Психоанализата - същност и цели


Категория на документа: Психология


 Психоанализа-същност и цели

Психоанализата предлага особен вид общуване, което въпреки че е основано предимно на езика, не се състой само от словесното изразяване на пациента и аналитика. Трябва да си дадем сметка, че това е сложна ситуация, в която се пораждат и пресъздават човешки отношения, които надхвърлят аспектите на предаването и разбирането на дадена конкретна информация. Следователно психоаналитичната ситуация предполага сложно отношение между говорене и отнасяне (отношения) и служи като среда, за тяхното осъществяване. За да бъде ефективна тази среда на общуването се нуждае от подходящи правила, които я установяват и поддържат.

Психоаналитичната ситуация е отношение между двама души, която се характеризира с начална асиметрия:

- аналитикът седи, анализираният лежи; единия говори когато пожелае, другия е подложен на настояване да говори, единият формално е заявил нуждата си да му се помогне, другия е в позицията да предлага помощ.

Голяма част от тези на пръв поглед формални положения са предмет на анализата, онова което се нарича съпротива често е насочено именно срещу тази асиметрия, която има много по-дълбоки психични измерения (вж. Теории за целите на психоанализата). Става дума за несъзнавани реакции, които често са насочени към рамката на лечението.

Психоаналитичната ситуация предлага множествено (символично) отношение към реалността. Какво означава това? Основна характеристика на психичния живот на човека е символизацията или способността да възприема няколко нива на съществуване и означаване на обектите. Става дума за отношението между вътрешни, субективни преживявания и такива, произтичащи от външната реалност без обаче да се губи способността за разграничаване между двете. Фройдовото откритие на преноса е екземплярно в този случай, т.е. върху отношението с аналитика в настоящето се пренасят по-стари отношения, към значими фигури от живота на пациента. Следователно всеки обект към когото се насочва вниманието в аналитичната ситуация е ситуиран на няколко нива, едновременно.

При всеки един контакт /особено в ситуация на криза, на вътрешно значим проблем/ човек винаги прави пренос върху настоящия обект на свои стари образи, представи, импулси, конфликти, желания и пр. Това по същество е преноса от пациента върху терапевта.

Аналитичната ситуация функционира като един вид парадокс, които позволява да съществува преноса, т.е. нещата и събитията които се случват извън анализата могат да се отнасят и към аналитичната работа тук и сега.

Отношенията между пациент и аналитик притежават характеристиките на всяка емоционална връзка, те не изключват присъствието на чувства като любов, омраза, завист, съперничество и т.н.(вж. Развитие на отношенията с обекти) . Всяка анализа се развива благодарение на наличието на тези чувства, а разбирането им и трансформирането им в поносими количества, т.е интегрирането им отново в личността е съществена задача в процеса на работа. За да може да функционира аналитичната ситуация като среда със специфични отношения е необходимо създаването на подходящи условия, наречени рамка на психоанализата .

Ето някои от елементите на психоаналитичната рамка.

1. В определен час от деня аналитикът предоставя времето и познанията си в услуга на своя пациент / анализант. Това време е аранжирано така че да бъде възприето и от двамата участници (като част от началната уговорка или символен договор между аналитик и анализиран)

2. Подобно е уговарянето на таксата, предварително установено и ясно регламентирано (Фройд в своите текстове посветени на техниката говори за интересни паралели между отношението към парите и сексуалните отношения, свързани със страхове, срам, власт, ексхибиционизъм).

3. Аналитикът проявява позитивен интерес към пациента и неговия вътрешен живот и е стриктен в началото и края на часа, както и по отношение на таксата. (Това може да се изрази и чрез термините любов/омраза както напомня Уиникот: "Аналитикът се изживява често като омразен или мразещ когато прекъсва сесията." )

4. Работа се извършва в стая специално предназначена за случая, подходящо осветена и затоплена - достатъчно тиха, но не и стерилна, лишена от обичайните шумове на деня и къщата.

5. Пациентът лежи на диван, аналитикът е седнал зад него.

6. Пациентът е поканен да изказва свободно и без цензура всичко което му идва на ум - фундаментално правило за свободните асоциации.

7. Аналитикът не дава съвети, не се намесва директно в живота на пациента и не изказва морални отсъждания или критики. Въздържа се да задоволява желанията на пациента или да въвежда в процеса собствени проблеми, истории от собствения си живот и т.н..

8. Аналитикът е ангажиран предимно с психичната реалност, но не отрича външния свят и не е в неведение ако има земетресение, война или други съществени събития от реалността, които трябва да се отчитат.

9. Аналитикът разграничава фантазия от реалност и не трябва да бъде засегнат от сън или асоциация, нито от нежеланието на пациента да съдейства психически за излекуването си, т.е. той приема приоритета на психичната реалност и отчита действието на съпротивите.

10. Пациентът не реагира открито агресивно, освен чрез словесни средства. Агресивни атаки и конфликти (нападение, заплаха с оръжие, физическо съблазняване и др.) бележат невъзможността на лечението в тази рамка и настояват на преформулиране на условията за лечението - хоспитализация например.

11. Липсата на отмъщение е неотменимо условие, на което пациентът може да разчита. (отново става дума за психичните измерения на връзката, например аналитикът не може да критикува от една идеализирана позиция на "знаещ" или "безгрешен")

Голяма част от тези точки са ясно заявени и са част от уговорката за провеждане на анализата (времето, заплащането, свободните асоциации). Други от посочените принципи действат имплицитно и с течение на работата се интегрират от пациента; подразбира се че са били интегрирани от аналитика по време на неговото обучение. Казано с други думи аналитичната рамка е преди всичко набор от принципи и позиции, тя е едновременно вътрешна конфигурация и външна среда за протичане на аналитичното общуване. Целта й в дългосрочен план е да осигури продължителност на преживяването, стабилност на психичните процеси, и базисна сигурност, именно тези измерения, които по принцип осигурява една достатъчно добра обгрижваща среда.

Нека отделим внимание на две важни състояния и позиции, които следват от установяването на аналитичната рамка. Клиничната неутралност е термин, който се отнася до позицията на терапевта. Наред с друго той означава въздържане от намеси в живота на пациента, липса на интрузивност. Неутралността не означава бездушно отношение, а въздържане от психични намеси, които нарушават интегритета на личността и третират другия човек не като отделна и независима личност. В този термин се включва и изискването терапевта да не използва личността на пациента за лични нужди, като финансова, обществена облага и т.п.. Днес терминът неутралност не се възприема в рамките на идеята за аналитика като "празен екран", лишен от всякакви личностни характеристики, отразяващ единствено проекциите на анализирания. Аналитикът притежава субективност и тя не може да бъде напълно редуцирана (Renik,1996). Емпатичното реагиране е една основна характеристика на аналитичното взаимодействие и самото му съществуване поставя под въпрос идеята за абсолютна неутралност и обективност.

Друго важно условие, което се въвежда от аналитичната рамка и помага за развитието на аналитичния процес е поддържането на оптимална фрустрация.Фрустрацията се чувства в поведението и мисленето на аналитика, който не удовлетворява директно желанията и нуждите на пациента, а ги интерпретира и изяснява за себе си и за него. Фрустрацията е елемент (деликатен и степенуван), който се противопоставя на нарцистичното сливане между участниците в аналитичната двойка. Де факто рамката на анализата с нейните правила участва като трета страна в отношенията и така поддържа чувството за реалност и подпомага движението от зависимост към независимост. Една от често присъстващите фантазии в аналитичната ситуация е за всесилно, напълно удовлетворяващо единение с една могъща, обичаща, разбираща фигура, по подобие на нарцистичната диада майка - бебе. Рамката най-често е възприемана като пречка за отиграването на тази фантазия. Фрустрацията на оралните желания например е болезнена, но поносима именно заради усещането за сигурност и удържане, което носи рамката. Друго измерение на психичното възприемане на рамката се поддържа от фантазията за аналитик + рамка като родителска двойка, която фрустрира нарцистичните нужди и желания на пациента. Това преживяване се развива в съзвучие с Едиповите конфликти и триангулацията, които са съществен елемент от развитието на индивидуалната психика, а следователно и на аналитичния процес (Britton,1998). Преработването на емоционалните преживявания и фантазии в този регистър е важна част от целите на психоанализата.

Форми на комуникация

Терминът комуникация тук използваме в широк смисъл, като синоним на общуване, взаимодействие чрез размяна на идеи, мисли, настроения, чувства и т. н. Психоанализата се интересува от комуникативни актове, т. е. действия, които предават съобщения, предизвикват отговор и наред с това, придобиват значение в процеса на взаимодействие. Комуникативните действия, естествено, могат да бъдат целенасочени и произволни. Целенасочените предполагат ясно намерение, както и набор от правила, които позволяват да бъдат осъществени, разбрани или тълкувани. Нецеленасочените или имплицитни комуникативни действия от порядъка на несъзнаваната комуникация също могат да бъдат поставени в определена рамка, т. е. контекст. Tе също могат да предават информация и да предизвикват отговор.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психоанализата - същност и цели 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.