Светът на Аза


Категория на документа: Психология


Курсова работа

Светът на Аза

Всеки човек има знанието за своя вътрешен свят. Това е Аз-образа. Свързва се с няколко процеса:
Самовъзприемане - процес чрез който Азът оформя знанието си за себе си и се изгражда.
Самопредставяне - Азът се стреми да изгради два вида знание за себе си, заради себе си и заради другите.
Самооценка - представи който индивиди има за себе си.
Аз-бразът обединява различни знания - знание за това как възприемам себе си, знание за това как ме възприемат другите, знание за това как искъм да ме възприемат другите.
Ние не просто се виждаме такива, каквито сме, но се виждаме и в нашите мечти: успяващи, богати, обичани, приети или се страхуваме да не бъдем отхвърлени, безработни, необичани. Образът, които имаме за себе си може да ни мотивира към постигане на цели които ще ни осигурят живота, към които се стремим.
Реален Аз - това, което съм.
Идеален Аз - това, което искъм да бъде.
Огледален Аз - знанието за това как ме възприемат другите

Самовъзприятие
Самовъзприятието се основа на :
- възприятието, което Азът има за себе си - възприятие за собствените си мисли, преживявания, желания, мотиви, планове, постъпки, способност, талант и др.
- възприятието, което Азът има за това как го възприемат другите.
Ние сме склонни да се съгласим с похвалите, които са свързани с нашите успехи, и да ги свържем със собствените си способности и таланти. Също така ние сме склонни да стенем отговорността от себе си, когато преживяваме неуспех, да се оправдаваме и оневиняваме. Тази склонност често се изпазява в:
- приемане на отговорност за успехите, но не и за неуспехите.
- склонност към оправдание на негативно поведение и изтъкване на положително поведение.
- оневиняване - отхвърляне на отговорността за нанесената вреда на другите.
- склонност към приемане на тези, които ме приемът добре, и приемане на уместността на собственото поведение в дадена ситуация.
- склонност към оправдаване на нежеланите действия, който не могат да бъдат забравени.
- Склонност да приемем това, което ни ласкае като истина за нас (оценки, похвали, дори и хороскопи)
Ние сме склонни да се възприемаме в най - добрата светлина, защото разсхиряваме своя Аз и запазваме вярването, че ще ни приемат, оценят, признаят,възхищават.
Предразположеността към себе си обаче може да създаде:
- нереалистичен оптимизъм - ние вярваме, че с нас няма да се случват неприятни неща в настояще и бъдище.
- илюзия за неуязвимост - ние вярваме също, че болестите, нещастията, тъгата, разочрованията, смъртта ще ни отминът и няма да ни сполетят, дори и когато когато предизвикваме съдбата.
- усещане за уникалност - ние вярваме, че другите немогат да мислят и чувстват като нас, и често недооценяваме обстоятелството, че също могат да мислят и чувстват като нас. Ние съдим за нещата, като поставяме себе си в центъра.

Самопредставяне
Самопредставянето разкрива нашата дълбока загриженост за образа, който бихме искали да имамеза себе си и за другите. Ние сме склонни да се оправдаваме и обвиняваме, за да защитим образа за себе си.Дали ще сложим маската на безпомощността или на самооверенността, ние винаги знаем, че това е маска и е предназначена за другите. Не бихте се затруднили да си спомните за някого, който проявява фалшива скромност.
Самопредставянето може да бъде несъзнателно, когато сме в позната ситуация, място, познати хора, или съзнателно или съзнателно когато попаднем на непознати хора,обстановка в присъствието на непознати. За много хора съзнателното самопредставяне може да се превърне в болезнено преживяване и начин на живот. Тези хора са обзети от мисълта какво впечатление са оставили у другите, как другите са реагирали на техните действия и се описват непрекъснато да изградят своето поведение така, че да се харесат. Азът се занимава със собственото си самопредставяне.
- за да потвърди сабствената си издентичност.
- за да избегне неодобрението и обвинението, като отбягва нежеланите действия или да спречели одобрението, като се доближи до желаните.
- за да поддържа себеуважението.
- за да влияе в/у другите.
Джоунс и Питман предлагат няколко стратегии за самопредставяне:
- спечелване на благоразположение - Азът се опитва да повлияе на другите да го харесват чрез извършване на услуги, комплименти, обръщане на внимание, съобразяване с очакванията.
- сплашване - Азът се опитва да обеди другите, че е опасен, Азът не се интересува от спечелване на благожелателност, а от вдъхване на вяра или страх, тази стратегия се използва когато Азът има реална сила, власт или е груб, строг, нетърпелив.
- самоизтъкване - Азът опитва да се представи пред другите чрез своите способности и умения, самоизтъкването може да снеме в себе си моменти на сплашване или на спечелване на благоразположението, другите трябва да бъдат спечелвани с някаква способност, а това вече създава и проблеми: Азът трябва да защити претенциите и себеизтъкванията си.
- оплакване - Азът който се възприема като неуверен, слаб и зависим използва тази стратегия, жалването се изразява в опита на Азът да направи явна зависимостта и да предизвика загриженост у другите.
Самопредставата може да бъде нападателна или защитна.
Нападателното самопредставяне се извършва чрез критика на другите, обикновенно този стил се използва от хора с висока самооценка, амбиции и слаба емпатийна чувствителност, който искът да изглеждат компетентни и да получат възхищение.
Защитното самопредставяне е причинено от желанието да се избяга от неудобрението.Когато не е уверен, че със самопредставянето може да спечели одобрение, Азът избира самопредставяне, което е насочено към избягване на неодобрението.
Себевъзпрепятстване - когато неуспехите стават много, ние започваме да губим вяра в своя успех и щастие, възприемаме се като слаби, болни, наранени, жертви на минали събития. Образът който имаме за себе си става негативен. Започваме сами да издигаме непреодолими прегради пред себе си със собствени саморазрушително поведение. Себевъзпрепятстването налага в/у невъзможността на Аза да има контрол в/у ситуацията и неуспеха. Себевъзпрепятстване - поведение с което Азът защитава самооценката, когато оценява ситуацията като заплашителна.
Стратегии за себеограничаване:
Поведенчески
- употреба на различни в-ва - алкохол, наркотици: "Неможе да ме обвинявате,защото бях пиян."
- неполагане на необходимите усилия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Светът на Аза 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.