Същност на мотивацията за учене и програми за повишаването й в училище


Категория на документа: Психология



Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Философски факултет

Курсова работа

по Педагогическа психология

Тема: Същност на мотивацията за учене и програми за повишаването й в училище

Съдържание:

1. Увод ................................................стр.3

2. Същност на мотивацията......................стр.3

3. Мотивационни теории.........................стр.5

4. Структура на мотивацията...................стр.12

5. Начини за повишаване на мотивацията...стр.17

6. Заключение.......................................стр.24

7. Библиография...................................стр.26

1. Увод

Темата която ще разгледаме е същността на мотивационната регулация на ученето и какво бива необходимо за стимулирането и повишаването на мотивацията у ученика. А именно как би могло да се заангажира вниманието на ученика в една среда или един процес на непрекъснато обучение и усвояване както на навици, така и на обогатяваща информация, наслагваща се непрекъснато в съзнанието на възпитаника. Мотивацията не е лесен процес, той не е еднакъв за всички. Хората са много различни в начина си на мислене и на приемане на предизвикателствата в живота. Някой са отворени за предизвикателства, а други гледат да ги заобикалят ако е възможно. Затова и начините за мотивация са различни, хората които обичат предизвикателствата не трябва да губят тази своя черта и трябва да се мотивират от постигането на успех след успех. А другите които предпочитат спокойствието и не желаят то да се нарушава от неуспешни начинания, трябва да се мотивират по различен начин чрез постепенни малки но сигурни успехи. Това е една задача, която вместо досадна или задължаваща за човека, би трябвало да се превърне в мотивационно, благоприятна и задоволяваща собствените му потребности в неговото обучение. Още от самото начало, преди да стане ученик детето трябва да се научи да следва собственото си развитие, да бъде последователно в това, което прави, да се стреми да се учи било то от грешките си или от родителите си, да се научи да взема решения, да се мотивира да извършва определена дейност и тогава, когато дойде момента възпитаника да доусъвършенства и да затвърди тези задачи, да бъде по-лесно тяхното усвояване и прилагане в живота.

2. Същност на мотивацията

Под мотивация ние разбираме един вътрешен процес, който активира, насочва и поддържа човешкото поведение. Тя подпомага правилното определяне характера на човека, също така и социалната практика, организирането и ръководенето на общественият живот, обучението и възпитанието. Интензивността на мотивацията за ангажиране с определена дейност до голяма степен зависи от силата и посоката на индивидуалните желания. Мотивацията има възможността да бъде "значима личностна характеристика, която се проявява чрез участието в разнообразни дейности като учене саморегулация, спорт и други социално-образователни активности и инициативи".*1 От друга страна мотивацията би могла да бъде вътрешно присъща характеристика на учебната задача, а на ред с това може да се задейства и от външни спрямо нея фактори. Мотивацията е от огромно значение във всеки един смисъл за образованието като цяло. В съвременните училища, мотивацията е водеща спрямо качеството на образованието. А от тук стигаме до факта, че днес повече от всякога в училищата имат огромна нужда от реформация и преструктуриране на образованието, така че да се повлияе положително върху мотивацията за учене и най-важното, да се повиши по-качественото обучение от страна на преподаващите към възпитаниците им.

За основна цел на образованието се приема правилното обучение, което трябва да се организира и осъществи по начин, по който участниците в него не само да придобиват задълбочени знания за съдържанието и структурата на учебните дисциплини, а и да си взаимодействат с тях, да ги използват ефективно не само на теория, но и на практика. Тоест да се възползват по максимално най-добрия начин от усвоените знания. Този процес вече не е пасивен спрямо тяхната личност, а на против превръща се в активен, който подпомага реализацията им, прави ги адекватни за вземането на рационални решения, предоставя им се възможност за реализация, възможност да бъдат компетентни, да бъдат специалисти в съвременното общество. Мотивите са тези, които изразяват отношението на субекта към обекта на действието, а именно отношението към обществото и социалните явления, към природата, към хората, та дори и към самото отношение на човека спрямо самият себе си. Мотивите се явяват една психическа основа на човешките действия и постъпки. А от субективна гледна точка те са чувства, влечения, желания, стремежи, идеали, мечти и още много други сходни и подобни чувства. Мотивът, като цяло е насочен към удовлетворяването на човешките потребности, той се явява отражение на човешката потребност. Чрез нея се изразява и проявява връзката и взаимоотношението между обществото и личността и между индивида и общността. Мотивацията трябва да се разглежда, като изцяло социално - психическо явление. Под мотив ние най-ясно можем да разбираме една
1* Педагогическа психология - Йоана Янкулова. Изд. Парадигма; София, 2012г - стр. 234
композиция от потребности, цели и интереси. Това цяло съдържа в себе си една самодостатъчност и неразривност необходима за човека и неговите потребности.

Учениците трябва да имат възможността реално и чрез действия да затвърдяват и използват знанията си в една изцяло стимулираща и мотивираща среда. Това е въпрос който касае всички нас, цялото общество и цялото образование, чието колективно отношение е изключително важно и благоприятстващо развитието на учащите се. Благодарение на многобройните психологически изследвания са натрупани множество знания за антесцендентите и последиците от повишаването на мотивацията. Благодарение на тези психолози и техните изследвания на всички се дава възможността да допринесат по свой собствен начин за качественото образование у всяко едно дете.
3. Мотивационни теории

В класическите бихевиористични теории, мотивацията се смята за награда или се именува с понятието "инсентив", която буквално означава сила, която подтиква, стимулира, насочва към определен тип поведение. Според привържениците на тази теория научно и достоверно поведение бива само онова, което води до резултатно действие. Бихевиористите приемат ученето като съвкупност от индивидуалните отговори спрямо въздействието на социалната среда. Според Хекхаузен човешкото учене "притежава мощна мотивационна енергия и силна познавателна насоченост".*2 Усилията тук на тази теория са насочени главно към проучването на практическата полезност и причинната зависимост между различните стимули/явления или събития и тяхното комплексно въздействие върху сетивните органи под формата на съответни дразнители. В резултат от това човешкото поведение може произволно да се насочва стига правилно да разбира, възприема и познава връзките между социалните събития и силата на техните въздействия върху индивидуалните реакции.

Според Торндайк същността и особеностите на ученето се разкриват посредством връзката между стимулите от средата и непосредствените
2* Педагогическа психология - Йоана Янкулова. Изд. Парадигма; София, 2012г - стр.234

индивидуални реакции (закон на ефекта). Негово е и твърдението, че колкото по-силен е мотивът и колкото по-голяма е трудността пред удовлетворяването на определената потребност, толкова по-големи са вложените усилия. Предполага се, че мотивационният компонент на човешкото поведение има чисто енергетична функция и представя връзката между силата на индивидуалните лични потребности и привлекателността на изцяло външните обекти. Чрез асоциативния компонент се измерва съответствието на връзката между дразнителите от външната среда и индивидуалната реакция в отговор на определената вътрешна или външна стимулация. Съвкупността от крайните резултати определя насочеността на индивидуалното поведение по посока на успешното постигане на предварително поставените и възложени цели. По-късно друг изследовател Скинър, се опитва да доразвие и формулира идеята за оперантното обуславяне, без по абсолютно никакъв начин да разрушава предишната класическа схема. За него на преден план не са в никакъв случай вътрешните процеси, тъй като чрез тях не би могло да се наблюдава нещо пряко. На преден план той поставя процесите, които в действителност подлежат на наблюдение. Скинър определя вътрешните процеси, като "черна кутия", в която няма как нещо по какъвто и да било начин да се наблюдава пряко. Според изследователя съществуват два вида поведение - реактивно и оперантно. Реактивното се явява реакция на точно установен стимул и се подчинява на условно - рефлекторните механизми, а оперантното е спонтанно, закрепва се на основата на подкреплението и представлява своеобразен рефлекс, върху който въздействат различни стимули. Характерно е, че стимулите не се контролират специално и не е от значение какво в действителност са. Скинър описва ситуациите, в които се увеличава вероятността от определено поведение благодарение на позитивните подкрепления, които го съпътстват, а в случаите, в които намалява вероятността за изпълнението на конкретна поведенческа проява се изучава действието на приложените наказания. На ред с това много пъти се случва, наказанията да бъдат сбъркани с негативните подкрепления. Под негативни подкрепления се разбират последствията които увеличават вероятността за поведенческа проява, отнемайки и важен компонент или елемент, а също така и промяна в интензивността.

По повод ученето и обучението Скинър твърди, че обучението се състои в оперантното обуславяне на поведението на организма, а именно предизвикване на съответни поведенчески реакции преди акта на подкрепление. Важен принос за оперантното поведение се явява положителното подкрепление, а не наказанията. Подкреплението под форма на награда е много по-добре, отколкото забележката във форма на негативно наказание. Интересно е становището на изследователя спрямо понятието за мотивация. Според него мотивацията е тясно свързана с идеята, че поведението, което е било подкрепено в миналото е по-вероятно да се повтори отколкото поведенчески прояви базирани на наказания. Скинър прави нещо изключително важно за образованието на подрастващите, той развива метода за програмираното учене и обучение с цел по-лесно да бъдат усвоени специфични вербализирани материали. За второ име на този метод се приема "линейно програмиране", защото определената учебна информация е разделена на малки стъпки в подходящ размер за всички ученици, позволяващ им да се движат всички по една и съща линия. Една основна и главна мотивация за учениците е тогава, когато дават верен отговор да бъдат подкрепяни. Тогава, когато те дадат правилен отговор ще повишат значително своята мотивация и няма да се страхуват да продължат напред, а напротив ще се чувстват значително по-уверени в собствените си възможности. Съществуват два вида мотивации; едните са ориентирани от вътре, а другите отвън. За външно мотивирани се приемат учениците, които се стремят да получат висока оценка или похвала от своя преподавател, а за вътрешен мотив се приема желанието на конкретния ученик да учи и ученето да му доставя необходимото удовлетворение и удоволствие, без задължително в замяна да получи похвала или висока оценка. Има още един случай за стимулиране на учениците към учене, който би могъл да доведе до негативни последствия, тогава когато се предлагат награди в замяна на задълбоченото им и усърдно учене. Основния проблем тук е, че у ученика може да се развие чувство за манипулиране, а и такива знания много по-лесно и много по-бързо биват забравени от учащият се. Стимулирайки по този начин развитието на ученика има голяма вероятност чрез получаването на награди от своите учители, учениците да станат прекалено зависими от тях и това би могло да бъде катастрофално за тяхната личностна реализация.

Ученето притежава силна мотивационна енергия и изключително важни познавателни характеристики. За определяне на поведението в процеса на обучение бихевиористите използват моларни понятия вместо ментални, защото първите най-добре изразяват възгледа за поведението като цялостен динамичен процес и по този начин се използва критерия за научна обективност. Другият основен източник на мотивацията за учене е външното подкрепление - наградите и стратегиите за избягване на наказанията. Изключително важно да се отбележи тук е, че при ученето от значение е подаването на обратна връзка, която дава адекватна ориентация по отношение на постигнатите учебни резултати. Като цяло учените - бихевиористи насочват своето внимание към даването на награди и избягването на наказанията.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност на мотивацията за учене и програми за повишаването й в училище 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.