Психология на общуването


Категория на документа: Психология


Психология на общуването

13.09.2011
Тема 1 : Характеристика на душевната болка

Понятието болка обикновено се свързва със страдание, което е обусловено от изменения в органите и системите на човешкото тяло. Съшевременно обаче има и друг вид болка, която е свързана с нарушаване на душевния баланс на чоека. Тъкмо тя се определя като душевна болка. Възможно е съзнателния живот на човека да протече без да преживее сериозна телесна болка. Не е невъзможно обаче живота на човека да протече без душевно страдание. Това се обуславя от следните обстоятелства:
1. Човек неизбежно се сблъсква с професионални проблеми, които трудно може да реши
2.Изгубва близки хора
3.Разделя се с приятели
4. Полага безплодни усилия да реши някаква задача
5.Създават се условия за разрушаването на дълбоки междуличностни връзки

Подобни жизнени ситуации неизбежно влияят върху емоционалния баланс на човека. В такива случаи преживяванията могат да бъдат силни, продължителни, демобилизиращи, тоест да преживява душевна болка. Душевната болка е неизбежна част от човешкото битие. Това дава основание да изразим съгласие с определението на Жан Пол Сартър, че човека е страдащо същество.
Всичко това показва необходимостта от по-широка харайтеристика на феномена душевна болка.
1. Нейните основни специфични особености са следните:
А) тя е част от емоционалния живот на човека и се преживява под формата на отчаяние, безизходност, виновност, безнадежност, безсмисленост на живот.
Б) душевната болка много често се съпровожда с неприятни телесни усешания като:
-стягане в гърдите
-сухота в устата
-спазми в гърлото
Притискане в сърдечната облст
-с чувство за отсъствие на физически сили
Тези неприятени усещания имат второстепенно значение при душевната болка
В) В редица случаи психичната болка може да бъде много ислна, т.е. да има огнетяващ, обезценяващ, демобилизирщ, пресиращ характер.Подобна продължителна болка може да породи мисли от суициден характер. И тази суицидност се отнася както към себе ситака и към близките.Тъкмо поради това душевната болка не трябва да се смята за невинна, за безопасна и да се пренебрегва, защото тя може да бъде сериозна заплаха за живота на човека.
Г) Обикновенно много рядко сериозното телесно страдание се проявява само. В повечето случаи подобно страдание се придружава от силна тревога, свързана с тежестта на заболяването , с неизвестносттав изхода от него.В случая се проявява телесно-психична зависимост.
Д) Напълно е възможно да се появи обратна зависимост: психо-соматична. Това означава, че продължителното отрицателно преживяване мпже да предизвикапромени от болестен характер във вътрешните органи и системи. Тези изменения, които първоначално са времени могат да породят трайни изменения в зърдечно съдовата система, в пикочно-половата система, в дейността на жлезите с вътрешна секресция.
Душевната болка е присъща за всеки човек, защото никой не е в състояние така да устрои своя живот, че да не допусне неуспехи, неблагополучия, само обвниение, отклонение от общо приети норми, нещастие с близки. Тази болка е присъща за всеки психично здрав човек. Човекът обхванат от душевна болка намлява своята работоспособност, понижава ефективността на своята интелектуална продуктивност; много по-лесно се разстройват междуличностни връзки и човек страда от това. Той още не е навлязъл в болестта ( невроза или психоза), но неговото душевно равновесие е нарушено.
Тъкмо в такива случаи е нобходима помощта напсихолога. Той има за цел да възстанови, да възвърне истинските възможности на човек, да го освободи от парализиращото отрицателно преживяване, да възвърне физическата му дееспособност, да увеличи павнището на самочуствието и себеуважението. Задачата на психолога е да помогне на психично здравия, но срадащ човек да прозре нарушеното равновесие и да му внуши необходимостта от неговата активност, за да възстанови емоционалния си баланс.
2. Оказването на помощ в процеса на общуване, проведено под формата на психологична консултация
А)Характеристика на човека нуждаещ се от психологична помощ. Този тип личност се характеризира със следното:
-това е психично здравия човек, но който е изгубил своето емоционално равновесие
-има изопачено възприятие за обкръжаващите го хора и особено за тези от близкото обкръжение
-има изкривено възприятие за собственото Аз
- изгубил е способността да открие собствената жизнена сила
- не е в състояние да звеме, да открие подходящото решение в една противоречива ситуация
-човек се чувства унижен, неоценен, безсилен и т.н

Изходът от душевната болка се състои в създаване на условия за откриване на нови стратегии на отношение към ситуация, към друг човек, към самия себе си; за откриване и внедряване на нови модели на поведение към света и към себе си. Това може да се получи, когато психологът възприема страдащият не като подчинен, не като непълноценен, а като равностоен участник в консултативния диалог. Психологът следва да се отнася към другия не като към болен, а като партньор, който активно съдейства сам за намиране на изхода от емоционалното затруднение. Психологът трябва да се отнася към своя партньор като към "младши брат" (А. Маслоу), а психологът да се самовъзприеме като човек, който повече знае, има повче опит, но за решаване на проблема е необходимо активното сътрудничество на другия.
Б) позиция на психологав процеса на общуване - психологът построява своята психологична консултация не върху основата на житейски схващания, а на базата на определена теоритична основа. Днес обаче има десетки теории за личността и за психологичната консултация. Психологът обаче следва да избере един или няколко от тях и използвайки техните потенциали да ги приложи за благото на страдащия.

Имайки предвид различни теории за психологичната консултация, можем да представим основните позиции на психолога, които следва да отстоява в процеса на общуване.
-психолоът се стреми да проникне във вътрешния свят на своя партньор ; да разбере неговото светоусещане; да почуства неговите болки, страдание; да прояви емпатийност;
-стреми се да намери най-пододящиите словесни послания и посредством тях, той се стреми да освободи човека от свътрешен конфликт, да му помогне да рзбере природата на стресогенното влияниена определен дразнител
-едно от основните усилия на психолога следва да е насочено към пораждане на желание да промени нещо в себе си. Тази промяна следва да му гарантира бъдещ живот, но в условията на по-голяма хармония със себе си и със света. Тук следва отново да посочим необходимостта от усвояване на нови стратегии на отношение и модели на поведение.
-необходимост от спазване на определени етически принципи в процеса на взаимодействието. Човекът нуждаещ се от помощ е чувствителен, раним, трудно защитаващ се, а психологът притежава своеобразна власт над него. Тази власт обаче трябва да бъде използвана при съблщдаване на определени етически принципи по-важните от които са следните:
-не вреди на страдащия;
-спазват конфеденционалността
-надуши конфеденциалността при опасност за живота или здравето на човека
-поставяне на вярна оценка на своята компетентност;
-избягвайте излишни въпроси, които могат да внушат усещания за любопитство.
-пр общуването да не се пропуска съдържанието на мислите, на преживяванията, на отношението, което проявява страдащия към другите хора, към себе си и психолога.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психология на общуването 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.