Теми по психология


Категория на документа: Психология


ТЕМА : 1 Психологията като наука . Място на психологията в системата на науките . Обект предмет и задачи на психологията . Връзка на психологията с естествознанието , философията и социалните науки.

Психологията възниква като самостоятелна дисциплина и наука в края на 19 век и носи старогръцко название - от "психе" /душа , дух / и " логос" /слово , учение , знание/. Още от самота название на психологията /"учение за душата"/ подсказва , че съдържанието на нейния предмет на познание е вътрешният , психичен свят на човека . Изучаването на психичния живот на хората е необходимо не само за тяхното по - дълбоко опознаване , но и за развитие на обществото .

При изучаване на психологията съществуват няколко проблема , като първият е свързан с усвояването на психични знания . Психологията е структура на философското познание до края на 19 век . В резултат на бурното развитие и напредък , психологията се отделя от философията . Отделяйки се от философията , психологията обособява свои характерни черти , а те са : запазва категориалния характер на философията ; използва философията като най - общ метод на познанието . Някои философски концепции , служат като основа на психологията , например "Хуманистична психология" , " Битие", " съзнание", " причина" , " следствие" са философски категорий . Философска методология има в почти всяка психологическа школа , това е философски инструмент за опознаване на човешката психика .

Вторият проблем е връзката на психологията с ежедневното съзнание , като това е речник на психологията и философията или уеднаквяване на понятията . Има връзка между психологията и естествознанието , например : физиология , генетика и др. Познанието е ядрото на човешката психика . По принцип в ежедневието се влага едно понятие , а в психологията друго . В психичния процес , усещането , интуицията не се влага достатъчно съдържание . Психичните познания се формират от раждането .

Третият проблем е индивидуалното психологическо личностно ниво на всеки човек . Началните знания , формирани още от раждането са стари , те формират разума . Думите са хипотеза , важен е експеримента . Новите знания могат да влязат в противоречие със старите " Съмнявай се" ! - Маркс . Съмнението значи проверка на фактите , синтез , анализ на новите знания .

Четвъртият проблем е степента на познание на природата . Същността на хипотезата е , че степента на развитие на естествознанието е пряко пропорционално със степента на развитие на психологията . Не бихме познавали себе си , ако не познаваме развитието на естествознанието , за да не попаднем в капана на парапсихологията . Човек е продукт на две реалности - природа и общество . " Който е навсякъде , той е никъде" - Сенека . Истинският критерий е самият конкретен живот . Личностната мотивация е от голямо значение за всяка една дейност . Индикатор за това е степента на удоволствие от дадена работа . Парадокс на познанието - когато човек се ражда е в пълна тъмнина . Първите прояви на живот е виждането , разширява се светлината , формира се кръга от интелект . Парадоксът е , че колкото по - голямо става знанието , кръга на незнанието се увеличава . Интересът към психологията е заради заобикалящата среда , заради собственото "Аз".

Петият проблем е нивата на психологеческо знание , като първото ниво е философско - знание получено чрез сетивата , знание свързано със съзнанието . То води началото си от Рене Декар . В психологията се прави анализ между емпиричното и сетивното познание . Второто ниво е теоретично - при него се търсят хипотези . Третото ниво е експериментално - отделни факти и феномени , психоаналеза в самото начало .

Общите категорий се наричат още философски . Социалните психични качества са свързани с изучаването на психологията . Обектът и предметът се сливат в едно . Спрямо психологията се формират и много отрицателни нагласи . Компетентността в психологията се нарича самосъзнание . Въпреки всичко интересът на хората към техния душевен вътрешен живот , към света на собствените им мисли , чувства и желания е толкова стар , колкото и човечеството . От първоначалните смътни и наивни представи на древните хора , до подробните и задълбочени знания , с които днес разполага съвременната наука , познанието на човешката душевност е извървяла дълъг и сложен път . За пръв път термина " психология" се поевява през Възраждането . През тази епоха , родила кулка към неповторимата човешка личност , създала културата на хуманизма , обяснимо нараства интересът към съкровения душевен свят на човека , засилва се нуждата от самостоятелна наука , която да изследва този вътрешен свят . Названието " Наука за душата" се използва от края на 16 век , но науката "Психология", която целенасочено изучава психичните явления , тяхната същност и роля в цялостния живот на човека , възниква още по - късно - през втората половина на 19 век . Появата на научната психология се свързва с 1878 година когато Вилхелм Вундт открива първата лаборатория по експериментална психология . Терминът психология , както и съставляващият го термин психика лежат в основата на цялата общо психологическа терминология . За разлика от наименованията на много други науки и учебни дисциплини , терминът психология не е първият психологически термин с който хората се срещат в процеса на своето индивидуално развитие , познание и обучение . Значителна част от терминологията се оказва известна още преди да са започнали специално да я изучават . Всеки човек знае какво е това усещане , мислене , памет , чувство , воля , внимание .

Когато се търси мястото но психологията в системата на науките , може да се започне от там , че всичко което съществува е реалност . Към нея спадат природа , общество , човек . При поява на " Хомо сапиенс" се появяват две реалности - обективна / битие/ и субективна / съзнание/ . Съзнанието първо съществува като мит - религия - морал - изкуство - държава - наука . Нас ни интересува науката , като част от битието . Битието бива обективно и материално . Съзнанието е винаги на някого т.е. субективно . Науката е субективно отражение на битието . На единия полюс е материалното , а на другия идеалното . Битието се състои от природа , психика на животни и хора , общество плюс човек , съзнание . Съзнанието се състои от природознание , психология , социология , педагогика , философия . Психиката се поевява при поява на първите животни , но не е тъждествена с психологията . Психологията не е чисто философска , психологическа природна наука . Тя ги интегрира . Психологията е най - старата и заедно с това най - новата наука , най - древната и същевременно най - модерната област на научното познание , може да се каже дори наука на бъдещето . Характеризира се като най - стара , поради обстоятелството , че някакво психологическо познание е съществувало още от самата поява на човека . В най - древните документи на човешката цивилизация - ведите могат да се открият значителни психологически ценности които не само свидетелстват за подчертан интерес към психологическите явления , но и за едно твърде концентрирано последователно и методично психологическо наблюдение и разсъждение . Може да се разглежда и като една от най-новите модерни бързо развиващи се и перспективни науки. Древногръцките философи са смятали психологическото познание за второстепенна философска област. Психологията е един от най-новите отрасли на научното познание, защото тя последна предявява и отстоява своите права за самостоятелно съществуване и развитие. Едва през последната четвърт на 19-ти век тя се отделя от философията и се обособява като самостоятелна наука, със свои собствени насоки на развитие, със свои принципи, методи, категории, критерии и школи. Психологията като нова наука може д се открие във факта, че окончателните резултати отпсихологическите усилия се постигат твърде късно. Двата основни проблема на психологията бяха решени едва с възникването на съвременния материализъм и чрез рефлекторната теория . В древността не е познаван нито един точен и обективен метод за изследване на психичните явления. Причисляването на психологията към категориите на новите науки се основава и на това, че практическото й приложение до неотдавна бе крайно ограничено и почти не излизаше вън от педагогическата практика и от някой клонове на теоретичната медицина . Едва през последните десетилетия приложната психология получи едно бурно и експлозивно развитие . Действителното навлизане на психологичното познание във всички области на живота и на социалната практика може да се наблюдава в една или друга степен само в наши дни . Психологическото познание има давността на първобитния човек , но психологическата наука е млада , жизнена и плодоносна - тя е науката на нашето съвремие и наука на бъдещето .

Връзката на психологията сдругите науки се проявява от една страна в това , че тя използва техните открития които се отнасят до същността на психиката , а от друга страна , че тя ги обслужва със знания предимно за психиката начовека . Най - тясна връзка психологията има с философията . Тази връзка се определя от материалистическото или идеалистическото обяснение за психиката . Въздийствието на научната философия върху процеса на психологическо познание и особено преднамерената методологическа регулация на психологическото изследване се осъществява предимно с помоща или под формата на философо - метологическите принципи на психологията . това са философски постулати , закони , правила , зависимости или изисквания , които ориентират , контролират процеса на психологическо познание . Различните философски системи или отделни принципи по ний - различен начин въздействат или не въздийстват върху различните психологически школи . Върху процеса на психологическото познание и развитието на психологическата наука в днешно време въздийства съвременния материализъм . Връзката на психологията с естествознанието /природните науки/ възниква от необходимостта да се използват техните открития за доказване на материалния произход на психиката . Психологиятя получава много ценна помощ от най - различни области на естествознанието . Особено значителна е помоща от страна на биологичните науки като започнем от общата биология , зоологията и антропологията и стигнем до анатомията и физиологията на сетивата . Психологията получава методологична помощ преди всичко от най - общите представи и идеи , от концептуалните равнища на естествознанието . О билен фактически материал за материалистическото обяснение на психиката дават на психологията , съвременната биохимия , генетика , кибернетика . Всички открития на природните науки блестящо потвърждават научно материалистическото схващане за психиката като хункция от сложната мозъчна дейност . Психологията има съществена връзка с лекуването и медицината . Клоновете свързани с медицината са : психопатологията занимаваща се със ппецифичните заболявания и разстройства и техните симптоми и синдроми , клинична психология и медицинска психология , ниврология и хизиология . Връзката на психологията с обществознанието се определя от факта , че човекът със неговото съзнание е главна фигура в материалния и духовен живот на обществото . Самото съзнание е отражение и продукт на обществените условия . За неговото изследване психологията широко използва откритията на историята , икономиката , социологията , езикознанието и естетиката . От друга страна обществените науки не могат да се развиват успешно без използването на психологическите знания за човека . Без такива знания не могат да се изучат задълбочено и обяснят много обществени явления като производството , езика , политиката и др. . Психологичните знания са необходими при обучението и възпитанието на младото поколение и професионалната му подготовка за формирането на човешката личност . Връзката на психологията с педагогиката е най - съществената и най - старата . При връзката си със социологията трябва да се обърне повече внимание от страна на психологията , на социологията на семейството , на политическия живот . Социалната психология е най - мощната психология и в днешно време е много популярна . Психологията , освен че получава познания от другите науки , тя също така им дава . Психологическите знания са насочени към теоретични и приложни науки извън нейната сфера . Това са преди всичко хуманитарните науки в чиято проблематика намираме антропологически и психологически въпроси . Силно се влияят от психологията историческите науки , социологията , педагогиката , етиката , естетиката . Методологическите функции на психологията играят първостепенна роля при изследване на всички значителни социални явления независимо от това дали те са предмет на етиката , естетиката , педагогиката или правните науки . Връзката на психологията със хилософията , природните и обществени науки показва нейното вожно място и обединяваща роля в развитието на целокупното човешко познание .

Всяка наука изучава отделни области от действителността , свойствата , строежа и законите на различни явления от природата и обществото . Всяка наука е самостоятелен раздел от общото човешко знание за обкръжаващия ни свят , поради което всички науки са повече или по - малко свързани помежду си . Изучаваните от дадена наука явления и техните закони образуват нейния предмет на познание . Термените обект и предмет на науката понякога не се разграничават по значение , а се ползуват като синоними . Разграничаването на предмета от обекта е направено за пръв път от австрийския учен Р. Амезедер . По - късно А. Мейнонг свързва това разграничение с теорията за интенциалността на Ф. Брентано , като построява своя теория за обектите . В съвременната философия и особено в методологията на науките се изтъква относителния характер на противопоставянето между обекта и предмета . като основно структурно различие между тях се приема , че в предмета влизат само главните и най - съществени свойства и признаци на обекта . Определяне предмета на психологията зависи от нивото на естествознание и на развитието на психичните процеси . От зората на човешката култура не е изчезнала нито една теория за формиранито на човешката психика . Започва се от митологията . Тогава са смятали , че всичко съществува , има двойствен характер т.е. всичко има психика , всяко нищо в материалния свят е одухотворено . Това попада в категорията - "Панпсихизъм" - митологическо мислене .

В историческото развитие на психологията са дадени различни определения за нейния предмет , които могат да бъдат систематизирани според етапите на това развитие : 1 етап - С развитието на обществото се появява религиозно мислене - "Анимизъм" , това е представата , че човек е двойствен - има душа или психологията е наука за душата . Такова определение за психологията е направено в древна Елада . С наличие на душа у човека , независима от материалния свят са направени опити да се обяснят всички психични фактори и явления в живота на човека . Това е характерно за възгледите на Платон . Аристотел смята , че психиката е функция на живия на биологичния организъм . Той разделя психиката на следните функции: хранителна , движеща и сетивна , разумна - биопсихизъм- характерна само за човека ;
2 етап - Психологията е наука за съзнанието . тази представа за психологията възниква през 17 век и е повлияна от философските възгледи на Рене Декарт , който е родоначалник на рационализма . Той налага понятието душа да се зачеркне от научна употреба . Предлага предмет на психологията да бъде съзнанието . Под съзнание разбира да мисли , чувства и желае човек . Психика има само човека . Самосъзнанието е близо до съзнанието . Декарт предлага за основен предмет на психологията - интроспекцията - поглед навътре . Съзнанието и психиката са две различни неща ;

3 етап - Психологията е наука за безсъзнателните процеси и мотивация . Това определение на психологията се формира в началото на 20 век . Маркс Айнщайн и Фройд са трима велики евреи свързани с психологията . Фройд прави революция в психологията . Според него малка част от психиката е съзнанието . Другите са подсъзнание и най - голямата част е безсъзнание . Според него двата инстинкта са Ерос и Танатос . След Първата Световна война Фройд разбира , че човешката психика се състои от три части : То , Аз , Свръх Аз . Танатосът е стремежът към разрушение на дадена система - ентропия . Еросът изпълнява инстинкт за самосъхранение и инстинкт за продължение на рода . Само при човека пол и сексуалност се разминават . От психоанализата се раждат някой направления - Аналитична психология на Юнг и Психология на Аза на Е . Фром . Основната категория е съзнание и мотивация . За основен метод на изследване Фройд определя метода на свободните асоциаций ;
4 етап - Психологията е наука за поведението . Тази представа за психологията се формира през 20 - те год. На 20 век в САЩ с което започва развитието на Американската психология . Това е развитието на поведението на човека . Създава се бихейвиоризмът и неговото развитие . Създават се методи за поведенчески опит . Линейно - програмния метод е въведен в училищата . Бихейвиоризмът стъпва на основата на прагматизма . Истината , доброто , красивото , е полезно . След Втората Световна война се появява третата вълна - Хуманистична психология . Тя има за основа екзистенциализма . Проблемите засягат съществуването на човека . От Дзенбудизма се взема идеята за добро и зло . Взема и елементи от контракултурата на 20 век . Абрахам Маслоу е един от големите автори на Хуманистичната психология . Тя поставя ударението , че животът е тук и сега , че човек сам си е режисьор , сценарист и актьор , че човек е личност , която сама си избира каква да бъде . Съвременната психология в момента е развита само в Европа ;
5 етап - Психологията е наука за фактите и закономерностите и механизмите на психиката . Тази представа за психологията се базира върху методологията на диалектическата логика и към това разбиране се придържат всички изследователи които използват диалектическата логика като най - общ инструмент за психологически изследвания . В съответствие с това разбиране е определен предмета на психологията.

Предмет на съвременната психология : Психологията е наука за фактите , закономерностите и същността на психиката , която е функция на животинския организъм и формиращ се в мозъка на индивида субективен и идеален образ на обективните стимули / външни и вътрешни / и емоционални отношения към тях , с помоща на които /образа и отношението / се балансира и управлява поведението на индивида , а при човека неговата активна , творческа и съзнателна дейност /игра , учене , труд , общуване / , която има социален характер и е основно средство за осъществяване на екзистенциалните потребности на личността , нейното социокултурно развитие и самореаризиране .

Тук се подчертава обстоятелството че : - психологията се ориентира към емпиричното ниво на психическите факти и техните закономерности , - психиката е функция на животинския организъм - възниква с появата на първите животински форми , - формира се субективен поглед на външните структури . Активността на индивида се характеризира с емоционално отношение , - психиката балансира и управлява поведението на индивида , - поведението на индивида има творчески и съзнателен характер в основната дейност /учене , игра , труд / , - основни дейности със социален характер . Всяка наука има ядро . Има четири основни категории : предмет /метод /; категории на науката ; принципи ; проблеми . Това са система от категории , които дават най - общ модел на науката в нейното развитие . Предметът на психологията е динамичен . Психологическите познания се променят на всички съществуващи равнища . Променя се както на нивото на житейската психология , така и на най - високо теоретично равнище , т.е. на нивото на възможностите на психологическата наука и на психологическото изследване да проникват все по - дълбоко в човешката душевност , да осветляват все по - широки сфери на психичния живот . И така психологията е едно проблемно поле , подобно на мозайка , изпълнено първично с феномени . Тези феномени споделят общото качество преживяване . Те ни се явяват като състояния на нас , хората /и евентуално други живи същества / , и се противопоставят на факти с обективен произход , които могат да се нарекат " физически свят " и " свят на идеите ". Психолозите имат с какво да се гордеят . Те се занимават с най - съкровените феномени , от който се интересуват всички - човешката природа , вътрешните детерминанти на индивидуалната дейност , предназначението на човека . По тези проблеми класиците на психологията са внесли трайни приноси , които си струва да се знаят от всеки образован човек . Психологията е може би най - престижната наука в началото на третото хилядолетие . Ако гледаме непредубедено , психолозите се ангажират с голям брой задачи от практически интерес : преподаване , изследователски проекти , диагностични процедури , практически интервенции , психотерапевтични въздействия , оценяване на персонала , подобряване на публичния имидж на индивиди и институции , съдебни и криминални експертизи , в дизайна на реклами и в маркетингови кампании и др. Всички тези дейности много се различават една от друга , но съдържат и нещо обединяващо в психологически план : те имат предвид човешките преживявания и се опитват да ги променят . В реалния предмет на психологията се имат предвит само преживявания , които са значими и достъпни за изследване . При твърдението , че психологията се интересува от преживяването , се има предвид основния фокус на изследване . В един приложен план психологията е призната да изучава и подобрява всички социални практики , в които присъстват преживявания на индивиди . Традиционно сложният проблем на психологията е и си остава в откриването на методи за научно изследване на психиката , адекватни на природата на психичното , на неговата същност , структура и онтологична особеност . Точно поради това психологията , като наука за битието , има за задача да дефинира природата на нещата такива каквито са и каквито съществуват , като задължително следва да се ползва от данните на различните частни науки . Ясно е , че психологическата наука е изправена пред фундаментална проблематика - да създаде концепция за онтологията на психичното и да постигне адекватни методи за неговото изследване . Тази задача , обаче , не може да бъде разрешена в условията на разгръщатата се конфронтация между различните школи и направления нито чрез мълчаливия отказ да се занимаваме с тези фундаментални проблеми , защото те са теория на други науки .

ТЕМА : 2 История на психологията : 17 - 19 век . : Рационална , емпирична , асоциативна психология . Експериментална психология : Вилхелм Вундт .

Когато се твърди, че психологията е наука с най-кратка история, се има предвид факта, че близо 2500 години тя е просъществувала в аристократичните полета на философията и само 126 години развява флага на своята автономия в системата на научното познание. През най-ранните етапи от възникването на цивилизациите още в родовото общество в съзнанието на хората възникват анемистични представи за същността на света и човека и по-специално за сетивновъзприемната реалност. Анемизмът е гледна точка, чрез която хората преписват на действително съществуващите предмети, явмления и процеси свръхестествена същност, душа. Анемизмът не е чисто психологически въглед за света, но силно изразява разбирането за свойствата на това, което днес наричаме психика. Той съществува като общ светоглед за природата и човека, съгласно който светът бил интерпретиран като сбор от свободно и произволно действащи безсмъртни души. Представите за душата се регистрират в митовете, легендите, сказанията, приказките, увековечават се в ритуалите и обредите, като при това се запазва и някаква тайнственост на самата душа, непостижима за обикновения човешки разсъдък. В по-късните етапи от развитието на културите анемизмът отстъпва място на по-теоретичен възглед за душата и нейната същност наречен хилоизъм. Хилоизмът обединява в себе си понятията "материя" и "живот". Според него всичко съществуващо, целият универсум е изначално жив,т.е. между живото, неживото и психичното няма никаква граница. Методологичната стойност на хилоизма е в това, че психичното е включено в състава на съпътстващата реалност и се подчинява на нейните закони.
Теоретичното психологическо знание възниква и се обособява тематично още по време на най-древните цивилизации: Египетска, Китайска, Индийска, а по-късно Гръцката и Римската. Силно позитивен момент в опита за изграждане на научна представа за същността на психичното в древните цивилизации е признаването на взаимовръзката между външния свят и душата, между душата и тялото, което ще рече признаване на зависимостта между мисленето и поведението от организма и природата. В определен период от време, а по-късно дори и сега, особен афинитет към обяснение на психичното има религията и като цяло теологията. Би могло да се каже, че диалозите между теологията и психологията и днес не са завършили. Това, разбира се, не по причина толкова на неспособността на психологията да покаже своя научен образ, а по причина на това, че науката няма отговор на кардиналния въпрос за битието, за т.нар. начало на света и съществуващото. Особено място в общата теория за същността на душата и природата на психиката и съзнанието заемат древните източни цивилизации. Достатъчно е да се отбележи, че в системата на Будизма или Йога са включени различни по характер и сожни за обяснение психологически, естественонаучни и философски проблеми. Би могло да се допусне, че индийската древна мисъл поставя началото на рационализма и емпиризма в психологията. В древен Китай също могат да бъдат открити литературни психологически извори, които третират различни проблеми на психологческото познание и психологическата практика. Историците на психологията отбелязват, че още през 18-ти век в Китай се появява съчинение на тема: "Книга за вътрешното".

Когато се обсъжда въпроса за първоизточниците на психологическата наука в смисъла на възникване на ранни фундаментални идеи и факти, е изключително трудно да изберем началната, генетичната гледна точка, но въпреки всичко следва да се съгласим със заключението на полския психолог Томашевски, който пише, че съвременната психология е продукт на Средиземноморската култура. Несъмнена и вдъхновяваща е заслугата на древногръцките мислители за развитието на психологическата мисъл. Във философските школи на Платон и Аристотел, на Сократ и Хераклит и др. Психологическото знание получава научен статут и особен разцвет. Синтетичният характер на древногръцката мисъл търси първоизточника на битието, неговата онтология и причинност. Теди търсения водят към демитологизиране на душата, в някакъв смисъл и до дедуализиране. Едновременно с изучаването на различни страни на психичното в контекста на понятието душа започва и процес на изучаване на различни психични модалности - разум, чувства, асоциации и т.н. определен принос в разгръщането на този процес имат такива лекари надревността, като Хипократ, Херофил, Гален, Еразестра и др. Аристотел свързва душата с биологичната форма на съществуване на мателията. Биопсихичният подход към душата издига психологическото обяснение на ново, високо равнище и прогресивните мислители от това време вече виждат самата психика като едно от равнищата на организация на живата материя. Демокрит разглежда душата като причина за активността на телата. Той интерпретира душата като естествено научен факт, като нещо реално, като резултат от начина, по който е структурирана материята. Демокрит обаче не извървява пътя на диференцирането на психичното от физичното. За първи път разграничение между душата и тялото внася древногръцкия мислител Сократ. Диалогизмът, отвърждаван от Сократ води към извода, че знанието има своите основания в социалния контекст и неговото значение за субекта. Изключително съществено в идеологиятан а Сократ е категоричното дефиниране на душата като реалност, различна от тялото. Тя е безсмъртна и в лицето на разума отъждествява божественото начало. С това той се доближава до много идеи на Изтока.

Централна тема в творчеството на Платон е учението за идеите. Платон съпоставя идеите и вещите. В системата на Платон важно място заема въпроса за душата. Къде е мястото на душата в света на идеите и вещите? В по-тесен план Платон размишлява върху структурата на душата, върху нейната вътрешна организация, построена от рационални, афективни и волеви пластове. Онова, на което той държи, е хармонията на структурите на душата да се дирижира от хегемонията на разума. Рационалният момент във възгледите на Платон води към признаване на връзката на душата със социокултурните форми на живот. Най-високият връх в древногръцката психологическа мисъл е съчинението на Аристотел - "За душата". Книгата за душата е психологическа библия за много и зследователи от различно време и с различни убеждения. Аристотел решително скъсва с хилозоичните представи за душата и утвърждава разбирането, че тя е не само същност на тялото, но и източник на цели, способна е на целеобразуване и целеполагане, а това е достатъчно, за да се признае, че той стои близо до телеологизма. Следва да се признае, че той поставя в основата на интерпретацията на психеята (душата) биологичния подход, а това от воя страна е крачка напред в доближаването до научния възглед за отношението между тяло и душа. Той утвърждава психологическата идея за връзката между душа и тяло. Като цяло древногръцката мисъл, чрез изследването на душата залага повече от съвременните идеи в психологията. Платон донася в психологията една нова идея, която в продължение на векове, а и до днес е интересен предмет на научно изследване и обяснение. Той интерпретира съзнанието в рамката на най-развитата му структура - съмосъзнанието. Призивът на Платон за превръщане на собствената душа в красиво огледало на вечната или божествената душа, дефинира самопознанието във важна ценност. Върху тези особености на съзнанието, редуцирани до самосъзнание, рефлексия, самонаблюдение, Аз-концепция и т.н., размишлява и съвременната психология. Рефлексивните процеси или самата реалност на самонаблюдението е факт, който не изучава нито една друга наука, освен психологията. Рефлексивната реалност е един от железните аргументи на психологията да бъде призната като автономна наука. Точно поради това идеята за самонаблюдение и за всички форми на рефлексивност са приети и асимилирани от възникналите през втората половина на 19-ти век психологически теории и школи. Първото нещо, което следва да се разбере е, че състоянието на психологическата мисъл през Средновековието (11- 16-ти век) е затворено в рамката на схоластиката. В контекста на тази културна стратегия на Средновековието голяма част от античното психологическо наследство запазва своята идентичност, въпреки метаморфозите на схоластичната мисъл. Тъкмо поради това е трудно понякога да отчетем първичният източник на много идеи у по-късни автори.

В периода на западно-европейския ренесанс протичат процеси, които като цяло имат за съдържание една освободителна мисия спрямо религиозната канонизация на античните ценности и формиране на нова гледна точка за човека и неговото призвание, както и за ролята на психологическото знание. В този процес участват много талантливи мислители като с особено значение за психологията се оказват идеите на английския мислител Френсис Бейкън. Той фаворизира индуктивния метод в познанието и апелира към интеграция на емпиричните данни в една обща картина на света и човека. Бейкън е за опита за експеримента, за доказване на преимуществото на сетивата над вярата, на науката над религията.преломен момент в ориентацията на този подчертано умозрителен подход е 17-ти век. Именно през него протича фаталната преориентация на мисленето в науката. Тя получава израз във възникването на това, което наричаме емпиризъм - извличане на знания въз основа на експерименти и научни наблюдения. Преориентацията на общия дух на науката към експеримента и наблюдението, носи изключително благотворно влияние върху развитието на психологическата мисъл и във висока степен, подготвя почвата за по-късното й обособяване в самостоятелна наука. Във възкръсващата от древността нова европейска наука и философия се откроява делото и творчеството на основоположника н арационализма Рене Декарт. С неговото мислене са свързани изключително важни за психологията идеи и факти. Декарт дефинира ясно и откровено тялото и душата като две самостоятелни субстанции. За него тялото е материя (физическа субстанця), която притежава свойството "протяжност", което ще рече, че то винаги заема дадено място в пространството и е подчинено на физическите закони. Душата е нематериална. Нейно същностно свойство е способността да мисли, да ни дава знания за света и себе си. С други думи тя не притежава свойства, присъщи на физическия свят, сетивно е непостижима. Декарт прави отговорна крачка в освобождаването на категорията душа от нейната митологическа забрадка и метафизична двусмисленост. Размишленията на Декарт върху душата и тялото са ценност не само за неговите съвременници и за промяната на духа на мисленето на 17-ти век. Идеите на Декарт са важен момент в освобождаването на психологията от теологията, метафизиката, дори и от естествознанието и превръщането й в самостоятелна наука. Всъщност във възгледите на Декарт предметът на психологията е посочен ясно - това е съзнанието. След Декарт Спиноза, Хобс, Лог и други учени важно място във влиянието върху психологическата мисъл оказват идеите на Иманиул Кант. Той сътворява един оригинален модел на организацията на човешкото познание, в който са включени изначално дадени на съзнанието възможности да систематизира и подрежда това, което идва от външния свят. Ще бъде справедливо да се каже, че до втората половина на 19-ти век работят множество други философи и учени, които със своите торетични и експериментални изследвания подготвят почвата за възникването на психологията като наука .

В естественонаучната програма за развитието на психологията съществуват три програми, свързани с различния мироглед, като те са идеалистически; материалистически; открития в точните науки - химия, физика, медицина. Тези открития позволяват да се разбере като се изследва нематериалното чрез неговата изява във видимия свят, активност, поведение на индивида и др. Стъпки в точните науки са : - "Закон за съхраняване и преобразуване на енергията". Той става всеобщ закон, който представя процесите в живата и неживата природа и позволява живите организми да се разглеждат като енергийни системи. Взаимодействието между индивида и заобикалящата го реалност се разглежда като задължителна активност. Форма на тази активност е и психичната дейност ; - "Теория за рефлексите" и "Теория за висшата нервна дейност". Тези две теории са създадени от руски физиолози. Първата е създадена от Сеченов, а втората от Иван П. Павлов . Структура на рефлекса :1. орган (анализатор), който се дразни ; 2. мозъчен център - обработва информацията и подава ; 3. орган за действие (мускулно влакно) . Психиката винаги има материален субстрат - главен мозък. Не може да съществува психика, ако няма сформиран главен мозък. Павлов създава класификация на рефлексите. Сеченов решава да изследва характера на взаимодействие организъм - среда, за да определи основата на това взаимодействие и единиците, с които то се осъществява (оперантните единици). Провежда многобройни физиологични изследвания върху животни и стига до извода, че характеристиката на взаимодействие организъм-среда особеностите му са пряко свързани с развитието на ЦНС и главния мозък. Колкото по-усложнена е неговата структура, т.е. на главния мозък, толкова по-точни стават приспособителните реакции. Усложняването на главния мозък води до по-силно нагъване на мозъчната кора.
Сеченов използва физиологичния термин рефлекс, като формулира нова дефиниция.според него рефлекса е закономерна нервна реакция, породена от въздействие на външната среда върху организма. Сеченов формулира трикомпонетна структура на рефлекса: 1. Анализатор или сетивен орган - възприема дразнителя от околната среда; 2. мозъчен център - тази част от главния мозък, в която се обработва възприетата от анализатора информация и се формулира ответната реакция; 3. Орган за действие - чрез него се извършва ответната реакция. Това е мускулното влакно. За физиолозите ответни реакции са двигателните реакции. Сеченов формулира няколко извода: 1. Материален субстрат (основа) на психичното и главния мозък и развитието на ЦНС, като между материалния субстрат и психиката не съществува пряка зависимост, т.е., ако има изграден главен мозък, но няма подходящи условия за развитие може да не се развие нужното ниво на психично отражение; 2. Не е възможно да има психика без развитието на главен мозък и ЦНС. Като за човека е нужно ЦНС плюс социален начин на живот (активно общуване). За първи път в психологията и физиологията Сеченов формулира приспособителното поведение като естествено взаимодействие със заобикалящата среда, задължително изграждащо се въз основата на активността на нервната система и активността на индивида. Сеченов публикува своята теория в труда "Рефлекси на главния мозък" и с това предизвиква революция в науката за човека. Последователи на Сеченов са Павлов и Вехтерев. Павлов продължава изследванията на Сеченов като се насочва към не само изследване н структурата на рефлекса, но и към видовете реакции, зараждащи се в различни видове експериментални удловия. Така той открива, че може да се зароди реакция при едновременно подаване на храна и случайно съвпадащ с храненето друг дразнител, която е достатъчно устойчива, ако действието на основния дразнител периодично се подкрепя с подаването на храна. Павлов открива, че ако съществува времеви интервал между подаване на храна и подаване на основния дразнител - светлина, този времеви интервал се запазва и при възникване на реакцията. Така Павлов стига до класификация на рефлексите, а изследвайки различните видове рефлекси той разширява и доуточнява структурата на Сеченов. Структура на нейните компоненти: 1. Анализатор; 2. Аферентен път (нервен път от анализатора да мозъчния център) по него протича информация за постъпилите въздействия върху анализатора; 3. Мозъчен център - мозъчния център в зависимост от характера на реакцията може да е разположен в кората на главния мозък или в подкорието; 4. Еферентен път (нервен път от мозъчния център към органа за действие) протича информация за характера на ответната реакция; 5. Орган за действие - той не е само мускулно влакно, но може да с агрупа мускулни влакна, структуриран орган или група органи. Анализаторите се специализират да възприемат информация не само от външната среда, но и от вътрешната среда на организма.

Всеки анализатор е специализиран да възприема определен вид информация. Съществуват два вида реакции - има два вида рефлекси : а/ безусловни (вродени) - те се осъществяват по онаследена програма, т.е. по вродена програма. Те са консервативни реакции, които не съдържат в себе си възможност за промяна, осъществяват се по един и същи начин и центровете им са в подкорието. Те осигуряват живота на организма, като това са - гълтателен, дихателен, кашличен, мигателен, съкращаване на мускулно влакно при болка. Особеност - тези реакции не могат да приспособяват организма към резки промени в средата ; б/ условни - тук програмата за осъществяване се изгражда в индивидуалния живот и това дава възможност да се отчитат резките промени в средата. Те не са консервативни реакции и съдържат възможност за промяна. Мозъчните им центрове са разположени в кората на главния мозък. Условните рефлекси осигуряват точното приспособително поведение и развитието на това поведение. Разнообразието в поведението се изгражда на база условни рефлекси. Определение за условен рефлекс - това са закономерни нервни реакции, които се изграждат при едновременно действие на безусловен дразнител и случайно съвпадащ по време с него условен дразнител . Павлов завършва с определяне на характеристиката "сигналност", която прави едни обекти от средата забележими за организма, а други не. Ако свойствата на обекта се свържат с нуждите, потребностите тна организма, обекта се оценява като значим и неговото въздействие става сигнал за индивида. Ако свойствата на обекта не се свържат с нуждите, потребностите на организма, обектане се оценява като значим и неговото въздействие върху анализатора е незабележимо за организма. С това се обяснява избирателността на организма.

Създател на интроспективната /самонаблюдаваща/ психология е Вилхелм Вундт - баща на психологията -философ , идеалист . Вундт се занимава с идеалистична философия в началото на кариерата си . Заинтересован от информацията която се натрупва , че в изследванията на човека се отчита наличие на особени неспецифични феномени които не могат да се анализират с терминологията на вече съществуващите научни области . Насочва се към изучаване на физиологията и неспецифични феномени . Създава се убеждението , че трябва да се изгради нова наука със собствени научни понятия чийто предмет да бъде изследването на тези феномени . През 1875 година Вундт започва работа като преподавател по философия в Лайпциския университет и заедно с това започва организирането на първата в Европа експериментална лаборатория по психология . През 1878 година е организирана първата лаборатория по експериментална психология и тази година се приема за начална на науката психология . Най - общо дейноста на Вундт може да се представи в три насоки : - институционална защита на психологията като самостоятелна наука . Лабораторията по психология прераства в научен институт по психология . Институтът започва да издава месечно научно списание , което в първия си брой се нарича " Философски проблеми", но от втория си брой се нарича " Психологически проблеми". 1882 година се организира първи миждународен конгрес по психология . С това завършва институционалната защита на науката психология ; - преподавателска дейност . Вундт създава програма за обучение по психология като основен принцип заляга обединяването на аудиторна заетост с активно участие в експериментални изследвания . Той освен , че е силна личност е и атрактивен лекар . Лайпциг става водещ университет в обучението по психология ; - формиране , изграждане на собствена теория . Вундт създава макротеория , която тълкува предмета , обекта и основния изследователски метод за науката . Неговата теория се нарича интроспективна психология . Предмет - изследване на съзнанието , разкриване неговата структура и формиране на общите закони на които се подчинява в деиствието си тази структура . Съзнание и психика се отъждествяват . Обект на изследване за Вундт е човека . Основен метод за психологията той определя интроспекцията или самонаблюдението . Той я формулира по няколко начина . Интроспекцията е силно субективен метод . Вундт е отчитал неефективността на интроспекцията , несъвършенството й . създал е в изследванията си методи, при които обединява интроспекцията с някои физиологични методики с цел да увеличи обективността на интроспекцията. Според Вундт цел на психологията е да се изследва структурата на психиката. Като в тази структура се включват три компонента: психични процеси (познавателни); психични качества; психични състояния. Психичните процеси - той смята, че са изключително динамични (бързо променящи се) и затова могат да се изследват чрез множество последователни експерименти. Обобщаването на получените резултати ще доведе до знанието на тези процеси. Те осигуряват непрекъснат поток от информация за реалната среда. Психичните качества - определя ги като структури, които се изграждат в индивидуалния живот. Те са относително устойчиви, т.е. трудно се поддават на промяна и са следствие, както на взаимодействието със заобикалящия свят, така и на активно участие в общуването и на индивидуалното развитие на човека. Психични състояния - трудността в психологията. Те са по-консервативни от психичните процеси и по-динамични от психичните качества. Те носят индивидуална характеристика, но са и следствие на условията в средата. Вундт приема, че, за да се изследва психичната структура, трябва да се изследват елементите й и чрез знанието и за тях да се постигне знание за цялата структура. Тоз иподход се нарича атомарен подход и структурализъм. Обект на изследването трябва да индивидуалният опит на човека, защото в него се съдържат данните и характеристиките на психичните явления. Вундт съветва да се провеждат многобройни последователни изследвания, за да се постигне по-достатъчно обективна информация. Основен закон на психологията Вундт формулира закона за психичното взаимодействие, гласящ, че всички елементи от психичната структура се намират в процес на взаимодействие и съответно и психологичните изследвания трябва да отчитат този процес на взаимодействие. Вундт чрез активната работа на сътрудниците си осигурява богат експериментален материал на психичните процеси и дава тласък на изследванията. Вундт говори за два вида психология: експериментална и културна. Задача на експерименталната психология е изследване на психичната структура и елементите в нея. Задача на културната психология е изследване на културно-психологическите характеристики на повтарящите се културни модели при етноса, народа, нацията. С формиране на културната психология той поставя началото на т.нар. народопсихология. Самият той написва 30 тома народопсихология на немците (основна черта - стриктността).
Един от представителите на Вюрцбургската школа е Кюлпе - латвиец - ученик на Вундт. Не оспорва атомарният подход и структурализма в началото на кариерата си. Школата се заражда от случайна грешка при изследванията. В началото на 20-ти век напуска Лайпциг, заминава за Вюрцбург и организира психологическа лаборатория. До началото на 20-те години в тази лаборатория се извършват традиционни експерименти върху познавателните процеси. Кюлпе е структуралист като Вундт и привърженик на интроспекцията като метод. Промяната на дейността му настъпва като следствие от случайно допусната грешка от сътрудник (при изследване възприятие за тежест) - задава се въпроса защо и с него подменя целта на изследването. Изисква се не просто отчитане разлика, а и изграждане на съждение и обобщение. Тази грешка става причина експерименталната дейност на тази школа да се насочи към изследване на висшия психичен процес - мислене и психолозите не се затварят с изследване на нагледни психични образи, а се насочват към разглеждане процесите, осигуряващи (показващи) развитието на личността (съждение, обобщение ). Кюлпе променя експерименталните задачи, засилва логичния характер и така създава нова методика за изследване. Открива, че подаването на задача към изследваното лице заражда активизиране на състояние на предварителна готовност, изградена в предишен опит на лицето, която не се контролира чрез съзнанието, но силно влияе върху осмислянето на подадена задача и формира пътя за решаване и средствата за решаване (нагласа), включва нагласата като задължителен параметър за изследване. Кюлпе достига до извода, че нагласата може да влияе и върху оценката н апостигнатия резултат, т.е. нагласата влияе и върху изграждане на прогнози за индивидуално развитие.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.