Стадии на развитие на зависимост към алкохол и други психоактивни вещества


Категория на документа: Психология


Стадии на развитие на зависимост към алкохол и други психоактивни вещества
(ПАВ)-Н.Минчева

През последните две десетилетия са проведени много проучвания фокусирани
предимно върху факторите, които пораждат проблема с употребата на психоактивни вещества (ПАВ). При това са установени различни и многобройни фактори, които много често са взаимно свързани помежду си и взаимно си влияят и които са индикатор за дадено променливо поведение, имащо отношение към употребата на ПАВ.
Ако човек е започнал да се приобщава към употребата на алкохол и др психоактивни вещества не е задължително да развие зависимост.Рискът обаче е изключително висок.Развитието на зависимост се предшества от разнообразни форми на саморазрушително поведение.То не се появява изведнъж,а преминава през няколко различни етапа. Най-рисковата популация за употреба на ПАВ са подрастващите и младите хора. В този смисъл рисковите и защитни фактори имат важно значение още от най-ранна детска възраст.
1 етап-нар.сензомоторен.Доказано е че при деца ,чийто майки преди раждането им са страдали от хроничен алкохолизъм ,често развиват особени черти на характера си,невротични разстройства и други личностови особености,които улесняват развитието на зависимост.Етапа продължава до 7г.възраст .Чрез майката в детския организъм постъпват ПАВ,които често предизвикват забавяне на неговия темп( да седят,да стоят прави).През този период активно се формират познавателни функции и децата фиксират вниманието си върху ситуациите,в които възрастния приема ПАВ,започват да разграничават поведението им в трезво и нетрезво състояние.Появяват се игри,действия и постъпки,с които те подражават на възрастните.Понижения енергетичен потенциал на злоупотребяващите родител влияе в/у останалите членове на семейството и значително ограничава възможностите за пълноценно детско развитие.
Поведението на детето сред връстниците му все повече напомня на поведението на родителя злоупотребяващ с ПАВ.Децата наследяват не само генетично предразположение към развиване на зависимост,а и цялостен модел за изграждане на зависима личност.
2 етап на приобщаване към ПАВ нар.емоционален.Започва от 7г до 12г.
Към развитието на когнитивните функции постепенно след 10г се присъединява стилът на активна комуникация.Игровите форми придобиват целенасочен характер,вече се появява предварителен план на съвместните действия.Детето осъзнава,че е в състояние самостоятелно да намира рационални отношения..В тази възраст се появяват първите опити за употреба на ПАВ.Детето е склонно по-лесно да избухва,губи контрол над поведението си.Децата се интересуват от действието на наркотичните вещества ,но не обръщат внимание на последиците(агресивност,неувереност в себе си, понижена самооценка).
Детето не може да се справя с емоциите си ,с гнева,със стресовите ситуации.Става склонно към зависимо поведение,опитите на ПАВ са свързани с любопитство.
В началото се започва с най-достъпния и "лек"наркотик-тютюна.Неговата употреба съчетана с проблемно поведение е вероятно да превърне детето в личност с асоциални прояви.При употреба на по-тежки ПАВ прогнозите са още по-неблагоприятни. Например употребата на вещества в
семейството (дори само алкохол и тютюн) определено е рисков фактор за детето. Но в среда от връстници, в която не се употребяват вещества и със строги правила по отношение на тях, вероятността за употреба на ПАВ от детето е значително по-малка.
Но от друга страна присъствието на защитни фактори неминуемо може да намали въздействието на рисковите фактори. В този смисъл силната протективна родителска подкрепа и ангажираност, може да намали влиянието на връстниците, които употребяват ПАВ. В това отношение превенцията на употребата на вещества би следвало да е фокусирана върху защитните фактори така, че те да имат превес над рисковите фактори
3 етап нар.престорен или разсъдъчен.12-14г.Проявява се като комуникативна компетентност.Детето придобива възможност да построява сложен предварителен план на действията и постъпките си,формира се навик за опериране с реалността,с образите от спомените в това число и негативните свързани с алкохола т.е субективната действителност.
През този период са присъщи закономерности в проявите на сексуална разпуснатост,жестокост към връстниците.Появява се "псевдобезстрашие" слабо мотивирано рисково поведение.Запознаване и приобщаване към ПАВ се извършва в група,макар и не съвсем оформена и постоянна.Възможно е подражаване на по-възрастните младежи или когато в групата се появява "учител"-по-голям юноша,способен да покровителства останалите,ползващ авторитет.Не рядко е с криминално поведение,имащо връзки с пласьори за наркотици,за което групата не знае.
"Учителят"може да стане авторитетен източник на информация,притегателен обект за престижност и подражаване.Саморазрушителното поведение постепенно придобива устойчив характер.Появяват се проблеми с избора на приятели,отношенията с родителите стават все по-отчуждени и приятелите се оказват все повече от ниските социални слоеве.Именно в този етап у безпризорните деца по-често става груповото опознаване с ПАВ.
4 етап-рефлексивният-14-16г.Заражда се възможността за рефлексия.Появява се нагласа да живее във въображаем свят и сред такива хора ,за които е сигурен ,че го разбират.
Покрай тенденцията за отстояване на себе си,за нормални се смятат проявите на риск,но последствията от саморазрушително поведение ,се превръщат в реална заплаха за собственият живот,самооценката на юношата е много ниска.Характерно е използването на абстрактни понятия,собствени концепции.Желанието за щастлив живот и материално благополучие толерира положително с употребата на ПАВ.В сравнение с другите етапи на живота,тук не рядко се забелязва уникално състояние на интерес и преживяване на смъртта.На фона на отсъстващите бъдещи планове,юношата мъчително се старае да си представи какво е там,където няма живот.
Наркотикът се възприема като своебразно свързащо звено със задгробния свят.Особено остро се преживява чувството на мъст,срам ненавист,самота.Взаимоотношенията с връстниците се изграждат в/у чувството за общност ,без да се отчита какво по-конкретно означава това.Голяма част от юношите започват употреба на ПАВ под въздействие на връстниците си.Това е последния етап ,когато може да се направи нещо чрез психотерапевтични методи без приемане на лекарства.

Изследвания на близнаци и осиновени деца показват силна генетична връзка особено при мъжки пол с бащи алкохолици.
Колкото по-рано започне употребата на ПАВ, толкова е по-голям рискът за
последващи проблеми Резултати от генетични изследвания на алкохолизма
провеждани в САЩ и скандинавските страни показали, че децата на биологични
родители с алкохолизъм, които още след раждането са били отделени от
родителите и никога не са общували с тях, имат четири пъти по-често проблеми с алкохола когато пораснат, отколкото средният показател за общата популация.
Същевременно при децата на биологични родители без алкохолни проблеми, които са били осиновени от алкохолици и са расли в тази среда, не е намерено никакво повишаване на риска от алкохолни проблеми. Тези изследвания показват еднакви закономерности при мъже и жени.
Много сериозен рисков фактор за употребата на ПАВ е лошият успех в
училище, който може да бъде допълнително утежнен от негативния училищен
климат, от ниските очаквания на учителите за постиженията на учениците, както и от липсата на ясна училищна политика по отношение употребата на ПАВ. В този смисъл ролята на училището е сходна с тази на семейството - подкрепа, загриженост, реалистични очаквания, ясни стандарти и правила на поведение, ясна училищна политика по отношение употребата на ПАВ.
Обществените рискови фактори се свързват предимно с наличие и лесен
достъп до ПАВ, бедност, безработица, толериране продажбата на алкохол и цигари на малолетни лица, целенасочени рекламни послания в подкрепа на употребата на ПАВ.
Във връзка с рисковите и протективни фактори, свързани с употребата на ПАВ
в България, интерес представляват данните на Националния Фокусен Център за
наркотици и наркомании от проведени проучвания на национално ниво:
- при представително изследване на ученици от 7 до 13 клас в 8 областни
градове през периода 2005 - 2009 година основните причини, които се посочват за първата употреба на ПАВ са "за удоволствие" (11.0 - 17.9 %), "от любопитство" (12.7 - 17.5 %) и "от скука" (3.1 - 5.0 %). Когато определят причините, поради които техните връстници употребяват ПАВ, 1/2 от учениците отново посочват като водещи "за удоволствие" и "от любопитство". Към тях средно около 1/3 от изследваните прибавят още "за да бъдат приети от другите (групата, компанията)", "за да се откъснат от действителността", "за да подтиснат собствени проблеми при общуването", "за да отстранят психологически стрес". На около 1/3 от учениците са предлагани незаконни ПАВ, а на 1 - 4 % е оказвана дори принуда да ги вземат.
Средно 1/10 от анкетираните са присъствали на купон, където се употребяват
вещества. От 7 до 11 % от учениците в 8-те областни градове са склонни да приемат предложение от приятел за опитване на ПАВ. Не са сигурни дали ще го направят около 1/5 от анкетираните;
- при анкетно проучване през 2009 г. на деца и младежи между 10 и 20-годишна
възраст настанени в Домове за деца лишени от родителски грижи основната
причина, която се посочва за първата употреба на ПАВ е любопитството. По
отношение употребата на вещества от връстниците като водещи се очертават
удоволствието и вписването в дадена компания. Повече от 1/2 посочват, че изпитват чувство на самота.
Близо половината от всички анкетирани, преди да бъдат настанени в дом, са живели с един от своите родители като при това никога не са говорили с тях по въпроси, засягащи употребата на ПАВ. Почти всички отговарят, че
не са им били предлагани нелегални вещества и повечето от тях не са присъствали на купон съпроводен с употреба на такива. Над 1/2 заявяват, че не са склонни да вземат по свое решение дадено лекарство за постигане на определен временен ефект, а 1/3 от всички не могат да преценят дали биха направили подобно нещо. Като най-предпочитана мярка за справяне с употребата на вещества се посочва наличието на строги закони за производителите и разпространителите на ПАВ, както
и за употребата на такива
- при представително национално проучване през 2006 г. сред студентите в
България 32,5 % от опитвалите ПАВ посочват, че най-често първата употреба става на купони и партита. Всъщност това е типичният начин за развлечение и прекарване на свободното време при студентите и е видно, че той оказва влияние за употребата на ПАВ
Тези данни очертават водещите причини за първата употреба на ПАВ -



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стадии на развитие на зависимост към алкохол и други психоактивни вещества 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.