Суицидни поведение


Категория на документа: Психология


МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ

МЕДИЦИНСКИ КОЛЕЖ "Й. ФИЛАРЕТОВА"

РЕФЕРАТ

по

Медицинска психология

Тема:Суицидно поведение.
Оценка на суицидния риск.
Терапевтични подходи при суицидно поведение.

Съдържание

1. Суицидно поведение.........................................................................................................стр.3
1.1.Етиологичните фактори на суицидното поведение...........стр.4
2. Оценка на суицидния риск................................................................................стр.4
2.1.Фактори, влияещи върху формирането на мисли за самоубийство.......... стр.5
2.2.Степени на суицидния риск ............................................................................стр.5
3.Терапевтични подходи при суицидно поведение.............................................стр.7
3.1.Психодинамичен подход на основата на психоаналитичната теория.........стр.7
3.2.Поведенчески подход.......................................................................................стр.8
3.3.Когнитивно - терапевтичен подход................................................................стр.8
3.4.Рационално -емоционален подход..................................................................стр.9
3.5.Клиент- центриран подход...............................................................................стр.9
3.6.Логотерапевтичен подход...............................................................................стр.10
3.7.Позитивно - терапевтичен подход.................................................................стр.11

1.Суицидно поведение

Eтимологичното название на самоубийство (suicidum) се образува от съчетанието на латинските думи suus - свой, собствен и корена sidium на глагола caedere - съсичам убивам. Терминът е приет от Френската академия през 1762 г., като в съдържанието му се включва действие при което човек убива сам себе си. Самоубийството /суицид/ и опитът за самоубийство са форми на поведение, присъщи само за човека. Самоубийството е комплексен проблем, за който няма една единствена причина. То е резултат от комплексното взаимодействие на биологични, генетични, психологически, социални, културални фактори и фактори на средата. Под термина ,,суицидно поведение "се разбира ,,всички форми на отношение на индивида (мисли, емоции, действия) към възможна смърт в резултат на собствени действия" то представлява съчетание от устойчиви и непостоянни елементи, които имат определена закономерност и последователност, включващи и замисъла и завършването на самоубийството. Условно, може да се раздели на два етапа:

- Мисловен, когато е налице замисъл без да са предприети действия. Той може да трае дни, месеци, като в резултат на интервенция или медикаментозно лечение, мислите могат да се дезактуализират и да изчезнат, за да се появят по-късно отново.

- Действен - в него се включват конкретни действия, които се предприемат за извършване на самоубийството.
Най-голямо значение за суицидните действия имат емоционалните и импулсивните реакции. Субективните мотиви могат да бъдат разочарования, загуба на близък или страх от такава, страх от болест (вкл. рецидив на психично или раково заболяване), страх от негативно мнение или отношение на други хора, самота, изолация, загуба на смисъл на живота, преживяване на празнота, неспособност за приспособяване. Склонни към самоубийство са самотни хора; хора, които считат, че живота е безсмислен; такива, които са на преклонна възраст; такива, които имат неуспешни опити за самоубийство в миналото; когато има случаи на самоубийство от друг член на семейството.
Идеята за самоубийство включва един или няколко от следните компоненти: фиксиране на мислите на индивида върху смъртта въобще; концентриране върху собствената смърт; желание за смърт; представи и планове за самото самоубийствено действие - кога и как да го направи. Тези етапи имат различна продължителност и могат да не се завършат докрай по различни причини. Винаги в идеята за самоубийство има етап на колебание. В този момент се извършва борба между вродения човешки инстинкт за самосъхранение и желанието да се приключи веднъж завинаги с трудностите в живота. Последният, критичен етап е вземането на решение. Обикновено след вземането на решение се наблюдава успокояване на индивида, сякаш кризата е преминала. Всъщност просто е необходимо време за прилагане на вече изготвения план. Преди извършването на самото действие в личността на суициданта много често настъпва колебание, нерешителност, вътрешна борба, разяждащо съмнение или амбивалентност. Най-често в резултат на интервенция и лечение или спонтанно излизане от кризата, може да не се стигне до решение за извършване на самоубийствения акт и конкретното му изпълнение.
Това е много индивидуално и зависи от много фактори. В някои случаи, самоубийството може да се осуети още при първия си замисъл, а да се реализира при следващия.

Етиологията на суицидното поведение е разнорадна, но има и редица теории, които се опитват да дадат единно обяснение за причините на самоубийствата. Други подобни термини са: себеунищожение едновременно самоубийство на голяма група хора под влияние на религиозен екстаз, групова хипноза, подражание, масови протестни реакции; самопожертвователност отричане или прекратяване на собствения живот в името на по-висши идеали - родина, партия, идея, традиция.
1.1.Етиологичните фактори на суицидното поведение: Психопатологични-параноидно-халюцинаторен синдром(шизофрения); психоорганичен синдром (епилепсия, делир, деменция); "Летална триада" ; депресивен синдром; зависимост от алкохол и психоактивни вещества; разстройство на личността (хистрионно, асоциално и гранично);
Психодинамични- интернализиран гняв - агресия насочена навътре; Психосоциални - екзистенциални кризи - пубертет, христова възраст, пенсионна възраст; състояния на криза и остър психосоциален стрес; проблемът с евтаназията при тежки соматични заболявания;
При около 10% от случаите са наблюдава т.нар. бързо решение - при него от първата мисъл до вземането на решение времето е по-малко от един ден, а от вземането на решение до самото действие минават не повече от 6 часа.
В повечето случаи идеята за самоубийство е завладяла изцяло съзнанието на индивида за сравнително продължителен период от време и дава своите външни признаци в действията му.
Суицидното поведение е един от параметрите, с които се оценява нивото на психично здраве и социално благополучие на всяко общество.

2. Оценка на суицидния риск

Суицидният риск се изразява се като предиктивна оценка, т.е. опит за прогноза относно вероятността от суицидни мисли, планове, подготовка, опити или импулси. В оценката за суициден риск се включва и по-общото себеувреждащо измерение с пасивна себеувреда и самонаранявания, без непосредствено летален план или последици. Суицидният риск се отчита като дименсия с количествени преходи и степени на изразеност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Суицидни поведение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.