Спортна психология


Категория на документа: Психология


Физиологична същност на спортната тренировка, като адаптационен процес. Физическото натоварване, като стресово състояние. Фази на адаптация.

Тренировката е процес на приспособяване (адаптация) на организма към постоянно изменящите се условия на околната среда. Това става чрез системно подлагане на тялото на упражнения.

Още френският физиолог Ламар (1809) е писал, че чрез усилено упражняване различните органи на животни, притежаващи нервна система, се развиват, укрепват и нарастват по-бързо.

При тренировка се упражняват не само мускулите, но и всички органи и системи осигуряващи мускулното съкращение, като се започне от нервната система и стигнем до отделителните функции. Така спортната тренировка може да се определи, като сложен приспособителен процес към повишаващо се физическо натоварване, при който настъпват дълбоки функционални и структурни промени в организма.
I. Основни задачи на спортната тренировка. Oт физиологична гледна точка те са:
1. Създаване и усъвършенстване на двигателни навици.
2. Повишаване на функционалното състояние на организма, което да осигури по икономично и по-голямо по обем мускулно съкращение.
II. Видoве адаптация при спортна тренировка:
1. Физиологична (функционална), например повишаване възможностите на сърдечносъдовата система да пренася повече кръв за единица време до работещите мускули.
2. Биохимична, например повишаване капацитета на буферните системи на кръвта.
3. Морфологична, например хипертрофия (нарастване) на упражняваната мускулатура
III. Механизми на адаптация. Всяка адаптация започва с получаване на дразнения от външната и вътрешна среда на организма. Два са основните механизми на адаптация към физическо натоварване.
1. Промяна във функциите на нервната система. При опитни животни е намерена и промяна в нейната структура.
2. Хуморално-хормонален. Проучен от канадския физиолог Ханс Селие, който създава теорията за стреса. Според него адаптацията става под действие главно на този механизъм. Той доказва, че под въздействие на различни дразнители (стресори) върху организма се получава определена физиологична реакция наречена стрес (напрежение). Подобна реакция и състояние се получава и при интензивно физическо натоварване. Стресорите засягат първо нервно-рефлекторната и хуморално-ендокринната системи. В отговор се наблюдава:
а. бързо повишаване на съдържанието на хормони в кръвта. Това са:
- глюкокортикоиди и катехоламини от надбъбречната жлеза
- АКТХ (адренокортикотропен хормон)
- растежния хормон (РХ)
- тиреотропния хормон от предния дял на хипофизата
б. увеличаване тонуса на симпатиковата ВНС. Това предизвиква:
- повишаване на артериалното кръвно налягане
- ускоряване на сърдечната дейност
- учестяване и задълбочаване на дишането
- активиране обмяната на веществата.

Така се създава обща повишена готовност на централните и периферни физиологични механизми за активна адаптация към стресора и преодоляване на възникналия стрес (напрежение). Според Селие т.нар. общ адаптационен синдром, има три фази :
- фаза на тревога
- фаза на повишена устойчивост
- фаза изтощение когато се изчерпят адаптационните възможности на организма.

Различават се физически и психически стрес, като в спорта се наблюдава комбинация между тях.

IV. Фази на адаптация.
Според Коробков адаптацията към физически натоварвания има няколко фази.
- Начална фаза. По аферентните пътища на различни сетивни системи пристигат сигнали за предстоящия тренировъчен процес. При начинаещи по време на първите занимания настъпват задръжни процеси в ЦНС. По-късно при тренировките настъпва силен и широко разпространяващ се процес на възбуждение, който включва и ВНС. В резултат неадекватно силно се активират сърдечно-съдовата и дихателната системи. Такова възбуждение се наблюдава и в центровете на двигателните координации. В резултат се получават недобре регулирани движения.
- Междинна фаза. Постепенно регулиране и нормализиране на възбудния процес. Приспособителните процеси в трениращия организъм постепенно преминават на по-дълбоко тъканно равнище.
- Устойчива фаза. Наблюдава се ново, подобрено функционално състояние на целия организъм довеждаща до повишена работоспособност. Наблюдава се адаптация към недостига на О2 и повишеното количество лактат, нарастват съпротивителните сили на организма.
- Загуба на адаптация. Необходимо е преходно намаляване на усилията и на адаптацията за да не настъпи изтощение.

V. Общи физиологични закономерности на тренировката.
1. Генетична предопределеност на тренировъчния ефект.
2. Принцип на праговите тренировъчни занимания. Във физиологията и психофизиологията е известен законът за силата на дразнителя (Вебер-Фехнер). Дразнители, които в началото на тренировъчния процес са били прекалено силни и са предизвиквали задържане, с настъпване на адаптация започват да предизвикват нормални физиологични реакции на организма. Следователно за настъпване на положителен тренировъчен ефект тренировъчното натоварване не трябва да е под определен праг.
3. Принцип на специфичността на тренировъчния ефект. Тренировката на определена мускулна група не води до тренировъчен ефект в другите мускулни групи.

VI. Общи принципи за определяне на тренировъчните занимания.
1. Избор на упражненията (ходене, плуване, колоездене) според:
а.) Началното ниво на физическа годност (фитнес)
б.) Възраст, пол, здравословно състояние



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Спортна психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.