол умерена употреба
Недоразвитост, късно съзряване
Алкохол злоупотреба
Фетален алкохолен синдром,(при майки алкохолички): деформации на лицето и на сърцето,преждевременно раждане, умствена изостаналост
Упойващи средства и сънотворни
Потискане на дишането
Антибиотици
Загуба на слух, нарушен растеж, безцветни зъби
Аспирин (при честа употреба)
Потискане на дишането, кръвоизливи
Цигари пакет или повече на ден
Забавяне на ембрионалния растеж,коняулсии,ускорене сърцебиене на ембриона,преждевременно раждане.
Недохранване

Рентгенови лъчи
Забавяне на ембрионалния растеж,малформации, недоразвит мозък,увеличена податливост към болести.
Умствена изостаналост, дефекти на костите,гръбначния стълб и очите,цепнато небце, деформирани крайници .

Изследванията показват,че консумацията на алкохол от майката сериозно уврежда развитието на детето. Алкохолът може да премине през плацентата, чрез която плодът се храни, да навлезе в кръвоносната система на ембриона и да увреди развиващият се мозък. Дори умерената употреба на алкохол по време на бременост може по- късно да доведе до когнитивен дефицит на детето и да завърши с фетален алкохолен синдром. Ан Стрейсгут провежда изследване, наблюдавайки бебета, чийто майки са консумирали около две трети чашка алкохол на ден по време на бременността си. Бебетата имат затруднения в поведението и ученето. Тези деца имали по-ниско равнище на възбудимост и по- голям тремор на тялото. Подобни изследвания доказват, че за развиващият се плод не може да има безопасна употреба на алкохол.
Това което се влага като основен смисъл в понятието пренатална психология е със основи положени много назад във времето, когато науките които днес се занимават със развитието на детето още не са били в пълният си разцвет. Съветите които днес се прилагат за да послужат за превенция на здравето на майката и детето идват първо от баби и прабаби и не се различават съществено от тези на съвременните лекари психолози и падагози. Още назад в нашето минало се е знаело , че за да се роди бебето здраво е необходимо майката да се храни качествено и пълноценно, да е спокойна т.е бремеността да протече в сведени до минимум стресови външни фактори, да не изживява силен уплах и да се задоволяват желанията на бъдещата майка. Старите жени вярват, че ,ако бременната пожелае силно някакъв вид храна и не го получи бебето може да се роди белязано. Същото важи и при евентуална уплаха смята се, че може да се отрази върху физическото или психическото състояние на детето. И макар, че много биха отхвърлили тези твърдения като безпочвени и неоснователни те в същност застъпват основните тези на пренаталната памет, а именно че всяка положителна или отрицателна емоция преживяване, нагласа се залага на клетъчно ниво в ембриона и е напълно възможно да се отрази съпътствайки развитието на детето в целият му живот.
Съществуват документирани случай в който са описани случай на бременни жени, износили и родили своите деца по време на война. Някой от новородените били с физически недъзи напълно сходни с осакатявания на които техните майки неволно били свидетели предвид военната обстановка.
Въпросите които касаят пренаталното развитие са много, но и все повече са заинтригуваните да разберат мистериите които съпътстват развитието на живота от момента на зачеването до самият родилен процес. Ролята и мястото на пренаталните процеси е огромна и все по-сер иозно дискутирана в нашето съвремие.
Пренаталният опит винаги е бил приеман за изключително важен в народопсихологията от цял свят. Предродовото развитие е изключително важен фактор във формирането на психоемоционалната характеристика на индивида. Осъзнаването на значението на този фактор, може да се окаже решаващо за развитието на едно по- добро и качествено общество.

??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пренатална памет 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.