Същност на стреса в организацията


Категория на документа: Психология


КУРСОВА РАБОТА ПО ДИСЦИПЛИНАТА :
Организационно поведение в корпорацията

НА ТЕМА: "Същност на стреса в организацията".

Стресът е неизменен спътник в ежедневието ни през 21 век. Всяка промяна или избор в известна степен е стрес. С това понятие най- общо се използва за обозначаване на неблагоприятната реакция към изключително голямо натоварване или високи изисквания. Когато той е твърде голям и продължителен, или когато личността не разполага с адекватни механизми за справяне с него, се стига до дискомфорт и изтощение на личността и до намаление на ефективността на организацията като цяло.
Стресът пречи на трудовата дейност и може да доведе до неспособност за изпълнение на професионалните задачи. Ако е добре управляван, обаче може да бъде предотвратен или трансформиран в градивна сила за организацията.

Именно поради това, той е обект на внимание от страна на управленската наука и практика. Според рамкова директива 89/31EUO, разглежда здравето и безопасността в Европейския съюз, работодателите имат задължението да управляват стреса, свързан с работното място.
Етимологичното значение на думата стрес е с англ. произход и означава натиск, напрежение, налягане, усилие натоварване.Стресът е понятие, което описва психичното състояние на човека, когато той е подложен на различни видове натиск.
Понятието стрес става популярно след края на Втората световна война в САЩ. По време на войната се появяват проблеми, свързани с лошата адаптация към военните условия на запасните военнослужещи от флота и авиацията.Установява се, че фронтовата обстановка може да доведе до ясно изразени психически и физиологични изменения.

Стрес в психологията е състояние на силно нервно напрежение, предизвикано от отрицателно физическо или емоционално въздействие, като най-вече това се отнася до високите нива на стрес, които могат да имат негативен ефект върху физиката, емоциите и умствената концентрация, докато по-ниските нива могат да бъдат фактори на адаптация и справяне.
Стресът е понятие, което описва психичното състояние на човека когато той подложен на различни видове натиск. В научната литература стресът се тълкува преди всичко като отрицателна емоция при голямо вълнение и адаптационен синдром, т.е приспособителна неспецифична реакция на човека в отговор на много силни дразнители, съпровождаща се на защитната система на организма, както изключително голям разход на енергия, което довежда до изтощаване силите на индивида и до нарушаване, включително сриване на системата. Стресът възниква внезапно под въздействието под въздействието на силни и неочаквани фактори, които довеждат до бързи и характерни промени във физическата и психическата дейност. Обективните признаци по които се съди за степента на напрежение са промените преди всичко във физиологичното състояние на индивида (повишаване на кръвното налягане, очно налягане, мускулно напрежение, усилване на отделителните функции), както и субективни прояви на нарастване на напрежението (преживяване на безпокойство, тревожност, раздразнителност, потиснатост).Главен признак на напрежението е промяната във функционалното равнище на дейността и изменението в нейните качествени показатели.
Дори един бегъл преглед на литературата по тази тема показва, че дефинирането на понятието стрес е сложно. Даването и възприемането на единно определение практически е почти невъзможно.
Някои автори го определят като реакция на личността в критична ситуация. Те определят нормална или болестотворна, специфична и относително неспецифична реакция на напрежение в централната нервна система, с благоприятен или неблагоприятен характер, предизвикана от всякакви ендо- и екзогенни причини. Други автори възприемат стреса като състояние на обърканост при промени, засягащи основни линии на живота; състояние на преход към нова за нас ситуация, без която е невъзможна адаптацията ни към едни или други условия. Подобна е тезата, която свежда стреса до ситуация, при която човек е по някакъв начин претоварен.
Третата група автори разглеждат стреса като процес, при който индивида оценява настъпващите в околната среда промени и отговаря поведенчески и функционално на повишените изисквания към организма.
Това понятие в психологията и медицината за първи път се употребява от канадския лекар Ханс Селие в средата на XX -ти век. Според канадския учен, стресовата реакция представлява универсална защитна реакция. Изследванията му поставят началото на развитието на проблем, който постепенно ще стане обект на интерес не само за медицината, но и за психологията, социологията. Те стават база за развитие по- нататък на теорията за психичния стрес. Интерес за нас представляват реакциите на организма при промяна на условията на съществуването му.
Стресът се определя като неспецифична реакция на тялото на всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване, осъществяваща се по стереотипен начин на базата на идентични биохимични промени. Това състояние се проявява в общ адаптационен синдром. Агентите на въздействието, Селие нарича стресори. , т.е. усилие на организма, като цяло, да се приспособи към изменящите се външни условия. Той открива, че тялото реагира с активизация на автономната нервна система, засилване на работата на жлезите с вътрешна секреция, увеличаване на сърдечния пулс, повишаване на кръвното налягане и др., което е признак за подготовката на тялото да посрещне предизвикателствата. Тези физиологични реакции са на лице винаги, когато индивидът е подложен на подобни въздействия. Стресовата реакция на организма е нещо полезно и жизнено необходима. Природата така е създала човека , че го е надарила със способност да оцелява при резки изменения в природната среда, в която той съществува. От гледна точка на предизвикващото стрес стресорно действие има значение дали агентът или ситуацията е приятна или неприятна. От значение е само интензивността на изискването за преустройството или приспособяване. Според Селие, слабите въздействия не водят до стрес. Той възниква сам тогава , когато влиянието на стресора превъзхожда приспособителните възможности на човека. Стресът като реално събитие за всеки индивид започва на различно ниво, т.е. при различна сила, продължителност и вид дразнител. Той започва тогава, когато личността усети, че ситуацията представлява за нея определена физическа или психическа опасност и когато човек разбере, че няма да може ефикасно да отреагира на нея.
В този смисъл стресът за едни, може да е удоволствие за други. Факторите, които стресират някои хора, са причина за радостно възбуждане у други. Динамичността на феномена се изразява и във факта, че това, което е стресиращо за един човек в определен момент от живота му, може да не е стресиращо в друг момент. Всяко неочаквано събитие може да бъде причина за стрес, но за да възникне такъв е необходимо това външно събитие да се отнесе към вътрешния свят на личността, към нейните очаквания и към оценката за евентуалните последици. В този контекст стресор е събитие от средата, което се възприема от личността като заплаха. Стресори могат да бъдат както реално действащи дразнители, така и предполагаеми такива. Човек реагира не само на действителна опасност, но и на вероятната заплаха от нея. С течение на времето и с развитие на науката, дефиницията на Селие за треса става твърде обща, непълна и биологизирана и едностранна. Ето защо, много автори правят опити тя да бъде предефинирана и уточнена. Стресът се схваща и интерпретира по най-различен начин. Това се дължи на обстоятелството, че с този проблем се занимават различни специалисти, като всеки вижда проблема от своя гледна точка и от своята компетентност. Съвременното схващане за стрес допълва общобиологичното определение от гледна точка на социалната същност на човека.според него стресът се проявява не само при наличие на стресорни фактори, но и при отсъствие на условия за задоволяване на биологични или психо-социални нужди. Стресогенен фактор е липсата на информация, която създава несигурност и непредвидимост за достигане на позитивен резултат или невъзможност за избягване на негативен резултат.
Присъствието на среса е практически неизбежно. Даже когато човек се намира в състояние на сън, той е под въздействието на определен стрес. Пълната липса на стрес означава смърт. Съвременното схващане, че умерения стрес в определени рамки е полезен. Той действа тонизиращо, активиращо и мобилизиращо. В най -новите изследвания авторите подчертават положителните ефекти в смятаното за негативно и нежелано явление. Те се откриват преди всичко в обстоятелството, че стресовото състояние се разглежда като предизвикателство пред личността, което е в състояние да я стимулира. Положителния стрес в литературата се обозначава като евстрес или еустрес.
Повтарящият се, или непрекъснат или прекалено силен стрес има отслабващ и демобилизиращ ефект. Това явление води до натрупване на напрежение и до трайни увреждания. Увреждащият, неприятен, отрицателен стрес, Селие нарича дистрес.Съществува негативен и позитивен стрес:
Негативният стрес (дистрес, вреден стрес) включва всички видове дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, нарушаващи спокойствието и дори живота на човека.
Положителният стрес може да се провокира от общуване (минало, моментно или предстоящо), от извършване на дейност под натиска на поставен краен срок, от очакване или предприемане на екстремно изживяване и други.Съществуват и много други фактори, които се появяват твърде внезапно, твърде забележимо и интензивно и с които човек не знае как да се справи.Стресът не е нещо, което трябва да се избягва: пълната липса на стрес означава смърт. Сам по себе си стресът има защитни функции. Посредством интензивен стрес организмът и психиката на човек реагират на измененията на околната среда, още повече ако те застрашават индивида. В тези ситуации стресовото преживяване мобилизира в максимална степен индивидуалните способности за реакция и преодоляване на промяната.

От гледна точка на времето, за което човек успява да се справи с негативните последствия от стреса, се различават:
Ситуативен стрес - след отстраняването на стресогена отпадат нервното и емоционалното напрежение;
Хроничен стрес - човек изпитва нервно и емоционално напрежение необичайно продължително време, дори и след прекратяване действието на стресогена, като стресът нараства лавинообразно поради непрестанно изменящата се среда;
Посттравматичен стрес - преживяването на нервно и емоционално напрежение не е по време на действие на стресогена а едва след това - обикновено се появява до 24 часа и продължава неопределено дълго време. Стресът има различни форми и изяви. Те могат да бъдат физиологични или психически, да бъдат емоционални, физически, психически и поведенчески.
В специализираната литература съществуват многобройни квалификации на видовете стресови реакции. Тук се представя пределно опростена и максимално обобщена схема . Според нея, личността реагира на стреса чрез три вида реакции:
- реакция на зашита;
- реакция за справяне или преодоляване при стрес;
- реакция на безпомощност и безнадеждност;
Реакция на защита- отхвърляне, отказ от приемане на заплахата, интернализиране на негативните емоции, вторична рационализация, изкривяване на реалността, бягство от реалността. Резултатът е страх, враждебност, слабост във възприемане на адаптивното поведение.
Реакция за справяне или преодоляване на стрес - копинг стратегии при стреса. Развива се очакване на положителен резултат. При наличие на възнаграждение и подкрепа, стресовите ситуации намаляват.
Реакция на безпомощност и безнадеждност. По същество тя представлява невъзможност за справяне. Тази реакция предизвиква високостепенни стресови промени и е предпоставка за развитие на психосоматични заболявания.
Независимо от типологизирането, реагирането на стреса се свързва с тревожност, фрустрация, агресия и защитни механизми. Тревожността е субективно преживяване на дискомфорт, която се проявява в напрегнатост, раздразнителност, лоша концентрация. Фрустрацията е емоционално състояние на неудовлетвореност, с които човек се сблъсква в опита да реализира целите си. Агресията е проява на сила срещу друга личност или общност, която е несъвместима с възприетите в обществото социални и етични норми. Защитните механизми са несъзнателни процеси, които предизвикват индивида от различни тревожни преживявания, породени от вътрешни импулси или от външни заплахи.
Специалистите са единодушни относно фазовото протичане състоянието на стрес. Те обаче, предполагат голямо разнообразие на броя и формулировките на отделните етапи в процеса.
Положителният стрес се нарича евстрес или още еустрес. Понякога той служи за стимул на служителите, да се мотивират за по-усилена работа и по-добро качество на работата, която вършат. Определена доза безпокойство и напрежение може да заредят личността с нужният адреналин и кураж за постигане на по-добри резултати. Безпокойството е естествената защита на човека при критични ситуации и му помага да реагира бързо и ефективно. Само чрез него може да оцелее.
В началото, когато безпокойството и напрежението започнат да се увеличават, работоспособността също се подобрява. Но е важно да се внимава, защото след определена точка започва сривът. От особено значение е всеки мениджър да установи точно своето ниво на полезно безпокойство, което влияе положително на работата му. И кога то започва да се превръща в заплаха както за него, така и за служителите му и за общите им цели.
Понякога хората имат способността да превърнат личният страх в осъзнато очакване, в енергия, която ги прави по продуктивни и креативни, помага им да се справят с трудни ситуации. Всеки знае, че в такива трудни времена всеки търси най-доброто от най-доброто, по най-икономичен начин. А позитивният стрес може да даде сили и енергия за добро свършване на зададената работа. Има хора, чието поведение и психика в действителност преуспяват във високоскоростния свят на организациите и високотехнологичните компании. За всеки човек има пределно ниво на стрес, което му помага да се справя по-добре.
Отрицателен негативен стрес. Стресът е отрицателният фактор от психическото, физическото, умствено и емоционално състояние на индивида. Когато мозъкът е разтревожен, човешкото съзнание може да е много креативно, докато намира начин за бягство от трудни ситуации. Особеното в случая е, че има вероятността нещата за които най-често си представяме, че могат да се сбъднат, някога могат да се случат. Факторите причиняващи стрес, още се наричат стресори. Независимо от начина на типологизиране, реагирането на отрицателният стрес се свързва с тревожност, фрустрация, агресия и защитни механизми.
Тъй като всичките те, в по-голяма или по-малка степен, се базират на концепцията на Ханс Селие, предлагаме неговата класическа теория. Селие разглежда стресовия отговор на организма като трифазен процес. Според него общият адаптационен синдром се състои от следните три стадия:
1. Реакция на тревога. Организмът показва признаци на промяна; мобилизират се адаптационните възможности на индивида. Започва стремеж за справяне, приспособяване и балансиране на телесното и психичното равновесие на личността. Същевременно, нейното съпротивление намалява и ако стресът е достатъчно силен и надхвърля съпротивителните възможности, може да настъпи смърт.
2. Фаза на съпротивление. Ако продължаващото излагане на въздействие на стресора е съвместимо с приспособяването, настъпва фаза на съпротивление. Признаците, които са характерни за реакцията на тревога, практически изчезват, а съпротивлението нараства над нормалното. Тази фаза някои автори наричат фаза на компенсация.
3. Фаза на изтощение. В резултат на продължителни въздействие на стресора, към който организмът се е приспособил, адаптационната енергия се изчерпва. Признаците на реакцията на тревога се появяват отново, но сега те са необратими и индивидът загива. Тази фаза някои автори наричат фаза на невротичен срив, на декомпенсция и дезинтеграция.
Минаването през всички етапи не е задължително. Механизмът на стреса може да спре своето развитие, ако човек направи преоценка на значимостта на събитията до такова ниво, че тези събития престанат да бъдат заплаха за него, а също и ако човекът използва някакъв метод или техника за неутрализиране или преодоляване на стреса с цел отстраняване на чувството на опасност. Съвременните схващания за етапност се обединяват около четири етапа:
Първи стадий- човек изпитва лека тревожност. В много случаи например, при преминаване във по-висока длъжност или поемането на нова роля ( раждането на дете и поемането на ролята на родител) човек се чувства изправен пред ново предизвикателство и се мобилизира, да се справи с него. Тук мотивацията е висока и нивото на енергия е адекватно за справяне със стреса. Обикновено е налице период в който стреса повишава производителността и усещането за по-добре свършена работа у човека.
Втори стадий- ако нивото на стрес продължава да се повишава, човек започва да изпитва ефектите от стреса върху ежедневното си функциониране. Тук стреса се превръща в дистрес, който се съпътства от преживяване за свръхнатоварване.
Стадий трети- Ако се предприемат мерки за справяне със стреса човек навлиза в трети стадий, в който най-честото оплакване е "колкото повече работя, толкова повече не се справям". В този стадий често се наблюдават симптоми свързани с хроничен стрес, като: избухливост, напрежение, главоболие и др.
Стадий четири- крайният стадий води до "прегаряне", което се характеризира с емоционално изтощение и усещане за снижени постижения. Този стадий може да се разпознае, ако човек бъде помолен да сравни как се чувства в петък след края на работния ден и в понеделник преди започване на работа. Ако изтощението продължи до понеделник и двата почивни дни не са били достатъчни за възстановяване, то става дума за "прегаряне".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност на стреса в организацията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.