Психологични аспекти на актабилирането


Категория на документа: Психология


Психологични аспекти на актабилирането

В своя "Трактат за добрата работа" (1955) Т.Котарбински пише: "Не се ли явява своеобразен парадокс, че Homo faber не е решил да създаде граматика на действията, дори и по примера на човека като говорещо същество". Уникалността на феномена действие заслужава учудването на учения. Човекът се формира, оцелява и развива чрез действието. Благодарение на него той осъществява своя духовен и физически растеж. Чрез действието човек за първи път показва, че вече съзнава своето Аз, разширява и стеснява пространства, разхожда се във времето, преодолява. Затова е впечатляващо, че едва от 17. век насам пред действието се поставя стълбичката към неговата заслужена корона. Днес, в рамките на образованието, би трябвало да се обособи трети вид образователна дейност - актабилната дейност, чрез която да се формират в образоващите се умели действия.

Образователното действие - метаконструкт на актабилирането. В зората на човечеството трудовото и игровото действия били изконна необходимост в ежедневието на първобитния човек. С по-голяма утилитарна сила се отличавали действията с доминиращи трудови характеристики, защото чрез тях човекът оцелявал от студ, глад, зверове, природни стихии и суеверия. Тайните на природата и човека под формата на многообразни знаци са оставали зад тайнствените жестове на жреци и шамани. Постепенно интелектуалните и ценностните действия придобили по-загадъчен и същевременно по-привлекателен образ от преобразуващите действия. Трудовите преобразуващи действия биват презрени като принадлежащи на простолюдието, докато останалите действия стават приоритет за избраниците или аристокрацията.

Така например в Древна Гърция само 10 % от населението е било образовано в "академията" с цел подготовка за бъдещо управление на обществото, докато всички останали, една част от които даже не са притежавали гражданство, са изпълнявали ръчни типове труд. Постепенно трудовото действие става символ изобщо на действието. Използвайки легенда на Хезиод, Платон извежда тезата, че действието е по-низше от знанието: "Бог, обаче, при създаването на хората примесил злато при раждането на ония от вас, които са способни да управляват. Затова те са достойни твърде много за почит. А на тия, които са определени за техни помощници, примесил сребро. При създаването на земеделците и другите занаятчии той прибавил желязо и мед". Аристотел е още по-краен. Той счита, че физическият труд е участ на роба, наречен от него "говорещо оръдие", на земеделеца, занаятчията, търговеца, докато умозрителната дейност е отличителен признак на свободния гражданин - знанието само за себе си е по-ценно от знанието-средство за достигане до целта, от знанието в "техне" (от др.гр.  - изкуство, занаят, професия; майсторство, умение; начин, похват). Изключително интересна мисъл за действието се открива в творенията на Августин Блажений (354-430): "Очакването се отнася към бъдещите неща, паметта - към миналите. От друга страна, напрежението на действието се отнася към настоящото време: чрез него бъдещето преминава в миналото (...) Следователно в действието трябва да има нещо такова, което се отнася към това, което още го няма" (Августин, 1994а, 302-303). И както става с много интуитивни прозрения, и това намира своите научни потвърждения в началото на 20. век чрез откритите от Н.А.Бернштейн "рефлекторен пръстен" и "модел на потребното бъдеще".

Едва през Възраждането и Просвещението с идеите на Фр.Рабле и по-късно на утопистите Т.Мор и Т.Кампанела, на философи и педагози като М.Монтeн, Я.А.Коменски, Дж.Лок, Ж.Ж.Русо, И.Х.Песталоци, физическият труд става препоръчително образователно средство. Подготвя се пораждането на ново отношение към практическата дейност. През 18. век в Англия се създава така нареченото Лунно общество. Изключителна група от интелектуалци, между които са големият американски учен и общественик Бенджамин Франклин, дядото на Чарлз Дарвин - Еразмус Дарвин, английският астроном от немски произход Уилям Хершел, открил планетата Уран, и др., са се събирали веднъж месечно по време на пълнолуние, за да дискутират не само върху научни, но и върху технологични теми. Равнопоставен член на това общество бил Джосайа Уеджуд, известен грънчар през тези години, почитан в Англия и до днес. Всъщност 18. век е изключително щастлив век от гледна точка на откривателствата. През него все по-често се търси отговор не само на въпросите "защо" и "какво", но и на въпроса "как". Технологичното познание, пряко свързано с трудовото действие, провокира нов социален статус на действието като феномен. В естествения ход на историята на човечеството в края на 19. и началото на 20. век, по закона на махалото, на трудовото действие вече се гледа като на разковниче за разрешаването на повечето човешки проблеми, включително в образованието. Появяват се идеолозите на трудовото училище Р.Зайдел, Г.Кершенщайнер, О.Рюле. Дж.Дюи създава прагматичната философия на образованието, която осмисля трудовото действие като атрибут на образоващия се в растеж.

Този исторически преглед върху отношението на Homo agens към действието, от една страна, свидетелства за някои от причините за статута му на "грозно пате" (по Х.Кр.Андерсен) сред останалите образователни феномени. От друга страна, цялата история на това отношение подсказва, че най-вероятно действието е уникално в същността си и неповторимо във функциите си, поради което не може да бъде претопено във функционалната природа нито на ценността, нито на знанието.

Действието е съсредоточието на човешката дейност: може да се трансформира в операция, ако стане условие и средство за формирането или изпълнението на ново действие, но може да се превърне и в дейност, ако целта му съвпадне с мотива. При растенията и животните няма действия, а има движения, които се управляват от "разума" на инстинкта. Действието е човешки атрибут, който съществува заедно със знанието и ценността. Но то не може да се размие нито само в знанието, нито само в ценността, нито в двете заедно. Действието реализира преобразуващата природа на човека.

Докато ценността и знанието по-скоро представят "предметната" страна на съзнанието, съзнанието в неговата статика, то действието съставлява функционалната му същност. Функционалната основа на действието, това е откритият от Н.А.Бернштейн "рефлекторен пръстен" през 1934 г.: ефекторният нервен процес предизвиква възбуден процес в мускула, който се приема от рецепторен (афекторен) нервен път, а чрез последния се информира централната нервна система за резултата от действието, с цел осъществяване на съответните сензорни корекции. По такъв начин афекториката и ефекториката се срещат както във външната предметна ситуация, така и чрез съответните синапси в централната нервна система, образувайки рефлекторен пръстен. В резултат се осигурява едно непрекъснато кръгово движение, променяно от външната ситуация и сензорните корекции, което води до нови координационни равнища, непрестанна процесуална битийност на действието и възможност за неговото усъвършенстване.

Както вече се посочи, Н.А.Бернштейн доказва, че съществуват най-малко пет равнища на построяване на външното движение/действие. Той изследва и детерминира периодите за формиране на действието. Първият период се състои от четири фази: 1) установяване на водещото равнище или смисловата структура на действието; 2) определяне на двигателния състав (движения, последователност от движения, характеристики на биомеханика-та и т.н.); 3) разкриване на сензорните корекции (централната нервна система търси подходящите корекции в условията на действане на закон с две страни: скок в усвояването на движението и сръчностите и незабрави-мост на тези сръчности; 4) фомиране на автоматизми (те са корекции, а не движения; винаги потъват в по-долно равнище на постройката от движения). Вторият период се отличава с три фази: 1) сработване на отделните фонови равнища с водещото равнище; 2) стандартизация; 3) стабилизация. Що се отнася до вътрешното действие, все още предстои по-задълбоченото му изследване, но се очаква да има аналогична на външното действие структура и динамика на построяване (С.Л.Рубинштейн).

Нито ценността, нито знанието включват в генезиса си равнища А, В и С или други, кореспондиращи си с тях равнища. Този факт обуславя такава структура на действието, която предоставя възможността светът да бъде преобразуван. Действието притежава уникален генезис, уникално минало, настояще и бъдеще, уникален строеж и динамика, съществено различни от тези на ценността и знанието. Оттук действието подлежи на специфично поетапно развитие, което му отрежда самостойно пространство в образователната дейност. И тъй като в нея се съсредоточават всички културни достижения с цел оптималното ù осъществяване, за образователното действие съществуват всички условия за пълното му разгръщане - действащи субекти, образци, необходимо пространство, време и т.н.

Всяко действие има свое психологично съдържание, което се определя от отношението на субекта към целта и условията за осъществяването на действието. Доколкото съществените признаци на действието се откриват и във външните, и във вътрешните проявления на субекта, различават се външни, практически действия и вътрешни, духовни действия. Така например С.Л.Рубинштейн определя съществуването на външно и вътрешно действие. Те имат обща структура: "цел, мотив, обект, към който е насочено, определен набор от операции, реализиращи действието, образец, по който се извършва от субекта" (Н.Ф.Талызина). Действията могат да се класифицират и на предметни и условни. Физиологично Н.А.Бернштейн доказва, че предметните действия, които получават името си от "преобладаващия процент в това равнище на актове, имащи в самата си същност работа с предмети", са на по-ниско равнище на постройка от условните, символичните действия, каквито са например актовете на писането и речта: "...нито художествено-ценният звук, нито още повече изразителната динамика на звуковата последователност, определяна от цялостната художествена концепция на изпълнителя, не се съдържа в аферентационния синтез на предметното равнище".

Историята на занаятчийството е добър пример за това, че майсторът достига върховете си освен с дарба, още и чрез многогодишен труд като калфа и чирак. Съвсем не по-малко години труд изискват и натрупването на опитностите, свързани с вътрешните или условните действия на учения, лекаря, цигуларя, още повече че те са надграждащи външните действия. Усъвършенстването и при едните, и при другите продължава до края на живота им, но образованието може да рационализира този път.

Формирането на образователното действие се отличава със своя специфика в образователния процес:

1) Осъществява се в условията на диалектично единство на субект-субектната и субект-обектната структури. Действието се формира в диалектичното единство на общуване и преобразуване, като косвено преплита, събира, фокусира характеристиките на субект-субектната и субект-обектната структури. Това важи за всеки вид действие, независимо от признаците за неговото класифициране. Този факт обуславя необходимостта действието да се формира в практиката чрез упражнението Актът на формиране на действието не може да се осъществи без контакт с живия човек, в общуването. Никаква съвременна техника не е способна изцяло да замени действащия образовател. Още повече че двигателният състав на действието е функция не само на задачата, но и на физиологичните характеристики на актьора на действието: на биомеханичното устройство на лостовете и кинематичните вериги на тялото, на инервационните ресурси, на фактическия инвентар на сензорните корекции. Това предполага уникалността при изпълнение на действието от човека, обуславяща невъзможността то да се "ксерокопира" от човек в човек.

2) Представлява диалектичното единство на симетрични и асиметрични отношения. От една страна, възпитателят има професионал-ното задължение да ентусиазира, увлече и запали образоваемият за изпълнение на съответното действие с подходящи образци, да провокира вътрешната мотивираност на възпитаника. Това може да се осъществи само в условията на равнопоставеност, т.е. в симетричните отношения на общуването. Несъмнено, динамиката на симетричните отношения е най-голяма в ориентировъчната част, но всъщност този вид отношения съпътстват целия процес на формиране на действието с неговите независими (форма, обобщеност, разгърнатост и усвоеност) и зависими (разумност, съзнателност, абстрактност, здравина) характеристики (по П.Я.Галперин). От друга страна, особено по време на контролната част, динамиката на асиметричните отношения е неизбежна. Тогава учителят е във властта да влияе, принуждава, наказва. Уязвимият е ученикът в диапазона: от изискването за пореден път да изпълни съответното действие до поставянето на изпитната оценка върху качествените (точност, плавност, координираност, ритъм и др.) и количествените (времеви и пространствени) параметри на изпълнението му.

3) изгражда се чрез механизмите на творческото подражание. А.Н.Леонтиев обръща специално внимание върху факта, че продуктите от човешката дейност се овладяват отново чрез дейност, и то дейност, адекватна на въплътената в дадения предмет. Действията и операциите не се съдържат в предмета, както и самото оръдие за достигането му не е във възможност да формира способност към тези операции и действия. Още Сократ е казал: "...действията се извършват според тяхната собствена природа, а не според нашето мнение". Образоващият се може да усвои дадено действие само в условията на показ на това действие, т.е. показ на образователния образец за действане от страна на образоващия и, същевременно, като изпълнява това действие.

В основата на този двустранен акт лежи подражанието. Подражанието при животните възпроизвежда само видовото поведение (например подражателното бягство от опасности, подражателното движение към храната и т.н.), докато при човека подражателната дейност е насочена към придобиване и на индивидуалния опит. Първата фаза на подражанието е предварителна ориентировка, състояща се в това, че при човека в резултат на наблюдение на действията на друго лице се натрупва образец на тези действия, явяващ се "мярка на изображението", докато втората фаза представлява отработка на изпълнителните реакции, когато по И.М.Сеченов "мярката и нейното подобие не станат тъждествени". В същността си подражанието на действието е творчески акт. Основната причина за този факт ни се разкрива чрез тезата, ясно изказана от Н.М.Фьодоров, че творчеството е основанието на човешката активност. Друга причина за обусловеността на подражанието от творчеството ни е подсказана от А.В.Запорожец, който счита, че мотивите за подражание се откриват извън неговите предели, а именно в потребностите от общуване и съвместна дейност. А там, където има общуване, неизбежно присъства субектът с неговата свобода на волята и уникалност в действията. Следваща причина ни посочва Н.А.Бернштейн: "Става въпрос за протичащото в тази фаза индивидуално нагласяне на особеностите на двигателния състав към личните свойства на упражняващия: телосложение, физиологични характеристики на моторната периферия, координационен профил и т.н. Излишно е да се подчертава, че в тази фаза се открива широк простор за съзнателно рационализаторско и изобретателско творчество".

По-сложна е ситуацията при формиране на вътрешните действия, включително условните (символичните) действия. Докато операционно-техническата страна на предметните действия е напълно видима, то тя остава в по-голямата си част скрита при вътрешните действия, като събиране на числа, мислено обсъждане, класифициране, проектиране на хореографско действие, изчисляване на траектории и т.н. Благодарение, обаче, на теорията на П.Я.Галперин за поетапното формиране на умствените действия, стана очевидно, че творческото подражание е действащ механизъм и при овладяването на вътрешните действия.

4) При действието диалектично се сменят еднопосочността и двупосочността в процесуалния контакт между образоващ и образоващ се. Ако процесът на формиране на ценността се гради върху двупосочността, а процесът на преподаване на знанието върху еднопосочността във връзката между образоващ и образоващ се, то актът на формиране на действието фокусира еднопосочността и двупосочността в диалектично редуване.

От една страна, образоващият се не може сам да извлече от природния феномен, артефакта или човешката дейност адекватното рационално действие. Той не е способен веднага да анализира структурата на това действие, да разкрие съставящите го операции, да определи препоръчителната последователност за изпълнението им, както и с минимум проби и грешки да осъществи тяхното упражняване, пренос и контрол.. Следователно неизбежна е еднопосочността във връзката образоващ-образоващ се - на определени етапи образоващият ориентира образоващият се към действието и го поставя в условията както на изпълнение, така и на контрол върху рационалността на това изпълнение. Тази фаза от усвояването на действието е фазата на общия рисунък, общата схема, общата траектория, които са определени от закрепените обществени начини за употребата на предмети, схеми, аксиоми, теореми и т.н. Но всяко действие се характеризира и с операционно-техническа страна. Този факт изисква съобразяване със субекта на действието, с условията на действието и със свойствата и качествата на феномена, в името на който се усвоява действието. Операционно-техническият аспект разкрива уникалността на изпълняваното от различните хора едно и също действие: изпълненото действие от субект N е различно от изпълненото действие от субект Q, макар и да правят едно и също - хващане на химикалка, изтриване с гумичка, хвърляне на камък и т.н. На пръв поглед в груповата художествена гимнастика, в синхронното плуване, в театрален спектакъл може да изглежда, че изпълняваните действия са едни и същи. Те обаче са само общи, но не и еднакви - имат общ рисунък, обща схема за изпълнение, общ алгоритъм на движение, но не и еднаква операционно-техническа страна. Действията са заредени с много субектност, защото всеки човек е и биологически, и психически, и социално уникален. Различните хора, макар и да изписват буквите от една и съща азбука с общи действия, те ги изписват с помощта на различни операции, което лежи в основата на разпознаването на изписалия ги от графолозите. Въпреки че Микеланджело и Роден са владеели общи техники за създаването на своите чудни и великолепни творби, следите от използваните от тях операции върху скулптурите им оставят отпечатъците на неповторимостта и уникалността в техните творения.

Изследванията закономерно показват, че общата схема на действието, изискваща еднопосочност, се усвоява по-леко от операционно-техническата му страна, изискваща двупосочност. Формирането на операциите изисква обратна връзка за целите на съпреживяването, на другарското взаимодействие, т.е. провокира общуването между възпитател и възпитаник, изисква симетричните отношения, субект-субектната структура на дейността. Субектът на действието по необходимост впръсква в него своята субектност, при формирането му се изисква разговор, зачитане уникалността на другия, доверие, съпреживяване. Уникалността на изпълнение на операциите отпраща обратно към образоващия информация за нов начин на осъществяване на действието, който, ако не е погрешен, трябва да се уважи от образоващия.

Психологическата сърцевина на действието е волята. Когато се говори за психологическо съдържание на действието, трябва да се вземе пред вид онзи психически феномен, благодарение на който един мотив надделява над друг. Този феномен е всъщност психическият апарат в човека, чрез който се динамизира опредметената потребност от преодоляване, т.е. волята.

Предматериален носител на волевото действие е задачата, която се конструира от изведената от мотива цел при съотнасяне с конкретните условия за действие.

Осъщественият двигателен акт представлява решение (или опит за решение) на определена задача за действие. Задачата обуславя както смисловата структура, така и двигателния състав на действието, бидейки "закодирано (...) в мозъка изображение или модел на потребното бъдеще" (Н.А.Бернштейн). Задачата на действието мобилизира "невроните на трите времена" (П.К.Анохин), в резултат на което "образът на потребното бъдеще" се съпоставя с миналия опит, сравнява се с настоящето и се екстраполира в бъдещето, ако се наложи - с известни корекции. Постигането на целта ù пряко зависи от смисловата структура на действието, защото тя определя неговото водещо (съзнателно) равнище. А от условията за действане пряко зависи двигателният състав на действието.

Материалният носител на действията са волевите движения. Задачата се материализира и разрешава чрез адекватна последователност от волеви движения. Всяко волево движение в същността си е заучено движение. Движение, което не е заучено, всъщност не може да е подвластно на волята. Колкото по-добре е заучено то, толкова по-леко ù се подчинява и обратно. Н.А.Бернштейн разглежда движението като морфологичен обект, биодинамична тъкан, която реагира, еволюира и инволюира и представлява не "верижка от детайли, а структура, диференцираща се на детайли" (Н.А.Бернштейн). Структурираността на движението благоприятства неговото усвояване. И.М.Сеченов формулира принципа: "На волята могат да се подчинят такива движения, които се съпровождат с някакви ясни признаци за съзнанието". Водещото равнище на волевото движение е винаги осъзнавано равнище. В резултат на многогодишните си изследвания върху построяването на движението, Н.А.Бернштейн пише: "По такъв начин, постепенно, в резултат на редица последователни превключвания и скокове, се образува сложна многоетажна постройка, възглавявана от водещо равнище, адекватно на смисловата структура на двигателния акт и реализиращо само най-основните, решаващи в смислово отношение корекции. Под негово дирижиране при изпълнението на движението по-нататък участват редица фонови равнища, които обслужват фоновите или техническите компоненти на движението: тонус, инервация и денервация, реципрочно задържане, сложни синергии и т.н. Процесът на превключване на техническите компоненти на движението в низови, фонови равнища е това, което обикновено се нарича автоматизация на движенията. Във всяко движение, каквато и да е била неговата абсолютна висота на равнището му, се осъзнава само едно водещо равнище и само тези от корекциите, които се извършват непосредствено на него самото" (Н.А.Бернштейн).

И така, уникалната природа на действието може да бъде представена чрез обобщаване на неговите съществени характеристики: 1) Действието е смислова постройка от движения; 2) Действието преодолява, превъзмогва, преобразува външния и вътрешния свят на субекта, включително в образованието; 3) Психологическата сърцевина на действието е волята; 4) Действието е закодирано в задачата; 5) Действието е заредено с процесуална историчност; 6) Действието се отличава с гъвкавост, портативност, многофункционалност в границите на дейността; 7) Действието се формира уникално в съответствие с уникалната си природа.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психологични аспекти на актабилирането 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.