Социално-психологическа характеристика на групата и класа


Категория на документа: Психология


СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГРУПАТА И КЛАСА

1. Проблемът за групата.
1.1. Постановка на въпроса.

В редица социални науки под група се разбира реално съществуващо образувание, в което хората са обединени от някакъв общ признак: обща съвместна дейност, еднакви условия, и в определена степен осъзнават своята принадлежност към това образувание.

От гледна точка на социологическият подход към групите главното е да бъде намерен обективният критерий за различаване на групите. Такъв критерий е определеното място, което групата заема в системата на дадените обществени отношения.

За социалнопсихологическия подход е характерна друга гледна точка. Изпълнявайки различни социални функции, човекът представлява член на различни социални групи. Човекът представлява точката, в която се пресичат различните групови влияния. Това има за личността две важни последствия: от една страна, определя обективното място на личността в системата на социалната дейност, от друга страна - се отразява върху формирането на съзнанието на личността. Личността се оказва включена в системи от възгледи, представи, норми, ценности на многочислени групи.

Докато за първия подход е характерно преди всичко търсенето на обективните критерии за различаване на различните социални групи, то за втория е характерно в по-голяма степен разглеждането само на самия факт на наличие на някакво множество от лица, в условията на което протича дейността на личността. Фокусът на интереса в дадения случай не е съдържателната дейност на дадената група, а по-скоро формата на действия на индивида в условията на присъствие на други хора или на взаимодействие с тях. Обществото въздейства върху личността именно чрез групата и извънредно важно е да се разбере по какъв начин груповите влияния се проявяват като посредник между личността и обществото.

Към психологическите характеристики на групата трябва да бъдат отнесени следните: груповите интереси, груповите потребности, груповите норми, груповите ценности, груповото мнение, груповите цели. Главната психическа характеристика на групата е наличието на така нареченото "чувство за ние". Това означава, че универсалният принцип на психическо формиране на общността е: у индивидите, влизащи в групата може да бъде установено наличието на образуванието "ние" за разлика от другото образувание "те". "Чувството за ние" изразява потребността едната общност да бъде диференцирана от другата и представлява своеобразен индикатор за осъзнаване на принадлежността към някаква група.
1.2. Основни характеристики на групата.

Традиционно в социалната психология се изучават преди всичко някои елементарни параметри на групата: композиция на групата /или нейният състав/, структура на групата, групови процеси, групови норми и ценности, система на санкции.

Съставът на групата може да бъде описан по съвършено различни показатели в зависимост от това значими ли са за конкретното изследване възрастовите, професионалните или социалните характеристики на членовете на групата.

Съществуват няколко формални признака на структурата на групата: структура на комуникациите, структура на предпочитанията, структура на властта /т.е. психологическото разпределяне на отношенията на ръководство и подчинение/. Анализът на структурата на груповата дейност включва в себе си анализ на функциите на всеки член на групата в съвместната дейност. Твърде значима характеристика е емоционалната структура на групата, структурата на междуличностните отношения, а също така връзката й с функционалната страна на груповата дейност. В социалната психология съотношението на тези две структури се разглежда като съотношение на неформални и формални отношения.

Друго направление в изследването на групите засяга положението на индивида в групата в качеството му на неин член. Първото понятие, което се използва тук е понятието "статус" или "позиция", обозначаващо мястото на индивида в системата на груповия живот. Най-широко приложение понятието "статус" намира при описанието на структурата на междуличностните отношения.

Друга характеристика на индивида в групата - това е ролята. Ролята се определя като динамически аспект на статуса. Целесъобразно е динамическият аспект на статуса да се характеризира чрез изброяване на онези реални функции, които групата определя на личността и които произтичат от съдържанието на груповата дейност. Например в едно семейство различните статусни характеристики съществуват за всеки от неговите членове: има статус на майка, на баща, на по-голям син, на по-малка дъщеря. Ако опишем комплекта от функции, които са "предписани" от групата за всяка позиция ще получим характеристиката на ролята - на майка, на баща и т.н.

Важна характеристика на групата, свързана с положението на индивида в нея, е системата на груповите очаквания. Този термин обозначава простия факт, че всеки член на групата не просто изпълнява своите функции, но и задължително се възприема и оценява от другите. Това е свързано с обстоятелството, че от всяка позиция, а също и от всяка роля се очаква изпълнение на определени функции както като количество, така и като качество на тези функции. Чрез системата от тези очаквани еталони на поведение, съответстващи на всяка роля, групата контролира дейността на своите членове. В редица случаи може да възникне несъгласуваност между очакванията, които групата има по отношение на някои неин член, и неговото реално поведение. За да бъде тази система от очаквания по някакъв начин определена, в групата съществуват още две важни образувания - групови норми и групови санкции.

Всички групови норми са социални норми, т.е. представляват еталони на нужното от гледна точка на обществото като цяло и на социалните групи и техните членове поведение. В по-тесен смисъл груповите норми това са определени правила, които са изработени от групата, приети са от нея и на които трябва да се подчинява поведението на нейните членове, за да бъде възможна тяхната съвместна дейност. По такъв начин нормите изпълняват регулативна функция по отношение на тази дейност. Нормите на групата са свързани с ценностите, тъй като правилата могат да бъдат формулирани само въз основа на приемане или отхвърляне на някакви социално значими явления. Ценностите на всяка група се формират въз основа на изработването на определено отношение към социалните явления, продиктувано от мястото на дадената група в системата на обществото и от нейният опит в организацията на определена дейност.

Груповите санкции са механизмите, посредством които групата връща своя член към поведение, характеризиращо се с изпълнение и спазване на нормите. Санкциите могат да бъдат два типа: поощряващи и забраняващи, позитивни и негативни. Предназначението на системата от санкции е не да се компенсира неспазването на нормите, а да се осигури спазването им.
1.3. Класификация на групите.

За социалната психология е значимо разделението на групите на условни и реални. Условните групи са произволни обединения на хора по някакъв общ признак, необходим в дадена система на анализ, които са предмет на изследване от страна на социологията. Реалните групи са действително съществуващи обединения на хора, обединени от общ признак, съвместна дейност или идентични условия.

Реалните групи могат да бъдат реални лабораторни групи, с които се занимава преди всичко общата психология, и реални естествени групи. Реалните естествени групи се подразделят на големи /класи, нации/ и малки групи. От своя страна малките групи се подразделят на следните два вида: формиращи се групи, вече обусловени от социалните изисквания, но още несплотени от съвместна дейност, и групи с по-високо равнище на развитие.
2. Общи проблеми на малката група в социалната психология.
2.1. Постановка на въпроса.

Малката група е онази първична среда, в която личността прави своите първи крачки и продължава по-нататък своя път на развитие. От първите дни на своя живот човек е свързан с определени малки групи. Той не просто изпитва върху себе си тяхното влияние, а само в тях и чрез тях получава първата информация за външния свят и по-нататък организира своята дейност.

Първият въпрос, който си поставят изследователите на малките групи в своите най-ранни изследвания, е: Кога индивидът действа по-добре, когато е сам или когато присъстват и други хора ? Резултатите от тези изследвания, проведени през 20-те години на ХХ век в САЩ, показват, че в присъствието на други хора нараства скоростта, а се влошава качеството на действията на индивида. Това е така, защото върху продуктивността на дейността оказва влияние самият вид на работещите наблизо хора, които изпълняват същата задача. В социалната психология този ефект се нарича ефект на социалната фасилитация. Същността му се свежда до това, че присъствието на други облекчава действията на човека. По-рядко се наблюдава противоположният ефект, състоящ се в известно сдържане, затормозяване действията на индивида под влияние на присъствието на други, който получи наименованието ефект на инхибицията.

Вторият етап в развитието на изследванията е свързан с изучаване на взаимодействието на индивидите в нея. Резултатите показват, че в условията на съвместна дейност в групата проблемите се решават по-коректно, отколкото при тяхното индивидуално решение - групата прави по-малко грешки, демонстрира по-висока скорост на решаване на задачите. На този етап от изследванията е установен важният факт, че важен параметър на груповата дейност е именно взаимодействието, а не простото "съприсъствие" на членовете на групата.

На третия етап от развитието на изследванията започва да се разкрива не само влиянието на групата върху индивида, но и съдържанието на групата като такава: нейната структура, типовете взаимодействие на индивидите в групата. Усъвършенстват се методите за измерване на различни групови характеристики. Набелязват се три различни специфични схващания за малката група от социологията, социалната психология и общата психология: 1/ поведението на индивида в условията на група представлява съдържанието на общопсихологическия подход; 2/ изследването на свойствата на групите и различните проявления на тези свойства е съдържанието на социологическия подход; 3/ изследването на взаимодействието между групата като цяло и индивидите като нейни членове е съдържанието на социалнопсихологическия подход.

2.2. Определение за малката група.

Малката група е немногобройна по състав група, членовете на която са обединени от обща социална дейност и се намират в непосредствено лично общуване, което представлява основа за възникване на емоционални отношения, групови норми и групови процеси.
2.3. Класификация на малките групи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социално-психологическа характеристика на групата и класа 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.