Психоанализа и хуманистична психология


Категория на документа: Психология



Втора седмица: 23-27 септември 2013
Трети урок: Психоанализа и Хуманистична психология
1. Възникване на дълбинната психология, нар. още Психоанализа. Направлението възниква като част от по-общото философско мислене през 19-20в., наречено ирационализъм. При познаването на света и човека то дава превес не на разума, а на интуицията, инстиктите, емоционално-волевите актове, на безсъзнателните процеси. Основател на направлението е Зигмунд Фройд/1856-1939/, лекар-психиатър, австриец по рождение. Еволюцията на Ф. е следната:
> Завършва медицина във Виена;
> Специализира психиатрия в Париж при д-р Шарко, откривател на метода хипноза при лечението на хистерията. Тук, в клиниката на Шарко, у Ф. се формира идеята за безсъзнателното: това са психични процеси, които влияят върху поведението на човека, но той не си дава сметка за това;
> Лекар във виенската клиника на д-р Бройер, където за пръв път лекува хистерия чрез метода на катарзиса/от грц. пречистване, преобразяване чрез преживяване/. Хистерията е нервно заболяване, което се проявява чрез различни разстройства на психиката, на двигателните мускули, повишена чувствителност, болезнена раздразнителност, съпроводена с припадъци. Най-общо за Х.: загуба на самообладание; Методът на Ф. е следният: пациентът е поставен в състояние на хипноза, по време на която той си припомня събития, станали причина за неговите страдания. Изводът на Ф.: неврозите/гранични състояния на нерв. система между здраве и болест/ се дължат на т.нар. "изтласкани" афекти, задържани в безсъзнателната област. Чрез хипноза паметта бива "оживена" и тя изтласква в сферата на речта /съзнанието/ преживяното и чрез разказа човек се освобождава от травмата;
> Самостоятелна практика като лекар във Виена: отхвърля хипнозата като надеждно средство за лечение и прилага нови методи: а/тълкуване на сънищата; б/ свободни асоциации на представи и спомени; в/ спонтанните грешки в речта и при писане. Всичко това Ф. нарича анализ на дълбинните състояния на психиката, или ПСИХОАНАЛИЗА.
2. Периодите на творчество при Ф. са три:
а/ 1897-1905: окончателно формира теорията за трите равнища на психиката:
* Безсъзнателно, нар. То /Id/: нар. се принцип на удоволствието, изразен с глагола "искам". При него доминанта е либидото/сексуалното влечение/. То включва инстикти, влечения, потиснати желания и импулси;
* Съзнателно, нар. Аз/ego/: нар. се още принцип на реалността и това равнище го изразяваме чрез речта, словото си;
* Свръх-Аз, нар. Super-ego: нар. се още принцип на социално приемливите норми, изразен е с наречието "трябва". При него доминанта са моралните предписания, норми и задръжки, приети в общността.
Аз-ът е цензурата, балансьорът, който съгласува данните от То с нормите на Свръх-Аз; допуска удовлетворяване на То, когато е налице такава съгласуваност. Ако има противоречие между То и Свръх-аз, То бива изтласкано и психическата енергия остава неизразходена. Възниква неудовлетвореност, откъдето следва психично разстройство. Следователно, психичното равновесие между То и Свръх-аз, извършвано от Аз, се нарича ЗДРАВЕ.
КНИГИ: "Тълкуване на сънищата", " Психология на всекидневния живот", "Остроумието и неговото отношение към безсъзнателното", "Три очерка по теория на сексуалността".

б/ 1906-1918 : психоанализата се превръща в общо психологическо учение за личността. Ф. изнася множество лекции в Европа и в САЩ, появяват се неговите ученици и последователи в почти всички европейски страни.

КНИГИ: "Анализ на фобията на едно петгодишно момче", "Леонардо да Винчи", "Тотем и табу", "Положението за двата принципа на психическата дейност", "За психоанализата. Пет лекции", "Лекции по въведение в психоанализата".

в/ 1919-1939: емигрира в Лондон след аншлуса на Австрия. Преподава и практикува метода заедно с дъщеря си Ана Фройд.

КНИГИ: "Отвъд принципа на удоволствието", "Аз и То", "Бъдещето на една илюзия", "Психология на масите и анализ на човешкото Аз", "Моисей и единобожието".
Обобщение: А. З.Ф. внася следните принципно нови положения в психологията:

1. Предметът на П. е безсъзнателното като основна движеща сила в развитието на човека;
2. Приоритет в изучаването на психиката стават мотивите, а не познавателните процеси.
3. За пръв път благодарение на психоанализата е описана структурата на личността и етапите на нейното развитие. Първо между направленията обръща внимание върху стадия на ранното детство.

Б. Общи черти на психоаналитичните школи:

а/ личностното развитие на човека зависи от развитието на неговите мотиви;
б/ личностното развитие на човека се дължи на постоянния конфликт между него и средата, в която живее;

в/ движещите сили и механизми на развитието са вродени и безсъзнателни.
Екипна работа: х 3 ученика-изследователи на идеите на: Карл Юнг; Адолф Адлер; Карен Хорни; Ерих Фром.
Ето и един автентичен текст на З. Фройд от "Отвъд принципа на удоволствието"
Срещата на човека с реалността
...Основаната върху психоанализата психология ни създаде навика да изхождаме от несъзнаваните душевни процеси, чиито особености опознахме по аналитичен път. Ние ги смятаме за по-старите, за първичните, за остатъци от един етап от развитието, през който са били единственият вид душевни процеси. Лесно се разпознава главната тенденция, на която се подчиняват първичните процеси; наричаме я принцип на удоволствието и неудоволствието /или за по-кратко - принцип на удоволствието/. Тези процеси са устремени към удоволствие; от актове, които могат да породят неудоволствие, психичната дейност се отдръпва /изтласкване/. Нощното сънуване, тенденцията да отбягваме неприятните впечатления в будно състояние са остатък от господството на този принцип и доказателство за неговата мощ.
Едва липсата на очакваното задоволяване, разочарованието довеждат до отказ от задоволяването по халюцинаторен път. Психичният апарат се принуждава да отразява реалните условия на външния свят и да се насочи към реалното им изменение. С това се възприема нов принцип на душевната дейност; човек вече не си представя онова, което му е приятно, а онова, което е действително, дори да е неприятно. Задействането на този принцип на реалността се оказва стъпка с много сериозни последици.

Хуманистична психология
Основатели на направлението са американските психолози Карл Роджърс и Ейбрахам Маслоу
1. Корените на хуманистичната психология са в екзистенциалната философия.
В хуманистичната психология философските възгледи са заети от екзистенциализма/existere, лат. - съществуване, направление в съвременната философия, с основен проблем - съществуването на човек, оставен сам в света/. Те са свързани със свободата и отговорността за избора. Човекът не може да съществуваме вън от света, а светът губи значението си без човека. Човекът е това, което сам направи от себе си. Човешкият живот е проект, т.е. винаги е насочен към бъдещето, което човекът посредством изборите си днес осигурява своето "утре".
2. Основни тези на хуманистичната философия:
2.1.Различия с психоанализата на Фройд.
Хуманистичната психология не приема тезата на Фройд, че в поведението си човек се ръководи от нагони, които, ако не се овладеят, ще разрушат него и обществото. Според Маслоу човешката природа по същността си е добра, а разрушителните прояви на хората са резултат от фрустрация или неудовлетворени потребности, а не заради вродени пороци. Всеки човек носи в себе си заряда на доброто и стремежа към усъвършенстване.

2.2. Човекът е творческо същество.
Творчеството е универсална и най-важна характеристика на човека. То е заложено у всеки от самото му раждане. Сред "виновниците" за загубата му Маслоу посочва официалното образование и първоначалната среда. Но той настоява, че творчеството е възстановимо, тъй като стремежът на човека към самоизразяване не може да бъде потиснат.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психоанализа и хуманистична психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.