Самооценката на децата от предучилищна възраст


Категория на документа: Психология


Югозападен университет " Неофит Рилски"
Факултет по педагогика

Р Е Ф Е Р А Т

На тема: Самооценката на децата от предучилищна възраст

Изготвил: Атидже Хаджаалиева Проверил:
Спедиалност: Предучилищна педагогика Доц. д-р М. Мутафова
Курс: I
Фак. № 13200341153

гр. Благоевград 2014

Всички знаем колко важна е самооценката в човешкия живот. Нищо не влияе така върху мотивацията ни, целите ни, вътрешната ни удовлетвореност и активност, както нивото на самооценката ни. И това важи в еднаква степен както за възрастните, така и за децата.

В периода на предучилищното детство самооценката на детето за себе си е слабо диференцирана и се базира по-скоро на външни, отколкото на вътрешни признаци. Но тъкмо това е времето, в което се поставят нейните основи. Представата на децата за самите себе си се създава въз основа на личния им опит и общуване с другите. Оскъдността на този личен опит става причина децата безрезервно да се доверяват на преценките на възрастните и да се оценяват през техните очи. Всяко оценъчно въздействие на възрастните съдържа в себе си емоционални и познавателни елементи, които не само ориентират детето по отношение на добрите и лошите страни в поведението му, но и стават модел за изграждане на представата му за себе си. Общуването с възрастните е главният източник на оценъчни въздействия, под влияние на които у детето се развива отношението му към света, към самия себе си и другите и се превръща в средство за организация на индивидуалния му опит.

Същност на самооценката
Самооценката представлява компонент на самосъзнанието и включва знание и оценка на собствената личност, способности, морални качества и постъпки. Тя е динaмично образувание на психиката и нейното съдържание се определя от специфичните условия на индивидуалното развитие на личността.

Формула на самооценката
Самооценката е свързана с формирането на определено ниво на претенции,
отразяващи стремежа към определена степен на постижения в различни области на човешкия живот. Уйлям Джеймс предлага формула за определяне на самооценката, според която тя е в правопропорционална зависимост от успехите и обратно пропорционална от претенциите на личността. Според тази формула пътят за повишаване на самооценката се изразява в увеличаване на успехите и намаляване на претенциите на личността.

Компоненти на самооценката
Основните компоненти на самооценката са:
• когнитивен или познавателен - познание за самия себе си, свързано с
нивото на интелигентност и качеството на мисловните характеристики на
личността;
• афективен - емоционално-ценностното отношение на човека към себе си - удовлетвореност от субективните оценки и неудовлетвореност от
постиженията и общата изява във всички сфери на живота;
• поведенчески - свързан с готовността за действие и главно със степента на саморегулация на личността.

Форми на самооценката
Самооценката съществува в две основни форми - адекватна и неадекватна.
Адекватната самооценка се изразява в съответствие между амбициите на
личността и възможностите за тяхното постигане. Нормалната самооценка
предполага поддържане на позитивно самовъзприятие чрез омаловажаване на неуспехите, съчетано с поведенческа ефективност при решаване на възникналите проблеми. Неуспехът формира критично отношение към собствените неуспехи, коригиране на бъдещите цели и планиране на нови средства за справяне със съответната задача или проблем. В детството и юношеството поради беден социален опит и недостатъчно стабилни критерии формирането на устойчива адекватна самооценка е затруднено, поради което тя има преходен и ситуативен характер.
Неадекватната самооценка може да бъде занижена и завишена. Занижената
самооценка е свързана с поставяне на цели под възможностите и води до
неувереност, повишена тревожност, резервирано отношение към положителната оценка на другите, потиснатост, чувство за малоценност.
Високата самооценка е свързана с осъзнаване на собствената ценност и
достойнство, докато неадекватно високата оценка се изразява в надценяване на собствените способности и поставяне на цели, които личността не може да осъществи.

Психологически аспекти на самооценката
В психологически аспект самооценката се разглежда като елемент на Аз-
структурата. Самооценката се формира в резултат от сложен активен процес на самоопознание и самоосъзнаване, чрез който се създава Аз-образа. Тя възниква и се формира на базата на чужда преценка (на родителите, на близки, на приятели) с помощта на различни ориентири - одобрение или неодобрение, подкрепа или отхвърляне, критично отношение към собственото поведение. Нейното равнище до
голяма степен определя взаимоотношенията на личността с околните.
Правилно изградената самооценка се счита за източник на самоуважение,
самочувствие, удовлетвореност, емоционално благополучие и увереност в себе си.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Самооценката на децата от предучилищна възраст 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.