Психология на болния и поведението му по време на боледуване


Категория на документа: Психология


 Здравното поведение се отнася до много аспекти от поведението на човека, свързано със здравето и болестта, всекидневното поведение, превантивно поведение, поведение по време на боледуване.

Болестта като житейско събитие е изключително травмираща. Самата болест се оказва значимо изпитание за всеки човек- особено, ако е по- тежка. Поведение на боледуване означава начините, по които дадени симптоми могат да се възприемат или оценяват различно, както и да послужат за отправна точка за действие (или бездействие). Това е изключително широка дефиниция, която включва всички аспекти на мисленето, емоциите и поведението, свързани със симптоми на болест, независимо от това, дали са налице обективни данни за телесно или психично заболяване. Терминът не означава, че въпросните видове поведение са непременно патологични. Той включва както поведение, за което се приема, че е напълно съответно при дадено заболяване, така и поведение, което е несъответно на състоянието.

Абнормното поведение на боледуване се отнася до поведение, което се смята за несъответно: хипохондрия, хистерия, себепричинена болест, симулиране или отричане на болест. (Д. Голдберг, С. Бенджамин, Ф. Крийд, 1999).

Начинът, по който човек реагира към болестта или към здравословен проблем, е обусловен от много фактори. Основно те се определят от биопсихосоциалното единство на човека. Когато човек е болен, страда тялото, но едновременно страда и душата, нарушават се и установени социални параметри- начин на живот, дейности, взаимоотношения. За повечето хора здравословният проблем се възприема като стрес и психологическият отговор е свързан повече с начина на възприемане на стреса от болестта, а не толкова на болестта сама по себе си.

Определени черти на личността предопределят при определени ситуации съответно поведение, отношение, отреагиране и пр. По време на боледуване могат да бъдат наблюдавни различни поведенчески реакции от страна на болния. Те се определят от:
- Отношението към собствената му болест (как възприема болестта)- разумно или отрицателно. При разумното отношение пациентьт осьзнава от какво е болен, приема разумно болестта и има подпомагащо поведение. При отрицателно отношение към болестта, той не вярва в постиженията на медицината, не вярва на медицинския персонал,доминантни у него са суеверията кьм схващането за болестта и лечението.
- Характерът и сложността на болестта също определят
преживяванията на болния (дали е хронично заболяване, оперативна намеса и др.)

- Значение има и каква е представата на човека за болестта, доколко тежко я приема. Психологичното преживяване на болестта е много интимно, протича интензивно с много емоционалност, включват се мисли за семейство, социални проблеми, битови, икономически и пр. Психичните преживявания в голяма степен се определят освен от личността на болния и от възрастта, социалния статус, контрола върху стреса, наличието на адаптивни модели за справяне, наличието на подкрепяща среда и пр.
Психичното реагиране по време на болничен престой условно се дели на два етапа, в които се ангажират различни психични сфери (М. Ачкова, 2001):
1. Етап на доминиране на сетивните спътници на болестта- болка и телесен дискомфорт- Първият етап се владее от т. нар от някои автори природопсихични преживявания- това са сензорните ( сетивни) спътници на болестта- болка и телесен дискомфорт и произтичащите от това емоционални преживявания на страх и тревожно очакване. Последното е свързано с неизвестността по отношение на характера и изхода на заболяването (особено при злокачествените новообразувания), предстоящите изследвания и манипулации. Когато се достигне до достатъчно сигурна диагностична ориентация, за която лекарят би трябвало да държи в течение болния, се включват в активно действие други, по- висши психични сфери. С това се навлиза във втория етап.
2. Етап на организиране на волята и психичните сили на личността- Организира се волята, за да се издържи болката, страданието, често многобройните и натоварващи изследвания (колкото и щадящи да са те по отношение на инвазивност), лечебните процедури, хирургическата намеса и пр. Заедно с това се включва и рационалната оценка на състоянието, необходимостта то да бъде прието, дори и да не може да бъде превъзмогнато. Започват да се обмислят планове за реорганизация, за решаване на някои социални задължения и проблеми. Така би реагирал уравновесеният, психично стабилен, социално зрял индивид. Разбира се, не може да се твърди, че единствено личностните качества определят индивидуалното реагиране. Намесват се и извънредно голям брой допълнителни, от една страна, свързани с характера на заболяването, и от друга- предимно външни фактори.

Вл. Иванов и сътрудници представят факторите, които определят поведението и отношението на личността спрямо болестта. Според тях всеки индивид има различен стил на поведение при болест, който в голяма степен се определя от:

- Културовите вярвания за болестите и тяхното преодоляване;

- Нагласите към здравните заведения и тяхната ефективност;

- Личният опит на индивида с проблеми, свързани със здравето.

1. Социокултурални фактори

Те в най-голяма степен са свързани с моделите на здравните убеждения в една общност - дали определени оплаквания се приемат като болест и дали нейното лечение се свързва с медицинските служби. Етническите малцинства и култури с нисък социално- икономически статус имат здравни убеждения, които пренебрегват в по- голяма степен оплакванията на индивида. Само в екстремни за здравето ситуации те търсят помощ в медицинска служба.

2. Индивидуално определени фактори

За стила на поведението при боледуване е важно да се подчертаят следните фактори: способност за разпознаване и интерпретиране на симптомите като болестни. Хората имат различна субстанционна нагласа и сензитивност към собствените усещания, включително и болестен дискомфорт на своето тяло. Има хора, които са с нисък праг на чувствителност към болката, а други с висок. От друга страна, във възприемането едни хора се Фокусират околната среда и промените в нея, други се фокусират върху себе си и по- специално върху своето тяло или емоции. Трети се фокусират към поведението или мисловната си продукция.
3. Ситуативни фактори
Ситуативните фактори имат изключително голямо значение за това как индивидът ще разпознае симптомите. Индивидуалният опит с боледуване в детската възраст оставя траен и силен отпечатък върху разпознаването на болестните симптоми и в по- късна възраст. От една страна, индивидите с продължителна история на боледуване може да станат по- толерантни към поредица симптомни промени. Но ранният им опит включително и отчитане на възможната увреда. Тук голяма стойност има убеждението дали засегнатият орган е важен за тялото и живота, или е от второстепенно значение.
Заседналият начин на живот прави хората по- внимателни и разпознаващи симптоматичните промени, докато тези с активно физическо натоварване по- слабо ги разпознават. От друга страна, когато хората са продължително време под системен стрес, започват да вярват, че са по- уязвими към заболявания и вниманието им е отправено повече към здравето.
Изграждането на терапевтична съгласуваност медицински персонал- болен умело трябва да се основава върху динамиката на взаимоотношенията и лично личнстовите им особености.
Най- чести прояви на тревожност по отношение на болестта са:
- тревожност, предизвикана от чувство за собствена непълноценност (загуба на трудоспособност, невъзможност за поддържане на определен жизнен стандарт, невъзможност за полагане на грижи към близки);
- страх от загуба на физически контрол. Дори преходната загуба на контрол над такива функции като реч, двигателно функциониране, контрол над тазовите резервоари обикновено се възприема като катастрофална и предизвиква силна тревожност;
- страх, стеснение при някои заболявания, при които пациентите смятат за неприлични (често се стига до тежки последици, поради късна лекарска намеса); г
- страх от събличане пред лекаря (особено ако е от противоположния пол);
- страх някои да не научи за болестта;
- страх от болка;
- страх от осакатяване. Увреждането на тялото и последващите физически загуби и инвалидизиране представляват само единия компонент на проблема. Другият е свързан със страх от загубата на любовта и уважението на значимите други в резултат на физическото инвалидизиране (Л.Дерогатис,Т.Уайз,2001). к
- страх от раздяла.Често срещано преживяване особено при възрастни хоспитализирани болни.
- страх от смъртта. В много случаи такъв източник на тревожност може да се появи у пациенти, които обективно са с много малък риск от фатален изход. В такива случаи изразяваните безпокойства относно смъртта в действителност са израз на тревожност, свързана с други проблеми на личността. Загрижеността поради зависимост, изоставяне или загуба на функционални способности често се маскира от изразен страх от смъртта.
- тревожност, основаваща се на недоверието към лекуващия лекар и персонал, предвид новата ситуация на "зависимост", в която е поставен индивида като пациент.
Пои пациенти с тежки хронични инвалидизиращи заболявания могат да се наблюдават и следните поведенчески и емоционални реакции, предизвикани от болестното състояние:
- Реакции към нарушената автономност. При хроничните заболявания, или при всяко друго, което изисква множество хоспитализации. Пациентът е поставен в зависима позиция, която го кара да се чувства безпомощен. Много пациенти се примиряват с това, но положението им отключва чувства за слабост, непълноценност и срам.Как индивидът ще се справи с тези чувства зависи от начина, по който е приемал зависимостта при своите потребности в детството. Ако се е чувствал сигурен и обичан в ранния си живот, той ще приеме по- лесно зависимостта от лекаря и ще му се довери.
- Страх и срам. Пациентите, които се страхуват от зависимостта, ще изпитват страх и срам. Освен тези чувства може да се наблюдава и една фасада, която изразява независимост, и която създава проблеми при справянето. Такъв пациент ще се бори против указанията на лекарите и ще си създава собствени правила. Ако състоянието му се влошава, той може да се откаже от борбата и да стане депресивен.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психология на болния и поведението му по време на боледуване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.