Тема по обща психология


Категория на документа: Психология




ФАКУЛТЕТ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ НАУКИ

Р Е Ф Е Р А Т

Тема:
Психологически особености на тревожния служител в организацията.
Егото (АЗ) като част от психиката -значение,функции,роля,взаимоотношения, защитни механизми

Студент:
Фак: №
Учебна дисциплина: Обща психология

Преподавател:
Специалност:

Пловдив, 2013
Психологически особености на тревожния служител в организацията

Едно от всекидневните преживявания, свързани със страха, е състоянието на тревожност. Тревожността се изразява в състояние на напрежение от очакваното или евентуално нещастие за самия индивид или неговите близки. Към тревожността се отнасят два вида източници - първични и вторични. Към първичните се отнасят - чувството на безпомощност пред опасността, раздялата или опасността на раздяла, страха от неодобрение на авторитарен човек, заплаха от околната среда. Към вторичните източници се отнасят - състоянието на конфликт със самия себе си, социална конфликтност,враждебност. Проявите на тревожност биват преки и непреки. Преките - нервност, неспокойство, враждебни избухвания, физиологични промени (изпотяване,отслабване), смущения в някои психични функции - вниманието,концентрацията. Към непреките прояви наред с някои физиологични промени се отнасят и някои психични,като некоординирани реакции,фобии,потиснатост, голяма загриженост за здравето. Тревожността се преживява при очаквано, въображаемо събитие. При нея участва не толкова непосредственото възприятие, колкото очакването,предчувствието. При тревожността човек може да бъде лишен да действа адекватно на създадената ситуация. Това на свой ред усложнява състоянието на индивида, като се прибавя съзнанието на неговата безпомощност. Но тъй като човек има стремежа да избягва неприятните преживявания, той търси начин да преодолява тревожността, като също във въображаем план постоява неблагоприятните възможности за очакваното събитие.Затова тревогата има преходен характер. Но когато тя продължава дълго, тогава има опасност от патологични прояви. В тревожността съществуват няколко вида разстройства - панически, фобиини, генерализирани, обсесивни, посттравматични и стресови разстройства. В миналото паническото разстройство е наричано страхова невроза. В последните години терминът ''невроза'' се избягва поради различните тълкувания на понятието.Основна поява при паническото разстройство е специфичен и немотивиран страх под формата на т.н. панически атаки. Паническото разстройство е най-честото тревожно разстройство. Счета се,че трима от всеки 100 души население развиват паническо разстройство в даден момент от живота си. Жените боледуват от около два пъти по-често от мъжете. Състоянието може да започне във всяка възраст, но най-често началото е между 20 и 30 годишна възраст. Основните симптоми са т.нар. пристъпи на паника,които възникват неочаквано,без конкретен повод и се изразяват в преживяване на интензивна тревожност и страх. Най-често отключваща роля играят стресови събития в семейството, работата и социалното обкръжение на пациентите. Счита се, че при пациентите с паническо разстройство има предразположение към нарушен баланс на предаване на информация към нервната система. Съвременното лечение на паническото разстройство включва медикаментозна терапия и/или психотерапия. Тревожността е тясно свързана със страха - единствената разлика е, че при тревожността няма реална причина за страха. Тя се определя от когнитивни, физиологични и поведенчески компоненти. Когнитивно тревожността се изразява в безпокойство, страх и психични образи на потенциално нараняване. Физиологично се усеща с повишен сърдечен ритъм и повишено кръвно налягане. Поведенческата проява се изразява с нервни симптоми. Човек с тези симптоми имащи ги за продължителен период от време без конкретна причина получава диагноза генерализиране тревожност. Фобиите са по-специфичен страх. За разлика от тревожността тук има страх от конкретна ситуация или причина. Според Фройд фобиините разстройства се причиняват от тревожност, породена от неприемливи сексуални и агресивни чувства. Обсесивното - компулсивно разстройство е тревожно разстройство, което включва мисли (наричащи се абсесии), които човек не може да изгони от ума си. Тези натрапчиви мисли често се съпровождат от компулсии - поведенчески ритуали, които човек се принуждава да изпълнява.

В организацията един тревожен служител може да доведе до различни конфликти между служителите. Когато в една организация има такъв служител, който проявява симптомите на тревожността няма как в един момент да не се стигне до конфликт. Това от своя страна може да доведе и до големи загуби за фирмата.Тревожният служител може постоянно да създава проблеми и скандали от които да си има разправии с шефовете си.Ако този човек изпада в нервни кризи постоянно без да има причина, това ще доведе до страх и притеснение от страна на останалите му колеги. Конфликтът е ситуация на противоположни отношения и мнения между хората. Много често конфликтът се разглежда и приема като нежелателно явление, тъй като той се свързва с агресията, заплахата, спора,враждебността. Конфликтът не винаги е нещо изцяло отрицателно. Когато чрез него се решават проблеми или се намират творчески начини за подобрение на ситуацията и ако сме сигурни, че не излиза извън контрол той може да бъде и полезен. Умелото лидерство и управление водят до преговори вместо до действителни конфликти. Един тревожен служител на една организация, ако не умее да защитава и да застава зад своите думи и действия може още повече да доведе до влошаването на психичното си състояние. Най-честите причини за конфликт от психологична гледна точка са: различни цели и ценностна система; неумение да се общува; скука, липса на реализация; егоизъм; недостатъчна информираност на събеседниците; изкривяване в разбирането;изпитваният гняв, враждебност, отвръщение, презрение, разочарование. Конфликтите се основават на няколко вярвания - другият иска да ме ощети, другият не иска да ме разбере или не може да ме разбере. Основното вярване, което поддържа конфликта е, че собствените и чуждите желания са несъвместими. По-добре е за този проблемен служител и за организацията той да прекъсне тази дейност, за да не се стигне до по сериозни конфликти и до вземането на крайни мерки.Добре е ръководителят на организацията да разговаря с проблемния служител, за да дали и как може да му помогне. Общуването е нужно, за да се знае до каква степен се развива проблема с тревожността на човека и дали нужда от помощ. Човек с тревожност трябва да бъде наблюдаван много внимателно и да се внимава с това как би реагирал в определената ситуация. Тревожността може да бъде опасна от гледна точка на това до каква степен се развива и има ли реални причини за нея.

Егото (АЗ) като част от психиката - значение, функции, роля, взаимоотношения.

1. Човешкият апарат според Зигмунд Фройд включва три инстанции, обединени в структурно и функционално отношение, но всяка със свой произход, специфика и динамика.Тези три инстанции са: Ид, Его и Суперего.

Егото е инстанция в човешкия психичен апарат и дълбоко генетически е произлязла от Ид, намираща се на повърхността и по тази причина в най-близък допир до реалността, започва да изпитва нейното влияние и претърпява специфично развитие, което води до появата не Егото. За разлика от Ид, Егото се ръководи от вторичните процеси, съгласувани с логиката, времето и пространството. Най-важната характеристика за вторичния процес е способността за забавяне на разтоварването до момента, когато външните условия станат благоприятни. Егото се ръководи от принципа за реалността т.е. съобразява се с изискванията на реалността. Егото не е чуждо на удоволствието,но го получава косвено и частично - чрез избягване на неудоволствието. Активността на егото е насочена едновременно към външния свят и към собствения вътрешен живот. Аз-ът или личността са основни понятия в психологията. На практика всеки от отделните клонове на психологията се занимава с развитието, отношенията, динамиката на структурата на А-за. Организационното поведение като част от развитието на икономическата психология дава отговор на редица въпроси, свързани с дейността на А-за като личност и като основен обект на психологията. Характерно в този аспект е, че в организационната психология Аз-ът се разглежда от гледна точка на мотивите, нагласите, поведението на личността в общуването й с останалите от дадена организация или група. Егото се адаптира единствено към умерените източници на дразнение и косвено извършва промени във вътрешния свят.

Две групи фактори са от значение при появата и развитието на Егото - едната група побира в себе си процесите, свързани със съзряването на нервната система, а другата - последователните идентификации с обекти от външната среда. Основната грижа на Егото са напреженията, идващи от вътрешните импулси и външните стимули. Повишаването на напрежението поражда безпокойство, тревожност (неудоволствие), а понижаването му като удоволствие. Затова Егото трябва да открие най-безопасните и благоприятни начини за достигане на удоволствието, за да се самосъхрани.

2.Функции на Аз-а

Общата функция на Егото е адаптацията на психичната система към реалността. Психологическите функции на икономическата дейност не могат да се изяснят без съвременната научна теория за Аз-а. Основна функция на егото е да взаимодейства с Ид-а и да осъществява контрол над неговите импулси като отлага тяхното удовлетворение или ги потиска напълно във всички техни проявления.

- тестване на реалността - най-важната функция за егото може би е функцията за разграничаване на това, което се появява в нечий ум, от това, което се появява във външния свят. Разграничаване на дразнителите от външната среда от тези на вътрешните импулси и желания на Ид-а.

- контрол на импулса - способността да се управляват агресивните желания. Проблемите с контрола на импулсите са общи: гняв на пътя; прекомерната употреба на алкохол и наркотици и неконтролируемото ядене.

- регулация на афекта - способността да се модулират чувствата,без да бъдат потиснати.

- съждение - капацитетът да се действа отговорно. Този процес включва идентифицирането на възможни пътища за действие, очаквания и оценки, възможни последствия и вземането на решения за това кое е уместно при определени обстоятелства.

- обективни отношения - взаимно удовлетворяващи отношения. Индивидът може да възприеме себе си и другите като цялостни обекти.

- процеси на мислене - способността да се има логическо, съгласувано и абстрактно мислене. В стресови ситуации процесите на мислене могат да станат неорганизирани. Наличието на хронични или тежки проблеми в концептуалното мислене е често асоциирано с шизофренията и епизодите на мания.

- функционираща защита - защитата е несъзнателен опит за защита на индивида от някой силно заплашващи идентичността чувства. Началните защити се развиват в детето и включват проекция, отричане и разделяне. Когато порасне детето се появяват по-усъвършенствани защити които се занимават с вътрешните връзки между егото, суперегото и ид-а; тези защити включват потискане, регресия, изместване и формиране на реакция. Всички възрастни имат и използват примитивни защити, но повечето хора имат по-зрели начини за справяне с реалността и тревожността.

- синтез - функцията на синтеза е его функция за организиране и обединяване на други функции вътре в личността. Тя кара индивида да мисли, чувства и действа по съгласуван начин. Това включва интегриране на потенциални, противоречиви преживявания, идеи и чувства. Способността е централно постижение на развитието.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тема по обща психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.