Психосексуално консултиране при сексуални дисфункции


Категория на документа: Психология


Психосексуално консултиране при сексуални дисфункции
Доц. Д-р Д. Божинова
18,10,2010

Около 5 % от сексуалните дисфункции в основата си имат органични причини, но и тогава психологичната намеса има положително въздействие, но трябва да се работи с медицински инструменти.

Модул 1. ВЪВЕДЕНИЕ В ПРЕДМЕТА. ПОЯВА И РАЗВИТИЕ НА СЕКСУАЛНОСТТА. ПСИХИЧЕН И ПСИХОЛОГИЧЕН ПОЛ.

Функционалността на половата система и половото поведение при хората има доста сложна структура. Това е така, защото при човека, за разлика от при всички други същества, половият живот и дейност са се отдалечили твърде много от своята първоначална цел, а именно размножаване на вида.

Половото поведение при хората се формира не толкова под влиянието на биологичните, колкото на психологичните и социални фактори. Корик казва : "Всяко нарушение на половите функции неизбежно засяга цялата структура на човешката личност, нарушавайки не само семейните, но и всички връзки".

Изучавайки половото поведение при хората е немислимо, без да се държи сметка за хората, за чисто психологичните механизми на личността, които затрудняват не само пълноценния сексуален живот, но и когато бъдат нарушени водят до сексуални дисфункции (СД).

Как се появява и развива сексуалността?
1. На ниво живи организми.

На това ниво е трябвало и трябва живите същества да осигуряват две неща: а) своето съществуване; б) запазване и продължаване на своя вид.Това се постига чрез двата основни инстинкти, запазени във всички живи същества: инстинктът за запазване и инстинктът за размножаване.

Инстинктът за размножаването е основен за всяко живо същество. Без него е невъзможно съществуването на вида във времето.По своята същност размножаването е един своебразен производствен процес- произвежда се жив организъм. И затова като такъв процес трябва да отговаря на два основни показателя: количество и качество. Ето защо същността на размножаването на всички живи организми се изразява в това, от една страна, да създават и непрекъснато усъвършенстват своите опити, дейности, поведение, а от друга, да осигурява и отглежда поколението си, така че да се получи по-голям брой потомци, които след това да са възможно най-приспособени на житейските особености и трудности.

Оттук първата задача, която живите същества трябва да решат е ОСИГУРЯВАНЕТО НА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ЕДНА БЪРЗА ИЗМЕНЧИВОСТ. Нещо, което е необходимо за адукватната ориентация за живите организми: ориентацията за живот, която включва още нещо. Тази изменчивост дава възможност всяко постигнато поведение, структура да се запази. Това ще рече, че е необходимо да се проявят и в следващото поколение, като в същото време се запазва и устойчивостта и стабилността. Тази първа основна задача се е постигнала чрез разделянето на животните на вид и индивид.

По своята същност видът представлява един голям и относително стабилен представител на живота, а индивидът представлява малка, променлива единица. Видът е поел ролята на консервативното начално в производствения процес, тъй като е носител на количествения фонд на наследствените възможности, които отделният индивид може да възприеме. Видът представлява определен обем на генетични възможности на индивида. От своя страна индивидът е приел функцията на интегративното начало в този процес, като в зависимост от конкретното начало се реализират най-добрите, най-необходимите от предоставените му генетични възможности за развитие, в зависимост от променящата се среда. Т.е. по-нови възможности се фиксират на генотипа и се предават на следващото поколение. Видът поема задачата да запази всичко ценно, придобито от живите организми и да го предаде по-нататък във веригата на живота. А индивидът поема задачата да намира най-добрите възможности, така че да подобри живота на поколението си.

Втората основна задача е ВЪПРОСЪТ ЗА КОЛИЧЕСТВОТО, КАЧЕСТВОТО И РАЗНООБРАЗИЕТО НА ПОКОЛЕНИЕТО. Най-лесно се разрешава количеството (безполовото размножаване). Осигуряването на генетичното еднообразие се постига чрез половото размножаване. От две родови клетки се появява една дъщерна и след това започва обмен на информация и деленето на клетките за умножаване на техния брой.

Третата основна задача на живите организми е ОСИГУРЯВАНЕТО НА НОРМАЛНО РАЗВИТИЕ НА ПОКОЛЕНИЕТО ЧРЕЗ НЕОБХОДИМИЯ ГРАДИВЕН МАТЕРИАЛ. Преди това половите клетки трябва да осигурят хранителен материал. Като полови клетки те се специализират на женски полови клетки, яйцеклетки, които приемат градивния материал и стават по-тежки и мъжки полови клетки, сперматозоиди, които предават информацията и остават по-леки, но подвижни.

Четвърта основна задача СЪЗДАВАНЕТО НА ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА НЕПРЕКЪСНАТА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЖИВОТА, КОЯТО ДА ОСИГУРИ АДАПТАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМА. Тук има условие: минимално количество загуби на индивиди.

Минималните загуби се разрешават чрез хермафродитното размножаване и разделнополовото размножаване. Хермафротитното размножаване е много по-лесно и всеки един индивид изпълнява ролята на баща и майка. Запазва се при малък брой нисши видове.

При по-висшите организми се налага разделнополовото размножаване между мъжки и женски индивиди. Преди около 40 години се открива отговор на въпроса : "Защо рационалната природа е създала толкова нерационален метод?!". Отговорът на този въпрос дава Гилудатян. Той е открил, че съществува голямо разнообразие между мъжките и женските индивиди в една популация. Ако в рамките на тази една популация броят на женските индивиди е по-голям от тоззи на мъжките, то и броят на поколението е по-голям. При равен брой индивиди и от двата пола в популацията съществува най-големи възможности за кръстосване и разнообразие на потомството. При по-голям брой на мъжките индивиди в популацията, естественият подбор е много напрегнат. Побеждавайки в битките, мъжките индивиди придобиват възможността за създаване на потомство. Създаването на количество потомци се определя от броя на женските организми, а разнообразието- от броят на мъжките. Ето защо се налага разделнополовото размножаване.

Женските индивиди в популацията са носителите на слабостта, на постоянната памет, на...... те са по-консервативната подсистема. Мъжките индивиди са носители на изменчивостта, временната памет, своеобразен "авангард" на вида, отразяващ се върху мъжките индивиди в популацията. Те са и по-неустойчиви на външните влияния, но за сметка на това са по-разнообразни. Женските организми са постоянни, не толкова чувствителни, но еднообразни.

Всичко това се отразява върху половото поведение при живите организми.

При човека основната функция на размножаването- производството на потомство на рода се запазва, но се добавят нови функции на пола. Освен производителната му дейност се добавят и негативни функции. Често служи като своеобразно средство за общуване между хората и е силен източник на емоционални отношения.

РАЗВИТИЕ НА СЕКСУАЛНОСТТА ПРИ ЧОВЕШКИЯ ИНДИВИД.

Психологично и физиологично ниво.

Полът е една от основните характеристики на човека, защото определя в значителна степен не само на физиологичните функции на индивида, но и социалното му поведение, неговата роля и място в обществеността. В развитието на половата система и гениталния пол при хората се набелязват два основни етапа :
1. Развитието на физиологичния пол;
2. Етап на развитието на психичния пол;

Формира се в процеса на вътреутробното развитие на индивида и включва няколко подетапа:
1. Генетичен пол- определя се от момента на генетичното оплождане от хромозомата, която носи сперматозоида, оплождащ яйцеклетката. ХХ- момиче, ХУ- момче.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психосексуално консултиране при сексуални дисфункции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.