Проблемите, които ромското малцинство създава


Категория на документа: Психология


1. Етнически малцинства

Не всички народи имат собствени държави. Много често, дори тези, които имат, не живеят само и единствено в тях. Редки са случаите, в които географското разпространение на един народ е сътредоточено в границите на една единствена държава. Българският народ, който от векове има собствена държава, дори днес е разкъсан между териториите на няколко страни: български малцинства има на териториите на днешна Гърция, Турция, Румъния, Сърбия, Унгария, Украйна, Молдова; има и едно единствено останало село - Булгарка, на територията на Казахстан. Сходно е положението и при албанците - общият им брой надхвърля 6 милиона души, но само 2 милиона живеят в Албания, останалите са разпространени в много по-широка диаспора, включваща териториите на северозападна Македония, северозападна Гърция, Косово, източна Черна гора и малка част от Сърбия. Отделни албански общности живеят в островната част на Гърция, континентална Италия, Хърватия и България.

Едни от народите в Европа, които никога не са имали собствена държава са баските, ромите, власите, каракачаните, гагаузите, лужишките сорби и др, като ромите представляват най-голямото етническо малцинство в Европа с общ брой по официална статистика за 2007г 9,8 милиона души. Въпреки всеобщото схващане, ромите, населяващи континента не са един народ, а няколко сродни и свързани помежду си етнически групи, загубили донякъде самоиндентичността си през вековете. Затова ще ги наричаме със автонима им Роми, сиреч - хора. Общоприетото название "Цигани", смятано донякъде за политически некоректно произлиза от гръцката дума αθίγγανοι - недокоснатите. Те са индоарийски народ, идващ от територията на днешна Индия, като първите поселения на роми в Европа започват в началото на 14ти век, почти еднакво със настъпващите османски турци. Според някои историци, двете явления са свързани помежду си. Окончателно ромите приключват заселването си по Европа в края на 16ти век, когато достигат най-отдалечените точки на континента като Швеция и Норвегия.

В днешно време, въпреки че цялостният им брой е почти 10 милиона, мнозинството от тях живее в югоизточна Европа, по-конкретно Румъния, България, Сърбия, Турция, Унгария, Македония, Словакия. В Гърция по официални данни живеят едва 200 000 роми, но това се поставя под въпрос, поради асимилаторската държавна политика на република Гърция, незачитаща отделните етнически малцинства.

В Република България към 2011г живеят 358 631 души, самоопределили се като роми, но в свое изследване за България от началото на 90-те години Библиотеката на Конгреса в САЩ посочва, че през 1990 г. числеността на циганите в България е около 450 000. Според Програмата на ООН за развитие (ПРООН), позоваваща се на приблизителни изчисления на експерти, в началото на 21. век броят им е минимум 700 000 и максимум 800 000 души. Преброяването от 2011 е отредило на ромите едва 4,9% от населението на България, но съотношението българи-роми се е увеличило значително, тъй като през 1900 година ромите в България са били едва 89 549 души, съотв. 2,4%. Тези данни показват, че за 112 години, ромското население се е увеличило 4 пъти, а в процентно отношение - 2 пъти, тоест, темпът на увеличаване на ромското население е в пъти по-голям, отколкото на българското(и останалото население).

В България живеят няколко традиционни етнически малцинства, формирани през вековете преди 1878г. Такива са турците, ромите, македонците, власите, гърците, татарите, евреите, арменците, каракачаните и значително по-малобройните черкези и албанци, които през 2011г са едва 278 души. Ромите обаче са единственото етническо малцинство в България, което не е географски обособено и към днешно време няма нито едно населено място, което да е със изцяло ромско население, въпреки, че най-висок е делът им сред населението на областите Монтана (12,5%) и Сливен(12,3%). Най-нисък е делът им в област Смолян. В 138 общини делът им е по-висок от средния за страната. В 57 от тях относителният дял на циганите е над 10%, а в 6 общини надхвърля 20%. През 2001 г. в сравнение с 1992 г. се увеличава броят на населените места, в които циганите са преобладаващ етнос с дял над 50%.

2. Програми за интеграция на ромите

Ромите винаги са били мразен и ненавиждан от всички народ, но за разлика от омразата към евреите, тази към ромите е напълно основателна и оправдана. През вековете те са били гонени и избивани, като през Втората Световна Война хърватското националистическо движение USTAŠA извършва практически геноцид над част от ромското си население. В по-голямата част от европейските страни обаче ромите не представляват някакъв сериозен процент от общото население, както в България (4,9%). За Словакия процентът е едва 1,78%, за Португалия 0,3%, за Обединеното кралство 0,15%, а в Русия - 0,13%. Въпреки незначителния си брой в посочените страни, ромите и там са проблемна група, за която са характерни безработността, ниското ниво на образование, висока престъпност и др. Затова отделните правителства са приели различни планове и мерки насочени към малцинствата. В момента действаща е Рамката на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите. Тя определя цели на равнище Съюз за повишаване на качеството на живот на ромите и преодоляване на социално-икономическите различия, отделящи ги от останалата част от обществото. Целите са:
* всички ромски деца да завършват начално училище - според проучване в шест държави от ЕС в момента едва 42 % от тях завършват този образователен цикъл
* пълен достъп до професионално обучение, трудовия пазар и схемите за самостоятелна заетост - равнищата на заетост, по-специално при жените, са много под средните за ЕС
* равен достъп до здравеопазване, профилактични грижи и социални услуги, като намаляването на детската смъртност е приоритет
* недискриминационен достъп до жилища, включително и социални такива - например чрез свързване на ромските общности със системите за обществено водоснабдяване и електроснабдяване
От страните членки на ЕС ще се изисква въз основа на тези насоки да изготвят национални стратегии за ромите до края на тази година.
В плана се предлагат и начини как да се отговори по-добре на нуждите на ромите, като се използва наличното финансиране от ЕС. Към днешна дата повечето държави-членки не използват пълноценно отпуснатите от ЕС средства в подкрепа на насочени към ромите проекти.

В България действащи са и документи, приети от европейски страни, но ратифицирани от РБ. Такива са:
-Международен пакт за граждански и политически права, 1966 г. (в сила за Р България от 1970 г.);
-Международен пакт за икономически, социални и културни права, 1966 г. (в сила за Р България от 1970 г.);
-Международна конвенция за
премахване на всички форми на расова дискриминация, 1966 г. (в сила за Р
България от 1992 г.)

В България в годините преди 1989та не са взимани някакви конкретни мерки по интегрирането на ромите, въпреки, че по онова време държавната политика е била достатъчно стабилна, за да не допуска съществуването на безработица сред тях, необразованост и безконтролност. Груба грешка на българската политика е закриването на строителните войски през 2000г, създадени на 14.06.1920 от правителството на Александър Стамболийски. Закриването им било прието като акт на премахване на "нежелано наследство от комунизма", но те осигурявали добро техническо обучение на ромите, които били задължени да участват в тях, и изкарвали на пазара добре обучени електротехници, зидари и др. подобни, което им помагало при намирането на работа.

В България за първи път се внедрява програма за ромската интеграция с документ от 1999г, наречен "Рамкова програма за интеграция на ромите в българското общество", след него са приети съответно:
"Национален план за действие за по-нататъшно прилагане на Рамковата програма" (2003-2004)'
"Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства - 11.06.2004 г."
"Национален план за действие за изпълнение целите на "Десетилетието на ромското включване (2005-2015)"

В изпълнение на последния документ е похарчено: за откриване на кампанията, на 8 април 2005 година правителството отпуска 29 570 лв. за образованието на ромите през 2005 година е предвиден бюджет един милион лева.
"План за действие за изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за 2006 г." - документ с посочени точни суми за харчене и изпълнители. В този план има голям брой насочени към ромите мерки, включително 1 650 000 лв. от бюджета на Националния план за действие по заетостта за Национална програма "Ограмотяване и квалификация на роми" - Приет на 26.02.2006 г.

3. Актуални проблеми, причинени от ромите

Нещо очевидно за всички е, че ромите представляват едно бреме за останалите народи в България. Основните проблеми, които ромите причиняват чрез своето виреене са:

- висока безработица и консуматорство на българския труд

- висока престъпност

- висока раждаемост

Разделям ги на три групи, въпреки че, проблемите са свързани помежду си.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проблемите, които ромското малцинство създава 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.