Психични нарушения в детска възраст


Категория на документа: Психология




Софийски университет "Св.Климент Офридски"

Доклад

По клинична психология

Психични нарушения в детска възраст

Изготвил: Ивета Георгиева Стаменкова

Фак. ном. :77516

Специалност: Социални дейности-задочно

Разстройствата на детското развитие включват всички психически и физически нарушения, които са настъпили преди 18-годишна възраст, продължили са във времето, водят до забавяне или затруднения във физическото, когнитивното, социалното, емоционалното или поведенческото развитие на децата и по някакъв начин възпрепятстват самостоятелното им обслужване.
Зад тези нарушения могат да седят генетични, биологични или неврологични причини.
Примери за разстройства на развитието са: умственото изоставане, разстройствата от аутистичния спектър (первазивни разстройства), разстройствата на ученето и хиперкинетичното разстройство.

Умственото изоставане засяга интелекта и адаптационните функции. При него е от съществено значение времето на неговата поява. На каква възраст са забелязани симптомите и колкотежки сa те.
Нивото на интелект се определя с тест, който трябва да е приложен от специалист и да е стандартизиран за популацията, в която се използва. Нормалните граници на интелигентност на подрастващите са между 80 и 119 точки. Резултати, които са под 70 точки, могат да са знак за наличието на умствено изоставане. В такива случаи, детето трябва да бъде изследвано по-задълбочено, за да се определи причината за ниския резултат и да се предприемат евентуални мерки.
Умствената изостаналост се разделя на 4 нива, зависещи от степента на засегнатост на детето. Лекото умствено изоставане се приема, когато IQ резултатът на детето лежи между 50 и 69 точки. При него умствената възраст отговаря на тази на 9 до 12-годишните деца. При умерената умствена изостаналост IQ резултатът е от 35 до 49 точки, а умствената възраст отговаря на тази на 6 до 9-годишните деца. Третата е тежката умствена изостаналост, при която IQ резултатът е от 20 до 34 точки, а умствената възраст - от 3 до 6-годишна възраст. Последната група е на дълбоката умствена изостаналост, при която резултатите от IQ теста е под 20 точки, а умствената възраст отговаря на тази при децата под 3-годишна възраст.
Тези нива на заболяване определят не само умствената възраст и нивото на интелект, но и необходимостта от асистенция, от която засегнатите имат нужда. Колкото по тежка е формата на болестта, толкова повече грижи са необходими. Емоционалното, интелектуалното и физическото функциониране са нарушени и средата, в която хората с това заболяване живеят трябва да бъде подходяща и безопасна за тях.
Умственото изоставане засяга между 1 и 3% от населението и може да бъде следствие от проблеми през пренаталния период на развитие (генетични, употреба на алкохол и цигари, инфекции), усложнения при раждането (задушаване, ниско тегло, недоносване) или такива след това (заболявания, натравяния) и / или от неподходяща среда за развитие на детето (липса на медицинско обслужване, недохранване, липса на внимание и контакт).

Первазивните разстройства включват разстройства като аутизъм, атипичен аутизъм, РЕТ синдром и Аспергер синдром. В международните класификации на болестите се включва и категория "друго первазивно разстройство", което ще рече, че някой може да има необходимите симптоми, характерни за тази група разстройства, но не попада в другите, конкретни категории.
Най-общо, разстройствата в тази група се характеризират с тежки нарушения в социалното развитие, контактите с други хора и наличието на стереотипно, повтарящо се поведение и интереси.
Причините за възникването на тези заболявания са неясни. Въпреки, че се забелязва известна генетична зависимост, тя не дава 100% обяснение за появата на болестта.
Ние, хората, сме дълбоко социални. Нашите отношения, личен живот и работа се въртят основно около контакта ни с околните. При разстройствата от този спектър, точно този основен елемент от човешкия живот е нарушен. Способността за адекватни социални контакти и нуждата от такива. Разбира се, има различна степен на тези заболявания и някои от хората с такива нарушения успяват, до някаква степен, да се интегрират в обществото. Може би най-засегнати остават близките. Трудно е да приемеш факта, че близък твой човек е изолиран и никога няма да води живота, който всички ние имаме.
За щастие, заболяванията от тази група засягат много малка част от обществото.
Аутизъм: Трите основни симптома според класификациите на психичните заболявания МКБ-10 и ДСМ-IV са 1) нарушение в социалните взаимоотношения, 2) нарушения на речта и езика и 3) стереотипен, повтарящ се репертоар на действия и интереси.
1. Нарушението на социалните взаимоотношения:
* неспособност на пациента да управлява социалните си контакти чрез невербално поведение (социална усмивка,мимика, зрителен контакт)
* неспособност за установяване на отношения с връстници (силно изразена липса на интерес към връстници, липса на приятелства)
* несподеляне на интереси или чувства с другите (не посочва интересни неща на другите)
* липса на социално-емоционална обвързаност с другите (неуместно поведение в социални ситуации; липса на емоционални реакции, например утешаване; изглежда така, сякаш използват другите като предмети)
2. Нарушенията на речта и езика:
* речта липсва или е неразбираема за околните
* липсва компенсация на вербалната реч чрез мимика или жестове, липсва спонтанна имитация на действията на другите
* стереотипни, повтарящи се, своеобразни изрази, както и неологизъм, ехолалия, изговаряне на мисли на глас
3. Повтарящи се, стереотипни действия са:
* стереотипни, необичайни действия или тясно ограничени специални интереси (ритуали, фиксирано наблюдаване на движещи се обекти)
* стереотипни и повтарящи се маниеризми (въртене на пръсти пред очите, люлеене върху стол, подскачане)
* занимание с части от обекти или нефункционални елементи от обекти (като колела на детски колички, очи на кукли) или необичаен интерес към аспекти на сетивата: фиксиране към определен мирис, вкус, докосвания
Атипичен аутизъм се диагностицира според МКБ-10, когато липсват симптоми на един от трите основни категории нарушения: социални взаимоотношения, реч и език и проява на повтарящи се, стереотипни действия.
Разграничаването от шизофрения в детска възраст не винаги е лесно. Основни признаци на диференциране са следните: шизофренията в детска възраст обикновено започва внезапно и може да се определи период на развитие в нормата преди начало на разстройството, докато аутизмът протича в по-голяма степен константно. При шизофренията също така е налична позитивна симптоматика, която се изразява в налудности и халюцинации, които при аутизма липсват. Друга отличителна черта се отнася към невербалната комуникация, която при аутизма липсва или е нарушена и която при шизофренията e в границите на нормата (Volkmar, 1998). Разграничаването от шизофренията е важно поради лечението с медикаменти: предписани невролептици (медикаменти за лечение на шизофрения) могат да влошат симптоматиката на стереотипните повтарящи се действия. Схващането на Канър за аутизма като разстройство от шизофренния спектър (той нарича аутизма "инфантилна шизофрения") не е актуално: студии показват липсваща фамилна връзка между аутизъм и шизофрения (Fombonne, 2003a). Поради тази причина аутизмът е изваден от категорията "разстройства от шизофренния спектър" в актуалните диагностични класификации и е въведен като отделно генерализирано разстройство на развитието. В отделни случаи все пак е възможна двойна диагноза аутизъм и шизофрения в детска възраст Синдромът на Рет се отнася към генерализираните разстройства на развитието. Той е неврологично разстройство, което се проявява в раннно детство и засяга почти изключително момичета. Начинът, по който настъпва заболяването, възрастта на настъпване и тежестта на симптомите се различават при отделните деца. Детето, което страда от този синдром, има нормално или почти нормално развитие, докато стане на 6-18 месеца. В последствие се появява хипотония , регрес на комуникативните способности и загуба на целенасоченото използване на ръцете. Скоро стават очевидни и стереотипни движения на ръцете (пляскане, извиване, наподобяващо миене), проблеми с походката и. забавен растеж на главата. Други признаци на синдрома могат да бъдат проблеми с дишането, поведение близко до аутистичното, припадъци, когнитивни затруднения. Измежду всички тези разновидности на симптомите при синдрома на Рет апраксията е най-сериозната: касае се за неспособност да се програмира тялото за извършване на двигателни дейности. Това явление може да засегне всяко движение на тялото, дори устойчивостта на погледа и речта. Тогава на засегнатото от синдрома дете му е трудно да действа според волята си.Постепенно с възрастта детето започва да губи мускулна маса, наблюдават се изменения на ставите и на гръбначния стълб.Много от тях губят способността си да се придвижват самостоятелно.
Клиничната картина на синдрома на Рет има четири етапа.
Първи етап
Ранно настъпване от 6 - 18 месечна възраст времетраене - месеци През този етап, обикновено симптомите на СР се появяват от време на време и са неясни. Детето може да показва по-малък контакт с очи и да има намален интерес към игра и играчки. По време на този период, детето често се описва от околните като "добро", спокойно и тихо. Възможно е забавяне на общата моторика. Могат да се появят неспецифични усуквания на ръцете и забавяне на растежа на главата, което на този етап е почти незабележимо.
Втори етап



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психични нарушения в детска възраст 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.